С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 27 май 2017, 11:00, 18257 прочитания

Юмрукът на меката сила

Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи истинска обща армия, но някаква по-голяма интеграция ще има.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

ЕС се опитва да увеличи отбранителните си възможности, за да действа там, където НАТО не иска.
Европа в момента има 50% от военния бюджет на САЩ и само 15% от американския капацитет.
Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи истинска обща армия, но някаква по-голяма интеграция ще има.

Част от темата

Сигурността на Европа в епохата на Тръмп

Военизира ли се Европа

ЕС е принуден по най-бърз начин да стане активен играч в сферата на сигурността и отбраната. И макар че засега основен гарант за сигурността си остават САЩ, това може да се промени в средносрочен или дългосрочен план

Камуфлажният военен бюджет

Разходите за отбрана на България ще растат, но подобно на повечето европейски държави страната не бърза с изпълнението на поетия ангажимент те да достигнат 2% от БВП през 2024 г.

12 заплахи за сигурността на Европа

От "затъването" в Афганистан до киберзаплахите от Изток

НАТО козирува на Тръмп

Дебютът на американския президент в алианса е индикация, че САЩ не загърбва съюзниците си, но при някои условия с милиардна цена


"Може ли Европейският съюз да реагира в 6 часа сутринта, ако три часа по-рано примерно в Латвия е възникнала криза?"

"Вижте сега, ЕС може да реагира и след 20 мин., но въпросът не е във времето, а как", отвръща първият дипломат на ЕС Фредерика Могерини на въпрос на "Капитал". "В миналото под отбрана се имаше предвид непременно военна сила, но сега хората очакват от нас да намерим средства за борба с тероризма, с радикализацията и киберзаплахите, казва тя и допълва: Ние имаме уникален микс от средства, които трябва да използваме."


В превод отговорът на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност означава, че при евентуална руска провокация никой не очаква евросъюзът да изпрати армия в прибалтийските републики. Засега истинските бойни способности си остават в НАТО, а отговорът, около който 28-те страни членки могат да се обединят, би бил използването на "мекия потенциал" на ЕС.

Съмненията дали САЩ ще запазят ангажиментите си в НАТО след избирането на Тръмп (вижте повече тук), както и излизането на Великобритания събудиха плановете за обща европейска армия. Засега обаче пред създаването й има много повече пречки и ако Европа разчита на нея, за да гарантира сигурността си, по-скоро има голям проблем.

Опитите за създаване на европейска армия вероятно могат да бъдат проследени обратно до Римската империя. И това, което е характерно за тях, е, че в основата е стоял някой хегемон, независимо от името и намеренията му. В последните близо седемдесет години, откакто западноевропейските страни се опитват да изградят обща отбрана, те никога не успяват, тъй като хегемонът е отвъд Атлантическия океан. Дори и САЩ да се опитат да насърчат процеса (както се случва в последните години), сред страните членки все още не се е появил сплотяващ елемент, който да претендира за монопола върху военната сила. Само си представете мисълта как България или която и да е друга страна, които отказват да изпълнят общо решение за разпределение на няколко хиляди бежанци и имигранти, се съгласява да изпрати своите войници с риск за живота им само защото е изгубила гласуването в Европейския съвет, и то под командването на някакъв комитет, чието име никой не може да запомни.



"Европейската армия е едно от тези политически неща, които от време на време се развяват, но аз не бих му обръщала много внимание", категорична е д-р Клаудия Майор от германската фондация "Наука и политика" (SWP).

Тръгва ли военната машина - не

Въпреки декларациите на германския канцлер Ангела Меркел и новия френски президент Еманюел Макрон за създаването на европейски отбранителен съюз отбранителните цели в рамките на ЕС са доста скромни. И това е нормално, тъй като дори между Париж и Берлин има съществени различния. За Германия например европейската армия e по-скоро част от общия европейски интеграционен проект, пише Даниел Кеохейн в Carnegie. Засилването на военните способности под шапката на ЕС е и удобно извинение в Берлин, с което германските политици искат да преодолеят исторически наложените ограничения на страната в областта на отбраната. В същото време Франция има самочувствието на военна сила, която, стига да иска, може да действа само и без нечия подкрепа – образ, активно създаван след унизителното поражение в началото на Втората световна война. Париж не се свени да нанася въздушни удари в Сирия, да води коалиция от желаещи в Либия или да се намесва в Централна Африка. Всъщност съгласието на Париж да участва в някаква форма на европейски отбранителен съюз може и да е разменна монета срещу съгласието на Берлин за реформи в еврозоната.
Поради липса на средства, едва 30% от модерните изтребители "Тайфун", които са на въоръжение в германските ВВС, са боеготови.

Фотограф: Reuters

Настоящият отбранителен ажиотаж започна веднага след решението на британците да напуснат ЕС. Почти моментално Франция и Германия излязоха с обща декларация, с която поставиха отбраната като една от основните си цели за сътрудничество заедно със заздравяването на еврозоната – две области, за които винаги се е твърдяло, че Лондон налага спирачки за по-силно сътрудничество. Но докато за еврозоната е относително ясно какво трябва да се направи, в отбраната цари неяснота.

Затова и конкретните стъпки, които предстои да бъдат предприети, изглеждат твърде ситни в сравнение с големите амбиции. През юни например предстои страни членки да постигнат консенсус за финансирането на европейските бойни групи. От основаването им през 2004 г. те нито веднъж не са помирисвали бойна мисия, като в последните години страните членки дори отказват да участват. Механизмът за разпределение на финансовите тежести все още не е точно договорен, но идеята е, че ако ЕС като цяло реши да участва със свои сили, примерно за обучение на иракската армия, България ще бъде задължена да плаща, независимо дали изпраща войници. Мисиите в чужбина, засега само за тренировка на местни сили, пък ще се командват от постоянния щаб, който заради съпротивата на Великобритания за създаване на каквито и да е европейски бойни формирования носи енигматичното име "Способност за планиране и провеждане на военни операции".

Другото направление, по което може да се очакват промени, е създаването на европейския отбранителния фонд. Според предложението на Европейската комисия той ще финансира разработки в областта на отбраната и може да издава гаранции за кредити за купуване на въоръжение. Всичко това обаче ще върви с отказа от пълен национален контрол в процеса на придобиването на въоръжения и оборудване – ЕК настоява страните членки да осигурят конкурентни условия. Например ако България иска да купува стрелково оръжие, да не може ограничава избора до родните модификации на "Калашников", тъй като голямата цел е създаване на единен отбранителен пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Цацаров беше официално издигнат за шеф на КПКОНПИ, първият ден от болничните остава при работодателите Вечерни новини: Цацаров беше официално издигнат за шеф на КПКОНПИ, първият ден от болничните остава при работодателите

И още: Президентът не казва кога ще подпише указа за назначаване на главен прокурор, Турция заплаши с нова операция в Сирия

19 ное 2019, 63 прочитания

Първи сблъсъци в новия Столичен общински съвет Първи сблъсъци в новия Столичен общински съвет

Рокадите в "Топлофикация София", застрояването на парк "Витоша" и новият правилник за работата на съвета станаха повод за дискусии

19 ное 2019, 1002 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Като в щастливия соц

Седмица след публикуването на одитa на управлението на Центъра за градска мобилност в София общината все още не е коментирала резултатите от него

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10