С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 22 май 2017, 16:23, 25579 прочитания

ЕК: Във финансовия сектор все още има слабости

България остава в групата на страните с най-големи макроикономически дисбаланси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България остава в групата на страните с прекомерни макроикономически баланси, като основната причина са все още непреодолените рискове във финансовия сектор. Страната има подобрение в бюджетната политика – фискалният дефицит продължава да е нисък, а въпреки спада на безработицата остават структурни проблеми на пазара на труда. Това е накратко оценката на Европейската комисия (ЕК) за България в специфичните й препоръки, които стъпват на публикувания през февруари доклад за макроикономическите дисбаланси и отчитат направените реформи.

Въпреки като цяло по-мекия тон обаче негативната новина е, че България остава във все по-малката най-ниска група заедно с Франция, Италия и Кипър. Оценките за Португалия и Хърватия показват положителни резултати и те излизат от списъка на страните с прекомерни дисбаланси, което отменя нуждата от специално наблюдение. На тяхно място може да се окажат Белгия и Холандия, които засега са получили предупреждение от ЕК.


Както и предходната година, препоръките са четири и в същите области. Те не са базирани на Националната програма за реформи за 2017 г. и Конвергентната програма (2017 – 2020 г.), тъй като българските власти не са ги предали на европейските институции в срок.

Проверени, но с пропуски

Най-сериозни са критиките във финансовата сфера. ЕК повтаря предишна своя констатация, че въпреки "стабилността на сектора като цяло бяха потвърдени уязвими области, включително в някои системно важни институции, и тъй като не са предприети последващи мерки, източниците на уязвимост остават". Комисията подчертава, че въпреки преминалите прегледи от регулаторите БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) в трите основни сектора – банковия, застрахователния и пенсионния сектор, проблемите при оценките на неликвидни финансови инструменти и активи, както и при сделките между свързани лица, все още остават.



Става дума за практиката на някои финансови институции с местна собственост да фризират отчетите си с оценки на активи, които са далеч над пазарните, както и да кредитират и търгуват с акции на дружества, които имат (обикновено не и формални) връзки със собствениците им. Въпреки че тези практики не са тайни за регулаторите, проверките реално не стигнаха до тях и това доведе още през февруари до критики от Брюксел. Затова и сега не е изненада, че докладът продължава с твърдия тон и препоръките: "Надзорните органи могат да предприемат по-консервативен подход в адресирането на проблемите".

От комисията отчитат свършеното при прегледите, но съветват набелязаните мерки да бъдат изпълнени - нещо, което още не се е случило напълно. ЕК призовава БНБ да довърши и актуализира започналата реформа в управление "Банков надзор", а КФН също да разработи аналогичен план в сътрудничество с европейските институции. Особено силен е този съвет към КФН в светлината на проблемите при застрахователните и пенсионните дружества.

Европейската комисия засяга финансовия сектор и при традиционното маркиране на проблемите с високото ниво на фирмената задлъжнялост. Според европейските чиновници освен подобряване на процеса по несъстоятелност в България е нужна и специална надзорна политика по отношение на банките с особено високо ниво на лоши кредити. Сама по себе си пък твърде голямата тежест на кредитите на фирмите в средносрочен план може да доведе до спад на инвестициите и по-нисък икономически растеж.

Смекчен тон по няколко линии

Извън финансовия сектор в останалите препоръки тонът на Брюксел е леко смекчен. По отношение на публичните финанси отпадат препоръките за по-бърза фискална консолидация, като остават бележките по линия на повишаване на събираемостта на данъци и справяне със сенчестата икономика и недекларирания труд. Причината позицията да е смекчена, е България успя да няма бюджетен дефицит през 2016 г.

В социалната сфера също липсват нови моменти и се отчита спадът на безработицата. Тук обаче ЕК подчертава, че структурните проблеми се запазват. Дългосрочната безработица в България остава проблем и води до неоползотворяване на работната сила, което се изостря от влошената демография. След приемането на Закона за предучилищното и училищното образование темата остава по-слабо застъпена в препоръките, но осигуряването на качествено образование, особено за ромите, продължава да стои. Запазват се и критичните бележки по здравната реформа.

ЕК за пореден път посочва, че социалните мерки в България се неефективни и на практика не водят до облекчаване на проблемите на най-засегнатите лица. В същото време европейската бюрокрация смята, че механизмът на определяне на минималната заплата не почива на обективни критерии, което "може да влоши правилния баланс между целите за подкрепа на заетостта и конкурентоспособността и защитата на трудовите доходи". За минималния гарантиран доход е отбелязано, че и като ниво, и като покритие трябва да се подобри. България все още е страната с най-ниска минимална заплата в рамките на ЕС и най-бедната страна членка в рамките на съюза с групи в неравностойно положение като роми, деца, възрастни хора, хора в селските райони.

Макар да не влиза в икономическите доклади, традиционно Брюксел и тук маркира хода на съдебната реформа като бавен, а нивото на корупцията - като високо. Като отделна препоръка са обособени обществените поръчки, където се очаква да се види ефективно изпълнение на приетите законови промени, а внимание се обръща и на процедурите за предварителен анализ на риска и за обжалване.
Препоръките на ЕК за текущата и следващата година:

1) Допълнително подобряване на събираемостта на данъци, спазване на данъчното законодателство, ускоряване на мерките, насочени към свиване на сивата икономика и недекларирания труд.
2) Последващи действия във финансовия сектор, подобряване на банков и небанков надзор, понижение в нивата на корпоративна задлъжнялост.
3) Подобрено таргетиране на активни политики на пазара на труд, повишение в обхвата на здравеопазването и образованието, адресиране на недостига на медицински специалисти, установяване на механизъм за определяне на МРЗ.
4) Осигуряване на ефикасно прилагане на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014 - 2020г.
Отговорът на България

Преди специфичните препоръки на ЕК българското правителство даде отговор на посочените проблеми в своята ежегодна Национална програма за реформи 2017 г., публикувана миналата седмица от Министерство на финансите. По отношение на финансовия сектор последващи мерки тепърва предстоят, макар да не е конкретизиран напълно срокът им на изпълнение и какви точно са те. Успоредно с това, мерки като ограничаването на повторно използване на употребявани бандероли чрез законови промени трябва да ограничат сивата икономика и събираемостта на данъци. На продължително безработни и групи в неравностойно положение на пазара на труд ще помагат ромски и младежки медиатори, но не изглежда да има силни мерки, насочени към решаване на проблема с недостига на кадри. А предстои да бъде възложена обществена поръчка за електронна система на обществените поръчки, като крайната дата на изпълнение засега е 2020г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците с горива ще получат нова отсрочка за подробните касовите бележки Търговците с горива ще получат нова отсрочка за подробните касовите бележки

От общественото обсъждане на последните предложения за промени в Наредба Н-18 личи, че недоволството на бизнеса ескалира

18 сеп 2019, 134 прочитания

Колко ще струва политическата реклама на местните избори Колко ще струва политическата реклама на местните избори

Медиите обявиха тарифите си за реклама на участниците в изборите на 27 октомври

18 сеп 2019, 330 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
От юли започва прием на проекти от програмата за селските райони

В края на годината ще стартира и дългоочакваното кандидатстване за неземеделски дейности

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател