Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 30 май 2017, 16:16, 27275 прочитания

Грижата за военни и полицаи се оказа най-важна за националната сигурност

До края на годината ще се пише държавен план как да достигнем 2% от БВП за отбрана, реши КСНС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Недостигът на хора в армията и полицията и борбата с него изненадващо се оказаха най-важният проблем на националната сигурност от гледна точка на българските политици. Това стана ясно след сутрешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев, което продължи близо четири часа. "Обединихме се около издигането като основен приоритет на личния състав от сектор сигурност, на необходимите мерки за доокомплектоване на този сектор, за издигане на мотивацията и престижа на личния състав, за даване на необходимите възможности за професионално и кадрово развитие", обяви държавният глава.

Според него обаче това няма как да се случи, ако не се разгърнат проектите за модернизация. Затова по думите на Радев "ще се разработят конкретни планове за попълване на недостига от личен състав в сектор сигурност и мерки за повишаване на неговата мотивация и квалификация". Планира се също така интегрирано развитие на сектор сигурност и разпределение на ресурсите по органи за следващите 5 години. Това ще стане на базата на анализ, който трябва да бъде готов до 20 юни.


Липсата на хора и лошото им заплащане са изключително сериозен проблем за армията през последните години. Не е много ясно как той ще бъде решен, при положение че около 75% от военния бюджет и около 95% от полицейския в момента отиват за заплати. Според последния доклад за състоянието на въоръжените сили, който бе върнат за "смекчаване" от военния министър Каракачанов, недокомплектът на професионални войници в момента достига около 20%, а някои поделения на практика вече съществуват само по документи.

Причината за това е, че войската е изключително неконкурентна на трудовия пазар, тъй като стартовата заплата на кадровите бойци е 608 лв. Това е особено голям проблем в регионите от Подбалкана, които освен основен източник на военнослужещи са известни и като дом на най-големите български военни заводи, преживяващи ренесанс покрай конфликтите в Близкия изток.

Превъоръжаване



Другият акцент от днешното заседание на КСНС бяха проектите за превъоръжаване на армията. Пред последните няколко дни те пак влязоха в обществения фокус и станаха повод за шумен обществен дебат, тъй като премиерът Бойко Борисов изненадващо реши да размести приоритетите, като постави "на трупчета" инициативата за придобиване на нов западен тип изтребител.

По думите на министър-председателя на първо място вече трябва да е инициативата за модернизация на сухопътни войски. Става дума за проекта за подмяна на бронираните машини на войската с нови натовски образци, който обаче за разлика от програмите на авиацията и флота още не е одобряван от правителството и парламента. По разчети на сухопътни войски става дума за придобиване на около 250 машини за около 1 млрд. лв. До момента седем западни компании са проявили интерес да се включат в наддаването за нов тип бойна машина.

По повод модернизационните проекти премиерът Борисов коментира, че "ще поставя задача на преговарящите да се плаща на вноски в следващите 15-20 години".

През последните дни Борисов също така изненадващо лансира многократно отхвърляната идея за ремонт на използваните в момента съветски изтребители МиГ-29 до края на жизнения им цикъл – по думите му "още 10-11 години". Авиационни специалисти нееднократно са коментирали, че подобен вариант ще струва на данъкоплатците колкото придобиването на нова ескадрила. Премиерът твърди, че ремонтът ще се извършва в наскоро одържавеното предприятие "Авионамс". То бе една от ябълките на раздора в драматичния финансов развод между банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски след фалита на КТБ. Ремонтът на МиГ-овете също така няма как да стане без внос на компоненти и двигатели от Русия в разрез с решенията на НАТО още от срещата в Уелс през 2014 г. и на ЕС за оръжейно ембарго след анексирането на Крим.

Днешният КСНС в крайна сметка не даде повече яснота как точно ще се процедира по въпроса с новите самолети и ремонта на МиГ-овете оттук нататък. "Няма никакъв конфликт. По тази тема мога да споря много коя е майката и царицата на боя. Това е пехотата. Това е доказано във всички военни доктрини: където не мине пехота, победа няма. Затова казахме следното: нищо не отменяме, 2024 г. е крайният срок, когато трябва да достигнем 2% от БВП", коментира днес Борисов по въпроса, без да каже какво точно ще се случи. Според Румен Радев пък ще се разработят конкретни планове за осъществяване на проектите за модернизация в новите условия и за поддръжка на съществуващата техника до замяната й с нова.

Това трябва да се случи до 30 юни тази година. Ще се изготви и анализ за участие на българската отбранителна индустрия в развитието на сектор сигурност, допълни президентът. "Нашата индустрия не трябва да остава изолирана от тези разходи, които ще се извършват за отбрана, и ние тук трябва да я подкрепим", каза държавният глава. Идеята е да се формулират програми за индустриално сътрудничество, които са част от проектите за модернизация.

Равнис по НАТО

До края на 2017 г. трябва да се изработи и национален план за достигане на 2% от БВП за целите на отбраната до 2024 г. Последното е изискване по линия на НАТО, което бе одобрено на лидерската среща на алианса миналия четвъртък в Брюксел. На нея президентът на САЩ Доналд Тръмп държа своеобразна лекция на своите съюзници и с назидателен тон им обясни, че 2% от БВП за отбрана е "абсолютният минимум". В своите планове натовските държави не просто трябва да опишат как точно ще достигнат заявеното по-високо финансиране на армията, но и да уточнят за какво точно ще изхарчат тези пари и как новопридобитите бойни способности ще допринесат за коалиционните операции на алианса. В момента само пет натовски страни дават поне 2% от БВП за отбрана: САЩ, Великобритания, Полша, Гърция и Литва. Още три държави са заявили, че ще достигнат това ниво още догодина - Латвия, Литва и Румъния.

До края на 2017 г. трябва да бъде актуализирана стратегията за национална сигурност, която според участниците в КСНС "вече не отговаря на съвременната среда за сигурност", допълни президентът Румен Радев. Също така трябва да се актуализира и нормативната уредба, на базата на която функционира системата за защита на националната сигурност и включените в нея държавни органи и структури. Става дума да се подобри механизмът за взаимодействие и координация между различните служби, които са призвани да гарантират сигурността, уточни президентът. Ще има и актуализация на нормативната уредба, недопускаща външна намеса във вътрешнополитическия живот на страната.

"Без разбиране по проблемите на сигурността няма как да има и икономическо развитие, и просперитет в държавата", обобщи президентът Радев след края на КСНС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни

И още: Съществени редакции в закона за извънредното положение предлагат депутати от ГЕРБ, една четвърт от всички над 1 млн. заразени в света са в САЩ

3 апр 2020, 705 прочитания

Президентът призова за ефективни мерки за връщане към нормален живот Президентът призова за ефективни мерки за връщане към нормален живот

Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество, каза Румен Радев

3 апр 2020, 1365 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ВАС реши окончателно: Референдумът на Слави Трифонов не е задължителен

Съдът постановява към преброените от ЦИК гласове да добавят около 500, но броят им все пак не достига

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10