Загадката "Румен Радев" остава

Темата накратко - В края на април приключват първите сто дни от мандата на президента Румен Радев. - Най-обективната оценка за него може да се даде през сформирането на екипа му и състава на служебното правителство, както и през малкото негови лични инициативи. - Интересно е дали с връщането на правомощията му в границите на институцията, след като се състави редовно правителство, президентът ще продължи да бъде активен и да изгради собствен център на власт.

"Президентът е военен, деполитизиран по професия, патриот по убеждения,и човек на здравия смисъл. Като такъв неизбежно ще бъде, убеден съм, някакъв източник на трезвомислие и отговорност." Така изглежда през очите на началника на кабинета си - журналистът, преводач и създател на лявото сдружение "Солидарна България" Иво Христов, президентът Румен Радев. Неговата оценка разбираемо е положителна.

Истината е обаче, че първите 100 дни във властта се оказаха недостатъчни, за да се разбере какъв е новият президент. Той влезе на Дондуков 2 абсолютно непознат за повечето хора - натоварен с надеждите за промяна на тези, които го подкрепиха и със страховете, че ще бъде близък до Москва, на неговите противници. До момента той не оправдава нито надеждите, нито страховете.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Притиснат от обстоятелствата да формира администрация, да назначава служебен кабинет, да носи отговорност за управлението веднага, след като встъпи в длъжност, той по-скоро отиграваше ситуациите, реагираше заради необходимостта. Този натиск изтласка на повърхността именно тези особености на биографията му, но и с техните негативни страни. Службата в армията напълни екипа му с бивши колеги, а в служебното правителство процесите в министерството на отбраната се завъртяха на бързи обороти, което свърши с придвижване на сделката за покупка на нови изтребители. Демонстративната дистанция от БСП и избягването на медиите (нито една пресконференция, освен тази в нощта на изборите) говорят за страх от публичност и поемане на отговорност. А няколко лични негови инициативи - за ограничаването на гласуването в чужбина, острият тон към Турция, и обещанието да сезира Конституционния съд за търговското споразумение между ЕС и Канада СЕТА - поставят въпроса дали патриотизмът му не е взел превес над здравия смисъл.

Най-видимата част от поведението на Радев е моделът проба - грешка. Това пролича още в предизборната му кампания с обещанието да следва румънския пример в правосъдната система, което беше оттеглено дни по-късно и забравено, след като представители на БСП публично отхвърлиха такава възможност. Прокара проект на закон, с който ограничи правото на българите в чужбина да гласуват, а при първите критики нареди да го оттеглят. Повлия да бъде отменено постановлението за интеграцията на бежанците, а после допусна да се предложи подобен текст. Сред кадровите предложения избира хора с минало в десния политически сектор, за да не бъде обвинен в прекалена близост с БСП. Във външната политика, доколкото тя почти изцяло беше в негови ръце, също демонстрира отстъпление от първоначалните си намерения (повече за това - тук).

Социологът Александър Маринов вижда "отрицателни поведенски характеристики" като "капсулираност в тясно лично обкръжение, податливост на "приятелски" манипулации, предпазливост, която в някои моменти водеше до пасивност и загуба на инициатива". Според него поведението на Радев засега "не показва способност за бърза и адекватна политическа реакция, което е странно, защото по време на кампанията той на няколко пъти демонстрира "природен талант" за това". Маринов подозира, че е в резултат на опитите "да бъде накаран да изпълнява подробно разписан сценарий".



Там, където Радев имаше бърза реакция, тя не беше много адекватна, като опитът през законодателни промени да се ограничат избирателните права на българите в чужбина заради страха от влиянието на Турция върху политиката. Най-скандалното беше, че проектът се появи тихомълком за обсъждане в специализирания сайт, а никой не призна авторството му. Дни по-късно в специално изявление Радев подкрепи идеите на текстовете, които вече бяха свалени от публичния дебат, а служителят, започнал съгласувателната процедура - уволнен. С днешна дата Иво Христов казва: "За мен ще е интересно дали някой ще се обърне към него (проектът - бел. ред.) или просто никой нищо няма да стори. Ако някой български парламентарист е достатъчно отговорен и чувствителен към темата, той би могъл да ползва всички идеи на проектозакона и дори текстовете. Те не са обект на авторско право. Уви, съмнявам се, че това ще стане."

Главният секретар Димитър Стоянов, началникът на кабинета Иво Христов, Елена Йончева и секретарят по юридически въпроси проф. Емилия Друмева (отляво надясно) в деня на встъпването в длъжност на президента. Йончева сега е депутат от БСП Фотограф: Анелия Николова

"За президента Радев личният ангажимент, личната позиция играе изключително голямо значение. Ще бъдем свидетели на една силно персонифицирана политика. По принцип президентската институция е персонална, тя е еднолична, но характерът на Радев засилва тази нейна особеност", казва доц. Румяна Коларова, секретар по връзките с гражданското общество на президента Росен Плевнелиев, а сега ръководител на катедра "Политология" в софийския университет.

Лична инициатива на Радев беше и отмяната на постановление 208, което се отнася до интеграцията на бежанците. Въпреки нежеланието на част от министрите и очевидно на самия служебен премиер Огнян Герджиков, волята на президента беше изпълнена. Това може да се приеме като следствие от разбирането на Радев за заплаха за "смяна на етническия състав на българските общини", за която говореше по време на кампанията. Новата версия на това постановление обаче е просто по-подробна и добре написана от първоначалната, което можеше да се случи през няколко поправки в текстовете. За Иво Христов правителството е постъпило правилно, като го е отменило. "В сегашния му вид то крие дългосрочни рискове за България. И сега стотици мигранти се установяват в София, без да се възползват от 208. В този смисъл постановлението прилича на каптаж, който е построен на сухо място, а потокът тече край него. В резултат на този поток в средносрочен план могат да се появят гета. Подобни примери имаме в цяла Европа - в Белгия, във Франция и др."

Ако има някакви сериозни съмнения за влияние върху/на президента, то трябва се търси в сферата на отбраната, където е най-голямата му сила, контакти и познания. Доказателство за това е решение, отлагано с години и придвижено от служебния кабинет на Герджиков - приключилата процедура за избор на модел на изтребител, с който армията трябва да се превъоръжи. "Очевидно президентът не иска да е зависим от БСП, но силната му зависимост от "оръжейното лоби" проличава в решението на Министерския съвет за самолетите "Грипен". Няма никаква друга причина панически да се бърза с подобно решение освен натиска на "оръжейно лоби", пред което Радев, изглежда, е беззащитен", коментира политологът Румяна Коларова.

Единственият указ за назначение пък, извън задължителния за служебното правителство и тези, с които попълва администрацията си, е този за ген.-майор Андрей Боцев за началник на отбраната. Според неофициална информация е подготвен и списък с предложения за посланици, но засега процесът е стопиран в Министерството на външните работи. Сред имената, които се появиха в него, има и на хора с минало в Държавна сигурност.

За Иво Христов всички тези гафове, а и случаите, предизвикали обществено напрежение, напоследък са дирижирана истерия. "В последните години се утвърждава една технология за управление на общественото мнение чрез постоянен стрес и истерия, които променят повода си през няколко дни, но поддържат висок градус и създават внушение за несекващ скандал. Имаше случай с къщата с ягодите - породи истерия за три дни и приключи, след това няколко дни истерия с отец Кортези в Белене, след това т.нар. скандал с Министерството на правосъдието, после със срещата между Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров... Всички тези скандали, не щеш ли, се подхранват от едни и същи кръгове. Има хора и организации, за които публичното възмущение се превърна в професия."

На кого разчита

Христов има славата на един от сивите кардинали в президентството заедно с главния секретар Димитър Стоянов, а и с много близкия до президента бивш кмет на село Труд Николай Копринков. "Не съм кардинал и се надявам да не съм съвсем сив. Първо, това е роля, която не съществува, но, разбира се, бидейки вдясно от президента Радев от кампанията насам, неизбежно съм изказвал мнения, както и всички хора в екипа му според компетенцията си. Не мога да кажа, че някой е тежал повече от друг при избора. Със сигурност не е БСП - представяте ли си БСП да издигне д-р Илко Семерджиев за министър на здравеопазването", отвръща началникът на кабинета на държавния глава.

Николай Копринков, съветник по вътрешна политика и гражданско общество Фотограф: Капитал

Администрацията на "Дондуков" 2 не е напълно подредена и засега в нея се откроява военният елемент - от 11 съветници петима имат такава история, като четирима от тях са служили във военно-въздушните сили, където е бил и главният секретар. Затова и не се очаква сегашният военен министър Стефан Янев да намери място на "Дондуков" 2 например, въпреки че той изяви желание.

"Отказът (на президента - бел.ред.) от партийния чадър го прави беззащитен пред всякакъв вид бизнес интереси, които ние на галено наричаме лобита. Неопитният политик съвсем не означава независим политик. Точно обратното, колкото си по-неопитен, толкова по-лесно ставаш зависим и по-трудно прикриваш тази зависимост", казва Румяна Коларова.

От БСП дойдоха секретарят по председателството Деница Златева, както и Копринков, който беше член на Националния съвет на партията. Отделно внимание заслужава правният съвет, който се оглавява от секретаря по юридическите въпроси проф. Емилия Друмева. В него бяха поканени юристи като бившия кандидат за вицепрезидент в двойка с Яне Янев, Атанас Семов, както и бившият депутат от НДСВ, а после и кандидат за депутат с листа на БСП Борислав Цеков. Именно Друмева е фактическият автор на проекта за ограничаване на избирателните права на българите в чужбина. И докато за някои не съвсем точни кадрови решения в служебния кабинет може да се намери обяснение с липсата на време и опит, то за странните хора на "Дондуков" 2 не би трябвало да има оправдание.

Президентът ще трябва да се прибере в ограниченията, които му създава институцията най-късно от средата на следващата седмица, когато приключи работата на служебното правителство. В новия период постепенно ще се изчисти образът му - дали ще бъде активен, или ще се движи след събитията, дали ще се опитва да определя дневен ред на обществото, възможно ли е да се изкуши да създаде някакъв център на власт, встрани от партиите. Ще се разбере и доколко, ако изобщо има такова, е силно влиянието на БСП върху него, защото засега изглежда, че Радев поддържа единствено личен контакт с председателя Корнелия Нинова, което не го прави автоматично опозиция на евентуален кабинет между ГЕРБ и Обединените патриоти.

"Очаквам той да се противопоставя на правителството само където и доколкото правителството настъпва интересите на заинтересованите кръгове, които той защитава. Очаквам, че ако новоназначеният министър на отбраната не одобрява самолетите "Грипен", конфликтите и противопоставянето с кабинета ще са неизбежни", коментира Коларова.

"В личен поведенски план големият въпрос е дали Радев ще успее да си извоюва цялостен личен политически профил, хармоничен на автентичната му личност, или ще отстъпи пред усилията да бъде режисиран", твърди Маринов, според когото "най-същественият негативен резултат досега е, че като цяло президентът не успя да използва този период, за да формулира основните си стратегически цели и да постави началото на достатъчно задълбочени публични дебати".

Най-вероятно президентът ще опита да гради собствен образ и авторитет. Още повече че графикът на парламентарните и президентските избори така съвпадна, че мандатът на Радев ще се покрие напълно с мандата на кабинета Борисов 3 - през 2021, ако няма резки обрати, ще има едновременно избори и за едната позиция, и за другата.

"За тези сто дни беше отменен с покет вето законът за концесиите, който отваряше широко вратата за произвол. Само това да беше, щеше да е достатъчно. Беше спряна процедурата за концесиониране на летище София, а тя криеше риск от закриването му или превръщането му във второстепенно, при положение че в Истанбул се гради огромна аерогара. За това време беше предотвратен опитът да се финтира екооценката на Природен парк Пирин. По настояване на президента беше включена кохезионната политика в Римската декларация на ЕС, бяха проведени изрядни избори, беше подписан националният рамков договор в здравеопазването, беше отменен пръстовият идентификатор, който създаваше опашки, хаос и разходи, бяха събрани над 100 млн. дължими суми на държавата в енергетиката от неплащани в миналото концесии. Президентът в обръщение повдигна темата за разхищаването на суверенитета и необходимостта от промени в Изборния кодекс и Закона за вероизповеданията... Кой е свършил повече за сто дни?" Иво Христов, началник на кабинета на президента

Не успя да използва този период, за да формулира основните си стратегически цели Александър Маринов, социолог - Какво разбрахме за президента в първите му сто дни? Оформящите се преценки – както на широката общественост, така и на професионалните анализатори – без съмнение се влияят от две изходни предпоставки. Първата предпоставка отразява безспорно високите стартови очаквания към работата на президента Радев, обусловени от посланията и ангажиментите в предизборната кампания, изградения личен образ и най-вече – колкото неочакваната за мнозина, толкова и категорична победа. В това отношение летвата бе изначално високо вдигната, за разлика от предшественика му. Втората предпоставка се определя от сложната обстановка в страната, региона и света, довела до нарастваща тревога и чувство на застрашеност сред широки слоеве от нацията. Тук трябва да се прибави напрегнатата и доста агресивна предизборна кампания, която засили очакванията държавният глава да играе ролята на ключов стабилизиращ фактор. В този контекст положителното в образа и поведението на президента през стоте дни може да се определи като доизграждане на един непротиворечив, харесван и смятан за уместен стил на държавен глава. Радев потвърди и укрепи образа си на достоен, сдържан, трезвомислещ държавник, неподвластен на крайни, емоционални изблици, удивително несуетен (на фона на българските политици), способен да говори кратко и ясно. За разлика от комичното (макар и в началото симпатично), нескопосано "влизане в ролята" на Росен Плевнелиев с типичните лапсуси и гафове, с поведението си Радев нито веднъж не даде повод българските граждани да се чувстват засрамени от държавния си глава. Новият президент доказа на дело, че е независим от партии (въпреки че малко прекали с демонстративното дистанциране от БСП) и бизнес кръгове (развенчани бяха спекулациите, че е нечие подставено лице). Показа самообладание и не тръгна да си връща "на дребно" за нападките и обидите, но в същото време даде да се разбере, че няма да се свива и да подминава преминаващи "червената линия" прояви на неуважение и враждебност. Радев пътува из страната, общува с хората и го прави по непринуден начин, без пиарски изцепки. В същото време се проявиха и някои отрицателни поведенски характеристики, като капсулираност в тясно лично обкръжение, податливост на "приятелски" (неформални) манипулации, предпазливост, която в някои моменти водеше до пасивност и загуба на инициатива. Официалното поведение на Радев засега не показва способност за бърза и адекватна политическа реакция, което е странно, защото по време на кампанията той на няколко пъти демонстрира "природен талант" за това. Изброените са все типични черти на добросъвестния "новак" в политиката, но тъй като влизат в противоречие с други основополагащи особености на характера му, може да се предположи, че са донякъде продукт на опитите да бъде накаран да изпълнява подробно разписан сценарий. Прекалено силен акцент бе поставен на усилията за показване на стерилна равноотдалеченост от партиите и на "аптекарски" баланс между тях. - Може ли да очакваме Румен Радев да бъде опозиция на правителството между ГЕРБ и Обединените патриоти, да сформира собствен център на власт? Проактивен или реактивен? Най-същественият негативен резултат досега е, че като цяло Радев не успя да използва този период, за да формулира основните си стратегически цели и да постави началото на достатъчно задълбочени публични дебати относно дългосрочните национални цели и интереси. Като основен проблем се очертава недостатъчният политически капацитет на личния екип и администрацията на Радев. Там несъмнено има добри тесни специалисти в отделни области (най-вече отбраната и въоръжените сили), но като цяло наличните способности не могат да произведат проактивна и ефективна политическа стратегия и тактика, които да обезпечат реализацията на убедително формулираната по време на кампанията мисия на българския президент. В личен поведенски план големият въпрос е дали Радев ще успее да си извоюва цялостен личен политически профил, хармоничен на автентичната му личност, или ще отстъпи пред усилията да бъде режисиран. Най-много догадки несъмнено буди въпросът какви ще бъдат отношенията на президента с оформящото се ново управление и като цяло – взаимодействията между властите и институциите. Тук често се лансира хипотезата, че Радев ще конструира целенасочено свой "собствен център на власт". Самата формулировка е неточна, защото там, където има правомощия, неизбежно има и власт, съвсем друг проблем са конституционните неясноти и непълноти в уреждането на властовия статут на президента. Най-вероятно Радев ще се различава от предшествениците си по това, че ще избягва да се състезава с партиите на техния терен и по правилата на тяхната игра; засега няма симптоми, че обмисля възможността да започне да изгражда собствена (квази)партийна инфраструктура. Но трябва да се следят някои чувствителни области, към които новият президент има и отговорности, и естествена предразположеност. Ако законодателната и изпълнителната власт продължават да ги опустошават с характерното си безхаберие, скоро ще разберат какво означава да водиш враждебни действия с истински генерал.

Опитите му да се противопостави на статуквото изглеждат ситуационни, конюнктурни Доц. Румяна Коларова, социолог - Какво разбрахме за президента Румен Радев в първите му сто дни? Така се случи, че първите сто дни на президента Радев почти съвпадат с първите сто дни на служебното правителство, ако то изкара сто дни. Затова е естествено да го оценяваме преди всичко през взаимодействието му с този кабинет, назначен от него. Да посочим най-очевадно, но и най-очакваното: липсата на политически опит водещ до очевадни и понякога изненадващи "грешки на лаика" – това е дефицит, който беляза подбора на президентския екип, първите публични изяви на Радев, а също и взаимодействията му с останалите институции. Тези грешки лесно се прощават през първите 100 дни, но си заслужава да ги коментираме защото може да ескалират. Първо, нека коментираме принципният избор, който Радев трябваше да направи. Когато тоталната липса на политически опит се комбинира с една безспорно партийна предизборна кампания алтернативите, между които президентът трябва да избира са или да ползва партийните експерти, които бегло познава, или да се опира на своите добри познати, които както него нямат политически опит. След като пробва да състави екип тип "меланж", президентът Радев очевидно избра второто. Отказът от партийния "чадър" обаче, го прави беззащитен пред всякакъв вид бизнес интереси, които ние на галено наричаме "лобита". Неопитният политик съвсем не означава независим политик. Точно обратното, колкото си по-неопитен, толкова по-лесно ставаш зависим и по-трудно прикриваш тази зависимост. Очевидно Президентът не иска да е зависим от БСП, но силната му зависимост от "оръжейното лоби" проличава в предстоящото решение на Министерския съвет за самолетите Грипен. Няма никаква друга причина панически да се бърза с подобно решение, освен натискът на "оръжейно лоби", пред което Радев изглежда е беззащитен. Ясно е, че в една европейска демокрация президент без политически опит ще потърси политически, а не бизнес ориентирани експерти. Това предстои да видим във Франция, ако Макрон бъде избран за президент. Второ, когато политически неопитен човек трябва да се справи със спешна и тежка властова задача, е естествено той да се опре на професионалния си опит. В този аспект е много интересно да се сравнят Росен Плевнелиев и Румен Радев. И като министър и като държавен глава Плевнелиев ръководеше екипа си като мениджър, в тежки политически ситуации разсъждаваше и действаше като мениджър. Радев също действа в рамките на познатото му. Той има военнизирана представа и отношение както към президентската институция, така и към служебното правителство. Тя породи много от неговите политически гафове. В армията има ясна йерархия и заповедите се дават еднопосочно. Този команден стил в действията на Радев едва ли лесно ще бъде смекчена. Явно целият му житейски и професионален опит го кара да мисли, че простите и ясни решения са ключа към успеха в политиката. Това рядко се случва в европейската политика, да не говорим за българската. При това президентската институция по никакъв начин не може да разчита на командния стил, макар и президентът да е върховен главнокомандващ. Защото основният ресурс, с който българският президент разполага не е политическата власт, а политическото влияние. А авторитетът му в най-голяма степен зависи от умението му да бъде мъдър арбитър и медиатор, а не властен командир. Трето, което разбрахме и то неприкрито поради липса на политически опит е, че за президента Радев личният ангажимент, личната позиция играе изключително голямо значение. Ще бъдем свидетели на една силно персонифицирана политика. По принцип президентската институция е персонална, тя е еднолична, но характерът на Радев засилва тази нейна особеност. Четвърто. За първи път в институцията виждаме равностойни президент и вицепрезидент - именно заради неопитността на Радев и големият политически опит, комбиниран със силно медийно присъствие на вицепрезидента Илияна Йотова. Някой би могъл да каже, че публичните изяви на Илияна Йотова засенчват Радев, но в най-трудните за него моменти именно тя му гарантира институционалната подкрепа, от която той имаше нужда. Това нейно публично присъствие възстанови стабилността на президентската институция. - Може ли президентът Радев да бъде опозиция на правителството между ГЕРБ и ОП? Да създаде собствен център на власт? Ако президентът Радев търси за себе си някаква балансирана политическа линия, това естествено може да бъде позицията на европейските социалисти. Така той ще остане верен и на своите избиратели. Не бива да се подвежда по констатациите, че е той е обединил всички срещу ГЕРБ. Ако търсим някакъв вид паралел между България и Франция, може да се мисли за реформиращия ефект върху ляво-центъра, който Радев може да окаже. Но засега това изглежда като чисто теоретична възможност. Защото поне до този момент ресурс за такава стратегическа алтернативност на президентската институция няма, защото Радев се дистанцира от БСП и възможностите за по-тясно взаимодействие са блокирани. Дали президентът ще се преориентира към някакъв политически дефиниран набор от ценности, тепърва ще видим, но това би било радикална промяна в неговата линия на поведение. Защото до момента Радев наивно мисли, че "национализмът" е стратегическа политическа платформа и политическа алтернатива. Но той не е. Днес всички политици в България са по-малко или повече националисти, но това не ги сближава, не смекчава политическите различия помежду им. Също не трябва да забравяме, че президентът Радев беше избран благодарение на една абсолютно популистка по своя характер кампания – не само плитка идеологически, но и силно конюнктурна. До момента опитите му да се противопостави на статуквото изглеждат ситуационни, конюнктурни. Поне до този момент, когато Радев трябва да реагира на важни теми на деня той по-скоро отиграва ситуации, а не защитава свои принципни позиции. Не мога да кажа дали ще бъде проактивен или реактивен, но съм напълно убедена, че засега действа като ситуационен политик. От гледна точка на властовия ресурс, на който той до момента президента показа, че разчита, очаквам той да се противопоставя на правителството само където и доколкото правителството настъпва интересите на заинтересованите кръговете, които той защитава. Очаквам че, ако новоназначеният министър на отбраната не одобрява самолетите Грипен, конфликтите и противопоставянето с кабинета ще са неизбежни. Накрая искам да направя една категорична уговорка – свидетели сме на политическия прощъпалник на президента Радев. Той в момента прохожда. Бабите много вярват, че каквото хване детето на прощъпалника, това му е професията и живота. Обаче всички знаем, че това е много условно. Първите ходове на Радев напомнят точно това, което прави дете на своя прощъпалник – около него бабите и лелите са подредили обстановка, която е абсолютно изкуствена, тя е създадена, за да го провокира да хване това или онова. Не е редно по бабешки да търсим някакви вид пророчески, съдбовни резултати от тези първи стъпки на Радев в политиката. Напълно съм убедена, че той е не само изключително интелигентен и добре организиран човек, но и че влезе в политиката с големи амбиции. Всичко това, на което станахме свидетели през първите сто дни не би трябвало да носи удовлетворение на човек с качествата и житейския опит на Радев. Затова съм убедена, че тепърва ще трябва да оценяваме ходовете му, защото не е в стила му да бъде без ясни ориентири, зависим и наивен.