За разлика от предходните два третият мандат на Бойко Борисов ще започне при относителен финансов комфорт. Държавата е в най-добрата си форма от 2008 г. насам - икономиката продължава да излъчва окуражителни сигнали, бюджетът към април е на плюс, а фискалният резерв достигна предкризисните си нива.
В такъв момент дори и най-дисциплинираната власт е склонна да разпусне коланите. А тази започна с разхлабването им още преди президентът да й е връчил мандат - залогът за създаването на кабинет бяха едни допълнителни около 300 млн. лв. на година за вдигане на минималната пенсия. Лесно можем да предположим, че това е само началото и че и в бъдеще благоволението на коалиционните партньори на ГЕРБ може да трябва да се купува със задоволяване на прищевки по невралгични за избирателите им теми. Да не говорим и че "Обединени патриоти" далеч не е гарантирано, че ще останат монолитни през цялото управление.
Така склонността на новата управленска коалиция към популистки разходи се превръща в основен риск през следващите четири години - ако се тръгне в тази посока, параметрите на бюджета бързо могат да излязат извън контрол. Още повече че и към момента държавните финанси са планирани на минус чак до 2020 г.
Дори и популистките залитания да се ограничат, добрата икономическа конюнктура бързо може да се обърне - натрупаните дисбаланси в европейските икономики в съчетание с политиката на ниски лихви през последните години са предпоставка много анализатори да предричат нова криза.
Колко е подредена къщата
Когато след оставката на "Борисов 2" Владислав Горанов предаде поста на своя заместник Кирил Ананиев, заяви, че оставя публичните финанси във форма и се надява "следващият редовен финансов министър да ги завари в същото състояние". А Ананиев върна с "влизам в подредена къща". За трите месеца на служебния кабинет къщата не се промени особено. Към април бюджетът е на плюс от 1.6 млрд. лв., като една голяма част от преизпълнението идва от ръст на данъчните приходи, движен от събудилата се инфлация и по-високите доходи. Разбивка към първото тримесечие показва, че постъпленията от данъци и осигуровки са с почти 700 млн. лв. над миналогодишните. Което означава, че заложената цел - с 1.1. млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо бюджет 2016, е почти изпълнена. По-добрата събираемост сега се подкрепя и от по-високи цени на горивата, тъй като те увеличават базата, върху която се начислява ДДС.
Фискалният резерв, който е вид макроикономически буфер, към края на март е над 12.5 млрд. лв. И реално достига предкризисните си нива (виж графиките). От него към момента почти 5 млрд. лв. са нецелеви средства - т.е. такива, които могат да бъдат използвани от правителството за покриване на бюджетен дефицит. Ако не бъде променена нормативната база, към тези пари след 2018 г. ще се добавят и средствата от Сребърния фонд - над 2.6 млрд. лв. Засега те са блокирани, но това ще се промени и управляващите ще могат да определят дали и колко от тях да се транферират към НОИ.
Както казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика - това правителство ще разполага с най-много средства от 2008 г. насам, а преразпределителната роля на държавата, изглежда, ще пълзи нагоре. "Цялостно погледнато, рисковете сега са ограничени заради добрите данни за икономиката. Очакванията ни са и тази година ръстът на БВП да е над 3%", допълва Николова.
Заради политиката на бюджетни дефицити и фалита на КТБ през последните години дългът на страната се увеличи повече от два пъти - от 13.7% от БВП през 2009 г. до 29.5% през миналата година. Въпреки това България е третата страна с най-нисък публичен дълг в ЕС. Ако бъдещият кабинет се придържа към философията на тригодишната бюджетна прогноза, изготвена от същия финансов министър миналата година, дългът трябва да започне да се свива плавно още през тази. Като начало - падежиращите през юли 1.9 млрд. лв. еврооблигации, листвани по времето на Симеон Дянков, сега трябва да се изплатят от фискалния резерв и така съотношението дълг към БВП ще намалее с около 2 процентни пункта.
Какво може да се обърка
Тази власт поема държавата в условия на доста натрупано недоволство – както около недобре работещи ключови сектори като съдебна система, образование и здравеопазване, така и около нивото на доходите (все още най-ниските в ЕС) и социалните плащания. Последното се разпознава като проблем и от новите управляващи, което пък може да тласне и без това популисткото мнозинство към още по-популистки обещания и... повече разходи. От устата на Бойко Борисов това звучи така: "Този път нямаме милиардите за американските централи, за КТБ, за "Белене", така че има глътка оптимизъм."
"Имаме един коалиционен партньор, който досега не сме виждали как се държи в управленско кресло. Но в парламента винаги е бил креслив и с популистки искания", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. И дава за пример увеличението на минималната пенсия на 200 лв. - решение, което демотивира хората да се осигуряват на по-високи доходи и е несправедливо спрямо останалите пенсионери, които са работели по-дълго или са плащали по-високи осигуровки. "Ако залитанията в тази посока продължат – да се увеличават разходи, за да може коалиционните партньори да трупат популярност, нищо не може да удържи бюджета", допълва Ганев.
Следващият въпрос е още колко безплатно саниране предстои и как ще бъде осигурено финансирането за него. Досега сметката е за 3 млрд. лв., от които е платен само един. "Това са разходи, които се правят за сметка на всички данъкоплатци, независимо дали вашият блок ще бъде саниран. Вместо такива политики, бих препоръчал правителството да се фокусира върху създаването на работни места в Северна България и в другите по-малко развити региони", е мнението на Симеон Дянков - вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Борисов. Той допълва, че постигнатият бюджетен излишък през 2016 г. (между другото десет страни са с по-големи излишъци от България в ЕС) е крехък. "Закупуването на военна техника е едно от големите пера и само по себе си ще доведе до дефицит, ако разходите вървят по план. За сравнение, увеличаването на учителските заплати е сравнително малко перо и то е добре дошло", допълва Дянков. Според него ще се появят и значителни допълнителни разходи по арбитражни дела заради енергийния сектор.
В момента срещу България има заведени три подобни дела в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. Те са за стотици милиони евро и са инициирани от собствениците на трите енергоразпределителни дружества - CEZ, EVN и Energo-Pro, заради, най-общо казано, решенията на енергийния регулатор, през който нерядко политиците провеждат социална политика. Висящ международен спор има и от Оманския държавен резервен фонд за това как държавата реагира при казуса КТБ. Квазифискални рискове носят и държавни компании с неустойчиви финанси като БДЖ и НЕК.
"Тиктакащата бомба са корекциите на останалите пенсии. А това правителство рано или късно ще бъде подложено на натиск за тяхното увеличение. Там обаче сметката е за над милиард на година", допълва и Десислава Николова.
Когато рисковете са отвън
Добрата серия данни за икономиката също няма да продължи дълго. До голяма степен тя се дължи на оживлението в еврозоната, което според много анализатори скоро може да свърши. "Въпросът е каква ще е реакцията на управляващите, ако икономическият цикъл се обърне. За да не губят популярност, може да реагират с допълнително раздуване на разходите", казва Ганев.
И ако досега правителството се финансираше без проблем от пазарите заради ниското ниво на дълга и ниските лихви, в бъдеще цената на кредита ще расте. Тон даде Федералният резерв на САЩ, а очакванията са Европа скоро да го последва. "Поемането на дългове в бъдеще ще е по-скъпо. Заради добрата европейска конюнктура в момента е добре да се трупат малки излишъци няколко поредни години и отношението на дълг към БВП да се намали до 20-25%", е мнението на Дянков.
Подобна препоръка България получи още през лятото на миналата година в последния Доклад за конвергенция, изготвян от ЕК. В него се посочва, че нарастващото равнище на дълга през последните години, а впоследствие и по-високите лихвени разходи, може да ограничат фискалните буфери, необходими за стабилизиране на икономиката в случай на негативен шок. Тогава финансовото охолство, с което ГЕРБ и патриоти ще поемат държавата, може да се окаже, че е било измамно.
За разлика от предходните два третият мандат на Бойко Борисов ще започне при относителен финансов комфорт. Държавата е в най-добрата си форма от 2008 г. насам - икономиката продължава да излъчва окуражителни сигнали, бюджетът към април е на плюс, а фискалният резерв достигна предкризисните си нива.
В такъв момент дори и най-дисциплинираната власт е склонна да разпусне коланите. А тази започна с разхлабването им още преди президентът да й е връчил мандат - залогът за създаването на кабинет бяха едни допълнителни около 300 млн. лв. на година за вдигане на минималната пенсия. Лесно можем да предположим, че това е само началото и че и в бъдеще благоволението на коалиционните партньори на ГЕРБ може да трябва да се купува със задоволяване на прищевки по невралгични за избирателите им теми. Да не говорим и че "Обединени патриоти" далеч не е гарантирано, че ще останат монолитни през цялото управление.
3 коментара
Влади, тегли заем!
Дрън, дрън!!! Ще падне тавана според "пазарната икономика"!!!
Няма да падне!!!
A капиталовите дефицити в банковия сектор: ПИБ, Инвестбанк? Там фискалните рискове са реални с бездействието на настоящия банково-регулаторен екип в БНБ само се увеличават?