Освен идеите за създаване на бюджет и финансов министър на еврозоната, общо застраховане на депозитите и споделяне на риска по дълга на страните членки, предложения, които се обсъждат вече с години, ЕК предлага и въвеждане на стандарти за реално икономическо и социално сближаване (конвергенция между страните). На прост език това означава, че страните от еврозоната ще се опитат да сближат не само макроикономическите си показатели, но и данъчните си политики, социалните си стандарти и конкурентоспособността на икономиката си. Подобна политика е неизбежна, тъй като няма как в еврозоната да има такива различия и тя да продължи да съществува като единен механизъм. Но също така означава, че в нея няма да бъдат допускани и страни, които не се доближават до новите по-високи конвергентни критерии. Т.е., ако досега България винаги е изтъквала, че малко или много изпълнява номиналните критерии за влизане в еврозоната (ниво на държавния дълг, бюджетен дефицит, инфлация и стабилност на лихвите ), скоро ще бъде изправена пред доста по-сериозна преграда. Това има и лоша и добра страна. Лошата – София скоро няма да стане член на еврозоната. Добрата - ако поиска, няма да може да влезе само с имитация на реформи.

Какво иска Европейската комисия?

Част от идеите, които Европейската комисия предлага, вече са на различен етап на обсъждане в европейските институции. Например въвеждането на общоевропейска схема за защита на депозитите, чиято цел е да предотврати бягството на депозантите към други държави, когато има съмнение за стабилността на една страна. Както се случи с гръцките, които отвориха сметки, например в България, когато стана ясно, че банките в родината им може да фалират.

ЕК има и идеи, които целят да решат някои от основните проблеми на общата европейска валута, но променят сериозно начина, по който би работила еврозоната. Маскиран под името "функция за макроикономическа стабилност", комисията предлага създаването на бюджет на еврозоната, който би трябвало да играе ролята на макроикономически стабилизатор за страните, които изпитват фискални проблеми. Това е т.нар. гръцки урок – изпаднала в тежка ликвидна криза след 2009 г. Гърция трябваше рязко да ореже публичните си разходи, което доведе до свиване на икономическата активност в страната и още по-големи проблеми за изплащане на натрупаните от нея дългове. Московиси директно заяви, че тези мерки имат и политическа функция "ако се засилят икономическите различия между страните, това може да доведе и екстремизъм".

Как обаче ще оперира този бюджет все още е загадка. Първо страни като Германия са твърдо против фискални трансфери, т.е. по-богатите страни трайно да подпомагат по-бедните. Освен това, за да е ефективен подобен инструмент, той трябва да разполага със значителни средства. Както отбелязва ЕК, настоящият евробюджет е само 1% от БВП на страните членки и той нямам как да послужи като макроикономически буфер. Една от опциите за финансиране е от сегашния евробюджет, но това би означавало сериозна битка между 19-те членки на еврото и 8-те страни извън зоната. Друга възможност е средствата да идват нови общоевропейски данъци (например допълнителен акциз върху горивата) или вноски от страните в еврозоната, което обаче отново ще окаже натиск на настоящия евробюджет. Друга опция е еврозоната да може да пласира общ дълг, както настоява Франция (дори много преди новият президент Еманюел Макрон да заеме тази позиция), но Германия е твърдо против. Причината естествено е, че това би ставало за нейна сметка.

Ако се стигне до създаването на бюджет на еврозоната, той едва ли ще има много общо с класическите национални финанси. "Той ще е финансов инструмент, който да позволи, когато една страна трябва да спазва строги фискални ограничения, икономиката й да не се задуши изцяло и социалната тежест да е поносима", обяснява Ивайло Калфин, бивш външен министър и евродепутат, който сега е съветник на комисаря по евробюджета Гюнтер Йотингер.

Другото кардинално предложение на ЕК е създаването хибриден дългов инструмент (Sovereign Bond Backed Security). Идеята е частни банки да предложат нов финансов инструмент на базата на държавни ценни книжа на различни страни. В него първокласните облигации на страни като Германия ще служат за сигурност, а не толкова надеждните италиански или гръцки книжа ще придават доходност. По този начин инвеститорите, които решат да закупят SBBS, от една страна, ще могат да диверсифицират риска си, а от друга, ще получат по-висока възвращаемост. По този начин банките, които сега имат твърде много дългови инструменти на една страна, биха могли да диверсифицират портфолиото си, а част от инвеститорите да получат по-голяма доходност.

До сложната схема се стигна, след като страните членки отказаха по-прости решения – например банките да нямат право да държат дългови инструменти от една страна над определен праг, както и заради нежеланието на Германия за общи европейски облигации. Проблемът е, че досега банките не са проявили особено желание сами да създадат подобен финансов инструмент. За да се стимулират финансовите институции да изработят новите финансови инструменти, от ЕК предлагат така да се променят банковите регулации, че държавните дългови инструменти вече да не се считат за безрискови.

Новата бариера

Още преди две години лидерите на петте основни европейски институции предложиха в доклад за реформите в еврозоната въвеждането на задължителни стандарти за икономическа и социална конвергенция. Целта е страните в еврозоната да имат близки нива на развитие в областта на образованието, данъчната политика или мерките за борба с безработицата. Подобно сближаване на стандартите би трябвало да уеднакви, доколкото е възможно, икономическото представяне на страните, но има и по-цинична цел - то би трябвало да предотвратява изтичане на проблеми от една в друга страна. Например срутването на социалните системи в Гърция предизвика масова имиграция на гърци към по-богатите страни от ЕС. Сега ЕК предлага въвеждане на "минимални социални стандарти", които са по-подробно разписани в други документи.

Ако подобни стандарти бъдат наложени, има голяма вероятност по-високите социални разходи да предизвикат по-бавен икономически растеж в страните от Източна Европа. На теория много от социалните системи могат да се подобрят с повече мерки за ефективност, но това рядко се случва. По-вероятно е да се стигне до натиск за повишаване на данъци и осигуровки, което ще бъде добре посрещнато от повечето западноевропейски правителства, които от години протестират срещу "социалния и данъчния дъмпинг" от по-бедните си партньори в Източна Европа. В същото време, ако минималните социални стандарти доведат до повишаване на доходите, това може да доведе и до завръщане на част от имигриралите източноевропейци, което би довело до значителен тласък за родните им икономики.

Какво означава това за България

"За мен основното опасение е, че ако еврозоната създаде собствен бюджет, има свой министър на финансите, дори се говори за парламент, реално решенията ще се взимат там, парите също ще бъдат там", казва икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. След излизането на Великобритания от ЕС, 19-те страни в еврозоната ще представляват 85% от БВП на ЕС и на практика няма да има сила, която да ги спре да преначертаят европейския бюджет по свое усмотрение. Германия например вече даде знак чрез изтекъл документ с предложения за реформи в Европейския съюз, че сегашният бюджет на 28-те трябва да поеме грижата и за нововъзникващите предизвикателства, което е вече сигнал за неговото бъдещо орязване.

Вероятността за сериозна промяна е загатната от ЕК. За да намали съпротивата за срещу идеята за общ бюджет на еврозоната, в предложенията си еврокомсията подчертава, че "функцията за макроикономическа стабилност" може да е отворена за всички страни. Но само ако те водят политики за реална конвергенция с еврозоната. Това именно притеснява страни като Полша, които виждат в тези дребни, но съществени детайли, скрита принуда да приемат еврото.

София, за разлика от Варшава или Прага, поне на думи винаги е била за влизане в еврозоната. Заради режима на валутен борд у нас това всъщност е императив - в момента България е подчинена на монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), но не може да ползва привилегиите на еврото. Които, дори и само част от предложенията на ЕК да се осъществят, биха нараснали още повече. "Ако има общ фонд, от който държавите да бъдат подпомагани при банкови кризи, това ще е отмятане на едно бреме за малките страни", например смята Ангелов. Повечето пречки като плащането във фондовете на еврозоната всъщност няма да са голяма тежест. "Говорим за 2025 г., дотогава еврозоната би трябвало да се е реформирала и парите ни да не отидат за Гърция или Италия, каквито опасения има в момента", смята Ангелов.

За да стартира процеса обаче, България трябва да направи много. Например страната няма да влезе толкова лесно в чакалнята на еврозoната (ERM II), както се надяват мнозина. Тъй като България има валутен борд, тя формално бързо ще изпълни критериите за монетарна стабилност, поради което ЕЦБ няма да допусне България в механизма, преди да са разрешени базови проблеми с върховенството на закона или финансовия надзор. Важното е, че всички реформи, дори и тези които тепърва трябва да се предприемат заради евентуалните нови изисквания, всъщност са най-вече от полза за българските граждани. "Ако искаме ЕС и еврозоната, трябва да спазваме правилата, които не се правят да ни навредят, а заради икономическата логика, казва Калфин, в България има парадокс, ако се очаква да помагаме на другите, се възмущаваме, че плащаме за богатите. Когато пък получаваме пари, се възмущаваме защо не е достатъчно щедро".