Болни или изобретателни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Болни или изобретателни

Болни или изобретателни

Разходите на държавата и бизнеса за болнични растат всяка година от 2013 г. насам с по над 10% годишно

16553 прочитания

Темата накратко

- Разходите на държавата и бизнеса за болнични растат всяка година от 2013 г. насам с по над 10% годишно. Увеличават се и дните, в които работещите боледуват

- Върху растящите болнични влияят различни фактори - от лоша демография, през липсата на гъвкава заетост до откровена злоупотреба със системата.

- Постоянният ръст на дните, в които работещите отсъстват от работа заради боледуване, обаче поставя въпроса за липсата на контролен механизъм.
"Лошата административна система също е причина някои хора да прибягват до взимането на болнични вместо отпуска. Ако бъдат въведени повече електронни услуги, това няма да се налага."

Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в БСК
"Предвид дефицита на работна ръка работодателите не могат да вземат мерки."

Васил Велев, председател на АИКБ

Алекс работи в малка фирма в София и иска да отиде на море, но вече е използвал всичките си дни платен годишен отпуск. Това го води до чакалнята на личния му лекар, който услужливо му издава болничен лист. Ден по-късно той е на плажа и се наслаждава на слънцето и предстоящите няколко дни почивка. Единственото, за което трябва да внимава, е да не публикува снимки в социалните мрежи, защото работодателят му също е там.

Алекс далеч не е единственият с подобна история. Мотивите, които карат хората да ползват болничния като заместител на отпуската, са различни. Но вероятно заместването на отпуска с болничен е един от факторите, които влияят върху тенденцията разходите на държавата и бизнеса за болнични да растат всяка година от 2013 г. насам с по над 10% годишно. Увеличават се и дните, в които работещите боледуват - с между 6% и 11% за периода 2013 - 2016 г., показват данни на Българската стопанска камара (БСК). Те са обобщение на информацията, която публикува Националният осигурителен институт, и на данните на работодателските организации за първите три дни болнични, които се поемат от бизнеса.

Други фактори са застаряващо население и липса на гъвкава заетост. И тъй като статистиката е оскъдна, анализът кой фактор каква тежест има, е труден. Постоянният ръст на дните, в които работещите отсъстват от работа заради боледуване, обаче поставя въпроса за липсата на контролен механизъм.

Здравето преди всичко

Демографията на населението, която се влошава с всяка изминала година, е безспорно важен елемент. През 2016 г. например младите хора на възраст между 20 и 34 години са намалели с 42.8 хил., докато тези над 65 години са се повишили с малко над 10 хиляди. Накратко - българският пазар на труда зависи във все по-голяма степен от по-възрастната част от населението. А то, логично, боледува повече. Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в БСК, обръща внимание, че по данни на Министерството на здравеопазването повече от половината население в страната има скрито заболяване. Нараства и броят на оплакващите се от заболявания на сърдечно-съдовата система.

Ако се вземе предвид официалната статистика, спрямо останалите държави - членки на Европейския съюз, картината далеч не е толкова мрачна. България е с един от най-ниските дялове от населението с хронични и други здравословни проблеми. По данни на Евростат през 2015 г. едва 21.4% от българите над 16 години са споделили подобни оплаквания – значително под средното за съюза ниво от над една трета. Трябва да се има предвид обаче, че тази статистика е на база анкети и вероятно има изкривявания. Също така здравната статистика в България е известна с това, че не е сред най-адекватните в съюза, а здравната култура на хората е сред ниските.

В години с грипни епидемии броят на издадените болнични логично също би трябвало да е по-голям, каквато беше 2016 г.

В малките фирми са най-болни

Здравословното състояние на нацията може да е фактор за увеличаващите се болнични, но далеч не е единственият. Освен ако служителите с по-лабилно здраве не работят предимно в микрофирми. Данните на БСК показват, че там се взимат най-много почивни дни поради болест. Например работещите в дружества с над 500 души персонал са взели 3.3 милиона дни платен болничен, а във фирмите с до 10 лица цифрата е почти същата - 3.2 милиона дни. В същото време в малките компании работят със 125 хил. души по-малко, отколкото в големите.

"Очевидно има заинтересовани да се ползват болнични листове от тези фирми. Те са ползвали два пъти повече болнични в сравнение с компаниите до 20 души персонал. Явно има проблем, който не е свързан само със здравословни проблеми", коментира Димитров.

"Капитал" потърси статистика за хоспитализациите в страната през последните години, но от здравната каса заявиха, че това са данни, които трябва да се поискат по Закона за достъп до обществена информация.

Има и други причини

Липсата на баба и дядо подръка или пък невъзможността на родителите да си позволят гледачка, също понякога водят до кабинета на личния лекар за допълнителни почивни дни. "Когато децата са във ваканции, някои родители също прибягват до взимането на болнични листове. Жените ползват с 60% повече болнични в сравнение с мъжете", казва Григор Димитров.

Проблемът идва и от здравната система – някои скъпоструващи изследвания например могат да се направят само ако пациентът бъде хоспитализиран, защото в противен случай на лечебното заведение няма да му бъде изплатена клиничната пътека. Всеки престой в болницата обаче обикновено е свързан и с право на болнични след това.

"Лошата административна система също е причина някои хора да прибягват до взимането на болнични вместо отпуска. Ако бъдат въведени повече електронни услуги, това няма да се налага", е личното мнение на Димитров.

Кой покрива сметката

Казусът с болничните листове засяга както държавата, така и бизнеса. От началото на 2010 г. работодателите плащат първите три дни от болничните, които са в размер на минимум 70% от месечното брутно възнаграждение. От четвъртия ден нататък сметката се плаща от Националния осигурителен институт. Въвличането на бизнеса беше представено като временна мярка с цел да се ограничат злоупотребите, но явно тя не дава резултат. През 2016 г. бизнесът е изплатил 144 млн. лв. за болнични, а НОИ - 445.9 млн. лв. Общо тези разходи нарастват с годишен темп над 10% през последните четири години. Една част от увеличението се дължи на ръста на заплатите и осигурителните прагове, друга – на дните болнични.

Тук идва и вторият фактор - липсата на контрол. "В данните се забелязва тревожна тенденция – най-голям е ръстът на четиридневните болнични. Работодателите няма как да преценят дали болничният лист е даден правилно или неправилно", коментира Григор Димитров от БСК.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не смята, че става дума за влошаващо се здравословно състояние на хората, а по-скоро за безконтролно отпускане на болнични листове. "Предвид дефицита на работна ръка работодателите не могат да вземат мерки. При затягане на дисциплината работниците напускат и отиват в друга компания, където фирмените политики по отношение на болничните дни са по-леки", допълва още той.

Решението на проблема трябва да започне със събиране на информация за това кой колко болнични листа издава, счита Велев. "Трябва да се анализира сериозно проблемът и да се вземат мерки на база събраната подробна статистическа информация", коментира той. Всъщност идеята за мониторинг е обсъждана и преди, но така и не се е стигнало до конкретна реализация. "В момента няма такъв контрол или ако има, той не е публичен. Така ще се вижда кои са центровете, които "произвеждат" много болнични", добавя Димитров. "Има и някакъв елемент на народопсихология - българите смятат, че болничният лист е нещо безплатно и не влияе на нищо. Но когато хората не ходят на работа, не се произвежда, а в същото време се използват социалните фондове. Режем клона, на който стоим", обобщава той.

Работодателските организации обаче пропускат още един момент – липсата на гъвкава заетост, която може да реши до някаква степен проблема с отсъствията чрез болничен.

"Капитал" попита НОИ дали има данни за това дали болничните се увеличават около национални празници и ученически ваканции. От там отговориха, че няма такава статистика, тъй като декларирането на болничните става по-късно и реално датите не съвпадат.

В микрофирмите (с до 10 души персонал) се взимат най-много почивни дни поради болест.
Източник: Pexels

Темата накратко

- Разходите на държавата и бизнеса за болнични растат всяка година от 2013 г. насам с по над 10% годишно. Увеличават се и дните, в които работещите боледуват

- Върху растящите болнични влияят различни фактори - от лоша демография, през липсата на гъвкава заетост до откровена злоупотреба със системата.

- Постоянният ръст на дните, в които работещите отсъстват от работа заради боледуване, обаче поставя въпроса за липсата на контролен механизъм.
"Лошата административна система също е причина някои хора да прибягват до взимането на болнични вместо отпуска. Ако бъдат въведени повече електронни услуги, това няма да се налага."

Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в БСК

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    iptsankova avatar :-?
    Ирина Колева

    Искате ли да чуете моята гледна точка?
    Как е в малкоте фирми:
    Ползваш 10 дена (два пъти по 5) тогава когато Работодателя ти прецени (може и от следващия вторник, без право на обжалване). Другите 10, по Божията милост ти се изплащат догодина през януари като коледен бонус.
    Заплатата ти за дните които ползваш като отпуск ти се изплащат с 2 месеца закъснение (да не би да напуснеш междувременно, ако напуснеш - забрави за тях, един вид застраховка "Работодател")
    Първите три дни НИКОЙ не ги плаща на работника.
    Защо не проведете анкета колко работодатели пускат персонала си във фалшив неплатен отпуск по един месец годишно, за да не плащат осигуровки?
    Български Меринджей....
    Отне ми повече от десет години да намеря фирма, в която персонала използва Целия си платен годишен отпуск, тогава когато Иска и получава цялото си обезщетение при болничен...

  • 2
    non_party avatar :-|
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ

    Описаната ситуация с Алекс сигурно не е рядкост в България, но ми се струва, че по-често срещано явление е, когато болни от грип и други респираторни заболявания се влачат по принуда на работа - било че ще имат проблеми с работодателя си, било че дори той да е благосклонен, няма кой да ги замести.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "iptsankova":

    Повечето международни компании са така, както и голяма част от големите. Зависи къде живееш и какво работиш.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK