// К1: Средата / Политика
Българите се чувстват все по-отчуждени от институциите
Ново изследване на обществените нагласи показва предпочитание за мажоритарна система и силно недоверие към експертите
LinkedIn
Twitter
Email
Причината според изследователите се крие в ниските нива на доверие в държавните институции, примесени с усещане за политическа нестабилност. Роля за нагласата е изиграл и инициираният от Слави Трифонов и екипа му референдум, който се проведе заедно с президентските избори.
| 1200 души от 44 населени места са интервюирани по време на изследването. Около 30% от интервютата са проведени с участници от малки градове и села. |
Около 62% от анкетираните са на мнение, че управляващите изобщо не се интересуват от положението на обикновения българин, докато едва 3% не са съгласни с посоченото изказване. При максимална стойност 5, средното ниво на алиенация на българина е 4.36%. Най-отчуждени от институциите се чувстват нискообразованите хора, последвани от тези със средно и специално образование. Спрямо ориентацията по линията ляво-дясно най-отчуждени са тези в център, център ляво и крайното ляво.
И неубедени
Изследването показва тенденция, която напоследък личи в много европейски държави: българите слабо се интересуват от експертните мнения по политически теми, нито ги взимат предвид преди да упражнят правото си на глас. Повече от половината анкетирани не смятат, че експертите са повлияли върху формирането на мнението им спрямо изборната система, а анкетьорите докладват, че хората категорично не познават и не различават различните видовете изборни системи. Това обяснява защо, въпреки масовото недоволство сред изборните експерти от предложената промяна в избирателната система, мнозинството от българите гласува за нея.
Повече от половината от българите искат сериозни промени в отношенията между властите, но не става ясно в какво точно да се изразяват те. Над 70% не разполагат с информация или са само частично запознати с начина на свикване и функциите на Велико Народно събрание.
Парадоксът
Очакванията на изследователите референдумът като форма на взимане на решения да бъде дискредитиран са били тотално опровергани.
Мнозинството от хората искат такъв тип референдуми по стратегически въпроси да се провеждат по-често. Близо 43% пък настояват участието в тях да е задължително.
Интересен е обаче парадоксът, че докато според проф. Христова българите харесват спокойствието и заради това биха се радвали на стабилно управление, избирателите изглеждат напълно готови да поемат риска да сгрешат чрез правото си на избор и да разклатят системата.
Още по темата
Рисковете при въвеждане на мажоритарната система в постсоциалистически, неконсолидирани демокрации
12 май 2017Цитат на деня: Блиц контролът се премахва, за да не се види колко голи и боси са управниците
от Дневник,29 апр 2017Референдумът вероятно ще остане за следващия парламент
ГЕРБ настояваха настоящото Народно събрание да гласува решение за одобряване на резултатите от националното допитване, но депутатите отказаха
11 яну 2017Инициативният комитет на "Шоуто на Слави" предложи едномандатните райони
Депутатът Георги Кадиев внесе за разглеждане в парламента приложението, разписващо 240-те едномандатни райони
21 дек 2016Манипулацията с едномандатните райони
Предизвикателствата при мажоритарната избирателна система
26 ное 2016
Facebook
Зарче
Седмичен бюлетин за правни новини
Президентът е подложен на силен натиск да подпише бързо указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор; КС отмени законовите критерии за защита на личните данни в журналистиката; Готви се нов Закон за управление на агрохранителната верига
18 ное 2019, 393 прочитания
1
Цикълът на вътрешните избори в БСП започна с критики към Корнелия Нинова
На пленума в неделя не се стигна до дебат за оставката на лидера въпреки раздвижването на вътрешната опозиция
17 ное 2019, 1412 прочитания
17 ное 2019, 2575 прочитания
17 ное 2019, 2426 прочитания
18 ное 2019, 1562 прочитания
17 ное 2019, 1429 прочитания
17 ное 2019, 1412 прочитания
Става въпрос за нарушения от страна на Ченалова, извършени по делото ОЕТ срещу НЕК
