Мама готви най-добре

Младите хора в България напускат родителския дом късно – средно на 28.7 години. Късният вход на пазара на труда обаче изяжда семейните спестявания и влияе върху потенциала за развитие на икономиката.

Костадин е на 30 и отдавна планира да излезе на квартира. Но все още живее с родителите си. Въпреки че има месеци, в които печели прилично, през други доходите му не биха стигнали, за да покрие разходите за наем и консумативи. Затова и идеята му за самостоятелен дом се измества като проект с всяка следваща година.

Неговата история не е изключение, а, мултиплицирана в различни нюанси, е илюстрация на данните, които публикува Евростат - средната възраст, на която младите хора в България напускат родителския дом, е 28.7 години. Това е много над средното в ЕС, но пък е и характерна особеност за почти цяла Югоизточна Европа. И въпреки че възрастта за отлитане от семейното гнездо и тук постепенно пада, все още е сред десетте най-високи на Стария континент.

За разлика от държави като Италия обаче, където да живееш със семейството си е национална особеност, в България късното отделяне от прегръдката на родителите по-скоро има финансови причини и е далече от патриархалното разбиране за семейството. Но има и конкретни последици за икономиката.

Защо отлитат толкова късно

Напускането на родителския дом се разглежда като преход към зрелостта. Това е моментът, в който младият човек става независим, включително и финансово. И в който трябва да излезе от зоната на комфорта, който му носи "бащината къща".

"За България това късно отделяне според мен е свързано предимно с икономическата среда – за младите хора този преход е много труден, тъй като намирането на заетост, която да гарантира достатъчно висок доход, е трудно", казва доц. Елица Димитрова към Института за изследване на населението и човека при БАН. Тя допълва, че успешният преход от образование към работа е основната предпоставка младите хора да станат независими. А този преход в Източна Европа е много труден. Коефициентът на заетост на 20-29-годишните в България например е четвъртият най-нисък в ЕС след Гърция, Италия и Испания и е малко над 51% през миналата година. Явор Алексиев от Института за пазарна икономика обръща внимание, че заетостта на младите хора е най-висока в държави, в които има дуално обучение – така те работят още докато завършват средното си образование. А след това успяват да се интегрират на пазара на труда много по-лесно и с по-високи стартови заплати.

България традиционно е и в топ пет на държавите с най-голям брой на младите хора, които нито работят, нито учат. Те са над една пета от всички. През последните години този процент се свива, основно за сметка на младежите, които учат: за девет години – от 2006 до 2015 г., техният дял е нараснал с 16% (виж графиките). Алексиев казва, че желанието на все повече млади хора да завършат висше образование е следствие на промяната в модела на финансиране на университетите – стимулът е бройките за прием да се раздуват, за да не губи държавна субсидия.

"Има и още един фактор, който предопределя по-късното напускане на родителския дом – тук липсват студентски заеми и се приема за нормално родителите да се грижат за детето, докато завърши висшето си образование", допълва Алексиев.

Въпреки това средната възраст, в която българските младежи напускат бащината къща, бавно пълзи надолу. В обратната посока пък вървят средните години, на които се сключва брак, а те също са предпоставка за по-бързо съзряване. Към края на миналата година те са малко над 28 години за жените, и над 31 години за мъжете.

Фактор е и географията – в Европа разделителната линия е северозапад - югоизток. Колкото по- на юг или на изток е дадено общество, толкова по-късно младите хора напускат родителския дом. Едно от обясненията е културата на съжителство на няколко поколения семейства.

"В Италия наричат семейството златната клетка на италианската младеж. Тук младите хора по-скоро имат желание да водят по-самостоятелен живот, но трудно могат да си го позволят", е мнението на доц. Димитрова. Според нея разбирането, че родителите са родители за цял живот, независимо от възрастта на детето, също оказва влияние. Но това по-скоро не е бариера за България, както е в Италия например. Там средната възраст, на която младежите се отделят от дома, е над 30 години, а коефициентът на заетост – вторият най-нисък след Гърция.

Кой плаща сметката

Пряк положителен ефект от по-ранното напускане на семейното гнездо би се усетил от пазара на имоти - търсенето на жилища ще се увеличи. Което ще развие и цялата индустрия около това - строителство, производство на мебели и т.н. Обратно - икономическите ползи от настоящата ситуация не са много. Теоретично съжителството с родителите позволява да се спести от наем или ипотека и наистина когато все пак излязат от вкъщи, българските младежи в много по-малка степен от връстниците започват самостоятелния си живот затрупани със студентски дългове.

На практика обаче топлите майчини грижи по-скоро водят до отпускане, дълги периоди без работа и съответно до късно намалява потенциалните семейни спестявания. "По-късното начало на икономическия живот на младите хора забавя и кариерното им развитие, прави ги и по-малко конкурентни", казва Алексиев. По-малко и по-зле платени работещи означава и по-ниски пенсии, тъй като постъпленията от данъци и осигуровки ще са по-ниски. А в по-дългосрочен план всичко това влияе върху потенциала за развитие на икономиката.

Новата реалност

Растящият брой на младежите, които съжителстват с родителите си и след като надхвърлят 30 години, се оформи като тенденция и в САЩ, а двигател беше кризата от 2008 г. Дори и след края й обаче процентът им не спада, включително и в някои западноевропейски държави като Франция, Белгия, Германия. Публикувано в началото на годината изследване, което сравнява финансовото състояние на 25-34-годишните американци през 1989 от (т. нар. Baby Boomers) с т. нар. милениум поколение (25-34-годишните през 2013) показва, че сегашните млади печелят с 10 хил. долара, или 20%, годишно по-малко спрямо своите родители, ако се отчете инфлацията. Малко парадоксално, тъй като сегашните млади са много по-образовани и технологично грамотни от своите родители. "Ако погледнете Китай обаче, там сметката е различна. Там индустриализацията на икономиката носи по-високи доходи на милениум поколението", обръща внимание Алексиев. Според него капиталът, който разкрива работни места, през последните години се изнесе на Изток. Така в развити икономики като САЩ заетостта, която преди осигуряваше индустриалният сектор, сега я няма.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Според мен много се гледат и постоянните адреси. Има огромен контингент хора в София, чиито постоянен адрес е извън града. Освен това потенциала за намиране на жилище тук е плачевен поради скъпите наеми и скъпите апартаменти.

    Студентите също не сменят постоянния си адрес, а на практика живеят самостоятелно. Почти съм сигурен, че подобни съображения не влизат в класацията.

  • 2
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#1] от "Георги Георгиев":

    Така е, напълно съм съгласен с мнението Ви, г-н Георгиев.

  • 3
    dukenukem avatar :-|
    dukenukem

    много им се иска младите да се "нахакат" с един доживотен кредит и да изплащат цял живот една скапана кутийка 40 квадрата на цена както в Германия, но и на младите "много им се иска, ама нещо нямат желание".

  • 4
    primerno avatar :-|
    primerno

    До коментар [#1] от "Георги Георгиев":

    Младите живеят самостоятелно в София, но кой им плаща сметките?

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#4] от "primerno":

    Фифти фифти. Пък и не са много родителите, които могат да си позволят да ги замерят с пари. Рано или късно се налага да работиш, за да получиш някакъв стандарт на живот.

  • 6
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#5] от "Георги Георгиев":

    Така е.

  • 7
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Като няма достатъчно добри и сигурни източници на доходи, оставането в семейството е най-нормалното нещо. За да се стимулира заетостта и повишаването на квалификацията на младите, държавата трябва да предприеме редица мерки, които тя в последните 28 години не прави, да не говорим за годините от 1878 г. до момента. Имало е известен проблясък в периода 1944-1989 г. и толкова. И сега отново иде време за радикални обществени, институционални и икономически промени, иначе вечно ще буксуваме на едно място - последното в ЕС и Европа, а не е като да нямаме потенциал да бъдем сред първите.

  • 8
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    Проблема освен парите е и факта, че всичко в Бг е съсредоточено в София. ако младите имаха повече опции за работа в различни градове, то ще си сменят и местоживеенето. Така е в голяма част от Европа.

  • 9
    knb avatar :-(
    Кнб

    Така се убива нация. Те нациите живеят по хиляда години, но умират за 3-4 поколения. Като не се дава на младите да имат стбилно препитания и деца нацията си отива. Ако бизнесмените се надяват те да останат читави, защото тях не ги засяга -- да четат историята. Съседите ни нямат този проблем и ще ни стъпчат. И ако си спомним историята тези, които първи са загазили са били болярите.

  • 10
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#6] от "Читател":

    Другарю/другарко "Читател", и аз изразявам пълното си съгласие с вашето съгласие с мнението на Георги Георгиев.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход