Долината южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора изглежда, че отново процъфтява. И не само буквално, доколкото кампанията за обирането на новата реколта маслодайни рози е в разгара си.
По стечение на обстоятелствата този традиционен още от средата на XIX век поминък е комбиниран с производството на боеприпаси и оръжия. И хората в долината са получили предимството да работят за две специфични и почти изцяло експортно ориентирани индустрии.
До неотдавна военните заводи, които концентрират и най-голяма заетост, се бореха буквално за оцеляването си. Последните две години бележат обрат за оръжейния бизнес в България - със завалелите поръчки заради конфликти по света. (виж "Пълна промяна за военните заводи").
Окрилени от благоприятната конюнктура, двата най-големи оръжейни завода - частният "Арсенал" в Казанлък и държавният ВМЗ-Сопот, засмукват работната сила в голям радиус. Те привличат с високо заплащане и перспектива, променят не само стопанския пейзаж около себе си, но и стандарта на живот (виж "Възходът на Казанлък").
Производителите на рози компенсират недостига на берачи с хора цяла България, дестилериите за розово масло се насочват към нови сегменти и пазари (виж "Бизнесът с рози - между цветовете и бодлите").
Екип на "Капитал" посети няколко места в района, за да види и чуе от първа ръка как изглежда успехът и по-важното - какво може да гарантира устойчивото му развитие.
3 коментара
Българските Калашници бяха по-качествени от оригиналните, които се кривяха като прегреят.
Както винаги режисирана информация, мъка, мъка, кой поръчва и кой прибира пачките, защо не пишете кой поръчва и кой плаща и на кого. Защо заводите бяха разделени на печеливши и губещи. Хайде бе Капитал, това е обществена тайна, нямате ли кураж, да вдигнете поне малко тираж? Защо не обявите имената на онези Генерали в оставка с определено чужди имена, които оферират поръчките и кой кого покрива?
До коментар [#1] от "kirka80286":
И два пъти скъпи от руските.