Бизнесът с рози: Между цветовете и бодлите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът с рози: Между цветовете и бодлите

Бизнесът с рози: Между цветовете и бодлите

Годината е трудна за производителите, но реколтата е добра

Деница Ватева
24693 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко:

• След рекордното поскъпване през 2016 г. изкупните цени на розите падат.

• Тежката криза с липсата на берачи спъва инвестициите в нови насаждения.

• Преработвателният сектор се насочва към нови сегменти и пазари
Правим списък с 40 души, за да сме сигурни, че ще имаме 10, когато започне розоберът.

Апостол Чолаков розопроизводител от Карлово

Ако има сектор в българската икономика, в който България е сред световните лидери от години, това със сигурност е отглеждането на маслодайни рози - Rosa damascena и по-малко "Алба", както и произведеното от цветовете им висококачествено масло, използвано в най-известните луксозни марки парфюми и козметични продукти в света. Индустрията е бутикова, географски заключена в Розовата долина и основаваща се преди всичко на традиции и доверие.

Но новата реалност е на път да разбърка тази хармония, защото битката с капризите на природата се оказва не най-голямото предизвикателство за сектора. Крещящата липса на работна ръка започва да задушава фермерите, стопира плановете за растеж и води до пропуснати ползи заради неприбрания цвят от полетата. Кражбите на продукция пък повишават разходите за охрана, а освен това в последните години на сцената излизат и посредници в дългогодишните отношения между производителите и преработвателите.

Резултатът от това е все по-трудното намиране на пресечната точка, която ще осигури справедлива цена за всички участници в този бизнес и същевременно ще остави страната конкурентна на световните пазари.

Трудна година, но добра реколта

Точно сега, в началото на юни, кампанията по розобера е в своя пик. В долината на розите работният ден започва в 5 сутринта и приключва в 11, когато берачите са прибрали цветовете от полето и чувалите с тях се извозват към дестилериите. През тази година, по оценки от бранша, реколтата е сравнително добра, но кампанията като цяло е необичайна. От една страна, студовете през зимата и ниските температури и валежи през април са причинили измръзвания и деформации по растенията, а някъде и други проблеми.

Розопроизводителят Иван Даков от Карлово разказва, че заради влагата е тръгнала болестта ръжда, натоварила него и колегите му с допълнителни разходи за препарати за растителна защита. Нещо повече, освен че прибирането на реколтата е тръгнало със закъснение колебливо, студеното време е довело до нисък добив в началото на кампанията и интензивен цъфтеж в края на май и началото на юни - дотолкова че производителите в момента трудно смогват да приберат цялото количество рози от полетата, а дестилериите са затрупани със суровина и това затруднява преработката.

Н. В. берачът

На това първо ниво от бизнеса с рози има още няколко сериозни проблема. Най-големият е свързан с липсата на берачи. Розоберът трае само няколко седмици, а трудът е тежък. Проблемът е особено видим в последните 2-3 години, тъй като в района безработица на практика няма: от една страна, военните заводи се разширяват и наемат нови хора за постоянно, а от друга - розопроизводителите започват все по-силно да се конкурират за сезонните работници с производителите на череши в региона и с туристическия бизнес по Черноморието, който също е в криза за кадри. Или, както казва производителят от Карлово Апостол Чолаков: "Правим списък с 40 души, за да сме сигурни, че ще имаме 10, когато започне розоберът."

Фермери от Казанлък посочват и друг проблем - много хора категорично отказват да сключват договори, включително еднодневните, въведени от две години, притеснявайки се, че могат да загубят получаваните социални помощи. "Буквално сме в ситуация берачите да ни изнудват да работят "на черно", а институциите да ни санкционират заради липсата на договори", коментира производител, пожелал да не бъде цитиран с името си.

Някои производители са решили частично кадровия казус с "внос" на хора от области с по-висока безработица. Така по полетата може да се видят берачи от Ямбол, Хасково, Кърджали, Разград, Търговище. Тази алтернатива обаче също не е лесно приложима: кампанията по розобера съвпада и с традиционните фестивали на розата в Казанлък и Карлово, които пълнят хотелите с туристи и повишават цените на нощувките, а това означава допълнителен ръст на разходите за труд. А те впрочем не са никак малки. При изкупна цена между 3.50 и 4.20-4.30 лв. за килограм рози, надницата за работника е между 1 и 1.30 лв. Така според производителя Вельо Дочев от Карлово се е стигало до ситуации, при които наетите сезонни работници са имали по-висок доход от работодателя. "Всъщност липсата на работна ръка спира производителите да се разрастват", обобщава Апостол Чолаков.

Вторият сериозен проблем в сектора е свързан с кражбите на продукция, които са особено интензивни в годините, когато изкупните цени са по-високи. Макар че нелегалното събиране на голямо количество цветове през нощта е трудно, все пак това се случва, а често пораженията са далеч по-сериозни заради бързането. Това принуждава част от производителите или да "патрулят" на смени по полетата, или да отделят средства за охранителна фирма.

Недостигът ражда посредници

Отношенията между фермери и преработватели в бизнеса с рози по правило са на основата на дългогодишен опит и традиции, но и от двете страни казват, че през последните години в тях са се появили посредници. Тази тенденция е доста необичайна. Стопанствата с розови масиви и дестилериите са в близост, а "срокът на годност" на суровината е кратък - само в рамките на няколко часа розите трябва да бъдат превозени за извличане на маслото, което чисто технологично предполага директни отношения.

Сега обаче по полетата има лица, които изкупуват продукцията и я карат "на едро" към преработвателите. Според розопроизводителите в дъното е проблемът с недостига на берачи. Фермерът и членовете на семейството му се ангажират активно с прибиране на реколтата, за да не останат много необрани цветове, заради което и чисто логистично им е по-лесно да предават чувалите на дошли на място посредници, отколкото да организират превоз до дестилериите. "Отделно от това, ако се плати и транспортът до розоварната, изкупната цена става сходна", дава пример Иван Даков от Карлово.

Според преработватели новопоявилите се посредници са два типа: в единия случай по-голям фермер в близък масив с рози предава продукцията и на по-малките стопанства в района, а в другия става въпрос за хора, които не са от бранша и се занимават само със събирането и превозването на рози. Така "цената" на това посредничество се плаща и от двете страни - фермерът получава по-малко за своята продукция, а розоварната плаща по-висока цена за нея.

Нормалните цени са добра новина

Настоящата реколта от маслодайни рози ще осигури достатъчно количество суровина за преработвателите, но годината няма да бъде лесна и за този бизнес. След като през 2015 г. имаше сериозен спад в производството на розово масло заради лошото време, 2016 г. се оказа на другия полюс. Тогава независимо от добрата реколта цените се повишиха драстично и килограм рози се търгуваше за 5-6 и на места дори 7 лв. Това пък доведе до шоково поскъпване на розовото масло, което прехвърли границата от 10 хил. евро за килограм на международните пазари, като отделни производители са успели да го продадат за 12 хил. и дори 13 хил. евро.

Високите цени в този бранш обаче не са повод за радост. Заради тях крайните клиенти - козметичните компании, могат да се отдръпнат и да променят рецептурите си така, че да влагат по-малко или никакво розово масло в продуктите си. Преработватели дават примери с по-малко покупки на маслата от лавандула и ирис на международните пазари в предходни години, когато е имало рязко поскъпване. Затова сега за сектора е важно да се постигнат приемливи равнища, които да позволят търговската реализация на маслото.

"Миналата година имаше рекордни ценови нива на розовото масло, които не бяха приети особено радушно на международните пазари", коментира изпълнителният директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" Николина Узунова. По думите й през тази година има непродадени количества масло от 2016 г., а свои резерви имат и купувачите, затова продажбите на висока цена биха били трудни.

Тази година не се очаква рекордът да се повтори и заради сегашните по-ниски изкупни цени на розовия цвят. "Реколтата през 2015 г. беше изключително ниска, което предизвика високите цени през миналата", коментира председателят на кооперация "Добрила" в Сопот Милена Радева. Сега обаче има връщане към нормални нива - цените на килограм набрани рози се движат между 3.50 и 4.20 лв.

Нови пазари и ниши

Традиционно българското розово масло се търгува в Германия, Франция, САЩ и Япония. В последните години има все по-висок интерес от Китай, както и от различни арабски държави. Преработвателите казват, че се разширява и приложението му, което създава още канали за търговия. Според Николина Узунова освен в парфюмерията и козметиката през последните години розовото масло се ползва много повече и във фармацията и ароматерапията. В Далечния изток намира приложение и в хранителната индустрия и напитките.

Същевременно в последните години част от дестилериите разнообразяват продукцията си на основата на маслодайни рози. Освен на розовата вода расте делът и на продукти като розов конкрет ( добива се чрез екстракция с органичен разтворител и има противовъзпалително и регенериращо действие в козметиката) и розово абсолю (от розов конкрет чрез екстракция с етилов алкохол - основно в парфюмерията).

Друг бързо развиващ се сегмент е производството на биологично розово масло. По данни на земеделското министерство през 2015 г. площите с биологични рози са 9.4 хил. дка, а тези в преход към такова производство са 5.5 хил. дка. Така ръстът за три години в този сегмент е троен, а купувачи на продукцията са компании за биологична и бебешка козметика.

Темата накратко:

• След рекордното поскъпване през 2016 г. изкупните цени на розите падат.

• Тежката криза с липсата на берачи спъва инвестициите в нови насаждения.

• Преработвателният сектор се насочва към нови сегменти и пазари
Правим списък с 40 души, за да сме сигурни, че ще имаме 10, когато започне розоберът.

Апостол Чолаков розопроизводител от Карлово

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Предвид повишената въздушна влажност през тази година, процентът запазвано масло във венчелистчетата е по-висок. Цената е по-ниска на килограм суровина, но от значение е количеството масло. Така се получават два фактора в посока по-евтини парфюми: по-нисък разход за труд и намалена себестойност на крайният продукт при същото качество (тревен килим на междуредия). Подобна компенсация в нивата на бъдещите борсови цени означават промяна в обемите спрямо розово масло с произход Турция. Климатичните промени наложили подобна промяна са отправили структурирането на Турция към промишленост (няколко АЕЦ), а повишените валежни суми ни коригират към засилваща се селскостопанска специализация в рамките на ЕС.

  • 2
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Препаратите за растителна защита са разделени на три групи според въздействието им спрямо полезната ентомо- и микро фауна. Биологичното земеделие е обосновано от гледна точка на избор на подходящите препарати за растителна защита приложени в точните технологични моменти. Нарастването на делът на т.нар. биологично розово масло е свързано с екстензивност в насоката на агро-съвети от съответните специалисти. Това е възможно само на фон ефективен лимитиращ фактор от дефицит на работна ръка, който поддържа ценовото равнище и е резултат от диверсификацията на селскостопанските браншове.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.