Възходът на Казанлък
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Възходът на Казанлък

Възходът на Казанлък

В последните години градът се развива динамично и качеството на живота се подобрява

77299 прочитания

© Биляна Димова


Темата накратко:

- Заради добрата икономическа конюнктура днес в Казанлък се виждат някои от класическите белези на "процъфтяващия град".

- В града безработица няма, а оръжейният "Арсенал", където средната заплата е 1000 - 1200 лв., всекидневно извозва хора от Стара Загора и Габрово.

- С пълна пара ряботят и другите предприятия, включително малки частни цехове, които изработват части за европейски заводи и руските пазари.

"Добре че е тоя завод! Майка ми работи в "Арсенал", взема 1000 лв. и като се пенсионира, може да продължи още. Жените напуснаха работите си като магазинерки за по 350 лв. и отидоха при оръжията за по поне 800 лв. – имат отпуски за болнични за децата, работят по 8, а не по 12 часа, празниците ти – празници, почивката – почивка. Освен това дават и купони за храна по 40 - 60 лв. поне месечно, което никога не е било в тоя град", обяснява козметичката Стефка, докато очаква новата си клиентка.

Всички са единодушни – в последните години градът се развива динамично, а качеството на живота се подобрява. Тук безработица няма. Това, което прави Казанлък процъфтяващо място, е щастливата за жителите му среща на две стратегически индустрии - оръжейната и розопроизводството. Но не само това.

"Казанлък винаги е бил индустриален град. Когато беше световната икономическа криза, мога да кажа, че при нас тя почти не се усети – предприятията се преориентираха, имаше безработица, но тя беше пренебражима. И сега, в последните две-три години, сме в дефицит – ако се разходите, ще видите, че навсякъде се търси персонал. Това е следствие на факта, че всички предприятия в момента работят на пълна пара", твърди Петър Кръстев, дългогодишен банкер, вече бивш.

Ефектът "Арсенал"

На първо място, това е благодарение на оръжейния комбинат "Арсенал" – един от най-големите работодатели в цяла България, който вдига сериозно стандарта на града. "Заводът назначава огромно количество хора – около 10-12 хиляди, или поне една трета от работещите тук. В момента дори имат недостиг и извозват всеки ден хора от областта – само от Стара Загора са около 350 души", продължава той.

На интернет страницата на "Арсенал" са обявени свободни места с описание на допълнителните бонуси над заплатата. "+150 лв." за отдалеченост за работещи от Стара Загора и Габрово, безплатен транспорт от община Стара Загора. "+150 лв." за отдалеченост за работещи в Завод 4, град Мъглиж, и Завод 3, град Казанлък. "+60 лв." ваучери за храна месечно; столово хранене; допълнителни бонуси за Великден, Коледа, фирмения празник, като увеличеният размер на ваучерите е от 2 до 5 пъти. "Средната работна заплата в "Арсенал" е 1000 - 1200 лв., което за град като Казанлък е добра новина. Обикновено в него работят цели семейства – майка, баща, деца, допълва Петър. "Имам приятелка в Бюрото по труда, която казва "нямаме работа".

Казанлък цъфти

Освен "Арсенал" в града е пълно с други предприятия, малки частни цехове, които изработват части за европейски заводи и руските пазари – фамилни, работещи с пълна мощ. Тук се правят хидравлични помпи, сейфове и каси, синтетичен диамантен прах и диамантени инструменти, пружини, медикаменти и др. Националното училище по пластични изкуства и дизайн "Акад. Дечко Узунов" е във възход – работи по различни европейски образователни проекти, има отлично поддържана сграда, пансион и обучителни зали и произвежда подготвени специалисти, които директно да започнат работа в "Кремона България ЕООД" след обучението си в специалността лютиерство. "Кремона" не просто продължава да произвежда струнни музикални инструменти, главно китари, от 1925 г. насам, а развива и популяризира продукцията си в чужбина благодарение на високата си професионална изработка.

И, разбира се, розопроизводството. Някои от местните правят розови градини, паралелно с работата си – вземат си отпуск за месец, за да ги оберат, и така помагат на бюджета си, а най-заможният човек в града се занимава с розоизвличане. В най-доброто метеорологично, туристическо и празнично време от годината градът прилича на огромна открита цветна и овощна градина. В дворовете на къщите, лехите на тротоарите и новите зелени площи са засадени разноцветни рози, а дърветата са обсипани с неузрели вишни и череши.

Петър е запознат с развитието на града, защото следи финансовата ситуация в областта. Преди два месеца напуска работното си място и се отдава на вече семейния бизнес и силна страст – да предлага хубаво италианско кафе, появило се и поради личните му потребности да има къде да пие такова. Вече от три години и половина държи – без съмнение – най-доброто кафене в града. Coffee Shop Peter`s е включено в програмата за ценители на кафето Arsisti del Gusto на кафе Illy, а персоналът му е част от международната мрежа професионално обучени баристи в Италия. Издига качеството в култ и го гарантира.

Според него Казанлък в последно време се ориентира в сферата на туризма, тъй като разполага с доста дадености – историческият туризъм с разкопките и гробниците, през март-април са Чудомировите празници, с които започва и интензивен културен живот с гостуващи и местни представления, автори, изложби и т.н., а по време на Фестивала на розата, най-важното събитие за областта, се организират мероприятия с акцент върху българските производители. И най-вече - за Петър градът не само се развива, но и младите му хора се връщат от чужбина. "Моят син беше в Австрия шест години и негови съученици също се прибраха, както и повечето от учещите в момента навън гледат насам. Това показва, че посоката е вярна." Сега наред със сина му в семейното кафене помага и дъщерята Диляна.

Младите тук сме си добре

Симеон Дамянов, който записал банково дело във Великобритания, се прибира в родния си Казанлък и решава да създаде собствена фирма за продажба на недвижими имоти ново строителство, а отскоро е собственик и на къща за гости. "Младите тук сме си добре. Сега ни правят ново заведение на мястото на киното, но дано е с различна музика от масово разпространения поп фолк, коментира той, докато седим в Gardens – едно от най-предпочитаните заведения. За по-зрелите е миниатюрният пиано бар, но се говори, че скоро ще се открие "истински". Самият Симеон излиза рядко вечер, а сутрин тръгва рано, защото денят не му стига. "Някой, като ми каже, че нямал пари или като гледам репортажи по телевизията, си викам "абе, къде ги виждат тези работи". Но се случи да се разходя из Северна България скоро и се хванах за главата...

Така че - тук е добре." Симеон твърди, че жилища се купуват много – най-вече от местни, които са работили в чужбина и са се завърнали, но в града има и много богати хора, които се занимават с частен бизнес.

"Аз съм актьор, пътувам непрекъснато и виждам само разпаднали се места в провинцията извън тук." Според Георги Атанасов Казанлък цъфти – правят се улици, нови паркове, градинки, външна антична сцена, младите хора са все повече, дори ще се създаде филиал на Техническия университет, който да подготвя кадри, готови да влязат директно в "Арсенал". "Който работи в Казанлък, не се оплаква. Даже общата тенденция е да не се ходи при онзи работодател, който дава 500 – 600 лв. заплата."

Скоро ще станат шест години, откакто Жоро, както го познават всички, се е завърнал в града. Родом е от Казанлък, но след като завършва висшето си образование, живее в София, а след това за дълго във Варна. "Хората тук са много по-добри. Да, темпото е по-забавено, в него няма за какво да се изнервиш и да се скараш с някого. От тук може да отидеш навсякъде за два часа – София, морето, да чуеш птички, да подишаш чист въздух. На три минути от нас имам три парка и две градинки, за да разходя бебето си. Тук се научих да гледам собствено производство домати, босилек, да си правя вино, ракия и пак съм в град."

Самият той става част от трупата на местния театър, прави и детска театрална школа от 8 до 12 клас. Твърди, че децата са много любознателни, ходят и на уроци по английски, развиват се, печелят награди.

"Много сме добре. Библиотеката се подновява, може да си поговориш с попа в църквата, дори клошарите ни хващат промоции по 40 ст. от дрехите втора употреба, не досаждат, много от тях са художници или с висше образование. Казанлъчанинът е добър човек... Вълнува го къде може да се реализира и как да постигне оптималното за себе си. Има много събития, и то безплатни – джаз фестивал, гостувания на артисти в три огромни оборудвани зали – читалището, "Арсенал" и Военния клуб; има общински детски комплекс, школи по рисуване и театър, почти всички вериги магазини...."

За Жоро 1000 лв. заплата е предостатъчна за града, а той съумява да спести, да отдели за екскурзии, стигат му за всичко. Тук фирмите държат на квалификацията на работниците си. "Ето сега, едно мое момче, за да си помага през лятото, отиде в една розоварна – пълни розова вода, бере лавандула и толкова се запали, че ще учи в Хранително-вкусовия в Пловдив и шефката на розоварната му е казала "щом завършиш, върни се и започваш при мен като технолог".

Духът в бутилката

Казанлък не е който и да е произволен град от провинцията. Свързан с бляскавото минало на изобразителното изкуство благодарение на художниците Иван Милев и Ненко Балкански, положил основите на самолетостроенето с италиански капитали на "Капрони Български", с рода Стайнови, безспорно допринесли за развитието му с фабриката за прежди и текстил, с творчеството на Чудомир - той носи извисен дух. Какво обаче е останало от него? "Мисля си, че донякъде това е съхранено. Казанлък има дух, но той няма среда, общност. Досега всеки гледаше интереса си, но през последните две-три години нещата се оправят", твърди Анна Дундакова. Тя мисли, че не точно парите са проблемът. "Като че ли все нещо не върви в този град... Има всякакви икономически предпоставки, а сякаш не се случва необходимото. Страхувам се, че на хората започват да липсват опорни точки в ценностната система, особено на младите. Странен народ сме, вместо да решим проблемите си, ние абдикираме от тях. Ето, новата Царица Роза каза, че ще ходи в Англия и от там ще популяризира културата ни...."

Анна и съпругът й са собственици на магазин за вино, алкохолни напитки, тютюневи и шоколадови изделия, една "вградена в него сянка". Със супервпечатляваща селекция и асортимент тяхната концепция е да представляват почти всички изби в България още от 1990 г. С упорство и лудост. В началото почват със 100 бутилки във времена, в които остава без работа като ландшафтен архитект, а мъжът й е дипломиран агроном.

"Чудехме се какво да правим и почнахме с вино и понеже не знаехме, че не се прави така, започнахме да го правим", смее се тя. В момента семейството й предлага най-новите етикети, луксозен сегмент, и най-богата колекция уиски в България. За тях клиенти в Казанлък има.

Места

- Ресторант "Гнездото на Ван Дайк", който се държи от холандец шеф-готвач, но отваря сезонно за топлите месеци и до около 22:00 ч. в двора на къща

- "Старата къща" в Енина

Преди 11 години Дундакови решават да направят фестивал на розето, на който канят производители, провеждат конкурс, храбро наречен национален, бал на розето и организират съпътстваща програма, каквато търсят хората – със съвременен дух. Недоволни от мястото на провеждането – неугледното читалище и най-стара културна институция в града, вместо по-подходящата градска галерия, организаторите са сигурни, че за няколко дни превръщат Казанлък в столица на розето с модерно отношение към една древна напитка.

"Решихме да организираме фестивала, защото, първо, Празникът на розата е земеделски празник с над вековна традиция, но през годините се получи изместване на характера му", обяснява Анна. "Няма нищо лошо в конкурса "Царица на розата", но неговата концепция е морално остаряла... Второ, този празник събира страхотен международен интерес и във времето, когато фокусът е съсредоточен в Розовата долина, на хората им се показва само тропкане на хорца, тракийски гробници и т.н.

Чужденците буквално ги разкарваха с автобуси, без да знаят за какво става дума. Искаха да преживеят още нещо, но и те не знаят какво... Затова ние твърдо решихме и продължаваме да смятаме, че българското вино – вкусът на земята, може да застане смело до българската роза. Тук не се гледа вино, макар че климатът е идеален за него, защото икономически интерес има повече от гледане на рози, но двете вървят ръка за ръка." Тази година Rose Wine Expo се случи за седми път на 3 и 4 юни.

Анна смята, че градът има много предпоставки да се развива добре, но все нещо го спира. Например, че за туризма не е помислено добре. В почивните дни културните институции не работят, по селата има къщи за гости, но в града – не.

Версачи и Гучи за всяко бедно кучи

Според местните всичко започва от митичната "една рускиня, която вече почина", успяла преди години да прокара канал, да отвори 1-2-3 магазина, славата за които се разнася от уста на уста, и да установи трайна връзка с центрове, които събират използвани дрехи от Европа. Постепенно и други от града научават за схемата и така се създават цели складове, от които се пазарува за цяла България. Днес бизнесът с дрехи втора употреба няма и намек за залез, напротив – нови second hand обекти никнат като гъби, стоката се обновява поне два пъти седмично. Няма друг град в страната, който предлага процентно такова голямо количество ползвана (както и опакована, но остаряла вече) стока, в най-добрите си централни локации.

Магазини втора употреба има специализирани за всекиго и всичко - от чорапи (с етикет) до бебешко столче, стоки за бита, електроуреди. "Ако видиш град, който предлага само втора употреба, значи този град не е добре", твърди Анна. "Не, това е наследство. Проблемът е, че Стара Загора е много близо и се създадоха големи търговски центрове. Събота и неделя казанлъчани отиват там да си пазаруват. Но във времето, в което стандартът беше по-нисък и не можеха да си позволят всичко, хората придобиха навика да пазаруват от подобни магазини", казва Петър. Симеон пък има още едно обяснение: "Мои познати си казват "не искам да работя за друг, а за себе си, спазаряват за по-малко пари помещение и готово".

Заради добрата икономическа конюнктура днес в Казанлък се виждат някои от класическите белези на "процъфтяващия град". И като в едноименната игра от категорията стратегически дали градът ще запази инерцията и ще продължи да се развива, зависи от ходовете на основните бизнес играчи на територията му.

В Дома на розата

всичко е... розово. Тук се предлагат всякакви продукти, изработени от или със рози в дегустационен салон (с ликьор, сладко, локум, чай, вафли и др.) и козметичен салон – (козметика, основно на фирмите Aroma Essence и Лема). Посещаван е от туристи от близо и далеч. Собственички на мястото са Мариана Гатева и Ива Паскалева. Ако в някой в града знае най-много за розопроизводството и българското розово масло, това са те. Мариана е работила 40 години в "Музей на розата" - "в стария, за наше щастие, не в новия", но когато идва времето за пенсионирането й, вместо управата да я задържи заради натрупания й опит и отдаденост без работно време, я освобождава. Ива, с която през годините работят съвместно, също напуска общинската работа и двете решават да направят собствено пространство. Не са ходили и отказват да ходят в новия музей, но "чуваме, че експозицията е скучна като интериор, а като екстериор прилича на обреден дом." Според тях старият, помещавал се в "Института по розата", е бил с повече дух, независимо, че миришел на мухъл заради старата сграда.

За Мариана и Ива туристите са гости, затова на всеки се предлагат продукти за дегустация и по желание се изнасят лекции. Знаят отлично английски, френски и руски и имат презентации на японски, китайски и още езици. Всичко е безплатно, струва само усмивка. Ако някой от посетителите хареса нещо от предлаганото, го купува – така домът се издържа.

Темата накратко:

- Заради добрата икономическа конюнктура днес в Казанлък се виждат някои от класическите белези на "процъфтяващия град".

- В града безработица няма, а оръжейният "Арсенал", където средната заплата е 1000 - 1200 лв., всекидневно извозва хора от Стара Загора и Габрово.

- С пълна пара ряботят и другите предприятия, включително малки частни цехове, които изработват части за европейски заводи и руските пазари.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    pjc50313869 avatar :-|
    pjc50313869

    Да не забравяме, че в Казанлък са и предприятия като Кремона, М+С Хидравлик, Хиропневмотехника. Браво на града, дано бъде за пример на други не-областни градове

  • 2
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Възходът на Казанлък се нарича ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ последните години.. Както и на селата около него..

  • 3
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Добре е, че се получава и при други градове, а не само в някои областни + столицата, а честно казано качеството на живота би било в пъти в по-добро от това на по-големите градове, особено за гледане на деца. Дано за в бъдеще четем още подобни материали и за други китни местенца из България...

  • 4
    gost22 avatar :-P
    gost22

    За да си щастлив ти трябва къса памет и здраве. В смисъл, забравиха как рядко работеха без заплата и едва прехранваха един стомах, ама сега като се отвори работа искат втори стомах... имаше една такава приказка, що нямаме два стомаха, ама тя е за който има по-дълга памет. ;)

  • 5
    mitko_naidenov avatar :-|
    Димитър Найденов

    В града е базирана и една известна с иновативнато си поведение на пазара фирма, работеща в сектора на безизкопните технологии, рехабилитации на водопроводи и канализации и строителство и поддържане на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води- "Строителна Механизация"АД. Такива фирми като тази са буфер, който поема ударите при икономически кризи и приютяват и отглеждат специалистите, които са необходими на големите фирми като "Арсенал", но при кризата са освободени и са изпратени на пазара на труда. В града е постигнат неимоверен успех в производствената дейност, защото е отделяно внимание и средства за обучение и подготовка на технически кадри, което не трябва да спира-видно е, че това е най-добрата инвестиция.

  • 6
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    "... стоката се обновява поне два пъти седмично" - това е специфичен трик на магазините за втора употреба, пускат няколко чувала днес, след няколко дни още няколко и така имаме "често зареждане". Не е толкова важно, само за протокола. - Все пак, какво правят когато войната в Сирия свърши?

  • 7
    huiovich avatar :-|
    Приказки под шипковия храст

    До коментар [#6] от "gigabyte":

    Спокойно, вече подготвят следващата - Саудитска Арабия/Иран и Катар.

  • 8
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    То ако беше само Сирия, ВМЗ щеше да си седи на 500 човека със забавени заплати. Афганистан, Украйна, Йемен, Либия - нявсякъде се гърми с наше джепане. На Афганистан, пак Авионамс им оправя хеликоптерите - Америка плаща. От там и мераците на всички за завода.

  • 9
    ydw12523484 avatar :-|
    D

    Продават смърт и за това са добре. Като свърши войната пак ще си чакат заплатите, а държавата ще се чуди да приватизира ли оръжейните заводи.

  • 10
    zvi11524024 avatar :-|
    zvi11524024

    Ако бандитите на прехода (не само Костов) не беха извършили масова деиндустриализация с цел грабеж, сега цела България щеше да е във възход, не само 2-3 града. Това което го има там го имаше във всеки град, само требваше предприятията да се модернизират, да се намерят нови пазари и да се продадат на сериозни инвеститори, а не на приближени до властта крадци. Това е основната причина България да е бедна днес, но никой не беше осъден за разграбването. Тука копайте, но нали и вие се облажихте, затова не ровите там. Само със силна индустрия България може да е богата държава, всички други сектори на икономиката ще процъфтяват едва когато имаме силна индустрия, която да вдигне потреблението.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.