Дългоочакваното раздвижване на потреблението

Очакванията на повечето анализатори бяха, че 2017 г. ще бъде годината, в която потреблението ще поеме ролята на основен двигател на икономиката. Засега експресните оценки на НСИ потвърждават тези прогнози. За първото тримесечие на тази година общото потребление в страната нараства с 4.1% спрямо същия период на 2016 г., като основната причина вероятно са домакинствата. За сравнение - през последното тримесечие на миналата година повишението бе с едва 0.8%.

Според Георги Ангелов от институт "Отворено общество" фактор за повишението е прегряването на пазара на труда – недостигът на хора изостря конкуренцията между фирмите за квалифицирани кадри. Това дърпа заплатите нагоре, което пък увеличава потреблението. Например данните на НСИ показват, че от декември средната брутна заплата нараства всеки месец с над 8% на годишна база, като последното изменение е 9.9% през март спрямо същия период на 2016 г. В същото време безработицата продължава да пада за пореден месец, а заетостта расте - тренд, който по всяка вероятност ще продължи през следващите месеци с включването на сезонните работници към работната сила. С други думи, може да се каже, че все повече хора повишават своята платежоспособност.

Фактори, които подкрепят потреблението, са и ниските лихви по депозити и кредити, завърналата се инфлация, а в бъдеще - и увеличението на минималната пенсия и заплатите на учителите.

Износът расте, но вносът изпреварва

Активността на домакинствата се вижда и в данните за външната търговия. През последните месеци вносът значително нараства и се ускорява, основно по линия на страните извън ЕС, но принос имат и държавите членки. Според данните на НСИ импортът нараства с 10.6% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на миналата година. За сравнение - през последните три месеца на 2016 г. увеличението бе 5.5%.

"Ръстът на вноса вероятно се дължи на по-силно потребление на стоки за дълготрайна употреба - техника, потребителска електроника, автомобили", коментира Красен Йотов от Industry Watch. Според него спадът в инвестициите е показател, че вносните стоки са потребителски, което превръща домакинствата в двигател на растежа.

Всичко това не означава, че износът намалява - напротив, дори отбелязва ускорение спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. Но увеличението не е достатъчно, за да компенсира силния внос.

Трябва да се има предвид обаче, че макар в количествено отношение да има ръст, голяма част от повишението както на износа, така и на вноса се дължи на по-високите цени на петрола и медта. "Трябва да се има предвид, че данните за износа и вноса никога не са абсолютно точни. Има много силни ценови ефекти и голямо значение имат цените на суровините на международните пазари и валутните курсове. Понякога, ако цената на петрола се повиши, а доларът поскъпне спрямо еврото, ефектът се мултиплицира", допълва Йотов.

Инвестиции по наклонената плоскост

Липсващата съставка обаче продължават да са инвестициите. През първите три месеца на годината те (бруто образуване на основен капитал) намаляват с 5.4% на годишна база. За сравнение - за периода октомври - декември миналата година понижението беше с 4.5%.

Един от факторите за по-ниската инвестиционна активност е политическият риск - неяснотата накъде поема страната преди изборите и кое ще е следващото правителството накара много инвеститори да замразят своите проекти. А и все още няма достатъчно задвижени проекти по еврофондовете, е мнението на Ангелов. Според него допълнителен ефект е имала необичайно студената зима, която спря строителството.

Данните за изпълнението на бюджета за тримесечието показват и слаба инвестиционна активност и на публичния сектор.

Засега очакванията са през втората половина на 2017 г. показателят да се раздвижи в посока нагоре. От една страна, поради ниските лихви, които стимулират кредитирането и създават катализатор за повече частни инвестиции. От друга - усвояването на еврофондовете може да се забърза.

"Миналата година отчетохме спад от изоставането на изпълнението на капиталовите разходи в държавния бюджет. Ако тази година това се подобри, може да очакваме ръст", коментира Йотов. Според него дори и да има увеличение сега, то няма да е достатъчно, за да компенсира изоставането през последните години. "Частният сектор не може да компенсира спада от страна на правителствените разходи", допълва още Йотов.