Законопроектът на ГЕРБ за въвеждане на изцяло мажоритарни избори, който бе отхвърлен в четвъртък на първо четене в парламентарната зала, включваше и предложение за намаляване на държавната субсидия за партиите от 11 на 1 лв. за получен глас, каквото бе и едно от исканията в инициирания от "Шоуто на Слави" референдум. Точно това искане получи най-висока подкрепа на референдума - 72,16% от гласувалите са изразили съгласие партийната субсидия да се намали на лев на глас.
Това предложение обаче се оказва в пълен дисонанс с данните за набраните и изразходваните от политическите субекти средства по време на кампаниите им за последните парламентарни избори, подадени в Сметната палата. Анализът на тези данни от Института за развитие на публичната среда ясно показва, че политическите партии разчитат основно на средства от държавната субсидия за финансирането на своите изборни кампании – нейният дял е над 90% от всички средства, изразходвани на изборите.Самата ГЕРБ е финансирала кампанията си с над 2,3 млн. лв. - изцяло от субсидията. Ако предложението на ГЕРБ се приеме, цялата годишна субсидия на партията ще се сведе до "едва" 1.147 млн.лв., колкото са гласовете й от последните избори. А през 2019 г. предстоят евроизбори и местни избори.
Субсидията е единственият източник на финансиране и за кампанията на ДПС, за която също са отишли над 2.35 млн. лв. Партия "Воля" на Веселин Марешки от своя страна финансира кампанията си основно чрез дарителство – 66% от привлечените от нея приходи са дарени от физически лица.
Прави впечатление, че средствата от членски внос представляват незначителен дял от цялостното финансиране на кампаниите. В същото време партиите, които нямат право на държавна субсидия, декларират като основен източник на приходи медийните пакети.
При коалициите пък основен принос при финансирането на кампаниите имат собствените средства на политическите партии, участващи в коалицията – над 3 млн. лв. от всички приходи. От Института за развитие на публичната среда отбелязват, че начинът на публикуване на отчетите в регистъра на Сметната палата не позволява определяне на произхода и вида на приходите – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми например. Логично е обаче да се предположи, че субсидията играе значителна роля при партиите, които са я получавали.За финансиране на своите кампании най-много дарения са набрали три коалиции – "БСП за България", "Реформаторски блок - Глас народен" и "Коалиция АБВ – Движение 21". Същите три формации разчитат в голяма степен и на средствата на издигнатите от тях кандидати.
Данните показват, че приходите, на които разчитат политическите субекти, са субсидиите на партиите и съответно собствените средства на коалициите, както и даренията на физически лица. Въпреки че медийните пакети също са източник на финансиране на партии, които нямат право на субсидия, те представляват едва 4 % от всички приходи на тези избори.
Законопроектът на ГЕРБ за въвеждане на изцяло мажоритарни избори, който бе отхвърлен в четвъртък на първо четене в парламентарната зала, включваше и предложение за намаляване на държавната субсидия за партиите от 11 на 1 лв. за получен глас, каквото бе и едно от исканията в инициирания от "Шоуто на Слави" референдум. Точно това искане получи най-висока подкрепа на референдума - 72,16% от гласувалите са изразили съгласие партийната субсидия да се намали на лев на глас.
Това предложение обаче се оказва в пълен дисонанс с данните за набраните и изразходваните от политическите субекти средства по време на кампаниите им за последните парламентарни избори, подадени в Сметната палата. Анализът на тези данни от Института за развитие на публичната среда ясно показва, че политическите партии разчитат основно на средства от държавната субсидия за финансирането на своите изборни кампании – нейният дял е над 90% от всички средства, изразходвани на изборите.Самата ГЕРБ е финансирала кампанията си с над 2,3 млн. лв. - изцяло от субсидията. Ако предложението на ГЕРБ се приеме, цялата годишна субсидия на партията ще се сведе до "едва" 1.147 млн.лв., колкото са гласовете й от последните избори. А през 2019 г. предстоят евроизбори и местни избори.
2 коментара
Само в БГ не се зачитат референдумите. Британските политици трябва да се поучат от българските си колеги.
Поредната нескопосано направена графика! Създава се абсолютно погрешното впечатление, че това са всички приходи на партиите. Без да взимам страна дали трябва да се намалят субсидии или не, от "приходи" до "източник на средствата, похарчени в кампанията", разликата е огромна!!!