Когато е начело на ЕС, България ще иска да говори за еврофондове и култура

Страната ще се бори за продължаване на кохезионната политика, въпреки че предстоят мащабни промени в нея

Меглена Кунева (вляво) отговаряше за председателството преди година, а Лиляна Павлова стана ресорен министър в настоящото правителство
Меглена Кунева (вляво) отговаряше за председателството преди година, а Лиляна Павлова стана ресорен министър в настоящото правителство    ©  Анелия Николова
Меглена Кунева (вляво) отговаряше за председателството преди година, а Лиляна Павлова стана ресорен министър в настоящото правителство
Меглена Кунева (вляво) отговаряше за председателството преди година, а Лиляна Павлова стана ресорен министър в настоящото правителство    ©  Анелия Николова

България ще отстоява позицията си за силна кохезионна политика и по-конкретно продължаване на европейските средства за държавата. Това стана ясно от изказвания по време на панел на тема "Ангажиментът на институциите – приоритетите и целите на България преди и по време на председателството на Съвета на ЕС" като част от дискусията "Европа: Отново на път".

В него взеха участие бившият и настоящият министър по европредседателството - Деница Златева и Лиляна Павлова, както и техният предшественик Меглена Кунева. Останалите участници бяха

Кристиан Вигенин, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, и Нено Димов, министър на околната среда и водите, както и последните трима министри.

Кохезионната политика: топ тема за нашето председателство

Кохезионната политика попада сред националните ни приоритети по време на председателството, стана ясно от думите на Лиляна Павлова. "По-скоро на дневния ред ще идва платформата с първи приоритет консенсус за кохезионната политика, както и консенсусът, свързан с политиката в областта на климата", каза тя.

"Ще говорим много и за кохезионната политика и за това как промените да не засегнат ключови за България теми и политики, които допринасят за социалното развитие на страната", допълни Кристиян Вигенин. Той изтъкна, че от Комисията по европейски въпроси са направили анализ, според който по време на първия и втория програмен период икономиката на страната сериозно се е подобрила.

Вигенин отбеляза, че дебатът за Брекзит също е ключов за еврофондовете. "Има рискове в този бюджетен период да не могат да бъдат финансирани изцяло програмите, които са планирани. Надявам се това е една от българските позиции: Великобритания да изпълни своите ангажименти от гледна точка на това дали ще можем да задържим финансирането на равнището, на което то е сега. Много зависи от това доколко останалите страни членки, които са донори на бюджета на ЕС, ще бъдат готови да поемат средствата, които ще спрат да постъпват от Великобритания."

"Почти не мога да се сетя за българско училище, чиято дограма е ремонтирана по друг начин освен през с кохезионни средства", отбеляза Меглена Кунева. "Действително намаляването на парите в кохезионната политика, която може би ще бъде един от дискутираните сценарии на финансовата рамка, ще ни накара да направим друг прочит на приоритетите", допълни бившият министър на образованието.

Трите К на България

Това е фокус, който може да изиграе лоша шега на страната. Дебатът на европейско ниво е не как да бъдат запазени кохезионните фондове, а каква да бъде промяната в тях, за да постигат по-добре целите си. Европейската комисия вече планира как да въведе повече финансови инструменти вместо грантове, а водещи страни като Германия имат силни мотиви защо трябва да се преформатира начинът, по който сега се разпределят парите. За България ще е особено трудно да играе медиатор в спорове между Берлин и Варшава например по отношение на идеята да се спират пари заради проблеми с върховенството на закона.

Сред приоритетите, които България е договорила заедно с Австрия и Естония (с които сме в тройка за следващите 18 месеца), стои дебатът по следващия програмен период, умни инвестиции в човешки капитал и трансгранична инфраструктура и опростяване на правилата, за да се съчетават по-лесно инвестиционни фондове (като планът "Юнкер") и структурни.

В документа се говори още за завършване на единния дигитален пазар, засилване на банковия съюз и еврозоната, укрепване на върховенството на закона и завършване на енергийния съюз (виж карето). Нищо от това обаче не беше посочено от Лиляна Павлова като важно за България. Според нея трите национални приоритета за България са конкурентоспособност, кохезионна политика и култура. Не стана ясно как чрез тези три приоритета ще можем да покажем, че отговаряме на критериите за влизане в Шенген и еврозоната, както обеща настоящият министър по председателството.

Павлова обясни, че в контекста на Европейската година за културно наследство 2018 г. България има възможност да се покаже в различна светлина и да "смени своя имидж". "За съжаление познати сме повече с "най-бедната, най-корумпираната, с най-много проблеми държава". В наши ръце е и през културата, и през традициите, историята, с всичко това, и през, ако щете, и Пловдив - европейска културна столица, и през културната програма на председателството наистина да променим имиджа, разбирането и познаването за България", каза Павлова.

Меглена Кунева изрази учудване, че културата попада сред българските приоритети, и го нарече "странно предложение, тъй като то представлява общностна политика". "Но това е най-добрият начин, по който да представим себе си", допълни тя, очевидно в невъзможност да се сети за какъвто и да е друг начин да блеснем на европейска сцена.

Подготовката: как върви

Добрата новина все пак е, че темата за председателството успя да напусне зоната на строителните площадки, където се въртеше досега. За пръв път имаше публичен дебат по политически позиции и приоритети. Деница Златева отбеляза, че се надява вече да се говори за приоритети, а не за ремонти. Единственият въпрос е не е ли малко късно, предвид че Естония поема ръководството след месец, а ние ще сме доста ограничени да работим по приоритетите си след това.

Меглена Кунева обобщи, че подготовката не закъснявала, а досега между ресорните министри винаги е имало "силна приемственост", въпреки че за година национални координатори бяха четирима души.

Какво се договориха Австрия, Естония и България

Трите страни ще надзирават напредъка на евросъюза по теми като върховенството на закона, единния дигитален пазар, засилване на банковия съюз и еврозоната и кохезионната политика. Това става ясно от Програмата за приоритетите на държавите, които ще председателстват Европейския съюз от 1 юли тази година до края на следващата. Съгласно договорените приоритети на Естония, България и Австрия, които ще се ротират в този ред начело на съюза, следващите 18 месеца ще бъдат фокусирани върху засилване на доверието в ЕС и приближаването му до хората. Сред посочените точки попадат например завършването на единния дигитален пазар, за който би трябвало да се грижи Мария Габриел, ако бъде избрана за европейски комисар.

Друг приоритет е задълбочаването на монетарния и икономически съюз (еврозоната) и банковия съюз - две особено болни теми за България, която трябва да опита да е медиатор по тях, без да влияе на дебата (и без особен авторитет и по двете).

Специално внимание ще се отдели на популизма, надигането на речта на омразата и справянето с миграцията, бежанците и екстремизма. В този ред, пише в документа, ще се положи особено внимание за върховенството на закона в страните членки. Страните ще работят за единен европейски прокурорски орган и облекчаване на достъпа до правосъдие. Това също ще е предизвикателство за България, която е под правосъден мониторинг, наблюдава непрекъснат ръст на езика на омразата, а крайни партии вече се намират официално в управленската коалиция.

Енергийният съюз и прилагането на мерките, договорени в Парижкото климатично споразумение, ще бъдат друга от темите на трите държави.