Преди две седмици Данаил Кирилов обеща, че ГЕРБ ще внесе отново законопроекта за промени в ГПК на Министерския съвет от предишния мандат, който бе внесен през лятото на 2015 г. с цел реформа на изпълнителното производство, но остана без движение в парламента. Кирилов даже обяви, че Мая Манолова била преписала именно част от този законопроект в предложенията, които направи "за спасяване на длъжниците" на банки и монополи.

Всъщност обаче новият законопроект, внесен във вторник, съдържа много повече промени, отколкото законопроекта на МС отпреди две години. Освен промяна в подсъдността при изпълнителното производство, намаляване на първоначалната доброволна вноска от 30 на 20 процента от задължението, разширяване на кръга на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват, промяна в критериите за несеквестируемо имущество и т.н. той предлага и редица други нововъведения, чиято цел е да оптимизират изпълнителния процес, като същевременно го направят и значително по-евтин. Едно от тях е въвеждането на електронни публични търгове, което в мотивите се определя като "предизвикателство за законодателството и за електронното правосъдие". Същевременно се сочи, че ползата от търгове, провеждани по електронен път, е безспорна, доколкото така се изключват каквито и да е възможности за злоупотреби, а същевременно се създава опция "за осъществяване на незабавен и постоянен контрол за тази чувствителна за обществото тема".

Предлага се и обстойно мотивирана промяна в действащата уредба на изпълнението на съдебни решения относно родителските права и режима на личните контакти между родители и деца, чиято ефективност като процедура в момента е подложена на много критики. Прави се опит за запълване на празнотата в ГПК по отношение на принудителното изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и други обекти на индустриална собственост. Предлага се възможност ЧСИ да могат да връчват освен официални книжа – съдебни призовки и книжа по разпореждане на съответния съд, но и частни книжа и др.

Алтернатива на частния фалит

Целта на предложеното въвеждане на десетгодишна абсолютна погасителна давност за физически лица е решаването на проблема, станал известен като "вечния длъжник". Темата за частния фалит е много обсъждана от години, а опасенията на юристите са, че непрофесионална популистка намеса в тази сложна материя може да направи много поразии. Предлаганата промяна в ЗЗД е една подходяща и безопасна алтернатива, която действително може да изпълни целта за премахване на вечните длъжници, се посочва в мотивите.

Със сигурност това предложение отново ще породи много спорове, но в законопроекта то е мотивирано с няколко сериозни аргумента:

- Интересите на кредиторите са достатъчно защитени, защото десет години е достатъчно дълъг срок да съберат вземанията си, като в по-голямата си част от случаите те могат да се снабдят с изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание и да се възползват от ускорени съдебни процедури.

Единственото сериозно опасение, което може да се противопостави в случая, е за бавните съдебни и процедури в България. Парадоксално е, че със законопроекта за промени в ГПК, работен от екип на омбудсмана Мая Манолова и внесен от БСП, се предлагат решения, чийто безспорен ефект ще е сериозно забавяне на изпълнителния процес.

Електронни търгове

Провеждането на електронни търгове при съдебните изпълнители и лицата, които продават конфискувано и секвестирано имущество, в момента е рядкост – прилага се само в няколко държави като Латвия, Естония, Литва, Унгария, Южна Корея, някои щати в САЩ, Казахстан, пише в мотивите на проекта. Сочи се също така, че в тези страни след старта на тази практика се наблюдава рязко намаляване на жалбите срещу търговете поради пълната прозрачност на процедурите: "В повечето системи органът, който провежда търга, само подава информацията в платформата за търгове, а самото наддаване се извършва компютризирано и без възможност за човешка манипулация. Това прави търговете изключително надеждни и прозрачни." Процедурата в законопроекта процедура е заимствана от Латвия, като идеята е чрез нея да се продават не само недвижими имоти, но и вещи.

Предлаганите изменения премахват писмените оферти, тъй като няма как те да са тайни в електронен вид. Регистрацията за търга не означава подаване на оферта, а само заявление за участие и внесен депозит. Практически се провежда явен търг, без обаче участниците да се познават или виждат един друг, като същевременно никой от тях не знае колко души участват на търга. Това според авторите на проекта ще доведе до повишаване конкуренцията и улесняване на процедурата. Според тях системата ще елиминира и порочната практика да се подават множество оферти, една от които много висока, от която после купувачът се отказва и така придобива имота на следващата ниска цена.

Процедурата предвижда 30-дневен срок за регистриране на наддавачите, а самият електронен търг продължава 7 дни и се удължава автоматично с 10 минути, ако в последните 10 минути се подаде ново предложение. "Самата продължителност на търга и анонимността на участниците гарантира постигане на най висока цена", се казва в мотивите.

Предвижда се възможност за длъжника или взискателя сам да избере електронен търг и в този случай той става задължителен. "За облекчаване на добросъвестните длъжници се предвижда те да могат да поискат електронен публичен търг още преди съдебната фаза и последващия изпълнителен процес. По този начин те ще постигнат бързо възможно най-висока цена на своите имоти, като спестят натрупването на значителни разходи за държавни такси, адвокатски хонорари, разноските по изпълнението, съответно и законови лихви", пише в мотивите.

Изпълнение на решения за родителски права

Законопроектът предвижда да се налагат глоби за всяко неизпълнение, а не само във връзка с поканата за доброволно изпълнение, като глобите се събират от съдебния изпълнител в рамките на същото изпълнително дело. Това според авторите на проекта ще доведе до висока събираемост и преодоляване на чувството за безнаказаност у длъжниците.

Намирането на подходящо решение за заместващото изпълнение предполага сложни законодателни промени, което не може да стане само с промени в ГПК, става въпрос за принудителна интервенция в личната сфера на родители и деца, която се отличава с изключителна деликатност и възможност да предизвика непредвидими по мащабите си психически травми при засегнатите страни, се сочи в мотивите на проекта.

Законопроектът е професионално изработен, мотивите са обстойни и задълбочени, в тях кредитори, длъжници и участници в процедурата не се противопоставят един на друг. Аргументите са изцяло в анализа на процедури, инструменти и подходи, както и на генезиса на проблемите, чието разрешение се търси.