КС: Главният прокурор не е длъжен да отговаря на парламента извън годишния си доклад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КС: Главният прокурор не е длъжен да отговаря на парламента извън годишния си доклад

КС: Главният прокурор не е длъжен да отговаря на парламента извън годишния си доклад

Докладите пред Народното събрание не били форма на отчет, а на сътрудничество, Обвинител №1 сам решава каква информация да предостави на депутатите

6218 прочитания

© Цветелина Белутова


Главният прокурор не е длъжен да предоставя на парламента каквато и да е информация, извън годишните доклади за работата на прокуратурата, чието съдържание е строго фиксирана по вид статистика и анализ. Всяка друга информация, поискана му от парламента, той може да предостави или откаже единствено по своя воля и преценка - независимо дали става въпрос за конкретно дело или за друг тип данни.

Това става ясно от решение на Конституционния съд (КС) от днес по искане на Сотир Цацаров от 10 ноември м.г. за задължително тълкуване на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията – какво е допустимото съдържание на докладите на главния прокурор за дейността на прокуратурата, които Народното събрание може да поиска от него извън годишните доклади. Според Цацаров, тълкуванието, че Народното събрание може да изисква и очаква от главния прокурор доклад за хода на конкретно разследване, може да доведе до неблагоприятни последици за националната правна система.

Единодушно днес КС е приел изцяло тезата на главния прокурор в решение, в което се казва,

че парламентарен контрол върху прокуратурата не съществува по конституция и в този смисъл докладите на главния прокурор пред парламента не са форма на отчет на обвинението, а форма на сътрудничество. Извън годишните доклади за работата на прокуратурата, които главният прокурор е длъжен да внася ежегодно по силата на Конституцията, той може да предоставя и друга информация, поискана му от парламента, но само по своя преценка и в никакъв случай не може да бъде задължен.

Според КС конституционният текст, че "Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика", визира "различни обобщени и аналитични доклади" за прокуратурата.

Извън това, тези други доклади трябва да са:

- различни по време и/или съдържание от годишните доклади. по чл. 84, т. 16, изречение първо от Конституцията;
- да са предназначени да съдействат за упражняване на конституционните правомощия на Народното събрание, т.е. парламентът не може да иска от главния прокурор информация, която не е свързана със законодателната му дейност или с парламентарния контрол върху изпълнителната власт. Което означава, че на всяко питане на парламента, независимо дали по конкретно дело или не, главният прокурор може да откаже с мотива – "това не ви влиза в работата". Нещо повече, логичният извод е, че парламентът, когато иска информация от главния прокурор, трябва да се мотивира защо тя му е необходима и с какво това подпомага упражняването на конституционните му правомощия;

- Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад за дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство. Същевременно, това не пречи на главния прокурор, ако прецени, че е възможно и необходимо, да информира НС за конкретно висящо производство.

Съдия Кети Маркова има становище по последната част от диспозитива - за дължимостта на информацията за конкретно дело, което означава, че тя е съгласна с тази част от решението, но има възражения по начина, по който е мотивирано то.

Решението още не е публикувано, това ще стане след формалната процедура по подписването му от всички съдии.

Текстът на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията, чието тълкуване Цацаров поиска, е нов, той бе приет при промените в конституцията през 2015 г. , след като едно от централните искания на реформаторската общност за реформа на прокуратурата - ефективна форма на отчетност на главния прокурор пред парламента и обществото, бе редуцирано до опцията "и други доклади". Но всъщност, конкретният повод за искането до КС, макар и неспоменат изрично в него, е настойчивото питане на трима депутати от предишния парламент за хода на наказателното производство за фалита на КТБ, което и досега е голяма мистификация. Към момента обаче и главният прокурор, и депутатите от настоящия парламент се държат като че такъв въпрос не съществува.

Главният прокурор не е длъжен да предоставя на парламента каквато и да е информация, извън годишните доклади за работата на прокуратурата, чието съдържание е строго фиксирана по вид статистика и анализ. Всяка друга информация, поискана му от парламента, той може да предостави или откаже единствено по своя воля и преценка - независимо дали става въпрос за конкретно дело или за друг тип данни.

Това става ясно от решение на Конституционния съд (КС) от днес по искане на Сотир Цацаров от 10 ноември м.г. за задължително тълкуване на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията – какво е допустимото съдържание на докладите на главния прокурор за дейността на прокуратурата, които Народното събрание може да поиска от него извън годишните доклади. Според Цацаров, тълкуванието, че Народното събрание може да изисква и очаква от главния прокурор доклад за хода на конкретно разследване, може да доведе до неблагоприятни последици за националната правна система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kdo52372883 avatar :-@
    kdo52372883

    Браво на КС. Дали има поне едно дело, по което да не са решили в полза на Главния Сотир. Очевидно властта на Негова Лоена Светлост се простира доста отвъд чугунените му войници във ВСС.

    Една малка доза контрол имаше върху Цацаратурата - и сега вече и тя се изпари. Амин.

  • 2
    hammurabi avatar :-|
    hammurabi

    Принципно Конституционният съд е прав. То затова и главният прокурор задава отговор на въпросите си - чрез Конституционния съд. Така трябва да бъде в правовите държави. В тези държави, обаче, главният прокурор не трябва да бъде всемогъщ и всевластен. Ето тук е проблемът, а не това, че главният прокурор ще решава каква информация да показва по делата. Фигурата на безконтролния главен прокурор вече става демонична и разрушителна за обществото. Този балон, според мен, повече не може да се надува. По-скоро рано, отколкото късно - ще има спукване. Гнойният цирей няма да бъде лицеприятен.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Съвсем нормално. Това е обективната истина и правилно решение.

    Ако беше читав прокурорът, трябваше да го утрепят за да спре да говори. Обществото ни само е виновно, че допуска на такава важна и безконтролна позиция да се назначи корумпиран човек.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK