Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
16 28 апр 2017, 18:34, 22803 прочитания

Да разцепиш Кресна

Преди седмица проектантска фирма спечели конкурс на пътната агенция за проект на отсечката между Крупник и Кресна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Срокът 2022 г. остава под все по-голям въпрос.

Още по темата

Екооценката за "Струма" през Кресненското дефиле е в синхрон с правителството

Докладът по ОВОС потвърди концепцията за трасето, разделено на две - по съществуващия път Е-79 и източно от дефилето

13 авг 2017

Съдебният контрол им пречи

Премахването на касационната инстанция при обжалване на екооценката за обекти от национално значение е емблематичен лобизъм

21 юли 2017

Парламентът много бърза да премахне касационния контрол върху решенията за ОВОС

Промяната засяга важни национални обекти като ядрени централи, строителство на автомагистрали, първокласни пътища и др.

19 юли 2017

Екоорганизации са пратили жалба в ЕК срещу строежа на "Струма" през Кресненското дефиле

Правителството обаче показва, че подкрепя варианта, в който движението в посока София минава именно оттам

12 юли 2017

Поръчката за тунел "Железница" ще бъде пусната повторно, но с по-кратък срок

Срокът трябва да се намали с 400 дни, за да не загубим финансирането, казва регионалният министър Николай Нанков

17 май 2017

Бушоните на Борисов

Новото правителство

4 май 2017

Еврофинансирането за две отсечки и тунел от "Струма" е одобрено

Става дума за строителство за над 600 млн. лв. преди и след Кресна и тунела "Железница"

4 май 2017

Когато папките заговорят

Разследването в АПИ

28 апр 2017

"Струма" през Кресненското дефиле ще струва над 730 млн. лв.

Готов е подробният проект, но не и екооценката на отсечката от магистралата

20 апр 2017

Един тунел въпроси

Версиите кой и защо опорочи пътния търг за 250 млн. лв. започват от корпоративен шпионаж и стигат до институционален конфликт

13 апр 2017

Втората (почти) магистрала

Строителството на "Струма" изостава сериозно от графика

4 мар 2017

"Струма" през Кресненското дефиле най-вероятно ще минава по два паралелни пътя

Изследване на общественото мнение, поръчано от регионалното министерство, показва, че и ведомството, и обществото подкрепят този вариант

5 дек 2016
Ще ви дадем задача. Кое е по-евтино и лесно за поддържане: тунел от 15.4 км или път със 17 виадукта и 5 тунела? Второто, казват строителите и МРРБ. Представете си тунел "Ечемишка" на "Хемус", но дълъг 15 километра, и ще добиете представа каква заплаха е това. Затова преди седмица Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) възложи изработването на разширен идеен проект за преминаването на Кресненското дефиле по склона на Пирин, от източната страна на съществуващия сега път.

Това всъщност е аргумент с две остриета - "Хемус" е добър пример и за това в какво може да се превърнe новата 24-километрова отсечка от "Струма", с огромните си виадукти и петте тунела, ако не се поддържа.

Но блокиран в този спор, който продължава вече години наред, пътят под или над дефилето ще се окаже преди всичко друго кошмар за строителите и за държавата. Защото едно е почти сигурно: магистралата вече почти няма шанс да бъде изцяло завършена до края на 2022 г., което е условието да запазим еврофинансирането за нея.

Проектът победител, засега

Решението от миналата седмица ознаменува стъпка напред към реално строителство. През ноември 2016 г. АПИ обяви конкурс за разширен идеен проект на отсечката, при който се прави нов скоростен път източно от дефилето в посока Гърция, а в посока София се използва съществуващият път, като се достроява обход на град Кресна. До края на февруари бяха подадени две предложения, а преди седмица стана ясно, че проектантите от "Пътпроект 2000" са победители в конкурса. "Пътпроект 2000", управлявана от Любен Симеонов, е фирмата, направила и предпроектното проучване на същия участък от магистралата.



Ако един от аргументите срещу тунела беше, че е сложен за строителство, то същото може да бъде казано и за настоящия проект. Платното, което се намира източно от Кресненското дефиле, е дълго 24 км, но по него има голям брой съоръжения - 17 виадукта и пет тунела. Виадуктите са близо 6 км общо и са около една четвърт от общата му дължина, а тунелите - близо 4 км. Скоростта по горния път ще е до 90 км/ч. "В тежките участъци от дължината на трасето се прави и трета лента за товарните автомобили. Съществуващият сега път остава за посока София - Кулата, еднопосочен, също с две ленти, без да се разширява или да се нарушава нещо от околния терен", обясни пред "Капитал" инж. Йордан Прашанов, ръководител ателие в "Пътпроект 2000".

В посока София - Кулата ще продължи да се използва сегашният път Е79, като ще се построи обход около Кресна, дълъг 5.45 км и ще има още три моста, два тунела и един виадукт. "Ние сме разработили вариант за източното платно да става двупосочно, ако е необходимо. И обратният случай: ако там горе стане авария, да може да се насочи движението през дефилето", каза Прашанов.

Другият аргумент - за цената, също не издържа особено. Според "Пътпроект 2000" прогнозната стойност на отсечката в този вариант е 732 млн. лв. без ДДС - между 130 и 150 млн. лв. за обхода около Кресна и близо 600 млн. лв. за пътя от източната част на дефилето. Прогнозната цена за тунела беше между 1.2 и 1.6 млрд. лв. (въпреки че така и не стана ясно на какво се основава тя), но той вадеше целия трафик извън дефилето. Изваждането на второто платно горе на платото може да направи сегашния вариант толкова или дори по-скъп, а е напълно възможно ЕК да не одобри екологичната оценка, ако в нея не влиза идеята все някога целият трафик да излезе извън дефилето.

Отсечката на раздора

Именно това кара еколозите да не харесват сегашния вариант. Андрей Ковачев се занимава с Кресненското дефиле от 20 години и твърди, че целият трафик трябва да бъде изнесен от него, като движението е двупосочно по трасето източно от дефилето. Ковачев цитира решение на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) от 2008 г. относно оценка за въздействието на околната среда (ОВОС) за строителството на "Струма" и обясни пред "Капитал", че в него се твърди, че използването на съществуващия път през дефилето е противопоказно. "Мониторинговите данни показват, че увеличеният трафик е унищожил популациите между 5 и 15 пъти на различните видове. Някои от тези видове в зоната от Натура 2000 не се откриват изобщо", споделя екологът.

"Капитал" се запозна с въпросното решение и там е посочено, че участъкът трябва да се проектира "с цел предотвратяването на оставане на "нулев вариант" при влезли в експлоатация други отсечки на автомагистралата". Изглежа, че "нулев вариант" значи да се остави целият трафик в дефилето - нещо, което няма да се случи. Според Ковачев обаче дори използването в една посока на сега съществуващия път между Крупник и Кресна е този нулев вариант. "Трябваше строителството на магистралата да започне с тази отсечка, а не с другите, и трафикът да бъде изведен извън Кресненското дефиле. Това не е изпълнено", казва екологът.

Относно варианта с изнасянето на движението изцяло на изток инж. Прашанов смята, че е възможно на теория. "На еколозите, които изготвят ОВОС-а, сме дали вариант, когато това може да стане на две платна. Сега е едно с три ленти, може да стане на две платна в близко или далечно бъдеще, когато се осигурят и парите", казва той. Добавя обаче, че две платна щели да влияят още по-зле на околната среда и в тази насока се правели проучвания. "Когато едното платно е долу, а другото - горе, това е нaй-балансираното решение с най-малко нарушения на околната среда. В дефилето двойно ще намалее движението, цялата Кресна ще бъде опазена", казва инженерът. Ковачев отхвърля това твърдение.

Задъненият тунел

Преди година Камарата на строителите в България (КСБ) обяви, че "изграждането на 15-километров тунел през Кресненското дефиле е нецелесъобразно, нереалистично, екологично и икономически необосновано". Не беше особено трудно да се види зад това решение ръката на мощните пътни строители, много малко от които имат опит в тунелното строителство. Изплъзването на най-голямата пътна поръчка в последното десетилетие от тази група компании не беше нещо, което те могат да преглътнат лесно.

Инж. Прашанов смята, че основният проблем с тунелния вариант е трудната и скъпа поддръжка. Както вече стана дума, стопанисването на тунелите в България не е особено успешно, а осветлението и вентилацията в 15-километров тунел е доста по-сложно от тези с дължина 500-1000 м. Прашанов добавя обаче още един аргумент: в случай че се построи тунел, той ще бъде единствен вариант за пътя към и от Гърция. "Ако се случи авария там, оставаме без път и се връщаме на съществуващия сега", казва проектантът. Ремонтът на подобно съоръжение ще изисква и изключително много пари и време, смята той.

Всъщност през 2014 г. представители на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство обясниха, че прокопаването на тунела ще струва максимум 400 млн. евро - тоест малко повече от стойността на варианта с две платна, който се разглежда в момента. Фирмите "Станилов" и "Евро Алианс тунели" твърдяха, че са способни да изградят съоръжението. Това също не беше доказано с никакви разчети.

Календарът показва проблем

МОСВ трябва да излезе с окончателно решение след доклада за ОВОС (виж карето). След това идва тръжна процедура, която най-вероятно ще бъде за инженеринг - проектиране и строителство. Според инж. Прашанов проектирането на варианта с платно, източно от дефилето, и обход на Кресна ще отнеме близо година, а самото строителство - още четири. Това означава, че строителството трябва да започне най-късно през лятото на 2018 г., за да бъде готов лот 3.2. до 2022 г., когато изтича сегашният програмен период.

Съдейки по досегашната работа на оценителните комисии в АПИ, търгът ще отнеме поне няколко месеца. А след това може да се очаква дежурното обжалване на отстранени или неспечелили участници пред Комисията за защита на конкуренцията, което добавя още няколко месеца към процедурата. И това е, ако не стане нищо извънредно, както с изчезналите папки при тунел "Железница", или самата АПИ не бъде блокирана от разследванията на ДАНС.

Накратко, шансовете да разцепим Кресна до 31 декември 2022 г. са минимални. По принцип за големи инфраструктурни проекти има възможност страната да поиска допълнителен гратисен период от Европейската комисия, ако дейностите са забавени по извънредни причини. Друг е въпросът доколко корупцията в АПИ, картелът на строителите и неясните екооценки са извънреден фактор.
А околната среда?

В момента се изготвя доклад за ОВОС с приложение оценка на степента на въздействие върху защитените зони. Фирмата, спечелила поръчката за изготвяне на доклада, е "Данго проект консулт". "В него ще бъдат равностойно сравнени и оценени предложените възможни алтернативи за трасе в участъка на Кресненското дефиле. Докладът с предложен от експертите вариант за трасе е пред финализиране и предстои да бъде представен в Министерството на околната среда и водите за оценка на неговото качество съгласно нормативните изисквания", казаха от АПИ пред "Капитал".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Вечерни новини: Кабинетът с ново половинчато решение за "Пирин", започна форумът в Давос, а Борисов пренебрегна вота Вечерни новини: Кабинетът с ново половинчато решение за "Пирин", започна форумът в Давос, а Борисов пренебрегна вота

И още: Движението в центъра на София няма да се спира при мръсен въздух; Кои са номинирани за оскарите; Как въглищната империя на Ковачки процъфтява с държавна помощ

23 яну 2018, 1359 прочитания

Изненадващо скучни дебати по вота на недоверие 5 Изненадващо скучни дебати по вота на недоверие

ГЕРБ изглеждаха по-подготвени от опозицията, съотношението на силите се запази

23 яну 2018, 1153 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Враг във водата

Откъде идва уранът, как въздейства и какъв е проблемът в момента

Високоскоростни амбиции

Свръхбързите влакове все по-често се оказват конкурентна алтернатива на самолетния транспорт

Колко от заплатата изяждат по-високите осигуровки

Два примера за влиянието на вноска "Пенсии" - преди и след нейното повишение

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

Истории от двете Америки

Досега неизлизали на български разкази на Труман Капоти и Кларис Лиспектор

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчната оценка на Гара Пионер е едва 1.5 млн. лв., началната - тайна

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2018 Прочетете