- България е държавата в ЕС, в която земеделската земя е концентрирана в най-малко фирми
- Европейският парламент иска да пребори тази практика
- Инструментите за това са промени в закони, данъци и субсидии
Понятието комасация неизменно присъства в почти всеки дебат за развитието на земеделието в България през последните години. Реституцията от 90-те години, довела до разпокъсването между много наследници на земеделските земи в страната, често беше сочена като една от най-големите спирачки за развитието на сектора като цяло. Оказа се, че най-доброто лечение за това са пазарът и субсидиите.
Приемането на България в ЕС промени посоката - изплащането на субсидии за всеки декар обработваема площ и развитието на селското стопанство доведоха до висока активност на пазара на земя, навлизането на много нови инвеститори и окрупняване на парцелите.
Това лекарство се оказа толкова успешно, че има обратен ефект. Днес България е държавата в ЕС, в която земеделската земя е концентрирана в най-малко на брой собственици и ползватели. Поне според данните от доклад, изготвен по поръчка на комисията по селско стопанство към Европейския парламент.
Именно съсредоточаването на парцели у големите играчи в Европа се смята за тревожна тенденция. В края на април Европейският парламент прие с голямо мнозинство резолюция, с която призовава комисията и държавите членки да се борят с това явление чрез различни инструменти, включително промени в законодателството, данъчното облагане и модела на субсидиране. И макар истинският дебат в конкретика да предстои, отсега е ясно, че България ще бъде сред най-засегнатите държави - тук 1.5% от стопанствата управляват повече от 82% от общата земя в страната.
Генералният проблем и моделът "България"
Евродепутатите смятат, че концентрацията на земя е в разрез с устойчивия модел на земеделие, важна характеристика на който са семейните стопанства, а освен това се затруднява достъпът на малки и средни производители до основен актив за производство, какъвто е земята. Допълнително са посочени и други негативни последици, включително свързани с обезлюдяването на малките населени места, загуба на работни места, екологични последствия, разходването на европейските фондове. Затова и документът, който няма задължителен характер, призовава ЕК и държавите членки да вземат мерки срещу това явление.
Според доклада, на базата на който стъпва резолюцията на Eвропейския парламент, концентрацията на земи е по-голяма в държавите от Централна и Източна Европа, а България държи лидерството - по-малко от 5500 компании (или 1.5% от всички) управляват над 36. 8 млн. дка земи, което е 82.4% от всички. Подобен, но все пак много по-лек дисбаланс има в държави като Чехия и Словакия, където под 20% от фирмите в сектора контролират повече от 80% от парцелите (виж графиката). А в самия доклад като пример за свръхконцентрация освен България са посочени още Румъния и Унгария. И макар данните да не са съвсем изчерпателни и Европейският парламент да призовава за събирането на много повече статистическа информация в сектора, според евродепутатите мерките са наложителни. "В България от рязка фрагментация се върви към рязка концентрация", коментира Ивайло Попов от екологично сдружение "За Земята", допълвайки, че всъщност и двете явления са проблемни. По думите му, ако се погледне структурата на земеделието в страната, се вижда, че има малко на брой големи стопанства и много на брой малки. В България обаче липсват онези средни производители, каквито виждаме в другите европейски държави, смята още Попов.
Политики надолу по веригата
Резолюцията на Европейския парламент няма задължителен характер, но е силен политически сигнал към ЕК и националните правителства. Според източник на "Капитал" от ЕК голямото мнозинство, с което тя бе приета от всички основни политически групи, както и приложените аргументи ще доведат до дебат по същество и предложения за вземане на мерки.
От една страна, това може да се случи по линия на Общата селскостопанска политика, чието бъдеще вече активно се обсъжда. В самата резолюция е посочено, че Европейският парламент "счита, че директните плащания ще бъдат икономически по-изгодни, ако се изплащат въз основа на екологичните и социално-икономически обществени блага, които стопанствата произвеждат", вместо настоящия модел. Освен това европейските депутати препоръчват да се създадат нови инструменти, насърчаващи достъпа до земята от малки и средни стопанства, включително като им гарантират "справедлив достъп до устойчиви кредити" с цел придобиването и владението на земи.
На ниво ЕК вероятно ще се предложат и насоки за противодействие на явлението с концентрацията според източника на "Капитал", но механизмите ще се определят от самите държави членки. В самата резолюция има призиви за използване на два инструмента - промени в законодателството и данъчното облагане. Така например е посочено, че Европейският парламент "насърчава" националните правителства да използват инструменти за регулиране на пазара - държавно лицензиране на продажбите на земя и арендите, преимуществено право на изкупуване, задължение за обработка на земята от арендаторите, горна граница на хектарите, които могат да бъдат изкупени, и др.
Според източника на "Капитал" при евентуалните промени в поземленото законодателство е важно спазването на основните свободи в ЕС - движението на стоки и капитали, заради нарушаването на които вече има няколко наказателни процедури, включително срещу България и още 5 други страни. Вероятно на по-следващ етап ще се изготвят и критерии на ниво ЕС, от които да става ясно кои мерки за регулиране на пазара на земя са разрешени на държавите членки. Европейските депутати припомнят в резолюцията си, че "данъчното законодателство предоставя ефикасен инструмент за регулиране на пазара на земя" на отделните правителства, като според източника на "Капитал" е възможно въвеждането например на прогресивно данъчно облагане. Така по-големите собственици да плащат повече от малките или други подобни инструменти.
Промяна или не, мерси
Според Ивайло Попов от сдружение "За Земята" в България е нужно да се направи много сериозен анализ и да се изготвят мерки за подпомагане на средния бизнес, без "да се правят прекалено резки движения". Според него е добре страната да бъде районирана в поземленото законодателство - да се определят места, където е важно да има по-голяма концентрация на земи с оглед на отделни видове производства, както и такива, в които тя не е желателна. На база на това райониране вече може чрез стимули и рестриктивни мерки да се постигат заложените цели, смята Попов.
Според Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, обаче въвеждането на каквито и да било законодателни ограничения на пазара на земя ще се отрази пагубно на сектора, защото само при уедряване на парцелите може да се направят инвестиции, включително и в напоителна инфраструктура, която е важна за отрасли като зеленчукопроизводство и овощарство. "При всички случаи би имало отлив на инвестиции и пустеене на земи", смята още Стайков, който допълва, че в момента обработваемите земи в страната са около 38 млн. дка, като има потенциал да се разработят още над 10 млн. дка.
По думите му е правилно да се промени моделът на субсидиране в бъдещата политика на ЕС в посока подпомагане на производителите, спазващи определени екологични практики, за каквото призовават и европейските депутати. 
- България е държавата в ЕС, в която земеделската земя е концентрирана в най-малко фирми
- Европейският парламент иска да пребори тази практика
- Инструментите за това са промени в закони, данъци и субсидии
12 коментара
Интересен повод за размисъл, благодаря. Тук проблема изглежда толкова сериозен, че на практика няма възможност да се появят средните производители които искате. Тоест има възможност, но тя е само ако най-едрите риби изтласкат други от по-големите и ги доведат до ниво да са средни. При тази структура малките да израстнат до средни изглежда доста трудно постижимо дори и да се приложат промени в субсидиите.
Затова може би единственото решение е правителствоо и ние като българи и потребители да подкрепим малките с покупки на продукция. Поне те да не изчезнат... НО къде ти по пазарите храната на малкия производител? Всичкое внос
Политическа партия,ГЕРБ са едни обикновени ЛИЦЕМЕРИ!МАЛЪК ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ЯБЪЛКИ,ЗА ДА СИ ПОЛУЧИ СУБСИДИИТЕ ,НА ДЕКАР,ЗА ЯБЪЛКИ,ОКОЛО 200ЛЕВА,ТРЯБВА ДА НАПИШЕ НАД 100 ФАКТУРИ!ПРИ ТОВА ,НА ФАКТУРИТЕ ,ТРЯБВА ДА ИМА ,АДРЕСИ ,ЕГН-ТА!Явно ,за Гробарсото ,правителство,ПОЛСКИТЕ ЯБЪЛКИ СА ПРИОРИТЕТ!
Спокойно,корабът не потъва,защото вече е потънал!
Братска Палестина не е завладяна от лошите сионисти а е купена декар по декар,ферма по ферма,с парите простите араби си направиха пететажни къщи с по 3 магазина на партера в големите градове,и 1948 евреите ги ихвърлиха от 5 етажните им къщи и ги навряха в концлагера Газа.
Схемата работи доказано добре,сценария се повтаря и тук,само че парите не са еврейски а на Зираат банкасъ.
С парите на турската банка оперират ВСИЧКИ ДО ЕДИН!!! агрофондове-и даже му викат на това инвестиция-ха-ха-ха-все пак се отварят работни места-офисчета с шефчета и секретарчици.
Следващата инвестиция,както правилно е отбелязала авторката на статията ще са напоителни системи ,оранжерии и откриването на десетки хиляди истински работни места в сектора-естествено с 20 левови надници,
То и сега по селата вече никой няма и ако има не се фаща и за 30 да работи.
А сега мили деца сметнете си наум колко е 2+2 и си отговорете отде ще дойдат тия десетки хиляди КВАЛИФИЦИРАНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ РАБОТНИЦИ и как ще дойдат-със или без многрлюдните си семейства....
Когато нямаше евросубсидии, никой не щеше земя и тя пустееше. Изкупиха земята заради европарите. Не заради самото земеделие. Но е по-добре земята да се обработва, защото в противен случай ерозира и се изтощава от бурените. Е, аз моята земя не съм я продал, ма имам малко. Земеделие обаче скоро няма да има. В момента се хващат само за зърното и то без царевицата и тук там лозя и градини. Държавата с нищо не помага, но пречи. Цяла процедурна какафония и куп пари струва едно сондажче за вода, или напояване от открит водоизточник. Но основният проблем е всъщност ограничения пазар и най-вече липсата на мощности за преработка на земеделската продукция. Възможно е до 10 години нещата да се пооправят.
Има няколко кръга от фирми (псевдо арендатори), които държат 90% от земеделската земя под аренда, на документ прават някаква дейност, взимат милиарди от програми на ЕС и даже не дават законната рента на собсвениците на земята. Това е огромна схема!!! и никой нищо не прави, нито разследважите журналисти, нито заспалата ни милиция. Нашата държава за жалост е завладяна от неандерталски мутри, които не се ли изтрепат до крак или вкарат до един в панделата няма как да се оправим, защото монопола не е само в земеделието, а във всеки един сектор, само се замислете за мини Бобов Дол и т.н и т.н. :(
Олигархичната същност на режисирания преход:
"1.5% от стопанствата управляват повече от 82% от общата земя в страната."
и
"Ние сме силно диференцирано общество. В последно време излезе един много стряскащ факт, че 1% от населението на България притежава над 70% от активите в нашата държава, като по-голяма концентрация на икономическа власт има само в Русия. Никъде това го няма в Европа и самият политически живот е отражение на този реален факт.“
http://www.focus-news.net/opinion/2017/04/01/42448
"най-доброто лечение за това са пазарът и субсидиите"
Грешка. Пазарът е решението, а субсидиите водят до изкривяването, което е тема на публикацията.
Същата грешка като при ВЕИ.
Захващаш се с някакво земеделие. Работиш си земята, произвеждаш продукция. Идва ред да я продадеш. Търсиш и намираш купувачи, договаряш цената. И после едни момчета с дебели вратове ти почукват на вратата и те питат: "Абе, ти как я мислиш тая работа, с тези цени? Защо не използваш нашите "дистрибутори" и защо не си ни се отчел?"
Ако си намерил купувач на продукцията на зелено - тоя разговор се провежда още по рано. Ако не склониш - и техниката ти и тебе ще те почупят. И така, докато склониш... В земеделския сектор, приятели, социално-икономическите отношения все още са на нивото от средата на 90-те.
До коментар [#1] от "Дим Дим":
"Затова може би единственото решение е правителствоо и ние като българи и потребители да подкрепим малките с покупки на продукция. Поне те да не изчезнат... НО къде ти по пазарите храната на малкия производител?"
Проблемът на това предложение е, че едрите земевладелци отглеждат пшеница, царевица или слънчоглед, а не домати. Всъщност това е много по-сериозен проблем пред родното земеделие, отколкото парцелирането. В момента сме чисто и просто суровинна държава
До коментар [#5] от "Peter V.":
Както казахте, става дума за монопол или картел, затова и няма шанс да се самоизтрепят скоро...