Алекс работи в малка фирма в София и иска да отиде на море, но вече е използвал всичките си дни платен годишен отпуск. Това го води до чакалнята на личния му лекар, който услужливо му издава болничен лист. Ден по-късно той е на плажа и се наслаждава на слънцето и предстоящите няколко дни почивка. Единственото, за което трябва да внимава, е да не публикува снимки в социалните мрежи, защото работодателят му също е там.

Алекс далеч не е единственият с подобна история. Мотивите, които карат хората да ползват болничния като заместител на отпуската, са различни. Но вероятно заместването на отпуска с болничен е един от факторите, които влияят върху тенденцията разходите на държавата и бизнеса за болнични да растат всяка година от 2013 г. насам с по над 10% годишно. Увеличават се и дните, в които работещите боледуват - с между 6% и 11% за периода 2013 - 2016 г., показват данни на Българската стопанска камара (БСК). Те са обобщение на информацията, която публикува Националният осигурителен институт, и на данните на работодателските организации за първите три дни болнични, които се поемат от бизнеса.

Други фактори са застаряващо население и липса на гъвкава заетост. И тъй като статистиката е оскъдна, анализът кой фактор каква тежест има, е труден. Постоянният ръст на дните, в които работещите отсъстват от работа заради боледуване, обаче поставя въпроса за липсата на контролен механизъм.

Кой покрива сметката

Казусът с болничните листове засяга както държавата, така и бизнеса. От началото на 2010 г. работодателите плащат първите три дни от болничните, които са в размер на минимум 70% от месечното брутно възнаграждение. От четвъртия ден нататък сметката се плаща от Националния осигурителен институт. Въвличането на бизнеса беше представено като временна мярка с цел да се ограничат злоупотребите, но явно тя не дава резултат. През 2016 г. бизнесът е изплатил 144 млн. лв. за болнични, а НОИ - 445.9 млн. лв. Общо тези разходи нарастват с годишен темп над 10% през последните четири години. Една част от увеличението се дължи на ръста на заплатите и осигурителните прагове, друга – на дните болнични.

Тук идва и вторият фактор - липсата на контрол. "В данните се забелязва тревожна тенденция – най-голям е ръстът на четиридневните болнични. Работодателите няма как да преценят дали болничният лист е даден правилно или неправилно", коментира Григор Димитров от БСК.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не смята, че става дума за влошаващо се здравословно състояние на хората, а по-скоро за безконтролно отпускане на болнични листове. "Предвид дефицита на работна ръка работодателите не могат да вземат мерки. При затягане на дисциплината работниците напускат и отиват в друга компания, където фирмените политики по отношение на болничните дни са по-леки", допълва още той.

Решението на проблема трябва да започне със събиране на информация за това кой колко болнични листа издава, счита Велев. "Трябва да се анализира сериозно проблемът и да се вземат мерки на база събраната подробна статистическа информация", коментира той. Всъщност идеята за мониторинг е обсъждана и преди, но така и не се е стигнало до конкретна реализация. "В момента няма такъв контрол или ако има, той не е публичен. Така ще се вижда кои са центровете, които "произвеждат" много болнични", добавя Димитров. "Има и някакъв елемент на народопсихология - българите смятат, че болничният лист е нещо безплатно и не влияе на нищо. Но когато хората не ходят на работа, не се произвежда, а в същото време се използват социалните фондове. Режем клона, на който стоим", обобщава той.

Работодателските организации обаче пропускат още един момент – липсата на гъвкава заетост, която може да реши до някаква степен проблема с отсъствията чрез болничен.

"Капитал" попита НОИ дали има данни за това дали болничните се увеличават около национални празници и ученически ваканции. От там отговориха, че няма такава статистика, тъй като декларирането на болничните става по-късно и реално датите не съвпадат.