Какво да очакваме от стенограмата за КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво да очакваме от стенограмата за КТБ

В продължение на месеци недоволни вложители в КТБ протестираха с настояване за наказание за виновните за фалита на банката

Какво да очакваме от стенограмата за КТБ

Президентът Румен Радев по-скоро ще разсекрети разговорите, дори да получи отказ от някой от участниците, но в орязан вид

Елена Старидолска, Росен Босев
29658 прочитания

В продължение на месеци недоволни вложители в КТБ протестираха с настояване за наказание за виновните за фалита на банката

© Георги Кожухаров


Първият участник в разговорите около кризата с КТБ през 2014 г., който се е съгласил да бъде оповестена стенограмата при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г. е тогавашният председател на Народното събрание Михаил Миков. "Вече два пъти съм заявявал, че текстът трябва да се оповести, не виждам никакъв проблем в това. Всеки трябва да носи отговорност за думите си", каза за "Капитал" той. Миков дори отишъл в президенството, за да подпише съгласието.

В неделя пред БНР настоящият държавен глава Румен Радев обяви, че е готов да разсекрети стенограмата, но ще изчака до 26 май да получи съгласие от всички участници в разговора (кои са те, вижте в карето). Според него стенограмата няма юридическа стойност, няма и да даде отговор на въпроса "кой окраде КТБ", но "има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност".

Досега от "Дондуков" 2 са отказвали да предоставят съдържанието на разговорите. Според справка на сайта "Бивол" има общо 45 искания по Закона за достъп до информацията (ЗДОИ) и всички те са отхвърлени - четири в мандата на Плевнелиев, останалите в мандата на Радев.

Какви са (юридическите) аргументи за отказа

Казусът КТБ е обсъден на две срещи в президентството - първата е на 29 юни 2014 г., а втората на 14 юли. В средата на януари 2017 г. главният редактора на сайта "Биволъ" Атанас Чобанов иска от президента да му предостави достъп до стенограмата от първата среща.

Основната теза на президентството, развита в отказа е, че тя съдържа т.нар. "професионална тайна". Според закона за кредитните институции (ЗКИ) това е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него, представлява професионална тайна и може да бъде предоставяна на лицата и при условията, предвидени в ЗКИ.

Преди две седмици административният съд в София отмени отказа на президентството. В дългото шест страници решение на съдия Стефан Станчев се приема, че няма мотиви каква е обосновката за наличие на "професионална тайна".

В решението се обръща внимание на факта, че ако действително президентството приема, че е налице такава защитена информация, то трябва да се има предвид, че ЗКИ предвижда тя да бъде предоставяна само на изрично изброените в същия закон лица - прокуратурата и съда, ДАНС, Комисията за финансов надзор, Сметната палата, международни институции, както и при извънредни ситуации и на "органите отговарящи за законодателството в областта на надзора върху кредитните и финансовите институции". Коментирайки списъка с присъстващите на срещата съдът стига до извода, че "те не са вместими съвкупно в субектите", които са изброени по закона.

Административният съд фактически приема, че ако на срещата действително е изнесена такава информация, то тя е достигнала до лица, които нямат право на достъп до нея. В разговорите, например, са участвали Николай Бареков, Радан Кънев, Меглена Кунева и Красимир Каракачанов, които към онзи момент не са били народни представители, т.е. не попадат в хипотезата, че са "орган, отговарящ за законодателството".

На следващо място съдът напомня на президентството, че ако действително в стенограмата има пасажи, съдържащи професионална тайна, то законът позволява информацията да бъде частична, т.е. като тези пасажи бъдат заличени.

От изказванията на държавния глава този уикенд става ясно, че от президентската администрация са добавили още един аргумент - че предоставянето на информацията нарушава интересите на трети лица - присъствалите в срещата. Именно това е причината да бъде започната процедура по искане на тяхното съгласие.

Техният отказ по никакъв начин не ангажира президента. Първо, защото е налице надделяващ обществен интерес - в такива случаи законът допуска институцията да не се съобрази с нежеланието за публикуване на информацията. Второ, присъствалите на срещата са публични личности и самите те са задължени по ЗДОИ.

"Става дума отново за среща, в която участват народни представители, министри, хора от УС на БНБ, вероятно и други хора. Естествено самият факт, че тези стенограми не са публични, пречи да установим кои точно са участвали. Публични лица като министри, народни представители, управители и подуправители на БНБ не следва да бъдат питани по закона за съгласие, защото има една презумпция, че те, тъй като са задължени самите те да предоставят обществена информация, и това е тяхно законово и конституционно задължение, а не въпрос на лични предпочитания, по тази причина нямат и право да изразяват несъгласие, когато тяхното име е въвлечено в мнения, разговори, официални документи", коментира ръководителят на правния екип на "Програма достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов.

Тезата, която и Радев, и преди това Плевнелиев развиват в публичното пространство (но я няма в отказа, да предоставят информацията, тъй като няма законово основание) е, че предоставянето на стенограмата ще разруши имиджа на президентството. "За мен като президент това е един много сериозен етичен проблем – за доверието в президентската институция. Недопустимо е човек, който влиза в президентството, да се притеснява да говори. Ако тези хора имат притеснение, че след като напуснат президентството, техните думи могат да бъдат публикувани, тогава президентството става една формална институция", коментира президентът в неделя.

"По принцип защитата на тайна на изразеното мнение се дължи на лица, които не са подложени съзнателно и инцидентно на обществено внимание. Например експерти, представители от банковия сектор и т.н., каквито на срещата не е имало. Действително има държави, в които такъв тип дебати остават тайна, тъй като се приема, че качеството на консултативния процес има връзка с неговата публичност. Това ограничение е само за определен период от време", коментира адвокат Кашъмов пред "Капитал".

В България достъпът до подобна информация може да се ограничи, но само за срок от две години, които са изтекли още през лятото на 2016 г. - факт, който е отбелязан от съда в решението му.

Какво може да притеснява някои от участниците

Две са темите, които може би притесняват някои от участниците в срещата - обсъждането на въвеждане на т.нар. банкова ваканция и държавната намеса за спасяването на КТБ.

Идеята за ваканцията дойде от експерти около ДПС, твърдят участници в предварителните разговори преди официалните на "Дондуков" 2. Тя не била изчистена съвсем в детайли, но най-общо представлявала въвеждане на паричен лимит, който може да се тегли само за определен период от време и обхващал всички банки в страната. "Целта не беше ясна", според представителите на БСП, които по-скоро били против. Очевидно защитниците на банковата ваканция са изгубили спора на "Дондуков" 2, защото такава идея публично не беше оповестена.

Втората дискусия била за начина, по който държавата да се намеси в случая с КТБ. Първоначално БНБ и ДПС предложили идея, коятоспоред участници в разговорите било ясно, че ще бъде отхвърлена - държавата да налее около 5 млрд. лв. и да се разплати с вложителите. Иван Искров категорично отказал други възможности - БНБ да влезе с тези пари, които имала извън дълга и извън резервите за валутния борд, или пък да гарантира заем, или пък с посредничеството на управителя да се поиска от собствениците на българските банки да помогнат на КТБ.

Вариантът, по който се знае, че е постигнато съгласие и при Росен Плевнелиев, е държавата да влезе с дял в банката, да увеличи капитала ѝ и по този начин ситуацията да се успокои. Всички депозити да се запазят и гарантират, включително и над 100 000 евро. Това трябвало да стане през специален закон за КТБ, който дори бил готов към 29 юни. След консултациите президентът Плевнелиев казва: "в ход са и законодателни промени в подкрепа на банковата стабилност", без да дава повече детайли.

Твърди се, че един от участниците в срещата, който се съгласил на този вариант, след това го е отрекъл като възможност.

Тази тема е коментирана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по-подробно няколко дни след втората среща на "Дондуков" 2 на 14 юли 2014 г.:"Искам ясно и категорично да заявя, че ГЕРБ не подкрепя приемането на специален закон за КТБ. Според нас най-добрият вариант в настоящата ситуация е да се следва редът, определен от действащото законодателство, което е много добро". На тази среща, по неофициална информация, и представителите на БСП са отдръпнали съгласието си да има специално законодателство, след като Сергей Станишев променил позицията си. Стенограмата от нея обаче няма да се разсекрети.

Ако получи отказ от някой от участниците в разговорите от 29 юни 2014 г, президентът Румен Радев има два варианта - да заличи имената на човека, който не желае позицията му да е публична, или самото изказване. Това обаче не би спряло публикуването на останалата част на стенограмата. Въпросът е дали ще има смисъл или ще направи участниците в подобни срещи за напред излишно мнителни и подозрителни.

За сравнение, през 2009 г. по дело, заведено от информационната агенция "Блумбърг", федералният съд в Манхатън нареди на централната банка на САЩ (Федералният резерв) да публикува детайлна информация за антикризисните мерки, които институцията е предприела, вкючително да разкрие имената на всички банки и компании, които е подпомогнала заради финансовата криза от 2008 г.

Съдия Лорета Преска е отхвърлила аргументите на Фед - че тази информация може да увреди репутацията на някои банки пред техните клиенти и акционери и следователно не би следвало да бъде достъпна до широката общественост. Според съда "централната банка спекулира с това как разкриването на подобна информация би могло да разклати финансовата стабилност на дадена банка. Тези твърдения просто не покриват тежестта на доказването, която включва всички факти, с които защитаващата се страна се опитва да докаже истинността на своите твърдения", се казва в решението на съда, цитирано от медиите. Заключението на съда е, че Фед е нарушил закона, който гарантира на гражданите достъп до определени държавни документи и информация.

Политическият контекст през юни 2014 г.

Проблемите с КТБ ескалират на фона на развиваща се политическа криза. Резултатите от изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г., на които ДПС се представя над очакванията, дават повод на тогавашния лидер на една от двете партии в правителството Лютви Местан да заяви претенции към партньорите си в БСП.

В началото на юни Местан казва, че парламентът няма да изкара пълния си мандат. На 20 юни КТБ иска от БНБ да бъде поставена под специален надзор и спира плащанията. Четири дни по-късно Сергей Станишев, тогава лидер на БСП, решава да стане евродепутат - нещо, което е отричал преди това. След десетина дни подава оставка и като председател на партията.

На 29 юни 2014 г., в деня на първите консултации при президента Плевнелиев за КТБ, е решено и Народното събрание да бъде разпуснато на 6 август, а предсрочните парламентарни избори да са на 9 октомври. На 14 юли е втората консултация на "Дондуков" 2 за КТБ, а Пламен Орешарски подава оставка като премиер на 23 юли 2014 г.

Участниците в двете срещи при Плевнелиев

29 юни 2014 г.

Михаил Миков - председател на 42-то Народно събрание

Пламен Орешарски - министър-председател

Бойко Борисов - ГЕРБ

Владислав Горанов - ГЕРБ

Сергей Станишев - БСП

Янаки Стоилов - БСП

Евгений Узунов - БСП

Лютви Местан - ДПС

Йордан Цонев - ДПС

Николай Бареков - коалиция "България без цензура"

Красимир Каракачанов - коалиция "България без цензура"

Меглена Кунева - Реформаторски блок

Радан Кънев - Реформаторски блок

Иван Искров - управител на БНБ

Калин Христов - подуправител на БНБ

14 юли 2014 г.

Михаил Миков - председател на 42-то Народно събрание

Пламен Орешарски - министър-председател

Бойко Борисов - ГЕРБ

Цецка Цачева - ГЕРБ

Менда Стоянова - ГЕРБ

Атанас Мерджанов - БСП

Румен Гечев - БСП

Лютви Местан - ДПС

Йордан Цонев - ДПС

Сотир Цацаров - главен прокурор

Зинаида Златанова - министър на правосъдието

Петър Чобанов - министър на финансите

Иван Искров - управител на БНБ

Калин Христов - подуправител на БНБ

Димитър Костов - подуправител на БНБ

Първият участник в разговорите около кризата с КТБ през 2014 г., който се е съгласил да бъде оповестена стенограмата при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г. е тогавашният председател на Народното събрание Михаил Миков. "Вече два пъти съм заявявал, че текстът трябва да се оповести, не виждам никакъв проблем в това. Всеки трябва да носи отговорност за думите си", каза за "Капитал" той. Миков дори отишъл в президенството, за да подпише съгласието.

В неделя пред БНР настоящият държавен глава Румен Радев обяви, че е готов да разсекрети стенограмата, но ще изчака до 26 май да получи съгласие от всички участници в разговора (кои са те, вижте в карето). Според него стенограмата няма юридическа стойност, няма и да даде отговор на въпроса "кой окраде КТБ", но "има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    zztop11 avatar :-|
    Здравко Здравков

    Всичко хубаво сте написали, но моля ви научете се да използвате "ѝ", а не "й". Такава грешка повече отива на ПИК, БЛИЦ, а не на платено издание. И друго, не сравнявайте КТБ със световната криза от 2008г.. Разликите между двата случая са само няколко десетки трилиони долара и няколко десетки милиона безработни.

  • 2
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Очаквайте кратката и цензурирана история на фалита на КТБ. Но разсекретяването на тая стенограма е замаскиране на неуспешната реакция на Авиатора за спасяване на Лозаря Панов от лапита на Тримата Дебелаци от Бандата на Наглите. Пролича си не само колко е зелен бостана на летеца, но и на неговите политкомисарки Корни и Уляна. Но пък задкулисието е безкрайно доволно от кратуните, които е назначило за бостански плашила на Булгаристан. Евала и машала!

  • 3
    plebs avatar :-|
    plebs

    "Казусът КТБ е обсъден на две срещи в президентството - първата е на 29 юни 2014 г., а втората на 14 юли."
    На първата среща непосветените предполагат, че "дупката" е примерно милиард и затова се хвърлят да спасяват "банката". На втората среща вече е ясно, че дупката е огромна. Минала е и атаката срещу ПИБ. Публикуването само на едната стенограма определено ще осакати истината. Всъщност в Дневник може да се проследи доста добре сагата като се търси по "КТБ" в периода 01.01.2014 - 30.08.2014

    Капката, която преля чашата - разследването срещу Гунев:
    http://www.dnevnik.bg/biznes/2014/06/18/2325760_shefut_na_bankov_nadzor_v_bnb_cvetan_gunev_e/
    Непосредствено преди първата среща - ДПС и ГЕРБ с общи виждания, за което сега ще ги атакуват:
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/06/27/2332466_borisov_zagovori_za_goliam_zaem_ot_mvf_ubeden_e_che/
    Преди втората среща, където Станишев не се появява за да не яде бой. - "Борисов поиска арести за шефовете на МВР, ДАНС и премиера и оставки в БНБ" http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/13/2342823_borisov_poiska_aresti_za_shefovete_na_mvr_dans_i/
    Как БСП си запази Искров и особения му надзор - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/25/2350167_prezidentut_poiska_smiana_na_upravitelia_na_bnb/

  • 4
    plebs avatar :-|
    plebs

    Продължение:
    Преди втората среща, където Станишев не се появява за да не яде бой. - "Борисов поиска арести за шефовете на МВР, ДАНС и премиера и оставки в БНБ" http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/13/2342823_borisov_poiska_aresti_za_shefovete_na_mvr_dans_i/

    Как БСП запази Искров и специалния му надзор - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/25/2350167_prezidentut_poiska_smiana_na_upravitelia_na_bnb/

  • 5
    plebs avatar :-|
    plebs

    Вчера написах една ХИПОтеза:
    КТБ - фалит след удобен и дълъг "специален надзор", или оздравяване. Три позиции са се оформили на КСНС-то - оздравяване основно през Оманския фонд, оздравяване в посока одъжавяване и "специален надзор", последван от фалит. Зад оздравяване през Оманския фонд е била ДПС. За оздравяване в посока одържавяване са били Плевнелиев и ГЕРБ. За "специален надзор" и фалит са били путинките, както ВТБ и Искров, така и БСП. Целта на последните е била точно "специалния надзор", когато се сътвориха най-големите золуми.

    Каква пропаганда да очакваме сега от путинките: Покрай оздравяването ще обвържат ДПС, ГЕРБ и Плевнелиев. Ще се защити фалита на КТБ, съответно "правилната позиция" на БСП и Искров, където ще попаднат и къневчетата. Ще се неглижира "специалния надзор", който би трябвало да е истинския акцент в дебата.

  • 6
    tco31523313 avatar :-|
    hrx24524395

    До коментар [#1] от "zztop11":

    Не е лошо и да се научат да слагат български кавички, вместо американски. Чудовищно неграмотно е, особено за една медия с претенции.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK