С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 9 юни 2017, 10:28, 8564 прочитания

Казусът в Трън: Доверието е злато

Референдумът за подновяване на златодобива в района ще прехвърли отговорността върху хората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Хората са разделени, а страховете произтичат от някогашните проучвания за уран.

Малко проекти са привличали толкова много внимание, колкото намеренията на "Евромакс сървисиз" да разработва златното находище край Трън, на място, където допреди 40 години е имало мина.

Хората са разделени. Противниците на проекта са обединени около сдружение "Трън", групата на съгласните, които подкрепят откриването на нови работни места, е по-тиха. Дни преди референдума е трудно да се прецени накъде ще се наклонят везните, но и двете страни са убедени, че имат подкрепа. Въпросът, на който ще отговарят в неделя, е: "Против ли сте община Трън, чрез общинския съвет, да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми?". Ако отговорите "не" се окажат повече, това ще даде зелена светлина за подновяването на златодобива в района.


Наред с останалите притеснения около проекта, който наскоро беше значително редуциран от инвеститора, ключово място в дебата заема думата "уран". Причината е, че в миналото едно от предприятията със засекретена дейност е правило проучвания за уран, а съмненията са, че е имало и добив.

Изясняване на понятията

В България уран е добиван на около 40 места, повечето от тях в южната част. Главна роля е имало бившето ДСО "Редки метали", което се е занимавало с търсене и добив на стратегически суровини, включително уран. Към мястото до Трън го насочват обещаващи сигнали. Още през 1946 г. е открита уранова минерализация, а в края на 50-те години е направено и първото сериозно проучване. Тогава са установени над 250 аномалии (места, където радиационният фон е 2.5-3 пъти над нормалния за съответните скали), открити са дори лещи - по-големи късове от по 1-2 метра. На базата на тези данни и на критерии през 1985 г. "Редки метали" прави ново проучване.



В доклада за него от 1987 г. се говори за открити "урановорудни тела" и лещи със съдържания между 0.656% и 1.61%. За сравнение, уран в България е добиван при стойност 0.03%. Тези данни всъщност са от по-ранни проучвания и са цитирани като аргумент търсенето да продължи, тъй като нови такива съдържания не са открити, а въпросните лещи вече не са били там. "Щом са иззети, аномалията остава само отбелязана на картата", обяснява инж. Стефан Лазаров, който е ръководел групата. И добавя: "Това наистина са високи съдържания, направо рудни. Но това щеше да бъде руда, ако не беше в една точка."

"Никога не сме твърдели че има промишлени количества уран, който може да се добива. Това, което ни интересува като природозащитници, е, че в находището и специално в златоносната жила на мина "Злата" е установен уран, т.е. добивът няма как да не засегне тези "точки". В същото време инвеститорът, изглежда, не планира мерки за предотвратяване на радиоактивното замърсяване", каза Даниел Попов, експерт по минни проекти и замърсявания в неправителствената организация "Информационен и учебен център по екология".

Трудността с фактите

Факт е, че в инвестиционното предложение от 2013 г., изготвено от предишния собственик на компанията, думата "уран" въобще не присъства. Затова и противниците на проекта смятат, че това е или недопустима небрежност от негова страна, или липса на контрол от държавните институции. Новият собственик направи няколко промени, като в последния вариант (от май т.г.) се отделя сериозно внимание на тази чувствителна тема. Сегашният инвеститор е предоставил собствени данни, от които излиза, че наличието на уран в рудите е под прага на чувствителност на анализа (по-малко от 0.001%), а заданието на предстоящата екооценка, която ще се прави от външна компания, изрично изисква да бъде изяснен въпросът за съдържанието на уран, да се направи оценка на потенциалното въздействие и да се предвидят мерки за мониторинг и управление на риска.

Аргументи за съмненията, че уран все пак е добиван на това място, противниците на проекта намират в правителствено постановление от 1994 г., което определя реда за ликвидация на последствията от добива и преработката на уранова суровина. В документа са изброени търговските дружества, за които то се отнася, и сред тях присъства "Злата" ЕООД - Трън, с два участъка - "Ямка" (към мина "Злата" в община Трън) и "Габра" (в община Елин Пелин). Стефан Лазаров обаче е категоричен, че в района на Трън никога не е имало добив на уран. И дава своето обяснение. В началото на 90-те години "Редки метали" се разделя на 17 дружества. Едно от тях е ГПП "Искър", към което има две отделения - уранодобивното "Габра" и проучвателно. През 1994 г. дружеството е преименувано на ЕТД "Злата" ООД с регистрация в Трън, а по-късно става "Злата" ЕООД. Междувременно през 1992 г. добивът на уран в България е забранен и добивното звено започва да прави рекултивация, а проучвателното продължава да търси, но вече търси злато и сребро. Според Лазаров фактът, че в "Злата" е имало и добивно отделение, е причината да бъде включена в списъка.

Това обяснение не се приема от противниците на проекта. "Запозната съм с тези твърдения, но аргументи не съм видяла", каза председателят на сдружение "Трън" Румяна Боянова. Те представят и документи за проведени радиометрични и дозиметрични измервания в участък "Ямка", правени от фирма "Диал" между 1994 и 1997 г., които показват повишено съдържание на уран в дренажната вода от старата мина. Помолен за справка, управителят на "Диал" инж. Младен Младенов каза, че договорите със "Злата" са подписвани година за година и че с тях са възлагани измервания в "поделенията" или "обектите" на дружеството, без те да се конкретизират. Затова е имало измервания на старата мина "Злата". Той обаче не може да каже дали преди това там е имало само проучвания или и добив.

От държавното "Екоинженеринг-РМ", което отговаря за ликвидацията, рекултивацията и мониторинга на уранодобивни обекти, бяха лаконични: "В района на Трън не са водени уранодобивни работи от бившето ДСО "Редки метали". "Екоинженеринг-РМ" е създадено през 1998 г. с второ постановление със същата цел - за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина. В новия списък на обектите "Габра" присъства, но "Ямка" или "Злата" - не.

Притеснения за реката

Покрай възвишението, на което се планира новият златодобив от старата мина "Злата", минава река Пръвня. През годините в нея са отчитани завишени нива на уран, макар че последните данни на ИАОС от 2015 г. са в нормата. Поредица измервания са правени между 1994 и 1997 г. от фирма "Диал", като повечето от пробите показват повишено съдържание на уран в дренажната вода от щолните (главните галерии на мина). А тя се излива директно в реката, тъй като при ликвидацията на обекта преди четвърт век никой не си е направил труда да монтира сорбционна колона, която да я пречиства.

Един от основните въпроси обаче е защо въобще е изтичала замърсена с уран вода. Според Даниел Попов именно наличието на уранова минерализация и предишният добив на злато са довели до замърсяването. Доц. Стефчо Стойнев, хидрогеолог в Минно-геоложкия университет, посочва, че не добивът е причинил замърсяването. "Урана го е имало, тъй като гранитите са с естествено по-високо съдържание на уран. В резултат на изветряването на скалите той става "подвижен" (преминава от 4- в 6-валентно състояние) и се разтваря във водата, а тя от своя страна се дренира в щолните", казва той. Неговото мнение е, че подновяването на златодобива ще подобри екологичната обстановка. "Ако оставим всичко така, както е в момента, уранът ще продължи да изтича, макар че съдържанието му ще намалява с годините. В същото време, ако компанията започне добив, тя ще трябва да контролира процеса и да гарантира, че в Пръвня ще влиза чиста вода", казва доц. Стойнев. Този ангажимент е залегнал в проекта на инвеститора.

Референдум ли е начинът

Междувременно "Евромакс сървисиз" значително е ограничила проекта си. От първоначално предвидените два участъка остава само един, на мястото на някогашната мина "Злата". Отпадналият се намира в зона на "Натура 2000". Причина за решението е възникналото напрежение. "С тази промяна искаме да покажем, че се съобразяваме с нагласите на местните хора. Не сме се отказали от северния участък, но няма смисъл от противопоставяне, а от изграждане на доверие", казаха от компанията.

Липсата на доверие именно е причината за казуса в Трън. Той е лакмус и за това, че 30 години след травмата от информационното затъмнение за аварията в Чернобил все още няма ясна политика как държавата и бизнесът да комуникират с хората по чувствителните въпроси, засягащи здравето и живота. В последните месеци "Евромакс сървисиз" активизира дейността на информационния си център в Трън, организира разяснителни срещи - догонващи стъпки с неясен засега ефект. Основното недоверие обаче генерират властите и контролните институции. Референдумът в неделя - какъвто и да е изходът от него, не решава казуса по същество, а просто ще прехвърли отговорността.
Проект върху старата мина

В новия проект на "Евромакс сървисиз" остава само участък "Трън Юг", който се намира на територията на някогашната мина "Злата". Отпада "Трън Север", който е разположен в Натура 2000. В случай че компанията реши да разработва северния участък, проектът ще трябва да мине през същата процедура по ОВОС като южния.

С изключването на единия участък площта на проекта и капацитетът на съоръженията също намаляват. Сега общата площ е малко под 11 кв. км, но реално на повърхността ще бъдат заети 1.4 кв. км. Участъкът включва три подучастъка – "Крушев дол" и "Злата", където се предвижда комбиниран открит и подземен добив, и подучастък "Кръстато дърво", където ще има открита мина. На площадката ще има също обогатителна фабрика и едно хвостохранилище с площ 315 дка. Предишният проект предвиждаше изграждането на две хвостохранилища с обща площ 662 дка.

Именно хвостохранилищата са едно от нещата, които най-много плашат хоата. На практика обаче хвостът се квалифицира като "неопасен, неинернтен" отпадък по Наредбата за управление на минните отпадъци. "Той представлява суспензия от вода, ненужни твърди частици от рудата и остатъчни реагенти от обогатяването, които са безопасни", обясни проф. Иван Нишков, специалист по обогатяване в Минно-геоложкия университет. Данните от заданието на инвеститора показват, че там ще попадат незначителни количества уран, които така или иначе се съдържат в скалите. Веднъж попаднал в хвостохранилището хвостът се утаява и отгоре се образува т.нар. водно огледало. Тази вода ще се връща обратно в производството. Ако има отпадни води и след приключване на добива, те ще се наблюдават и ако има наднормени съдържания - на каквито и да било елементи, ще се пречистват.

Друг проблем за хората от близките села е, че ще се използват взривове за раздробяване на рудата, като страховете им са, че над главите им ще хвърчат камъни. Минни инженери определят тези твърдения като несериозни. "Има технически средства за ограничаване на взрива, потиска се с въздушни възглавници и единственият видим ефект е леко надигане на земята", обясни Нишков. Инвеститорът предвижда да прави контролирани взривявания веднъж седмично, като ще се използва технология на милисекундно взривяване - последователни микровзривове. "Прахът, който се отделя при тези взривове пада над самото място и затова е невъзможно във въздуха да се разнася съществуващия в скалите естествен уран", каза и управителят на "Диал" инж. Младен Младенов. "Освен това той е с много малко процентно съдържание", каза той.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв. 1 Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв.

"Воля" изпревари ГЕРБ по разходи за отразяване, показват данните на Института за развитие на публичната среда

24 май 2019, 1845 прочитания

Кога всъщност ще са готови магистралите 2 Кога всъщност ще са готови магистралите

Предизборните обиколки на Бойко Борисов съвпадат със старта на изграждането на магистрали, с откриването им и изтеглят сроковете за изграждането, но дали това е реалистично

23 май 2019, 4709 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ще се отвори ли вратата на еврото

Правителството започна кампания за приемане на страната ни в чакалнята на еврозоната, но само политическо лобиране едва ли ще е достатъчно

С фокус върху сигурността

Кои са начините, с които можем да защитим телефона си от зловреден софтуер

Българска кухня от "Космоса"

Заведенията на Николай Григоров - "Ракия бар Ракета","Фабрика дъга", "Спутник" и "Космос", помагат на столицата да се превърне в град с модерна кулинарна култура

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Капернаум"

Драма на бедност и надежда през очите на дете

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица