Царица Роза, Цар Калашников

Долината южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора изглежда, че отново процъфтява. И не само буквално, доколкото кампанията за обирането на новата реколта маслодайни рози е в разгара си.

По стечение на обстоятелствата този традиционен още от средата на XIX век поминък е комбиниран с производството на боеприпаси и оръжия. И хората в долината са получили предимството да работят за две специфични и почти изцяло експортно ориентирани индустрии.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

До неотдавна военните заводи, които концентрират и най-голяма заетост, се бореха буквално за оцеляването си. Последните две години бележат обрат за оръжейния бизнес в България - със завалелите поръчки заради конфликти по света. (виж "Пълна промяна за военните заводи").

Окрилени от благоприятната конюнктура, двата най-големи оръжейни завода - частният "Арсенал" в Казанлък и държавният ВМЗ-Сопот, засмукват работната сила в голям радиус. Те привличат с високо заплащане и перспектива, променят не само стопанския пейзаж около себе си, но и стандарта на живот (виж "Възходът на Казанлък").

Производителите на рози компенсират недостига на берачи с хора цяла България, дестилериите за розово масло се насочват към нови сегменти и пазари (виж "Бизнесът с рози - между цветовете и бодлите").



Екип на "Капитал" посети няколко места в района, за да види и чуе от първа ръка как изглежда успехът и по-важното - какво може да гарантира устойчивото му развитие.