С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 9 юни 2017, 13:32, 12028 прочитания

"Газпром", колко ни липсваш

След провала на "Южен поток" българското правителство пак започва преговори с "Газпром" за транзитен газопровод

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Инвестиционните параметри и възвращаемостта са неясни засега.
"Най-сигурният вариант за България е газът да не минава през Турция"
Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум
Ако някой се е чудил защо България беше толкова мека към "Газпром" и не настояваше Европейската комисия да глоби газовата компания заради монополното й поведение, в последната седмица немного критата тайна излезе наяве - българското правителство преговаря с руснаците за възобновяване под някаква форма на проваления газопровод "Южен поток".

Отново?

Целта на "Газпром" беше с "Южен поток" да заобиколи Украйна като транзитна страна - през Черно море и България руският газ директно да влезе на пазара на ЕС. На теория проектът беше изгоден за България - срещу немалко инвестиция се получаваше сигурна възвращаемост. Проблемът беше, че руската компания опитваше да заобиколи европейското законодателство, според което тя нямаше право да контролира изцяло инфраструктурата. Тогавашното правителство на ГЕРБ обаче реши да се пазари за отстъпка в цените на газа, които в края на 2012 г. достигнаха исторически максимум, и продължи да придвижва проекта. Последвалият кабинет на Пламен Орешарски форсира изграждането на газопровода и корупционен търг за строителството на газопровода, който беше спечелен от фирми на руския президент Владимир Путин и депутата от ДПС Делян Пеевски. Заради търга нервите на Брюксел не издържаха и срещу България започна наказателна процедура, след което проектът поне официално беше замразен. В края на 2014 г. руският президент Путин обвини българските власти в колебливост и обяви края на проекта.

Сега от близо два месеца насам българските управляващи пак водят разговори с "Газпром" за някаква нова форма на този проект.

Междувременно са променени няколко фактора.



Първо, Русия и Турция се споразумяха и започна изграждане на първия лъч на газопровода "Турски поток" с капацитет от 15.7 млрд. куб.м, който трябва да приключи през 2019 г. За момента целта му е да задоволи турския пазар, но теоретично, ако бъде продължен през Гърция до Италия, той може да се превърне в трасето, което да замести сегашния транзит през Украйна. България би била засегната от такова преначертаване на газовата карта. От една страна, би загубила транзитни такси за пренос на газ (14.6 млрд. куб.м) към Турция, Гърция и Македония от 207 млн. лв. годишно - сумата не е голяма сама по себе си, но представлява 60% от годишните приходи на държавната "Булгартрансгаз" - фирмата, която инвестира и поддържа газопреносната мрежа у нас.

Друг проблем е, че последните правителства (все на Борисов) така и не стигнаха до това да изградят алтернативни доставки на руския газ, така че потреблението на българската икономика (3.5 млрд. куб.м годишно) да бъде независимо обезпечено при кризи през връзки с Гърция и Румъния. Сега този факт се явява политически аргумент в инвестиционната обосновка - да не оставим трасето към България да минава през несигурна Турция.

Второ, ситуацията в Европа също започва да се променя, след като Брюксел, изглежда, отстъпва на натиска на Германия и "Газпром" за осъществяване на "Северен поток 2". Новата тръба би удвоила съществуващия газопровод през Балтийско море, който свързва директно Русия и Германия, и срещу нея са страни като Полша и Словакия, които също ще бъдат заобиколени от "Газпром".

Ако българският проект повтаря германския, на него трудно може да му бъде отказано разрешение да бъде осъществен. Той би осигурил пряк път на доставките и възможност за приходи от транзитни такси. Но би изисквал инвестиции, чиято възвращаемост българските власти засега не обсъждат публично.

Какво се знае засега?

На срещата на енергийния министър Теменужка Петкова с председателя на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер по време на Петербургския международен икономически форум миналата събота е подписана пътна карта, съгласно която "страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България при отчитане на правилата на ЕС". От министерството на енергетика отказаха да предоставят документа на "Капитал" с мотива, че нямат съгласието на "Газпром" за това. В същото време премиерът Бойко Борисов обяви, че той задължително ще премине през одобрение на парламента, каза даже, че става въпрос за обеми на пренос от 15.75 млрд. куб.м руски газ годишно.

Самата "Газпром" беше доста по-предпазлива в коментарите си. Според заместник-шефа на компанията Александър Медведев не става въпрос за възобновяването на "Южен поток", а за проучване на възможностите за доставка на газ по второто направление на "Турски поток", т.е. за доставки от Турция за Европа. Според източници на "Капитал" обаче в пътната карта все пак има записани конкретни количества, които съвпадат с цитираните от премиера както и доста кратки срокове, в които България да осигури необходимата инфраструктура за транзитните потоци.

Бившият посланик на България в Русия и енергиен експерт Илиян Василев е скептичен, че плановете на Русия да заобиколи изцяло Украйна са осъществими. По думите му на този етап "Газпром" нямат ясна идея за втората линия на "Турски поток" и това е естествено, защото, преди да вземат подобно решение, трябва да приключи антимонополното дело на Европейската комисия срещу тях.

Варианти за нови маршрути

Илюстрация

Още по темата

"Булгартрансгаз" приема оферти за предпроектното проучване за газовия хъб

Крайният срок за подаване на документите е 1 ноември

29 сеп 2017

Държавата няма намерение да отстъпва за новите тарифи за газа

Месец преди въвеждането им "Булгартрансгаз" ще изчислява какъв ще е ефектът върху пазара

31 авг 2017

Петкова: До септември трябва да имаме визия за бъдещето на АЕЦ "Белене'

България ще иска безсрочна дерогация за въглищните централи

15 авг 2017

Тръмп подкрепя по-стриктните санкции срещу Русия

Нов законопроект на щатския Сенат ще застраши руските енергийни проекти в Европа, включително "Северен поток 2"

24 юли 2017

"Булгартрансгаз" и "Сърбиягаз" преговарят за нова газова връзка

Тя ще е с капацитет от 10-12 млрд. куб. метра газ, които ще се транзитират към Европа

13 юли 2017

Енергетика: Труден пазар

По-ниските цени на газ и ток свиват приходите на повечето дружества

1 юли 2017

България мълчи дали ЕК да води преговорите за "Северен поток 2"

Причината за българската пасивност може да се обясни с надеждата "Газпром" все пак да се съгласи с изграждането на някаква форма на "Южен поток"

27 юни 2017

Германия е срещу решението на САЩ да затегнат санкциите срещу Русия

Действията на американския Сенат са смятани за заплаха за енергийните доставки на Европа

17 юни 2017

Българо-гръцката газова връзка ще получи финансиране от 35 млн. евро

Средствата ще бъдат отпуснатнати по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"

15 юни 2017

България преговаря с "Газпром" за "Южен поток 2"

Така страната ще запази ролята си на транзитьор и след изграждането на "Турски поток"

5 юни 2017

Русия може да преговаря с България за втория лъч на "Турски поток"

Към момента "Газпром" има споразумение с Гърция за продължението на газопровода

24 май 2017

"Булгаргаз" предложи природният газ да поскъпне с 4.22%

Новата цена ще влезе в сила от 1 юли, след като бъде одобрена от енергийния регулатор

11 май 2017

Кабинетът поиска повече гаранции от "Газпром" за пазарни цени на газа

Служебното правителство прие становището си по казуса с руската компания като извънредна точка на последното си заседание

3 май 2017

804.5 млн. причини за недоволство от "Газпром"

"Газпром" дава възможност цените да се доближат до пазарните, но това не означава, че те автоматично ще паднат

21 апр 2017
Пред руската компания има три варианта. Или да построи голям газопровод до Турция, след което да го свърже с Италия през Гърция, или да реши отново да използва българска територия – дали за пренос на газ от Турция, като се използва сегашният транзитен газопровод, само че в обратна посока, или с умален вариант на "Южен поток" през Черно море.

"Газпром" вече подписа споразумение с гръцката DEPA и италианската Edison, което би направило първата възможност реална. Това обаче означава изграждането на нова скъпа инфраструктура (включително още един морски газопровод през Адриатическо море) и достигане на и без това презадоволения италиански пазар.

Доставките по този маршрут не решават и много други проблеми. Ако руската компания иска да спре преноса на газ през Украйна, освен за България (3.5 млрд. куб.м), Гърция (2.6 млрд. куб.м) и Македония (213 млн. куб.м), които не проявяват особен ентусиазъм от възможността газът им да идва от Турция, "Газпром" трябва да намери нов маршрут и за доставяния за Унгария и Сърбия газ. И двете страни не са доволни от алтернативата суровината да стига до тях от Северно море или Италия. Става дума за още около 13-14 млрд. куб.м годишно.

По-големият проблем на "Газпром" с България е действащият договор на "Булгартрансгаз" за транзита на близо 15 млрд. куб.м газ годишно до 2030 г. В него има клауза take-or-pay, което означава, че независимо от това дали Русия ще продължи да транзитира тези количества, тя трябва да ни плаща договорените такси за пренос. Става въпрос за над 1 млрд. евро за десет години, които България има много голяма вероятност да спечели при евентуален съдебен спор.

Така руската компания има достатъчно мотиви да започне изграждането на нова тръба директно до Варна – това значително би съкратило маршрута до Централна Европа, което означава по-ниски транзитни такси. За този маршрут вече има изготвен проект, а голяма част от подготвителната работа е приключила.

"Изграждането на морски газопровод към България е по-добрият вариант за нас, тъй като по този начин ще се превърнем в първата транзитна дестинация след Русия", коментира Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум. По думите му в противен случай ще трябва да разчитаме на газовите доставки от несигурната политически Турция.

Изборът на маршрут обаче зависи и от финансовата обосновка, която тепърва ще се прави, коментираха източници на "Капитал", които участват в преговорите.

Инвестиции и възвращаемост?

Притеснителното в подновяването на преговорите с "Газпром" е, че правителството продължава да говори в дръзновената реторика "ще строим газопровода нов", без да обосновава публично нужните инвестиции и тяхната възвращаемост. Предвид предния опит с "Южен поток" най-големият рисков фактор е кое ще се окаже водещо - интересите на бъдещите фирми изпълнители или тези на данъкоплатците и държавната компания инвеститор "Булгартрансгаз".

Засега се знае малко. Отговорът на въпроса колко ще струва на България пренасочването на потоците газ през наша територия зависи от това кой маршрут ще бъде избран.

Ако това е морският участък, който излиза край Варна и ако за преноса на 9-те млрд куб.м до Сърбия (6 млрд. куб.м биха оставали за България, Гърция и Македония) не се изисква изграждане на много нова инфраструктура, цента не би била много голяма. Но и печалбата би била никаква - целта би била да се запазят сегашните приходи от транзита.

"Булгартрансгаз" обаче предвижда изграждането на т.нар. Газов хъб "Балкан", през който да минават 30 млрд. куб.м газ годишно, като цената на този проект е между 1.4 и 2.4 млрд. евро по оценки на държавната компания. Обещанието е по-точни суми да има, когато се определят количествата и бъде направено предпроектно проучване, за което ЕК вече отпусна 920 хил. евро (останалите 50% ще бъдат осигурени от "Булгартрансгаз").

Доста по-неясно е колко би струвало, ако България и "Газпром" се договорят да доставят газа от посока Турция. Сегашният транзитен газопровод към южната ни съседка на практика може да поеме до 15 млрд. куб.м газ годишно. Необходимо е само да се осигури възможност газът да тече в обратна посока. Това всъщност ще се случи след приключване на проекта за разширяване и модернизиране на това трасе, който е на стойност 47 млн. лв. Този вариант обаче отново не изключва необходимостта от модернизиране и изграждане на нова транзитна мрежа.

Друг основен момент, когато става въпрос за бъдещи инвестиции, е дали няма да се повтори ситуацията с "Южен поток", където първоначалните прогнози за цена от 3.1 млрд. евро бяха чувствително надскочени. В крайна сметка към май 2014 г. газопроводът се очакваше да струва 4.7 млрд. евро.

Този проблем е решим, ако частично се приватизира "Булгартрансгаз", която би трябвало да изгражда новата инфраструктура. По този начин в бюджета ще се влее сериозна сума, дружеството ще стане много по-отчетно, корупционните съмнения ще спаднат, а частният инвеститор ще има много по-голяма инициатива да следи разходите по строежите. Ако се намери стратегически партньор, неговата възвращаемост ще зависи повече от печалбата на дружеството, а не от раздаването на сделки под масата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин

В бюлетина ще показваме най-важното в света на правото през изминалата седмица

19 юли 2018, 2192 прочитания

Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя

Платено ще е преминаването по 16 хил. км от републиканската пътна мрежа от 16 август догодина

19 юли 2018, 605 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бизнесът с рози: Между цветовете и бодлите

Годината е трудна за производителите, но реколтата е добра

Суша, потоп и още от същото

Как земеделието да се адаптира към климатичните промени

Хапка вкусно и полезно

Константин и Сана Драгови произвеждат сурови десети, като предлагат здравословна алтернатива на познати вкусове

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

С бъклица и плам

Българските традиции са основно вдъхновение за лондонската марка Chopova Lowena

Бургаски киновечери

Фестивалът разчита на интересна концепция и богата програма

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Китайската концесия на летище Пловдив се провали, Миролио купи "Дика", "Идеал стандард" увеличава продажбите си

Емисия

DAILY @7AM // 19.07.2018 Прочетете