С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 10 юни 2017, 9:17, 27643 прочитания

Длъжник завинаги или само за 10 години

Какво казват експертите за частния фалит и абсолютната погасителна давност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди седмица група депутати от ГЕРБ начело с председателя на правната комисия Данаил Кирилов внесе проект за сериозни и крайно належащи промени в изпълнителния процес в ГПК. И в добавка - кратко ново текстче в Закона за задълженията и договорите за въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност, с изтичането на която се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо дали кредиторът в този срок е предприемал действия, които прекъсват давността (предявяване на иск, действия по принудително изпълнение и т.н.), освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Авторите на проекта предлагат това като алтернатива на частния фалит, какъвто съществува в повечето европейски държави (несъстоятелността на физически лица). В интервю пред "Правен свят" Данаил Кирилов заявява, че абсолютната погасителна давност е по-прагматичният инструмент, чрез който "да се разчисти една голяма част от старите задължения, които съществуват формално и вероятно изкушават някои колекторски фирми да ги изкупуват и да правят опити за събирането им." В този смисъл законопроектът е адресиран много ясно, но експертите са на диаметрално противоположни мнения, а хората нямат особена идея какво ще бъде засегнато.


Истината е, че и двете идеи - частен фалит и абсолютна давност, спорадично се предлагат от години, разлайват кучетата за кратко и после биват забравени. Но рано или късно ще трябва да се намери разрешение на този въпрос. Привържениците на частния фалит например очевидно не си дават сметка колко "чист" остава длъжникът накрая на производството. Целта е осребряване на цялата му собственост, включително и единственото жилище, независимо дали е ипотекирано. Накрая той влиза в специален регистър и няма право да упражнява един значителен списък от професии и дейности.

Основното опасение за въвеждането на абсолютната погасителна давност пък е дългата съдебна и изпълнително-съдебна процедура, корупцията и опасенията от измама, които могат да извратят напълно идеята. Но същите опасения важат и за частния фалит, като се прибави и още едно – тази процедура излиза значително по-скъпа, включително и за длъжника.
Абсолютната давност е добра идея
Валя Гигова, съучредител на адвокатското съдружие "Гигова и партньори". Специализира в областта на вещното и нотариално право, търговско и банково право, търговска несъстоятелност и граждански процес. Член на Висшия адвокатски съвет

Въвеждането на абсолютната давност като алтернатива на несъстоятелността на физическите лица е една добра идея. Фалитът на физическите лица, за който напоследък често се лобира, е бавна и скъпа процедура навсякъде по света, в този смисъл тя е подходяща за богати държави. Тя изисква както ресурс на държавата за организация на производството, което е съдебно, така и финансов ресурс на участниците в производството, като разноските в крайна сметка се поемат от длъжника – сумите за такси, за възнаграждения на адвокати, на синдик и т.н., се приспадат от осребреното му имущество.

Абсолютната давност ще реши проблема с "вечните длъжници", които нямат имущество и по отношение на които не може да се проведе успешно принудително изпълнение, а само се поддържат изкуствено висящи изпълнителни дела, заради надеждата на кредитора, че все някога длъжникът му ще се сдобие с имущество. От друга страна, това ще дисциплинира и кредиторите да предприемат своевременно действия за събиране на вземанията си, за да не понесат санкцията на давността. Абсолютната давност работи добре в публичната сфера по отношение на задълженията към държавата, т.е. този институт е доказал своята ефективност. Десет години е достатъчен срок за частните кредитори, след като е приет за достатъчен при публичните задължения.

Каква е логиката да се възприеме абсолютна давност, а не фалит на физически лица? За разлика например от немската система, където действа принципът на приоритета "първият по време, първи по право", по нашата правна система в изпълнителното производство действа принципът на съразмерността - всички кредитори се удовлетворяват съразмерно, освен ако няма основание за привилегии. На практика в изпълнителното производство могат да се включат неограничен кръг кредитори, като голяма част от тях са присъединени по право - държавата, обезпечените кредитори. Нещо повече, у нас в рамките на изпълнителното производство по ГПК, ако длъжникът няма секвестируемо имущество, той може да се яви пред районния съдия, да декларира цялото си имущество и всичките си доходи и ако действително няма секвестируемо имущество, изпълнителното дело се прекратява. Тази възможност рядко се използва от длъжниците вероятно поради незнание и подценяване на необходимостта да се търси адвокатска помощ.

В този смисъл нашият изпълнителен процес по ГПК разкрива белези на универсално принудително изпълнение, каквото е и производството по несъстоятелност - в производството могат се присъединят всички кредитори, а длъжникът може да иска прекратяване на делото, ако няма имущество. Целта на всяка несъстоятелност е кредиторите съразмерно да понесат загубите от неплатежоспособността на длъжника, като длъжникът се освободи от задълженията си. Тази цел може да се постигне и с института на абсолютната давност. В крайна сметка, ако едно вземане не е събрано в рамките на 10 години от изискуемостта му, то най-вероятната причина е или бездействието на кредитора, или неплатежоспособността на длъжника, разбирана като липса на секвестируемо имущество.
Самата разпоредба в законопроекта обаче се нуждае от прецизиране най-малкото защото в проекта е предвидено, че единствено прекъсването на давността е без значение за абсолютната давност.
"Новият старт" на длъжника може да се окаже окончателен финал на кредитора
Георги Атанасов, съдружник в адвокатско дружество "Доковска, Атанасов и съдружници"

Предложението за десетгодишна абсолютна погасителна давност звучи като материалноправна иновация в областта на облигационното право, а пък аз изпитвам много сериозно подозрение към иновациите в тази област на правото, където правилата са дълговечни. Ако е било нещо много умно, все някой преди нас е щял да го измисли.

Не зная какви са юридическите аргументи в подкрепа на това изменение, може сред тях да има и състоятелни, но те не са измежду тези, които се споменават. Не ми изглежда като юридически аргумент изтъкваният мотив да се даде нов старт на длъжниците. От една страна, за длъжника това има по-скоро психологически ефект, от друга - не се държи сметка, че новият старт на длъжника може да се окаже окончателен финал на кредиторите, които с нищо не са нарушили закона.

Със сигурност обаче предложението не е алтернатива на несъстоятелността на физическите лица, защото нейните правни последици при всички случаи ще са различни и много близки до последиците от несъстоятелността на юридическите лица - като се ограничават съществено правата на несъстоятелните физически лица, те няма просто да се освобождават от всичките си задължения и да могат всяка година да обявяват нова несъстоятелност.

Има много стара българска поговорка, която казва плет изгнива, дълг не погива. Тя е показателна за нагласите на хората.

Същевременно българската народопсихология предполага, че веднага след въвеждането на 10-годишната давност длъжниците ще възприемат поведение, аналогично на това на подсъдимите по наказателните дела с преследването на сроковете за абсолютната погасителна давност на наказанието. Ще се протакат съдебните процеси и ще се търсят процесуални способи за максимално продължаване на принудителното изпълнение. И колкото сега имаме прекратени поради абсолютна давност наказателни производства, най-малко 10 пъти повече ще бъдат прекратените по давност граждански дела, защото наказателните дела са около 15% от всички дела в съдилищата.

Затова трябва да се проследи каква е продължителността на съдебните производства срещу физически лица – длъжници, каква е продължителността на съдебноизпълнителните производства, каква част от прекратените изпълнителни производства са прекратени поради неизвършване на изпълнителни действия, защото кредиторите са вдигнали ръце и не могат да намерят длъжниково имущество. Чак тогава да се мотивира какво може да бъде направено, какво ще се постигне с предлаганите мерки и какво ще струва то на обществото и на кредиторите.
Принципно бихме подкрепили такъв подход
Ирина Марцева, Асоциация на банките в България

Такъв начин на разрешаване на въпроса с т.нар. вечни длъжници беше предлаган и преди няколко години, но тогава не беше разгледан в Народното събрание. Независимо че може да се очакват някои случаи на недобросъвестно приложение на тази възможност от определени лица, като цяло този подход е относително лесен и ясен за прилагане. Десетгодишна абсолютна погасителна давност е въведена отдавна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за задължения към държавата. Принципно бихме подкрепили такова законово изменение.
Абсолютната давност е само за публичните вземания
Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС "Матрикс" и председател на Асоциация на колекторските агенции в България

Абсолютната давност е позната по света единствено и само за публичните вземания и въвеждането ѝ в частното право в България би било неприемлив прецедент. От гледна точка на кредитора подобна мярка ще доведе до безусловно отписване на голяма маса натрупани вземания, включително и от времето на кредитния бум. Това незабавно ще увеличи цената на кредитирането за всички. Да не забравяме, че 5-20% от всяка сметка отиват за покриване на загубите на кредиторите от лошите задължения и потърпевши ще са най-вече голямата маса коректни платци. В същото време критериите за оценка на риска на кредиторите ще станат по-строги, което ще ограничи възможността на повече лица да се възползват от кредитни продукти. Дори в момента кредиторите на необезпечени вземания са в неблагоприятно положение спрямо други видове кредитори, тъй като те последни удовлетворяват вземанията си (след обезпечените кредитори и държавата).

Конкретно за финансовите институции, занимаващи се с изкупуване на дългове, подобни инвестиции ще станат много рискови, което ще доведе до намаляване интереса на купувачите, от една страна, и на пазарната цена, която банките биха получили срещу продажбата на дълг, от друга. Наскоро дори гуверньорът на БНБ заяви, че банковият регулатор ще поощри развитието на вторичен пазар на лошите кредити вследствие на препоръките на Световната банка и МВФ, а реално един такъв инструмент като 10-годишната абсолютна давност би довел до точно обратния ефект.

Поради това считаме, че един добре обмислен закон за несъстоятелност на физически лица, заедно с вече съществуващите регулации по отношение на несеквестируемост, би дал много по-добър механизъм за защитата на потребителите от свръхзадлъжнялост, както и в някаква степен ще се защитят интересите на другите участници в икономическия процес.

*По темата работи и Гергана Михайлова


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 2 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Корнелия Нинова се отказа от оставката си и остана начло на БСП, напрежението САЩ - Иран расте, протестите в Хонконг продължават

16 юни 2019, 1311 прочитания

Румен Гайтански-Вълка все пак се е върнал в почистването на София Румен Гайтански-Вълка все пак се е върнал в почистването на София

Общинската компания "Чистота-Искър" е превъзлагала почистването на три столични квартала чрез договори за наем на техника

16 юни 2019, 2495 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Стенограмата за КТБ: Добре, че някак се размина

Разговорът при президента през 2014 г. разкрива малко за банковата криза, и много за това как хаотично се управлява държавата

А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Приходната агенция и мобилният оператор са в данъчен спор от далечната 2012 г., a засега резултатът е в полза на данъчните

Ще стигне ли военният бюджет за всички

В очакване на офертата за нови изтребители статутът на мегапроектите за бойни кораби и бронирани машини остава под въпрос

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."