Ден за 200 млн. лв.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ден за 200 млн. лв.

Ден за 200 млн. лв.

Поръчката за изграждане на тол-система за тежкотоварните автомобили и въвеждане на електронни винетки буксува от над година

Мила Чернева
34872 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко:

• Поръчката за изграждане на тол-система за тежкотоварните автомобили и въвеждане на електронни винетки буксува от над година.

• Регионалното министерство и пътната агенция опитаха да решат проблема, като дадат абсурден срок за подаване на оферти - един ден.

• Пазарът явно беше готов, защото бяха подадени шест оферти, но не всички участници са доволни от обстоятелствата.
"Няма по никакъв начин да позволим с всички средства, които имаме, дадени от закона, да останем в безвремието по темата тол-такси."

Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството

"Войната по пътищата е сериозен проблем. Спирането й минава и през спечелване на войната за тол-системата", заяви регионалният министър Николай Нанков на 19 май пред журналисти.

С това изграждането на тол-система се превърна във военен конфликт, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) започнаха блицкриг. Ден по-рано, малко преди края на работното време, на сайта на АПИ се появи съобщение, че поръчката за 200 млн. лв. е възобновена. Срокът за подаване на оферти: 24 часа.

Очевидно противниците и съюзниците също бяха подготвени. Въпреки абсурдно краткия срок бяха подадени шест оферти, което говори, че голяма част от пазара е била готова за това действие (виж кой подаде в карето). Но жалбите срещу решението отново прекъснаха търга, при това в същия ден. Така войната, която се води от над година, продължи.

Един ден или една година

На въпрос на "Капитал" защо се е стигнало до този странен срок от АПИ отговориха така: "Всички определяни срокове, включително и тези с последното решение за промяна, не поставят заинтересованите в неравностойно положение, тъй като така определените срокове са еднакви за всички, същевременно от 10.11.2016 г. не са извършвани никакви действия по нея (поръчката - б.р.), които биха могли да засегнат негативно интереса им, извършвани са само позитивни, благоприятстващи ги промени, изразяващи се в удължаване на обявените в процедурата срокове."

Още през 2015 г. стана ясно, че ще се върви към тол-система и електронни винетки по препоръка на Световната банка. Поръчката беше обявена година по-късно - през април 2016. Оттогава търгът непрекъснато се бави и спира (виж таймлайна). Обявеният първоначално срок от 2018 г. за въвеждане в експлоатация на системата изглежда все по-невероятен.

Българската тол-система

Тол-системата таксува тежкотоварните превозни средства на база изминати километри. Докато в повечето страни са платени само магистрали и първокласни пътища (между 1 и 15% от мрежата), у нас ще са обхванати 60% от пътищата, или общо 12 хил. км - всички магистрали, първокласни, второкласни и половината от третокласните. За изграждането й се дават седем месеца и още 12 месеца за пускане в експлоатация.

Системата ще се изгради за сметка на изпълнителя, като първото плащане ще е за 40% от стойността и ще се извърши "след доказване на ефективността, функционалността и постигането на заложените параметри в частта, свързана с електронното събиране на такси".

"Изключително аплодирам смелостта на правителството да се справи с въпроса, защото очевидно срокът не е кратък при получени шест оферти", казва Любомир Минчев от "Телелинк". "За мен срокът е година и 45 дни, затова и ние сме готови. Единственото, което сложихме, е печатът на кашона", допълва той. Българските компании, които участват без чужди партньори, наистина нямат проблема с легализирането на документи и не е било невъзможно да подадат офертата си в пълен вариант за един ден. Остава въпросът дали това ги поставя в по-благоприятна позиция спрямо чужди участници и създава съмнения относно справедливостта и прозрачността на търга.

"Ние се подготвяхме да участваме с наши унгарски партньори, а сега подадохме оферта, която на практика не ги включва Чуждите компании са в шок от такъв срок", обясни пред "Капитал" Веселин Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела". "Демонстрирахме че имаме подготвена техническа оферта, но все пак има и други компоненти в предложението", допълни той, като визира уточняване на нови цени на оборудването от доставчици например.

"Над 60 души подписват офертата от името на фирмата, няма как да се легализират преводите за 25 часа", обяснява Пламен Тютюнков, мениджър "Продажби, публичен сектор и здравеопазване" в потенциалния партньор на "Сиела" - "Т Systems България". От третата компания в неслучилото се обединение, "Ерба 96", обясниха, че обжалват пред КЗК именно краткия срок, тъй като са искали да участват, но обновяването на документите, списъци с експерти и легализирането им е било невъзможно в толкова кратък срок.

"Контракс" също са изпитали трудности, но са на мнение, че с оглед историята на търга ситуацията е оправдана. "Срокът спрямо цялостната история на този проект е справедлив, тъй като повече от 13 месеца продължава и държавата се разиграва от явно не съвсем чисти интереси. Не е справедлив от гледна точка на участващи, като нашата фирма например, защото, като разбрах, върнах целия екип и цяла нощ приготвяхме документи", казва изпълнителният директор Йордан Йорданов. "Предполагам, че който е искал да участва, е имал подготвена оферта. Но все пак има детайли - формуляри, събират се подписи, дава се банкова гаранция", допълва той. Skytoll, компанията, изградила тол-системата в Словакия, не участва в търга, но е осигурила препоръка за българския търг на доставчика си, "Толлнет". "Шест- или дори петдневни крайни срокове, които също са се случвали, могат да провокират въпроса защо се дава толкова кратък срок и в чия полза", коментираха от Skytoll пред "Капитал".

Различните участници са съгласни, че техническото предложение е трябвало да бъде готово така или иначе, но всъщност предложената цена е критерият с най-голямо значение в този търг, тъй като има тежест 70%.

Кухи жалби или недоволство срещу схема

Министър Николай Нанков, а и някои от участниците си обясняват непрестанните жалби в КЗК с лобито на превозвачите, които се съпротивлявали срещу по-високите цени, които ще дойдат с тол-системата. В реалността обаче жалбите са с ясен произход. Компаниите, които обжалват търга напоследък, са чуждестранни и далеч не "кухи", а с предмет на дейност и опит, свързан с изграждането на тол-системи. Германската "Витроник" например е компания с годишни приходи от над 110 млн. евро и 700 служители, специализирана в изграждане на тол-системи. Последните жалби също идват от сравнително ясни фирми. "Ерба 96" потвърдиха пред "Капитал", че са имали реално желание за участие. Другата жалба е на "Алтима България", собственост на хърватско IT дружество "Мрезне технология Версо".

Освен това не става ясно каква точно е позицията на МРРБ и АПИ. От една страна, министър Нанков говори за лобито на превозвачите. АПИ пък изразява недоумение от жалбите, тъй като жалбоподател взимал участие в търга. "Прави впечатление, че дружеството "Толлнет" АД, което за трети път подава жалба, е подало и оферта за участие в процедурата в обявения от възложителя срок – 19.05.2017 г., а същевременно в жалбата си твърди, че срокът, с който е удължена процедурата, е крайно недостатъчен за изготвяне на оферта", казват от пътната агенция (което вероятно е нарушение на чл.39, ал.6 от ЗОП, където се гарантира конфиденциалност на документите до момента на отваряне на офертите).

Така със или без бързането поръчката отново остава блокирана, а този път има основания жалбите срещу светкавичното действие да бъдат отнесени и до Брюксел. Завършването през 2018 г. все повече изглежда като мираж.

Кой успя да подаде

Офертите, които бяха подадени в рамките на един ден - 19 май, все още не са отворени заради трите жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Въпреки това "Капитал" получи потвърждение от някои от кандидатите. В търга участват две изцяло български обединения и сам български участник, а чуждестранните фирми са сравнително малко, вероятно заради краткия срок и недостатъчното време да се реагира.

В търга участва "Телелинк" като водещ партньор в консорциум с българските "Сирма груп" и "Сиенсис", потвърди пред "Капитал" Любомир Минчев, собственик на "Телелинк". Компанията е основана от Спас Русев и Минчев, като след това вторият откупи дела на Русев. В телеком сектора се говори за близост на компанията с Делян Пеевски, като формална връзка няма. Съпругата на Минчев Мария Опренова купи "Канал 3", а година по-късно излезе от управлението на компанията, а после Пеевски поиска от КЗК разрешение да купи канала. Въпреки че през март миналата година депутатът официално коментира пред "Фокус", че се отказва от финализиране на сделката, съдържанието на телевизията, както и някои кадрови решения са показателни за близостта до депутата от ДПС.

Минчев обясни, че те са потърсили "Сирма", за да работят заедно. Малко вероятно беше българските кандидати да участват самостоятелно, защото нямат опит с изграждането на тол-системи, а и финансовите изисквания за 100 млн. лв. финансов ресурс са прекалено високи. Минчев обаче уточни, че "Уникредит Австрия" са им осигурили финансиране.

"Контракс" също потвърдиха, че са подали оферта в консорциум с унгарската I-Cell, доставчик на унгарската тол-система. "Контракс" имат спечелена и предишна поръчка на пътната агенция - проект за 5.6 млн. лв. за изграждане на умна система за следене на трафика и изработка на приложението LIMA. Позицията за системата беше спечелена от "Контракс" и свързаната с Васил Божков "Инфра роудс", а за приложението - от друга фирма на бизнесмена, "Декарт".

Възможно е обаче Божков да си партнира с друг кандидат в този търг. Източници на "Капитал" твърдят, че другото българско обединение е с участници БТК, "Нованор" и Eurogps (търговското дружество на Icom, производител на GPS устройства). От контролираната от Спас Русев БТК не потвърдиха участието си до редакционното приключване на броя. "Нованор" е с управител бившата тв водеща и певица Лилана – Лиляна Деянова (която в жълтите медии често е представяна като приятелка на Божков). Мажоритарен собственик е "Интелинор", сред чиито съдружници отново е Деянова. Останалият дял от 8% е на стартъп фонда Eleven, който очевидно е спонсорирал начинанието. Има подозрения за връзка между "Нованор" и "Декарт", тъй като през 2015 г. Деянова присъстваше на представяне на приложението LIMA в МРРБ, въпреки че фирмата, официално разработила приложението, е "Декарт". Допреди това на сайта на "Нованор" са присъствали три версии на системата Lima - Lima GIS, Lima Smart Transport и Lima Digital Passport. След въпросите на журналисти по време на представянето продуктите изчезват от интернет страницата на фирмата.

"Сиела" на Веселин Тодоров също е подала оферта, но самостоятелно. Първоначалните намерения са били да участва в обединение с унгарската "Ерба 96", която е изградила електронната винетка в Унгария, и T Systems, но краткият срок е попречил това да се случи.

От отговори на АПИ на въпроси на "Капитал" става ясно още, че чешката компания "Толлнет" също е подала оферта в търга. Според източници е възможно австрийската Kapsch също да се е включила в състезанието.
Темата накратко:

• Поръчката за изграждане на тол-система за тежкотоварните автомобили и въвеждане на електронни винетки буксува от над година.

• Регионалното министерство и пътната агенция опитаха да решат проблема, като дадат абсурден срок за подаване на оферти - един ден.

• Пазарът явно беше готов, защото бяха подадени шест оферти, но не всички участници са доволни от обстоятелствата.
"Няма по никакъв начин да позволим с всички средства, които имаме, дадени от закона, да останем в безвремието по темата тол-такси."

Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    sabinar avatar :-|
    sabinar

    Впечатление прави, че не споменавате нищо за вашите хора от "Капш". Така от статията прозира още по-тенденциозно отношение. Следя темата и знам, че фаворитите са именно Капш, които са написали и изискването в документацията за наличие на 100млн кеш, за да ограничат българските фирми. На всички е ясно, че като спечелят те, ще вземат като подизпълнители българските фирми, за да свършат работата.

  • 2
    whz36523470 avatar :-?
    whz36523470

    Факт е, че никой не коментира КАПШ и тяхната мега система, която ще я предлагат за има, няма 50 - 60 млн. евро, колкото да се набутат и ще взимат 200-300млн лицензи и поддръжка на година. И нашите хубавци ще вдигнат оборота на 600 млн. лв на година, от които като дадем 300 млн на КАПШ и то какво остана за пътища - пак останаха 300 млн (колкото и сега е бюджетът) и пак ще ревем, че няма пътища, с тази разлика, че австрииците ще си гушкат по 200-300 млн, а ние ще си друсаме тук по дупките.

  • 3
    deep_water avatar :-|
    deep_water

    Вече не ме интересува кой, а кога? Явно някой има доста голям интерес да протаква нещата!

  • 4
    groznik90 avatar :-|
    groznik90

    прав е министъра, крайно време е тая система да спре да буксува и да се въведе, защото е необходима - и за пътищата, и за борбата с джигитите и въобще за по-разумни такси. дано се справят с жалбите и да я въведат най-накрая, че аман от саботажи в тая държава


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK