Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 5 май 2017, 12:03, 9883 прочитания

Държавните финанси: (Без)облачно с кюфтета

Новото правителство поема държавата в най-добрата й финансова кондиция от 2008 г. насам. Това, комбинирано със склонността на новата коалиция към популистки разходи, може лесно да се превърне в риск за публичните финанси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Държавата изплати облигации за близо 1 млрд. евро по първата емисия "Дянков"

Плащането е със средства от фискалния резерв, като така държавния дълг спада до 24% от БВП

7 юли 2017

Новото "КТБ" може и да не е банка

От първия икономически напън на правителството изглежда, че нещата се променят към по-лошо

19 май 2017

2020: Минималната заплата ще е с една трета по-висока

Бюджетът ще е без дефицит, а дългът ще падне до 22.3% от БВП, предвижда тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите

12 май 2017

Борисов III и още от същото

Как се очертава близкото бъдеще в няколко щриха и можеше ли да е по-зле

5 май 2017

Цар Борисов III

Въпреки че кабинетът е коалиционен, тежестта на втория участник е изключително малка. Негласните коалиционни партньори - Делян Пеевски и ДПС, запазват влиянието си през ключови министри

5 май 2017

Новите имена в кабинета

Кои са министрите, които за първи път ще бъдат начело на ведомства

3 май 2017

Разходният популизъм на новата коалиция

Основните му котви са доходите и санирането

21 апр 2017
За разлика от предходните два третият мандат на Бойко Борисов ще започне при относителен финансов комфорт. Държавата е в най-добрата си форма от 2008 г. насам - икономиката продължава да излъчва окуражителни сигнали, бюджетът към април е на плюс, а фискалният резерв достигна предкризисните си нива.

В такъв момент дори и най-дисциплинираната власт е склонна да разпусне коланите. А тази започна с разхлабването им още преди президентът да й е връчил мандат - залогът за създаването на кабинет бяха едни допълнителни около 300 млн. лв. на година за вдигане на минималната пенсия. Лесно можем да предположим, че това е само началото и че и в бъдеще благоволението на коалиционните партньори на ГЕРБ може да трябва да се купува със задоволяване на прищевки по невралгични за избирателите им теми. Да не говорим и че "Обединени патриоти" далеч не е гарантирано, че ще останат монолитни през цялото управление.

Така склонността на новата управленска коалиция към популистки разходи се превръща в основен риск през следващите четири години - ако се тръгне в тази посока, параметрите на бюджета бързо могат да излязат извън контрол. Още повече че и към момента държавните финанси са планирани на минус чак до 2020 г.

Дори и популистките залитания да се ограничат, добрата икономическа конюнктура бързо може да се обърне - натрупаните дисбаланси в европейските икономики в съчетание с политиката на ниски лихви през последните години са предпоставка много анализатори да предричат нова криза.

Колко е подредена къщата



Когато след оставката на "Борисов 2" Владислав Горанов предаде поста на своя заместник Кирил Ананиев, заяви, че оставя публичните финанси във форма и се надява "следващият редовен финансов министър да ги завари в същото състояние". А Ананиев върна с "влизам в подредена къща". За трите месеца на служебния кабинет къщата не се промени особено. Към април бюджетът е на плюс от 1.6 млрд. лв., като една голяма част от преизпълнението идва от ръст на данъчните приходи, движен от събудилата се инфлация и по-високите доходи. Разбивка към първото тримесечие показва, че постъпленията от данъци и осигуровки са с почти 700 млн. лв. над миналогодишните. Което означава, че заложената цел - с 1.1. млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо бюджет 2016, е почти изпълнена. По-добрата събираемост сега се подкрепя и от по-високи цени на горивата, тъй като те увеличават базата, върху която се начислява ДДС.

Фискалният резерв, който е вид макроикономически буфер, към края на март е над 12.5 млрд. лв. И реално достига предкризисните си нива (виж графиките). От него към момента почти 5 млрд. лв. са нецелеви средства - т.е. такива, които могат да бъдат използвани от правителството за покриване на бюджетен дефицит. Ако не бъде променена нормативната база, към тези пари след 2018 г. ще се добавят и средствата от Сребърния фонд - над 2.6 млрд. лв. Засега те са блокирани, но това ще се промени и управляващите ще могат да определят дали и колко от тях да се транферират към НОИ.
"Тиктакащата бомба са корекциите на останалите пенсии. А това правителство рано или късно ще бъде подложено на натиск за тяхното увеличение. Там обаче сметката е за над милиард на година", Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Фотограф: Надежда Чипева

Както казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика - това правителство ще разполага с най-много средства от 2008 г. насам, а преразпределителната роля на държавата, изглежда, ще пълзи нагоре. "Цялостно погледнато, рисковете сега са ограничени заради добрите данни за икономиката. Очакванията ни са и тази година ръстът на БВП да е над 3%", допълва Николова.

Заради политиката на бюджетни дефицити и фалита на КТБ през последните години дългът на страната се увеличи повече от два пъти - от 13.7% от БВП през 2009 г. до 29.5% през миналата година. Въпреки това България е третата страна с най-нисък публичен дълг в ЕС. Ако бъдещият кабинет се придържа към философията на тригодишната бюджетна прогноза, изготвена от същия финансов министър миналата година, дългът трябва да започне да се свива плавно още през тази. Като начало - падежиращите през юли 1.9 млрд. лв. еврооблигации, листвани по времето на Симеон Дянков, сега трябва да се изплатят от фискалния резерв и така съотношението дълг към БВП ще намалее с около 2 процентни пункта.
"Въпросът е каква ще е реакцията на управляващите, ако икономическият цикъл се обърне. За да не губят популярност, може да реагират с допълнително раздуване на разходите", Георги Ганев, Център за либерални стратегии

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Какво може да се обърка

Тази власт поема държавата в условия на доста натрупано недоволство – както около недобре работещи ключови сектори като съдебна система, образование и здравеопазване, така и около нивото на доходите (все още най-ниските в ЕС) и социалните плащания. Последното се разпознава като проблем и от новите управляващи, което пък може да тласне и без това популисткото мнозинство към още по-популистки обещания и... повече разходи. От устата на Бойко Борисов това звучи така: "Този път нямаме милиардите за американските централи, за КТБ, за "Белене", така че има глътка оптимизъм."

"Имаме един коалиционен партньор, който досега не сме виждали как се държи в управленско кресло. Но в парламента винаги е бил креслив и с популистки искания", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. И дава за пример увеличението на минималната пенсия на 200 лв. - решение, което демотивира хората да се осигуряват на по-високи доходи и е несправедливо спрямо останалите пенсионери, които са работели по-дълго или са плащали по-високи осигуровки. "Ако залитанията в тази посока продължат – да се увеличават разходи, за да може коалиционните партньори да трупат популярност, нищо не може да удържи бюджета", допълва Ганев.
"Поемането на дългове в бъдеще ще е по-скъпо. Добре е да се трупат малки излишъци няколко поредни години и отношението дълг към БВП да се намали до 20-25%", Симеон Дянков, финансов министър в първия кабинет на ГЕРБ

Фотограф: Цветелина Белутова

Следващият въпрос е още колко безплатно саниране предстои и как ще бъде осигурено финансирането за него. Досега сметката е за 3 млрд. лв., от които е платен само един. "Това са разходи, които се правят за сметка на всички данъкоплатци, независимо дали вашият блок ще бъде саниран. Вместо такива политики, бих препоръчал правителството да се фокусира върху създаването на работни места в Северна България и в другите по-малко развити региони", е мнението на Симеон Дянков - вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Борисов. Той допълва, че постигнатият бюджетен излишък през 2016 г. (между другото десет страни са с по-големи излишъци от България в ЕС) е крехък. "Закупуването на военна техника е едно от големите пера и само по себе си ще доведе до дефицит, ако разходите вървят по план. За сравнение, увеличаването на учителските заплати е сравнително малко перо и то е добре дошло", допълва Дянков. Според него ще се появят и значителни допълнителни разходи по арбитражни дела заради енергийния сектор.

В момента срещу България има заведени три подобни дела в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. Те са за стотици милиони евро и са инициирани от собствениците на трите енергоразпределителни дружества - CEZ, EVN и Energo-Pro, заради, най-общо казано, решенията на енергийния регулатор, през който нерядко политиците провеждат социална политика. Висящ международен спор има и от Оманския държавен резервен фонд за това как държавата реагира при казуса КТБ. Квазифискални рискове носят и държавни компании с неустойчиви финанси като БДЖ и НЕК.

"Тиктакащата бомба са корекциите на останалите пенсии. А това правителство рано или късно ще бъде подложено на натиск за тяхното увеличение. Там обаче сметката е за над милиард на година", допълва и Десислава Николова.

Когато рисковете са отвън

Добрата серия данни за икономиката също няма да продължи дълго. До голяма степен тя се дължи на оживлението в еврозоната, което според много анализатори скоро може да свърши. "Въпросът е каква ще е реакцията на управляващите, ако икономическият цикъл се обърне. За да не губят популярност, може да реагират с допълнително раздуване на разходите", казва Ганев.

И ако досега правителството се финансираше без проблем от пазарите заради ниското ниво на дълга и ниските лихви, в бъдеще цената на кредита ще расте. Тон даде Федералният резерв на САЩ, а очакванията са Европа скоро да го последва. "Поемането на дългове в бъдеще ще е по-скъпо. Заради добрата европейска конюнктура в момента е добре да се трупат малки излишъци няколко поредни години и отношението на дълг към БВП да се намали до 20-25%", е мнението на Дянков.

Подобна препоръка България получи още през лятото на миналата година в последния Доклад за конвергенция, изготвян от ЕК. В него се посочва, че нарастващото равнище на дълга през последните години, а впоследствие и по-високите лихвени разходи, може да ограничат фискалните буфери, необходими за стабилизиране на икономиката в случай на негативен шок. Тогава финансовото охолство, с което ГЕРБ и патриоти ще поемат държавата, може да се окаже, че е било измамно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство

Комисията по земеделие прие, че веднъж сменено предназначението на земята, само ще се препотвърждава

17 яну 2018, 1113 прочитания

Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ" Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ"

И още: Bitcoin загуби 25% и вече е под 10 000 долара; Борисов обеща да се справи с корупцията в България "до две-три години"

17 яну 2018, 1697 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Цар Борисов III

Въпреки че кабинетът е коалиционен, тежестта на втория участник е изключително малка. Негласните коалиционни партньори - Делян Пеевски и ДПС, запазват влиянието си през ключови министри

Как да се решат проблемите на българските медии

Съюзът на издателите представи Бяла книга за натиска върху свободната журналистика и предложи мерки за излизане от тази ситуация

Стари муцуни, популисти и евроскептици

Несигурните италиански избори отново ще изправят на нокти ЕС

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Волна програма

За това колко е важно да намираш удовлетворение и извън работата

Човешка "Въртележка"

Театърът на живота в новия филм на Уди Алън

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 13.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сривът на криптовалутите - пукане на балон или нова нормалност

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2018 Прочетете