ГЕРБ внесе първия си законопроект - за мажоритарни избори (Обновена)

Както обеща в неделя председателят на парламентарната група на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов, първият внесен законопроект на управляващите е за въвеждане на мажоритарно гласуване на парламентарни изброи в два тура в 240 едномандатни избирателни района. Законопроектът предвижда, че разделянето на страната на 240 изборни района ще става с указ на президента - държавният глава ще определя наименованията, границите и номерацията на едномандатните райони въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни от последното преброяване на НСИ и паралелно - от ГРАО. Районирането на страната е особено важен акцент на мажоритарната система, затова би било политически неоправдано една единствена партия да го предложи, то следва да бъде извършено от политически независими органи - пише в мотивите към законопроекта.

Самите мотиви обаче са обидно оскъдни за такъв важен законопроект - по-малко от две странички и половина, запълнени с общи фрази с доста двусмислен контекст. Промяната е продиктувана от референдума, суверенът е изразил волята си, трябва да се отговори на исканията на гражданското общество, пише там. След което се казва, че предлаганите промени ще "реализират възможността участниците в изборите, (т.е. партиите, б.р.) да издигат личности за кандидати, които притежават високи професионални и нравствени качества и са приемливи за обществото". Така написан, текстът означава, че досега такава възможност - за издигане на високонравствени личности - не е съществувала или не се е използвала от партиите. По-нататък в същия смисъл се изброяват основните предимства на мажоритарната система - "нейната разбираемост", по-тясната връзка на кандидат-депутатите с "регионалните и социалните нужди и проблеми на своите избиратели", а най-вече - че на преден план излиза личността на кандидата, личните му качества, а не партийната идеология и принадлежност.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Законопроектът почти изцяло се покрива с внесения от ГЕРБ непосредствено преди разпускането на предишния парламент, включително и мотивите, които са почти буквално преписани. Но има и някои съществени различия.

Той предвижда, при избор на депутат за министър да се провеждат частични избори в съответния едномандатен район, които президентът насрочва за не по-късно от 40 дни след съобщението на ЦИК, че мястото в парламента се опразнило. Това означава, че всяко разместване на позициите на депутат във властта ще означава около два месеца празно място в парламента. При попълване на правителство това ще е сериозен временен дефицит. Една партия или коалиция може да предлага в един едномандатен район само един кандидат, а един кандидат може да се състезава само в един едномандатен район и само с една партия.

В предишния законопроект на ГЕРБ, внесен през януари, се предвиждаше, че когато един народен представител бъде избран за министър, мястото му остава незаето до края на пълномощията на Народното събрание; тези текст предизвика силно смущение, доколкото практически не съществува ограничение за смяната на правителства или отделни членове на кабинета в рамките на един парламентарен мандат.



Другата съществена промяна в законопроекта, в сравнение с този през януари, е отношението към партийната субсидия. В януарския законопроект се предлагаше въобще премахване на държавната субсидия като понятие в Закона за политическите партии. В публикувания днес законопроект се предвижда само корекция на тазгодишната субсидия в Закона за държавния бюджет за 2017 г. - с преходни разпоредби се предлага намаляването й точно според параметрите, предложени на референдума - от 11 лева за получен глас да стане на 1 лев за глас. Предвижда се също така, законът да влезе в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник", което означава, че субсидиите ще бъдат редуцирани още тази година, но само за тази година - ако, разбира се, промените бъдат приети. Съществуват основателни подозрения, че законопроектът се внася единствено с пиар ефект, а в хода на обсъждането му той може да се протака практически неограничено време, както е ставало с други законопроекти, докато се намери подходящ начин да се отхвърли.

Изборите се провеждат на два тура, като за избран още на първия тур се счита народен представител, който е получил над 50 % от гласовете в едномандатния район. Ако никой не получи толкова, то се провежда втори тур между първите двама. Ако повече кандидати са получили най-много, но равен брой гласове, явяват се на втори тур; печели този с най-много действителни гласове.

Както и в предишния законопроект, и в сегашния липсват избирателни райони в чужбина, а българските граждани извън страната гласуват за народен представител в района, в който са записани по лична карта. Въвежда се активна регистрация за българите в чужбина, които трябва да подават заявления за гласуване извън страната чрез интернет страницата на ЦИК, в която избирателят вписва и настоящия си адрес в съответната държава и мястото извън страната, където желае да гласува и да бъде вписан в избирателния списък.

Целия законопроект вече е публикуван на сайта на парламента.