На борба със социалния дъмпинг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На борба със социалния дъмпинг

През 2006 г. Полша проведе кампания, която целеше да успокои французите, че поляците, които през 2007 г. получиха достъп до европейския трудов пазар, ще им вземат работните места

На борба със социалния дъмпинг

Старите страни членки ще се опитат да налагат все повече ограничения на конкуренцията от евтината работна ръка от по-новите членки на ЕС

13636 прочитания

През 2006 г. Полша проведе кампания, която целеше да успокои французите, че поляците, които през 2007 г. получиха достъп до европейския трудов пазар, ще им вземат работните места

© Katarina Stoltz


- Предложенията за нова социална политика в евросъюза целят да поставят всички при равни условия, но не е ясно дали източноевропейските страни ще имат парите за това.

- Влизането в еврозоната може да се затрудни от изисквания за социално сближаване.

Един от най-тежките моменти в кампанията на току-що избрания за президент на Франция Еманюел Макрон беше посещение в родния му Амиен, при което трябваше да се изправи срещу работници от местна фабрика на Whirlpool, която се мести в Полша. Макрон трябваше да обяснява как ще защитава техните права, въпреки че не може да спре преместването на завода. Но за сметка на това обеща да сложи край на социалния дъмпинг, акцент, който по-късно беше подчертан и от негов съветник пред "Капитал".

Съвсем случайно, както твърдят служители на Европейската комисия, точно между двата тура на президентските избори във Франция европейската бюрокрация обяви инициативата си за Социален стълб на Европейския съюз. Целта на набора от 20 принципа, по думите на председателя на комисията Жан-Клод Юнкер, е да върне на ЕС "тройното А" (по аналогия с инвестиционните рейтинги) в областта на социалната сфера. Насоката изглежда странна, тъй като едва ли някой се съмнява, че точно Европейският съюз като цяло има особена конкуренция в областта. Всъщност проблемът са някои от страните членки. Мотото на Социалния стълб - възходящо социално сближаване, звучи като умишлено търсен политически коректен термин на политика срещу социалния дъмпинг, който според старите членки на ЕС се извършва от по-новите членки с техните по-ниски заплати, социални осигуровки, данъци и по-либерално трудово законодателство.

Това е тенденция, която притеснява източноевропейските страни. Без други възможности за конкуренция те трудно биха могли да привличат инвестиции, за да могат икономиките им да растат и да стават по-социални. А бедни, но социални държави просто няма. В същото време, ако социалните стандарти и заплащането в Източна Европа не се повишат, едва ли може да се спре буквалното бягство на хората към по-добре платените и по-добре уредени западни икономики и социални системи. Това е колкото социален проблем, толкова и икономически, който в България се усеща в липсата на работна ръка.

Социална преса

Появата на насоките за нова социална политика са леко изненадващи, тъй като в пакета предложения на Социалния стълб има само принципи, които отдавна се въртят в Брюксел и звучат по еврократски безвредно - подкрепа за младежката заетост, засилена роля на социалните партньори или по-гъвкави форми на заетост. За повечето медии новината беше предложението за въвеждане на правото на едноседмично бащинство, нещо което така или иначе съществува в повечето страни от ЕС.

Представители на Европейската комисия обаче не крият целите на Социалния стълб. В интервю за Financial Times преди две седмици комисарят по заетостта и социалните въпроси Мариане Тайсен каза, че не е здравословно държавите да разчитат на ценовите си предимства, за да се конкурират с другите страни членки. Вместо това те трябва да повишат социалните си стандарти и да се състезават на базата на качеството на работната си сила.

Въпросът е какво означава това? Едно от най-знаковите действия на Еманюел Макрон като икономически министър във Франция беше пакетът реформи, който либерализираше вътрешния пазар, но затова пък поставяше спирачки пред външната конкуренция. Например с въвеждането на изискването чуждестранните шофьори на камиони, които извършват доставки между две точки в страната (или каботаж, както е професионалният термин), да получават същата заплата като френските им колеги. Подобни правила бяха въведени по-късно и в Германия, с което се защитиха местните шофьори, но пострадаха източноевропейските им конкуренти. Сега на етап обсъждане в Европейския парламент е директива за дългосрочно командированите лица. В момента българска фирма може да изпрати свой служител във Франция или Великобритания, където той ще получава местната минимална заплата, но ще си плаща социалните осигуровки в България. По този начин той е значително по-конкурентоспособен на пазара на труд, тъй като осигуровките му в България са много по-малки. С промяната срокът на подобни командировки ще се ограничи, което отново ще свие възможността на източноевропейците да работят в по-богатите страни от ЕС.

Подобна политика вероятно е неизбежна, особено след решението на мнозинството британски граждани да напуснат ЕС, формирано до голяма степен заради емиграцията и конкуренцията от Източна Европа. Жан Писани-Фери, икономическият съветник на Макрон, който участва на форум на тинк-танка "Брюгел" каза пред "Капитал", че ако не се намери решение на проблема с дългосрочно командированите работници, които избягват правилата на местното трудово законодателство, в по-дългосрочен план може да се постави под съмнение и възможността за свободното движение на работната сила.

Но в предложенията на ЕК се обсъждат минимални доходи, заплати и пенсии, които по принцип са работа на националните правителства, не на Брюксел. Текстовете са разписани доста уклончиво и не предлагат единни минимални ставки, примерно на германските нива, както биха се надявали мнозина в България. В същото време предвиждат и заплатите да не растат по-бързо от производителността на труда, явна препратка към проблемите на Гърция и Италия. "Предложените принципи и насоки за социални политики в повечето случаи са директно подчинени на традиционните напоследък цели на икономическото управление - фискална стабилност и разходна конкурентоспособност", недоволства в свое становище българският профсъюз КНСБ.

Ако обаче ЕК намери начин да започне координация в социалната област, това може да доведе до натиск за повишаването на заплати или социални разходи. Според ЕК без по-голямо социално сближаване валутният съюз ще продължи да бъде изправен пред рискове. Например слабите социални системи на едни страни по време на криза няма как да предпазят пострадалите, които автоматично ще се прехвърлят в други страни членки, за да търсят работа.

Подобно развитие със сигурност би се приветствало от КНСБ, които посочват, че препоръката на Международната организация по труда е минималната работна заплата (МРЗ) да бъде 60% от медианната (т.е. най-разпространената) заплата за съответната страна. За България това би означавало над два пъти повишение на МРЗ. Проблемът е доколко българската икономика може да понесе това и дали ще има ресурси да намери други конкурентни предимства - образование и качества на работната сила, за които трябват сериозни инвестиции. Те могат да дойдат или от повишаване на данъчните постъпления, или от масивно пренасочване на европейските фондове от инвестиции в магистрали към социални разходи. Последното беше казано директно от Тайсен при представянето на Социалния стълб.

Или социален крик?

Натискът на Брюксел обаче може да изиграе и положителна роля. Например едва ли българското правителство скоро ще се заеме и с факта, че социалното разделение (разликата в доходите между 20-те процента най-бедни и богати) у нас е най-високо в ЕС и вече е на нивото на страните от Третия свят - България е между Русия и Барбадос. Социалното разделение е именно един от факторите, които Европейската комисия предлага да следи.

Други критерии, по които ЕК ще следи представянето на икономиките на страните членки, са ефективността на социалните трансфери (т.е. доколко те помагат да се преодолее бедността), нивото на образование на младите или нивата на хората, които са в риск да изпаднат в бедност или социално изключване. Все показатели, по които България е отрицателен рекордьор.

Засега се предвижда новите правила за социално сближаване да важат за страните в еврозоната, макар че те са отворени и за други страни. За България е важно, че социалният стълб в бъдеще ще се превърне в поредното препятствие пред влизането на страната в еврозоната - към критериите за икономическа конвергенция ще бъдат добавени и изисквания за социално сближаване.

Новата социална политика, която се предлага от ЕК, няма да се превърне скоро в действащо законодателство. Докато то се изработи и приеме окончателно, въпросът е дали целта на Брюксел наистина цели възходящо социално сближаване, или просто ще се опитва да се бори със социалния дъмпинг. Проблемът е, че това до голяма степен зависи от самите страни членки. България може да се окаже в ситуация, при която гражданите й ще срещат все повече затруднения да работят във Франция или Германия, но страната няма да може да се възползва от сближаването на стандартите, тъй като няма капацитет да направи необходимите реформи.

- Предложенията за нова социална политика в евросъюза целят да поставят всички при равни условия, но не е ясно дали източноевропейските страни ще имат парите за това.

- Влизането в еврозоната може да се затрудни от изисквания за социално сближаване.

Един от най-тежките моменти в кампанията на току-що избрания за президент на Франция Еманюел Макрон беше посещение в родния му Амиен, при което трябваше да се изправи срещу работници от местна фабрика на Whirlpool, която се мести в Полша. Макрон трябваше да обяснява как ще защитава техните права, въпреки че не може да спре преместването на завода. Но за сметка на това обеща да сложи край на социалния дъмпинг, акцент, който по-късно беше подчертан и от негов съветник пред "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    tie_interceptor avatar :-|
    tie_interceptor

    Няма как да има евтини стоки и услуги и високи заплати едновременно.

    Сигурен съм, че всеки френски работодател би предпочел френски работник или сложител пред български, дори и с малко по-висока заплата...

    Трябва да разберат западноевропейците, че освен меда, трябва да приемат и жилото на глобализацията...

  • 2
    ais36519753 avatar :-|
    Наблюдател

    Ами хем се иска евтина работна ръка чрез внос на работници или износ на работни места, хем искат да пазят безработицата ниска и заплатите високи, хем искат да си продават продуктите на други пазари без мита, данъци, хем искат хората им да могат да работят за големи заплати в чужбина, хем се дават големи пари и субсидии за определени индустрии... елитите трябва да осмислят парадоксите на глобализацията.

  • 3
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Друг начин е тези дето си пазят високите заплати, след пенсионирането си да живеят в по-бедната част на ЕС. Така хем ще имат по-голяма покупателна способност, хем няма да има нужда от еврофондове (изхарчените пенсии ще ги заместят, при това дългосрочно), хем местните ще получават свестни заплати от обслужването на пенсионерите (и данъците ще отиват в местните държавни бюджети), хем местните няма да ходят на гурбет или направо да емигрират щото нали има работни места в услугите около пенсионерите...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.