Газовата мрежа на тезгяха?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Газовата мрежа на тезгяха?

Плановете на "Булгартрансгаз" предвиждат разширяване на газохранилището в Чирен, което ще струва 200 млн. лв.

Газовата мрежа на тезгяха?

Антимонополното дело на ЕК за газовия пазар в България може да завърши с влизането на стратегически инвеститор в "Булгартрансгаз"

13383 прочитания

Плановете на "Булгартрансгаз" предвиждат разширяване на газохранилището в Чирен, което ще струва 200 млн. лв.

© Анелия Николова


Вече стана ясно, че "Газпром" ще трябва да се държи по-спортсменски с партньорите си от Централна и Източна Европа заради заплахата да бъде осъден от Европейската комисия за монополно поведение. Предстои обаче българските газови монополисти - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и тяхната шапка Български енергиен холдинг (БЕХ) - също да бъдат принудени да се променят. Срещу тях през 2015 г. беше стартирана наказателна процедура заради жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната. Според изпълнителния директор на БЕХ Петьо Иванов спорът трябва да приключи най-късно до края на годината. За да го разрешат, българските държавни компании допуснаха други търговци до преносната мрежа. Това обаче явно не е достатъчно, за да спре делото. Това оставя две възможности - глоба от 10% от годишните обороти (300 млн. евро) или продажбата на част от газовата инфраструктура на страната.

За подобна схема се заговори още в средата на миналата година след среща на премиера Бойко Борисов с комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер и с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират", коментира Борисов тогава. Според източници на "Капитал", запознати с хода на преговорите, ЕК не е поставяла въпроса за продажбата на активите на компанията официално, но е споменавано, че в нея може да бъде допуснат стратегически инвеститор като възможност глобата да бъде избегната. Според двама други източници това всъщност е единственият вариант, който Брюксел дава на България.

Възможността за продажба на част от газовите активи дори е трябвало да бъде обсъдено в парламента, но не се е случило заради падането на второто правителство на ГЕРБ.

Ще загуби ли България

Въпреки категоричната позиция на Борисов това може и да не се окаже чак толкова лошо решение. Ако се уговори сделка за до 50% от активите на "Булгартрансгаз", това може да осигури нужните инвестиции за развитие на газовата инфраструктура и връзките със съседните страни, което ще гарантира бъдещите транзитни потоци през страната. Последното е особено важно при реалната опасност "Газпром" да спре доставките през страната ни след изграждането на "Турски поток", което означава и загуба на гарантираните годишни приходи от 180 млн. лв. Отделно влизането на чужд инвеститор може да има благоприятно въздействие за разширяване на националната газопреносна мрежа, което да даде тласък на газификацията в страната. Не на последно място по този начин България би избегнала поредната, доста солидна, глоба. В крайна сметка влизането на частен инвеститор в "Булгартрансгаз" би било добре от гледна точка на по-голямата прозрачност и максимализиране на печалбата, което означава повече приходи за държавата.

В реда на нещата

Продажбата на газовата инфраструктура няма да е прецедент и напълно съвпада със съществуващото европейското законодателство. Според изискванията на третия енергиен пакет страните членки трябваше да разделят напълно собствеността на електро- и газопреносната мрежа от компаниите за производство или доставка, чрез продажба на мрежите на трета страна. По този начин трябваше да бъде елиминиран конфликтът на интереси между тези компании, което да предпази системните оператори от това да фаворизират своите собствени компании за производство и пренос.

Така на практика редица големи дружества в ЕС се разделиха по този начин. Специално в газовия сектор пример за това са немските RWE и E.ON, които продадоха активи за пренос в Германия, както и испанската Endesa, която преотстъпи активите си за пренос и разпределение. В края на 2015 г. "Газпром" също приключи няколко сделки за размяна на активи с цел да угоди на Брюксел, макар че това на практика съвпадаше и със собствените интереси на компанията. В резултат BASF получи 25% плюс една акция от Уренгойското газово находище в Западен Сибир, срещу дела си в WINGAS, която стана едноличен акционер в газопровода "Опал". ОMV пък получи още една четвърт от същите полета, като предостави на "Газпром" свои активи в Австрия.

България и още няколко страни обаче се противопоставиха с всички сили на продажбата на активи, вследствие на което ЕК позволи вместо пълно отделяне на собствеността управлението на газопреносната мрежа да бъде поверено на дъщерно дружество на компанията-майка, която да не се намесва във финансовите, техническите и други решения в него.

Освен това компаниите трябваше да отговорят и на куп други условия, които да гарантират независимостта им, а впоследствие да бъдат сертифицирани като независими преносни оператори от енергийния регулатор.

Делото на ЕК обаче на практика показва, че вратичката, от която България се е възползвала тогава, е напът да се затвори.

Кой ги защитава

Държавните енергийни компании явно са традиционалисти в избора си на правна защита. "Булгартрансгаз" е поверила юридическата защита по делото срещу ЕК на адвокатската кантора White and Case. Същата кантора (макар и с друг екип) защитаваше и Националната електрическа компания (НЕК) в делото срещу "Атомстройекспорт" за реакторите на "Белене", което обаче завърши с осъдителна присъда и плащането на 540 млн. евро. Проблемът в случая е, че така и не се доказа категорично, че кантората не е била в конфликт на интереси по това дело.

Договорът на "Булгартрансгаз" с White and Case е сключен през лятото на 2015 г. след процедура по пряко договаряне, в която покана за участие не е била изпратена до други кандидати. Първоначалната прогнозна сума, която "Булгартрансгаз" ще плати за тези услуги, е 150 хил. евро, което е нищо на фона на възможната глоба, стига да не се окаже, че са дадени напразно.

Вече стана ясно, че "Газпром" ще трябва да се държи по-спортсменски с партньорите си от Централна и Източна Европа заради заплахата да бъде осъден от Европейската комисия за монополно поведение. Предстои обаче българските газови монополисти - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и тяхната шапка Български енергиен холдинг (БЕХ) - също да бъдат принудени да се променят. Срещу тях през 2015 г. беше стартирана наказателна процедура заради жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната. Според изпълнителния директор на БЕХ Петьо Иванов спорът трябва да приключи най-късно до края на годината. За да го разрешат, българските държавни компании допуснаха други търговци до преносната мрежа. Това обаче явно не е достатъчно, за да спре делото. Това оставя две възможности - глоба от 10% от годишните обороти (300 млн. евро) или продажбата на част от газовата инфраструктура на страната.

За подобна схема се заговори още в средата на миналата година след среща на премиера Бойко Борисов с комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер и с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират", коментира Борисов тогава. Според източници на "Капитал", запознати с хода на преговорите, ЕК не е поставяла въпроса за продажбата на активите на компанията официално, но е споменавано, че в нея може да бъде допуснат стратегически инвеститор като възможност глобата да бъде избегната. Според двама други източници това всъщност е единственият вариант, който Брюксел дава на България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    plebs avatar :-|
    plebs

    Не, капиталци. Тръбите няма да бъдат продадени. Търговецът на газ може да бъде продаден. Апетитите за тръбите датират от времето на Мултигруп и Виденов.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Българската газопреносна мрежа е достатъчно добре развита, за да има нужда от "стратегически" инвеститор.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK