Юмрукът на меката сила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Юмрукът на меката сила

Поради липса на средства, едва 30% от модерните изтребители "Тайфун", които са на въоръжение в германските ВВС, са боеготови.

Юмрукът на меката сила

Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи истинска обща армия, но някаква по-голяма интеграция ще има.

18958 прочитания

Поради липса на средства, едва 30% от модерните изтребители "Тайфун", които са на въоръжение в германските ВВС, са боеготови.

© Reuters


Темата накратко:

• ЕС се опитва да увеличи отбранителните си възможности, за да действа там, където НАТО не иска.

•Европа в момента има 50% от военния бюджет на САЩ и само 15% от американския капацитет.

•Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи истинска обща армия, но някаква по-голяма интеграция ще има.

"Може ли Европейският съюз да реагира в 6 часа сутринта, ако три часа по-рано примерно в Латвия е възникнала криза?"

"Вижте сега, ЕС може да реагира и след 20 мин., но въпросът не е във времето, а как", отвръща първият дипломат на ЕС Фредерика Могерини на въпрос на "Капитал". "В миналото под отбрана се имаше предвид непременно военна сила, но сега хората очакват от нас да намерим средства за борба с тероризма, с радикализацията и киберзаплахите, казва тя и допълва: Ние имаме уникален микс от средства, които трябва да използваме."

В превод отговорът на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност означава, че при евентуална руска провокация никой не очаква евросъюзът да изпрати армия в прибалтийските републики. Засега истинските бойни способности си остават в НАТО, а отговорът, около който 28-те страни членки могат да се обединят, би бил използването на "мекия потенциал" на ЕС.

Съмненията дали САЩ ще запазят ангажиментите си в НАТО след избирането на Тръмп (вижте повече тук), както и излизането на Великобритания събудиха плановете за обща европейска армия. Засега обаче пред създаването й има много повече пречки и ако Европа разчита на нея, за да гарантира сигурността си, по-скоро има голям проблем.

Опитите за създаване на европейска армия вероятно могат да бъдат проследени обратно до Римската империя. И това, което е характерно за тях, е, че в основата е стоял някой хегемон, независимо от името и намеренията му. В последните близо седемдесет години, откакто западноевропейските страни се опитват да изградят обща отбрана, те никога не успяват, тъй като хегемонът е отвъд Атлантическия океан. Дори и САЩ да се опитат да насърчат процеса (както се случва в последните години), сред страните членки все още не се е появил сплотяващ елемент, който да претендира за монопола върху военната сила. Само си представете мисълта как България или която и да е друга страна, които отказват да изпълнят общо решение за разпределение на няколко хиляди бежанци и имигранти, се съгласява да изпрати своите войници с риск за живота им само защото е изгубила гласуването в Европейския съвет, и то под командването на някакъв комитет, чието име никой не може да запомни.

"Европейската армия е едно от тези политически неща, които от време на време се развяват, но аз не бих му обръщала много внимание", категорична е д-р Клаудия Майор от германската фондация "Наука и политика" (SWP).

Тръгва ли военната машина - не

Въпреки декларациите на германския канцлер Ангела Меркел и новия френски президент Еманюел Макрон за създаването на европейски отбранителен съюз отбранителните цели в рамките на ЕС са доста скромни. И това е нормално, тъй като дори между Париж и Берлин има съществени различния. За Германия например европейската армия e по-скоро част от общия европейски интеграционен проект, пише Даниел Кеохейн в Carnegie. Засилването на военните способности под шапката на ЕС е и удобно извинение в Берлин, с което германските политици искат да преодолеят исторически наложените ограничения на страната в областта на отбраната. В същото време Франция има самочувствието на военна сила, която, стига да иска, може да действа само и без нечия подкрепа – образ, активно създаван след унизителното поражение в началото на Втората световна война. Париж не се свени да нанася въздушни удари в Сирия, да води коалиция от желаещи в Либия или да се намесва в Централна Африка. Всъщност съгласието на Париж да участва в някаква форма на европейски отбранителен съюз може и да е разменна монета срещу съгласието на Берлин за реформи в еврозоната.

Поради липса на средства, едва 30% от модерните изтребители "Тайфун", които са на въоръжение в германските ВВС, са боеготови.
Фотограф: Reuters

Настоящият отбранителен ажиотаж започна веднага след решението на британците да напуснат ЕС. Почти моментално Франция и Германия излязоха с обща декларация, с която поставиха отбраната като една от основните си цели за сътрудничество заедно със заздравяването на еврозоната – две области, за които винаги се е твърдяло, че Лондон налага спирачки за по-силно сътрудничество. Но докато за еврозоната е относително ясно какво трябва да се направи, в отбраната цари неяснота.

Затова и конкретните стъпки, които предстои да бъдат предприети, изглеждат твърде ситни в сравнение с големите амбиции. През юни например предстои страни членки да постигнат консенсус за финансирането на европейските бойни групи. От основаването им през 2004 г. те нито веднъж не са помирисвали бойна мисия, като в последните години страните членки дори отказват да участват. Механизмът за разпределение на финансовите тежести все още не е точно договорен, но идеята е, че ако ЕС като цяло реши да участва със свои сили, примерно за обучение на иракската армия, България ще бъде задължена да плаща, независимо дали изпраща войници. Мисиите в чужбина, засега само за тренировка на местни сили, пък ще се командват от постоянния щаб, който заради съпротивата на Великобритания за създаване на каквито и да е европейски бойни формирования носи енигматичното име "Способност за планиране и провеждане на военни операции".

Другото направление, по което може да се очакват промени, е създаването на европейския отбранителния фонд. Според предложението на Европейската комисия той ще финансира разработки в областта на отбраната и може да издава гаранции за кредити за купуване на въоръжение. Всичко това обаче ще върви с отказа от пълен национален контрол в процеса на придобиването на въоръжения и оборудване – ЕК настоява страните членки да осигурят конкурентни условия. Например ако България иска да купува стрелково оръжие, да не може ограничава избора до родните модификации на "Калашников", тъй като голямата цел е създаване на единен отбранителен пазар.

Отзад напред

Основната причина за толкова ниските цели е невъзможността страните членки да формулират обща оценка на заплахите. За Полша проблемите са на източния фланг и в бялата книга за отбраната на страната Близкия изток е споменат с едно изречение. В аналогичния италиански документ основно се говори за Средиземноморието, докато Русия почти не присъства. Стандартната логика при изграждането на всяка армия обаче е, че тя трябва да посрещне определени заплахи. След като те бъдат дефинирани, военните следва да определят какви въоръжения и личен състав са необходими за тяхното посрещане и накрая политиците да отпуснат средства за купуването на оборудването и поддържането на военните части.

В последната година страните членки одобриха Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната и създаването на щаб за планиране (т.е. "способността"). Европейската комисия пък излезе с план за създаването на европейския отбранителен фонд. На пръв поглед този подход следва стандартната логика – стратегията формулира заплахите, щабът определя необходимите сили, а фондът отпуска ресурсите. Само че от 60-те страници на Глобалната стратегия на ЕС едва ли някой може да разбере какви точно са заплахите и какъв е приоритетът да се отговори на тях. Например в частта за енергийната сигурност така и не става ясно кой точно заплашва Европа. На тази база естествено може да се планира само по принцип.

Затова и последните усилия за създаването на отбранителен капацитет на ЕС (еврофункционерите бягат от думата армия като дявол от тамян) изглеждат повече водени от желанието да се направи нещо.

"Европа е най-големият донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие, но за съжаление често играе второстепенна роля при намирането и налагането на решения на международни конфликти. Това не е лошо само по себе си, но така зависим от някой друг - било то САЩ, било Русия. Нужна е промяна", изразява общото настроение евродепутатът от Европейската народна партия Андрей Ковачев.

Според Европейската комисия страните членки имат 50% от американския военен бюджет, но получават едва 15% от бойните възможности на САЩ. И тъй като никой няма намерение да поставя войниците си под командването на Брюксел, ЕК предлага да се създаде отбранителен фонд, който да координира покупките на оръжие, за да се избегне прахосването на средства. Например, вместо всяка страна да си купува отделно безпилотни самолети, група държави може да ги придобият заедно, което ще излезе по-евтино и заради мащаба, и заради бъдещата обща поддръжка. Освен това, ако повечето армии имат еднакво оборудване, те биха могли и да си взаимодействат по-лесно. Въпреки надеждите и натиска за общи поръчки подобен подход едва ли ще има широко разпространение – нито България, нито която и да било друга страна засега има намерение да се откаже от собствените си военни заводи и специфично въоръжение.

Подобно е положението и с военния щаб към Съвета на ЕС. Ако операциите на ЕС се планират на едно място, логично пътят от взимане на решението до провеждането на военна интервенция ще се скъси. Лидерите на 27-те (Великобритания така или иначе няма да участва) биха имали под ръка щабисти, които да им помогнат при взимането на решенията. Но отново, тъй като не е ясно какво ще се планира (например териториалната отбрана остава в прерогативите на страните членки и НАТО), щабът е, меко казано, неадекватен. "Кол-центърът", както подигравателно го наричат британските медии, в който ще работят девет души, дори не е нещо ново – офицерите вероятно дори няма да сменят кабинетите си в сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Тоест ако настъпи криза и например българският президент вдигне телефона и се обади на "Способността за планиране и провеждане на военни операции", вместо екстрени заповеди за излитане на самолети с бомби и парашутисти може да очаква единствено обещание за спешно събиране на Европейския съвет.

"Едно нещо е много ясно – в момента отбранителната политика в смисъл на териториална отбрана не е възможна без САЩ, казва д-р Майор.

Стратегическото планиране на ЕС

В по-дългосрочен план вариантите за бъдещото сътрудничество са няколко. Мечата на еврофедералистите за интегрирана армия, в която всяка страна членка има своя квота с войници, оборудване и финансиране, няма да има скоро. Това, което стои на масата, е възможността няколко страни членки да се обединят в по-тясна група, която да определи набор от критерии за военни способности (т.нар. структурирано сътрудничество). Тези страни, които ги изпълняват, ще могат да се присъединят, а тези, които не искат или не могат, могат да направят това на по-късен етап. Но дори и това не означава армия, а по-скоро възможност някои страни членки, които искат да са по-активни в мироопазващи или хуманитарни операции, да участват заедно, нещо, което България в момента така или иначе не може и не желае.

"Този подход има потенциала да заздрави европейския стълб в НАТО, смята Ковачев, дали наистина в бъдеще това ще се случи зависи от желанието на страните членки. Моето лично мнение е, че засиленото сътрудничество между страните е необходимо и ние не трябва да се страхуваме от термина "Европа на две скорости", когато те са доброволни."

По-радикалните идеи, които се обсъждаха на различни нива, остават за далечното бъдеще. Например т.нар. отбранителни облигации, с които страните членки да набират средства за финансиране на военните си програми. Тъй като те биха били с обща европейска гаранция, държавите, които имат по-скъп достъп до кредити, биха могли да отделят по-сериозни средства за превъоръжаване. Но подобно солидаризиране на дълговете не се нрави на Германия. Още по-малка вероятност има въвеждането на общоевропейски отбранителен данък, с който да се финансират военните операции на ЕС или пък да се покрива част от разхода на Франция за поддръжка на ядрения й арсенал. След напускането на Великобритания само Париж ще разполага с подобна възпираща сила, но дори и Германия предпочита да разчита на ядрения чадър на САЩ (както става ясно от последната публикувана Бяла книга за отбраната).

Каквото и да се случи, страните членки така или иначе са показали, че когато искат, могат и да действат на двустранна основа. Точно както беше с интервенцията в Либия през 2011 г., която се реши само за няколко часа, без обичайното дълго обсъждане в ЕС.

По някакъв странен начин създаването на европейския отбранителен капацитет напомня изграждането на еврозоната и много анализатори бързат да го правят, но това не е съвсем коректно. В началото на 90-те единната европейска валута влезе в обращение, без създателките й да бяха изградили фискално обединение. А който не може да събира данъци, няма как да гарантира парите, които печата, както по-новата история показа. Засега плановете за евроотбраната предполагат интеграция на придобиването на въоръжение, нещо като общо командване и нещо като армия. Ако има сравнение, то е по-скоро с европейската валутна система, предшественика на днешното евро. При нея има нещо като централна банка, всеки можеше да я напусне, като Великобритания направи, а екюто беше валута, която да се използваше само за счетоводни операции.

В сегашните идеи за нови отбранителни политики няма предложения за наднационален генерален щаб или задължение за предприемане на операции след общо решение. Без тях обаче и няма как да има армия. Така че бъдещият военен юмрук на ЕС няма много да се различава от досегашната система, в която първият дипломат на евросъюза предпочита да говори за неговата мека сила.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон казаха, че ще работят за европейски отбранителен съюз.
Фотограф: Reuters
Темата накратко:

• ЕС се опитва да увеличи отбранителните си възможности, за да действа там, където НАТО не иска.

•Европа в момента има 50% от военния бюджет на САЩ и само 15% от американския капацитет.

•Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи истинска обща армия, но някаква по-голяма интеграция ще има.

"Може ли Европейският съюз да реагира в 6 часа сутринта, ако три часа по-рано примерно в Латвия е възникнала криза?"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ndd_1452 avatar :-|
    1452

    Страната ни би имала огромна полза от работещи европейски въоръжени сили - това би охладило нео-османския ентусиазъм на Ердоган и наистина би бетонирало сигурността ни. За съжаление, на този етап това е утопия. В най-добрия случай Франция и Германия ще създадат още една неефективна бюрократична машина.

    По-скоро, достижимата цел и посоката, в която трябва активно да работи България е засилено военно сътрудничество с Гърция, с която имаме общи интереси в сферата на сигурността (и обща граница с агресивно настроена държава).

    Не на последно място - активни действия с всички средства (външна политика, инвестиции, шпионаж) по отношение на елиминирането на руското влияние в Македония и Сърбия и интегрирането на тези държави в ЕС. За съжаление, обаче българските управляващи са твърде неуки и твърде корумпирани, за да защитят националния интерес.

  • 2
    vsf47523483 avatar :-|
    vsf47523483

    И от какъв зор требва да има обща европейска армия? Поредната бюрократична глупост, която ще е толкова ефективна колкото и всека друга брюкселска глупост. Просто да се работи по синхронизацията на европейските армии, съвместни учения, планове за действие при извънредни ситуации и т.н. Добре е да се бие шута на НАТО (т.е. САЩ).

  • 3
    vsf47523483 avatar :-|
    vsf47523483

    Много е важно да се търси причината за събитията. Да се погледне истината в очите и да се признае на глас, че за дестабилизацията на Украйна и Близкия изток, а също и на Балканите, причината е САЩ и водената от нея политика. САЩ създава конфликти, обгражда ЕС с войни, терористи и бежанци, провокира Русия в задния й двор, а после обща армия требвало, още пари за отбрана и пр. Требва просто да се покаже вратата на САЩ от целия регион, това требва. Да се махнат, никакви нови оръжия и армии не са ни необходими, всичко може да се реши с дипломация, търсене на взаимния интерес и липса на провокации.

  • 4
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Уффф, скука. ЕС и нато клекнаха и легитимираха нелегитимната "коалиция на желаещите" на щатите в Сирия. И сега търсят да запазят максимума от минимум оставен им фасон. Не сме слепи, хора!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK