Обичайната процедура в тези случаи изисква Народното събрание повторно да обсъди закона (оспорените текстове) и или да го подкрепи наново с мнозинство от повече от половината народни представители, или да приеме ветото за основателно, което означава ново обсъждане и пренаписване на тези девет текста.

Но още тогава се чуха мнения, че ветото, наложено в промеждутъка между два парламента, не може да бъде разглеждано от новото Народно събрание, защото било насочено към предишното. Конституцията обаче не прави разлика между отделните легислатури, когато става въпрос за институционални взаимоотношения, институцията "парламент" е една и съща независимо от персоналния й състав, а в случая става въпрос дори за принципно същото мнозинство и същата опозиция.

Как Законът за концесиите попадна в "Бермудския триъгълник"

Действително в момента, в който Румен Радев наложи вето, няма действащ парламент - 43-fто Народно събрание вече бе разпуснато, а изборите предстояха. Това даде повод за тълкуване, че законът вече никога не може да бъде потвърден, при никакви обстоятелства, защото парламентът, който го е приел, вече не съществува. Затова, ако искаме нов закон за концесиите, ще трябва законопроектът наново да бъде внесен в парламента и отново да премине цялата процедура по обсъждането му на две четения и гласуването му, отново да бъде пратен на президента. И може би отново да се повтори процедурата с налагането на вето, защото същото парламентарно мнозинство ще внася закона и ще го гласува, политическата логика налага да поддържа същата теза.

Въпросът е, че дебат по темата няма. Някак от само себе си се приема, че е нормално един закон, който, внесен и приет в предишния парламент от сегашните управляващи от ГЕРБ, сега да мине отново през същото упражнение.

Факт е, че тази теза се поддържа от повечето юристи и конституционалисти. Според проф. Пламен Киров и според проф. Снежана Начева от юридическа гледна точка същественото в случая е, че законотворческият процес не е приключил, законът не е обнародван и не е влязъл в сила. Приетите от предишния парламент закони обвързват и новия парламент, но не и актовете, останали недовършени. Законопроектът е резултат на политическата воля на предишната легислатура, не може да се очаква от новото Народно събрание да поддържа и защитава един проект на друг вносител от предишния парламент. Единственият начин да има такъв закон е цялата процедура да започне отначало.

По сполучливия израз на проф. Начева, когато президентът налага вето на един закон при условията на разпуснат парламент, той просто попада в един "Бермудски триъгълник" и изчезва. Тя припомня, че това не е първият подобен случай в българската парламентарна практика (виж карето).

От друга страна, тази възприета вече практика поставя сериозни конституционни проблеми, защото нормалното функциониране на една парламентарна демокрация не предполага черни дупки по пътя на законите.

Според бившия конституционен съдия Благовест Пунев настоящото тълкуване има най-малко две недопустими последици от конституционна гледна точка - заобикаля се ветото на президента и се пренебрегва принципът на институционалния континюитет. Парламентът е един и същ орган, независимо от персоналния си състав. Когато едно вето е адресирано до парламента, то поражда задължение да бъде разгледано от парламента, без значение как се казват депутатите в него и каква е историческата му номерация – 43-ти или 44-ти.

Същевременно тълкуването, според което ветото на президента в периода между два парламента буквално зачертава закона, без възможност за обсъждане, на практика превръща отлагателното вето на президента в абсолютно вето, сочи конституционалистът Атанас Славов.

По конституция българският президент няма такива правомощия, защото те не се вписват в принципите, върху които се гради една парламентарна република. Абсолютното вето е прерогатив на монарха в някои държави, но не и на президента в парламентарна република, който има само контролни функции. На практика обаче това се оказва възможно да се случи.

Още през февруари председателят на правната комисия в предишния, а вече и в настоящия парламент - Данаил Кирилов (ГЕРБ), заяви, че е най-правилно в случая да се пита Конституционният съд, за да не останат съмнения. Жалко е, че тази теза не успя да се наложи.