Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 12 май 2017, 16:16, 17761 прочитания

Арх. Здравко Здравков: Опитвам да подредя процесите, за да се спазват сроковете

Според главния архитект на София назрява моментът, в който строителният пазар в столицата ще се претовари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Новият жилищен бум

Град в задънена улица

Презастрояването на София

Мълчаливата община

Засиленият интерес на строителните предприемачи в София среща предпазливостта на общината

Новият имотен връх на София

Порасналите доходи и падналите лихви доведоха до нов бум в търсенето на апартаменти

Добре дошъл отново, ръст

Повишеното търсене на жилища в столицата е свързано с добрите банкови условия

Профил
Здравко Здравков е главен архитект на София от пролетта на 2016г., когато смени на поста Петър Диков. Сред основните му заявки за промяна са въвеждането на повече електронни услуги и на правила за високото строителство, както и създаването на стратегическа визия за развитието на града до 2050г.


Има ли забавяне в издаването на разрешения на строеж в последната година?



Нямаме причини да забавяме. Единственото, което въведох като правило и изискване, е бъде отчуждена улицата [към съответния имот]. Иначе попадаме в хипотезата на дългогодишно неспазване на изискванията от ЗУТ за приложена улична регулация. Целите "Витоша - ВЕЦ Симеоново", "Кръстова вада", "Манастирски ливади" - голяма част от улиците са изградени върху частна собственост. В момента ние се опитваме всички тези парченца с ограничения ни финансов ресурс да ги освободим и да не се създават предпоставки да се затварят подходи към домовете на хората.

Когато предприемачът закупи един имот в такава територия, не му е приятно, защото не мога да му издам разрешение за строеж, защото така подвеждаме хората. От един латвийски фонд искат да инвестират в "Изгрев", до КАТ, но преминават през два терена, които са собственост на НСО и на Министерството на отбраната. Вие си закупувате там жилище, плащате по 1000 евро/кв.м. В утрешния ден предприемачът си тръгва от обекта и идва някой, който иска да му плащате право на преминаване, достъп до имота, бариери.

Голям проблем е, че улиците не са отчуждени и в момента е трудно да се разрешава строителство, защото поставяме на строителите условие да е приложена регулацията. Това условие трябва да се изисква, когато се въвежда сградата в експлоатация, но очевидно, когато в целия процес някой си затваря очите, подвеждаме хората.



По думите на някои строители законовите срокове за издаване на виза са две седмици, а те чакат по пет месеца. Как ще го коментирате?

Битката със сроковете е много тежка. Опитвам всички възможни начини да променим нещата в посока да предоставяме информацията по електронен път. Следващата стъпка е да дам справка с влезлите в сила Подробни устройствени планове за всяка една територия. Не само с визите, а и с градоустройствените процедури има проблеми със забавянето, защото са създадени прекалено много стъпки по отношение на съгласуването вътре в самото направление "Архитектура и градоустройство". Опитвам да подредя процесите по такъв начин, че да започнат да се спазват сроковете.

Има ли умишлено забавяне на проекти заради гражданските протести?

Категорично не. Във времето има доста ПУП-ове, които са предвидени за застрояване в комплексите, но в такива терени, които общината поддържа, коси и озеленява, а всъщност са частна собственост. Създава се погрешно впечатление, че тези терени са квартални градинки, а те в плановете са предвидени за застрояване. Комуникацията ми с районните кметове е на добро ниво и за всякакви терени, които смятам, че биха създали напрежение, търся тяхното становище. Може би инвеститорите считат, че има забавяне. Но в ПУП-овете има терени, предвидени за застрояване, които са под прозорците на хората и в крайна сметка искаме становището и на районните кметове, които са пряко избрани от хората.

Има ли подробни данни за квадратура и брой разрешения за строеж в София в последните години?

Не се прави такава статистика. В момента въвеждаме софтуер, който да подготви такива данни. Поддържаме статистика за броя разрешения, но не и за квадратури. От този месец започнахме със система, която обвързва разрешенията за строеж с географска информационна система. Цялата информация към определен имот ще се трупа на едно място и ще могат да се вадят справки. В момента 24-те района раздават по различен начин разрешенията за строеж и идеята беше да създам унифициране на актовете, но и да ги обвържа в една единна система.

Започнахме да публикуваме визите за строеж, ще направим масива с подробните устройствени планове, сега проучваме възможността да ги визуализираме на платформа, подобна на Google Maps. Идеята е да избегнем липсата на комуникация, че ПУП-овете са направени по такъв начин, че хората не ги разбират. Идеята ми е да създадем достатъчно четим продукт.

Търсенето на жилища в София се увеличава.

Според мен търсенето не е обусловено от увеличаване на населението. В момента то се обуславя единствено на факта, че само няколко големи града в България запазиха стабилен ръст на цените - София, Пловдив, Бургас и Варна. В София дори по време на кризата не се получи огромен срив в цените. В повечето малки градове сривът беше почти двоен.

Много от натиска в момента е заради добрите условия на банките. Ти в какво би инвестирал - в град, в който не би си изгубил парите.

Откакто съм главен архитект, не съм одобрил проект за някаква сериозна административна сграда. Няма голямо търсене на офис площи. Може би 80% от проектите са за жилищно строителство. Търсенето е основно на жилищни площи.

Основният въпрос е дали има необходимост, и в момента тя е доколкото хората искат да си подобрят социалния статус и да си сменят жилището и да се преместят от по-евтин квартал в по-скъп. Другият процент са хората, които не искат да си държат парите в банка.

Има ли недостатъчно предлагане на жилища в София?

Когато бръснарят започне да говори за акции, си продаваш акциите. В момента във всяко кафе в София се показват скици и визи за проектиране. Започва да назрява моментът, в който пазарът ще се претовари с жилища.

А има ли София жилищна политика - в кои райони ще се развива, общината да регулира и продава парцели?

Общината провежда такава политика с Интегрирания план за възстановяване и развитие. Там бяха посочени по-слабо развити райони, за да се насочат инвестициите натам в следващите години.

Когато инвестираш публични средства в дадена територия, ти постепенно подобряваш нейния стандарт. Не случайно протестите са в "Младост", защото там в момента има пет метростанции. Няма протести в "Левски-Г" и "Обеля". А проблемите са идентични, и там има ПУП-ове с реституирани имоти, с предвидено застрояване.

Сега например има голям интерес в "Дружба", след изграждането на ул."Обиколна". Проявява се инвестиционен интерес към територия, която дълги години изглеждаше безинтересна.

Към кои територии Столична община ще концентрира повече ресурси? Ще има ли развитие на северната част на града?

Развитието на север ще дойде от трите приоритетни транспортни връзки. Трябва да успеем да направим връзката с бул. "Рожен". За голям късмет там съдебните дела приключиха и в момента сме в процес на инвестиционно проектиране. С това трябва да разплетем възела около тунела, който извежда целия трафик на север, и да изградим бул. "Рожен" до истинския пътен възел, който се намира на 200 метра от този тунел.

Другата връзка е да закачим Източната тангента до квартал "Левски Г", защото това парче от пътя също е изпълнено само донякъде и колите преминават по черен път.
Най-неясна е перспективата за отливане на ул."Илиянско шосе" към Северна скоростна тангента, което трябва да мине през имоти, които са частна собственост. В момента водим преговори за изработване на ПУП.

Погледът на общината е насочен изцяло към развиване на северните територии и такова е становището и на кмета Фандъкова.

Другото е довършването на "Околовръстен път" от "Младост" до автомагистрала "Тракия", имаше такъв ангажимент от Агенция "Пътна инфраструктура".

Възможно ли е в София да има диференциация на данъци и някои квартали да се оскъпят, така че да се гарантират зелени площи или гледки към Витоша?

За мен сериозният проблем идва най-вече от неотчуждените улици. Трябва да се намери формата, под която придадената стойност на имота ти идва с конкретни ангажименти към обществото. Ако ти си имал бивша нива, а тя се превръща в урегулиран поземлен имот, и не прехвърлиш на общината определен процент, а я натоварваш с очаквания тя да извърши цялото отчуждаване, не може да се възползваш веднъж от повишената стойност на имота си, и да искаш още средства за парченцето, което е останало под улицата. Трябва да се намери формата за отчитане на придадената стойност на тези имоти.

Диференциацията е въпрос на данъчна политика на СО. Навремето в ЗУТ имаше член за общински фонд "благоустройство на територията", но той беше отменен още с първите редакции през 2001 г. Идеята беше да може да се заделят средства за подобряване на инфраструктурата.

Трябва да имаме приоритети по отношение на даване на разрешение за строеж, когато има изградена техническа инфраструктура. Очакванията са общината да застане с публични средства зад всеки един строеж. Според мен правилно е да се дават приоритети на проекти, към които има изградена техническа инфраструктура.
Не може всяка една сграда да бъде преследвана с публични средства. Най-голямото богатство на града е инженерната инфраструктура. Тук идва сериозният проблем, че хората остават с очаквания, че трябва да бъдат изградени всички улици, а пък публичните средства не са толкова много.

От близо 10 години Столична община е задължена да приеме Рамкова инвестиционна програма във връзка с Общия устройствен план, но не го прави. Защо?

Рамковата програма е трябвало да бъде приета в шестмесечен срок след изработването на Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Но тя се застъпва с други планови документи. Нашето предложение беше с промяната на ЗУЗСО да отпадне това изискване, тъй като ние имаме Общински план за развитие и Интегриран план за градско възстановяване и развитие.

Насочването на публични средства наистина трябва да бъде определено въз основа на ОУП. Затова възнамерявам да върна аналитичната част към Софпроект, който до 2009 г. е работил като аналитично звено към Столична община. Идеята е на база анализ да се дават конкретни предложения за годишни насоки за инвестициите.

Сега интегрираният план ни е дал териториите, които са най-слабо развити, и там се насочват публичните средства. Все по-интересни ще стават и Овча купел, и Горна баня. Ще се търси място на буферен паркинг на Околовръстен път там.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 565 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Корпулентната сянка на Волен

От квотата на "Атака" в управлението се озоваха имена, свързвани с икономическото лоби на ДПС

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10