С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
26 апр 2017, 16:09, 16021 прочитания

Редовно обучение по право, но без единен държавен изпит за всички завършващи юристи

Новата наредба за единните стандарти за обучението по право влиза в сила от следващата учебна година, но не засяга заварените случаи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Висше образование по специалност «Право» ще се получава само в редовна форма на обучение. Това е записано в новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", която беше приета днес от Министерския съвет. Мярката се налага заради констатираното съществено различие между общото равнище на подготовка на студентите от редовна и от задочна форма на обучение, заяви говорителят на правителството Ирина Белчева, цитирана от "Фокус". Според Белчева премиерът проф. Огнян Герджиков, който е преподавател по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски", коментирал при гласуването на наредбата: "За това нещо се боря 5 години и половина и е моя мечта от дълго време."

В новата наредба обаче е изоставена най-важната мярка за гарантиране на високо качество на юридическото образование, а именно въвеждане на единен държавен изпит за всички студенти, завършващи право в различните факултети в страната - те да бъдат изпитвани от единни държавни комисии, централно определени, с еднакви казуси и въпроси. Вместо това е записано, че държавната изпитна комисия за всеки факултет ще се назначава от ректора на съответното висше училище след жребий измежду лица, включени в списъци с хабилитирани преподаватели и представители на практиката, утвърдени от правосъдния министър по предложение на факултетните съвети, съответно - на върховните магистратури и Висшия адвокатски съвет. За единен държавен изпит настояват най-вече представителите на практиката.


Приемането на новата наредба бе заложено още в началото на 2015 г. в Актуализираната стратегия за съдебна реформа като част от мерките за подобряване качеството на юридическото образование в България, чието състояние е обект на десетилетни критики. През 2015 г. назначената специална междуведомствена работна група направи проучване и анкета на юридическото образование у нас, което констатира морално остарял модел на обучение, неадекватен хорариум по почти всички специалности, неоправдано завишен прием на студенти, липса на адекватна подготовка по "Право на Европейския съюз", права на човека, конкурентно право, обществени поръчки, екологично право и редица други юридически дисциплини, липса на специализирано езиково обучение за юристи, както и сериозен недостиг на каквито и да е практически познания на студентите, включително и за основните институции на съдебната система. Сред основните критики бе и липсата на единен държавен изпит за всички завършващи право, независимо от висшето учебно заведение, чрез което да се гарантират еднакви критерии на изпита, провеждан пред единни комисии.

През октомври 2015 г. по време на обсъждане на проекта за нова наредба, изготвен от тогавашния екип на министър Христо Иванов, проф. Огнян Герджиков приветства идеята за единен държавен изпит, като разказа как бил в комисия за държавен изпит в СУ и се поколебал дали един студент е за тройка, затова попитал колежката си по комисия Таня Райковска, по-късно избрана за конституционен съдия. Тя му отговорила: "Ако бяхме в провинцията, четворката щеше да му е гарантирана." Коментарът на проф. Герджиков тогава: "В провинцията нивото е изключително ниско. Сега произвеждаме огромен процент брак. Не искам да бъдем съучастници в производството на брак."

Средно 2000 студенти се приемат ежегодно във всички юридически факултети в страната, като общият брой на обучаваните през 2016 г. е близо 10 000, пише в доклада към наредбата. Според трайната тенденция специалност "Право" завършват около 95% от приетите в първи курс студенти, което означава, че практически няма сериозна цедка на завършващите студенти. Kъм момента в България има девет действащи юридически факултета - три в столицата и шест в различни областни градове. Шест от факултетите са в държавни висши училища, три в частни, като в редица университети се налбюдава припокриване на хабилитирания преподавателски състав. По общо мнение броят на обучаваните в специалност "Право" е прекомерен и надхвърля значително нуждите на правоприлагането и правораздаването в България.



В наредбата се предвижда увеличаване на хорариума на дисциплините "Наказателно процесуално право", "Данъчно право", "Международно публично право" и "Право на ЕС". Дисциплината "Административно право и административен процес" се разделя на три дисциплини – "Административно право (обща част)", "Административно право (специална част)" и "Административен процес". В рамките на общата програма на обучение ще се въведе възможност за специализирано обучение по чужд език с юридическа насоченост. Предвидено е също въвеждането на специализирани магистърски програми в специалност "Право" след завършване на основната програма, което ще даде възможност за профилиране и по-тясна специализация на юристите.

Студентите по право се приемат с писмени конкурсни изпити за "проверка на нивото на владеене на българския книжовен език, хуманитарната култура и аналитичните способности на кандидатите", като всяко висше училище само определя условията и реда за провеждането им.

Новата наредба влиза в сила от следващата учебна година, с изключение на клаузата за приемните изпити, която се задейства за учебната година 2018-2019 г. Заварените студенти завършват по старата програма, включително и заварените задочници завършват тази форма на обучение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дунав не ни вълнува 2 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 995 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 1825 прочитания

24 часа 7 дни

19 юли 2019, 2654 прочитания

19 юли 2019, 2340 прочитания

19 юли 2019, 2167 прочитания

19 юли 2019, 1827 прочитания

19 юли 2019, 1695 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Прокуратурата започна разследване и срещу НЕК

От държавното обвинение твърдят, че компанията е сключвала ненужни договори за юридичеси услуги

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността