При опит да се прегледат тези декларации на сайта на МС обаче става ясно, че от 2009 г. насам, откакто е влязъл в сила Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който въвежда това задължение, няма публикувана нито една декларация на лицата от втория ешелон на властта. (Декларациите на министрите се публикуват на сайта на парламента заедно с другите органи, чиито членове (или част от тях) се гласуват от Народното събрание – Конституционен съд, Сметна палата, БНБ, КЗК, СЕМ, БТА и дълъг списък от регулаторни органи. На сайта на парламента са публикувани и декларациите на президента и вицепрезидента, депутатите, омбудсман и т.н.)

На въпрос на "Капитал" защо декларациите на втория ешелон не са публикувани на сайта на МС получихме следния отговор:

"Техническите параметри на сайта на МС, създаден през 2006 г., не позволяват поемането на такъв обем информация. На практика е невъзможно на него да бъдат качени стотици сканирани документи и затова е избран единственият технически възможен вариант – периодично публикуване на списъци с подадените декларации на задължените лица, които се съхраняват в Главния инспекторат на МС.

В момента подготвяме за пускане нова интернет страница на МС (според разчетите ни това трябва да стане през юни), в която това, както и останалите несъответствия и несъвършенства, които сме констатирали, ще бъдат отстранени.

Пресслужба на МС"

Няма отговор на въпроса кой в рамките на Министерския съвет е отговорен за неизпълнението на закона от 2009 г. насам и кой осъществява контрола, защото твърдението за липса на техническа възможност на висшия орган на изпълнителната власт да изпълни един толкова важен закон в продължение на 8 години е крайно несериозно. Но няма как пресслужбата да е отговорна за това.

Когато става въпрос за конфликт на интереси обаче, няма как въпросът да се сведе до обикновена небрежност. По дефиниция декларациите за конфликт на интереси са една от основните мерки за борба срещу корупцията, а това правителство, както и предишният кабинет на Бойко Борисов, обяви антикорупционната политика като свой приоритет. През май 2015 г. вторият кабинет "Борисов" създаде и Национален съвет по антикорупционни политики към МС под ръководството на вицепремиера Миглена Кунева. Самата Кунева бе и отговорник и за националната стратегия срещу корупцията от април 2015 г., в която Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) се споменава само веднъж – със заявката, че тя ще се влее в бъдещия единен антикорупционен орган, предвиден в митичния антикорупционен закон, чийто патрон пак е Кунева. В тази стратегия няма нито една мярка за затягане на режима за деклариране на конфликт на интереси, нито един ред, че КПУКИ вече четвърта година стои в непопълнен състав от трима души (вместо пет) след изваждането на одиозния председател Филип Златанов и напускането на Сабрие Сапунджиева.

Но пък се оказва, че политиката на непубликуване на декларациите за конфликт на интереси е масово споделяна в рамките на изпълнителната власт, т.е. далеч не е проблем само на сайта на МС. Всъщност според данни от годишния доклад на "Програма Достъп до информация" (ПДИ) над 60% от институциите в България не публикуват декларациите за конфликт на интереси на назначените от тях задължени лица. При централните органи този процент е 67, т. е. само една трета от тях изпълняват закона. А 72% от централните органи не публикуват и списъци на лицата, подали декларации.

Законовата рамка е такава, че не съществува реален контрол и санкции върху това неизпълнение на закона, заявява правният директор на ПДИ адвокат Александър Кашъмов. В момента КПУКИ няма пряко влияние, комисията няма правомощия да контролира процеса по публикуване на декларациите на сайтовете на институциите, тя следи единствено за подаването им. Няма възможност за контрол, нито да се издават наказателни постановления, коментира Кашъмов. Същевременно най-важната характеристика на този процес е публичността, декларациите за конфликт на интереси са абсолютно безсмислени, ако стоят в нечие чекмедже.

Съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация за неизпълнение на задължението да се публикуват декларациите се налага глоба от 50 до 100 лв. за физическите лица или имуществена санкция от 100 до 200 лв. за юридическите лица, сочи Кашъмов. Размерът звучи парадоксално, а още по-абсурдно е, че премиерът трябва да наложи глобата.

В закона за конфликт на интереси няма предвидена глоба за непубликуване на декларации. Но пък глобите за неподадени декларации от задължените по закон лица варират от 1000 до 10 000 лв.

Всичко това е прекрасна илюстрация на известната теза, че макар и голяма част от българското законодателство да е прекрасно изпълнена по европейски стандарти, то по никакъв начин не помага за работеща администрация по европейски модел. Осем години един важен закон не се изпълнява пълноценно и няма нито политически, нито институционален, нито обществен контрол, който да отбележи и санкционира това.