С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 15 юни 2017, 16:55, 8075 прочитания

Европа, роумингът и телекомуникациите

В областта на телекомуникациите европейското членство определено има благоприятен ефект върху България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 15 юни 2017 г. отпаднаха таксите за роуминг при пътувания на европейски граждани в други страни от Европейския съюз. Отмяната на роуминга отне изключително дълго време и беше предшествана от множество междинни стъпки през годините. Но поевтиняването и отпадането на роуминга е една малка част от промените, които настъпиха в телекомуникациите след влизането на България в ЕС. Роумингът е само върхът на айсберга.

Цената на роуминга


Точно преди десетилетие, през 2007 година, ЕС въведе първото ограничение на цените на роуминга – 49 евроцента на минута без ДДС, или около 1.15 лв с ДДС на минута. Всяка година този таван беше намаляван докато достигна 19 евроцента на минута през 2015 г. След това, през 2016 година беше направена друга голяма стъпка – за обажданията в роуминг се плащаше допълнителна такса до 5 евроцента на минута, след което през 2017 г. тя изцяло отпадна.

През 2009 г. започна ограничаването на таксите за SMS съобщения в роуминг – първоначално таванът беше 24 евроцента за съобщение, но беше намаляван всяка година докато достигна 1.14 цента през 2016 г. и напълно отпадна през 2017 г.

През 2009 г. беше въведен и таван за цената на едро на мобилния интернет в роуминг – 1 евро на мегабайт без ДДС, което е 2.35 лева с ДДС на мегабайт (цената на едро се заплаща от мобилните оператори). След неколкократни намаления, през 2014 г. таксата за роуминг на едро за интернет спадна до 5 цента за мегабайт. Във връзка с отмяната на таксите за роуминг на дребно, през 2017 г. беше въведено ново намаление на тарифите на едро – от 7.7 евро за гигабайт през 2017 г. до 2.5 евро за гигабайт през 2022 г.



През 2012 г. беше въведен и таван за цените на дребно за мобилен интернет в роуминг като първоначално ограничението беше 0.7 евро на мегабайт, но бързо намаля и през 2014 г. достигна 0.2 евро, а през 2016 г. цената достигна до 5 евроцента за мегабайт. От 15 юни 2017 г. таксата за роуминг отпадна, но в рамките на ограничен обем за безплатния интернет в роуминг. При употреба над този обем интернет се заплаща допълнителна такса, не по-висока от цената на едро.

Доколко отмяната на роуминга в рамките на ЕС е облекчение? Можем да проверим като сравним ситуацията с роуминга в страни извън Европейския съюз. Цената на стандартния роуминг на български мобилни оператори за страни извън Европейския съюз се движи около 6-7 лева на минута за изходящи обаждания, SMS за 1-1.30 лева и мобилен интернет за около 25 лева на мегабайт! Съществуват и дневни тарифи от 5-10 лева на ден за роуминг в страни извън ЕС.

При наличие на роуминг всяко пътуване в чужбина струва много по-скъпо отколкото са стандартните месечни такси за ползване в рамките на страната. Освен ако човек не си изключи напълно телефона, което е изключително неудобно, начисляването на допълнителни такси за роуминг е неизбежно – обаждане, изпращане на SMS или елементарна проверка на имейла водят до сериозни такси.

Наличието на вътрешен роуминг в рамките на ЕС противоречи на идеята за свобода на пътуване и общ пазар. Нещо повече, за разлика от вътрешния пазар на мобилни услуги, където има конкуренция и избор, при роуминга такъв избор няма. Хората, които пътуват, често могат да използват местна SIM карта на страната, която посещават (което е доста неудобно), но пътуващите спорадично са принудени да ползват националния си мобилен оператор. Именно тази липса на конкуренция води до високите тарифи за роуминг спрямо далеч по-ниските нива на местните обаждания.

Статистиката отчита годишно над 3 милиона пътувания на български граждани в страни от Европейския съюз – най-често в съседни страни като Гърция и Румъния, но също така - в Германия, Италия, Австрия и всички останали страни членки. В същото време над 6 милиона европейски граждани посещават България всяка година. Така близо 10 милиона пътувания годишно ще бъдат значително облекчени от отпадането на роуминга, а спестяванията спрямо стандартните тарифи за трети страни са в размер на стотици милиони лева годишно само за територията на България.

Около 60% от пътуванията на българи в чужбина са в рамките на ЕС, така че 60% от пътуванията вече ще бъдат без роуминг. Също близо 60% от чуждите посещения в България идват от ЕС, така че и при тях покритието ще бъде подобно. Това ще насърчи пътуванията и туризма в рамките на Европейския съюз, още повече, че съвпада и с навлизането на нискотарифни самолетни компании в България. Икономическите ползи за страната ще са многократно по-високи от спестените пари за роуминга.

Но това не е всичко.

Конкуренция и ниски цени

Парадокс: Когато България влезе в Европейския съюз, тя беше сред най-бедните страни-членки, но тарифите за мобилни разговори бяха сред най-високите в целия ЕС. През 2008 г. Вивиан Рединг, еврокомисар по информационното общество и медиите заяви: Мобилните разговори в България са най-скъпите в ЕС.

Статистиката потвърждава нейните думи. През 2006 г., преди влизането в ЕС, България отделя 7% от БВП като разходи за комуникации – повече от всички страни в ЕС, над два пъти повече от средното за ЕС и около три пъти повече от скандинавските страни. Това е признак за високи цени и недостатъчна конкуренция на пазара.



Първоначално в България имаше само една компания с лиценз за GSM оператор и тя беше абсолютен монополист. По-късно беше допусната втора компания, която малко разчупи пазара, но даването на трети лиценз беше забавено, и то съвсем съзнателно, с цел защита на съществуващите оператори. Нещо повече, прехвърлянето на номер от един оператор на друг беше невъзможно, което намаляваше възможностите за смяна на оператора.

Така навлизането на конкуренция и пазарен натиск значително се забави, а цените останаха високи. Местният регулатор повече се занимаваше със защита на интересите на съществуващите оператори вместо да стимулира конкуренцията и да помага на потребителите. Много хора се принудиха да използват по няколко телефона и/или няколко SIM карти, с цел избягване на високите тарифи при обаждания на друг оператор. С две думи, преди влизането в ЕС не успяхме сами да се справим с проблемите на телекомуникационния пазар.

Влизането в ЕС промени ситуацията драматично. Заради европейските изисквания беше въведена процедура за преносимост на номерата между различните мобилни оператори – което стана трудно, след силна съпротива от страна на най-големия оператор. Първоначално процедурата беше бавна и тромава, но постепенно сроковете бяха намалени, а изискванията облекчени. Така потребителите получиха свобода да сменят мобилния си оператор, което открехна леко вратата на конкуренцията.

Междувременно, отново след натиск от ЕС, бяха променени цените на едро, които изкривяваха пазара. "Цените за разговори в рамките на една мобилна мрежа са 6 пъти по-ниски спрямо разговори извън мрежата", според анализ на Industry Watch от 2008 г. Това закрепостява потребителите към по-големите оператори и намалява възможностите за привличане на клиенти от новите оператори, съответно ограничава конкуренцията и пази статуквото.

Таксите на едро през 2008 г. бяха 23 ст. на минута, като постепенно бяха намалени до 13 стотинки на минута през 2010 г. и след това - до 5.5 стотинки на минута през 2012 г. и 4.6 стотинки през 2013 г.

След намаляване на тарифите на едро и заедно с възможностите за пренасяне на номера в друг оператор конкуренцията започна да действа доста по-ефективно. Според статистиката на НСИ цените на мобилните услуги постоянно намаляват през първото десетилетие на членството на България в Европейски съюз, а операторите започнаха да инвестират в нови услуги, за да могат да привличат клиенти и да не губят приходи.

Появи се, обаче, нов проблем. Много от необходимите честоти за развитието на мобилните услуги се използваха от военни и цивилни институции и без тяхното освобождаване трудно можеше да се предложат новите услуги – например високоскоростен мобилен интернет 4G. Заради заплаха от европейска глоба Националната служба за охрана освободи ползваните от нея честоти през 2015 г. и премина на друг обхват. Отново под натиск от ЕС беше извършена и цифровизацията на телевизията, което освободи честотите на старата аналогова телевизия. Друг проблем беше заемането на честоти от частна фирма, която не плащаше за тях, но обжалваше отнемането на лиценза, а това правеше честотите неизползваеми. Големите телекоми също водеха съдебни дела за начина на разпределение на честотите.

В крайна сметка, през 2016 г. необходимите честоти бяха предоставени – срещу заплащане - на мобилните оператори и почти веднага всички предложиха високоскоростен интернет 4G. Това повлия положително на ползването на мобилни услуги. Според НСИ, през 2016 г. вече 52% от домакинствата имат достъп до високоскоростен мобилен интернет, което е увеличение от над 5 пъти за три години. При това, включените пакети с разговори и данни стават все по-големи, въпреки поевтиняването на услугите като цяло.

Това разпространение на нови услуги се случва при намаление на приходите на мобилните оператори. През 2015 г. приходите на мобилните телекоми от мобилни гласови услуги са 942 млн. лева – далеч по-малко от 2.2 милиарда лева през 2008 г., според отчетите на Комисията за регулиране на съобщенията. Общият обем на телекомуникационния пазар (вкл. мобилни услуги, фиксирани услуги, интернет, кабелна и сателитна телевизия) е спаднал от 3.5 милиарда лева през 2008 г. на 2.5 милиарда през 2015 г. С други думи, потребителите спестяват над 1 милиард лева годишно от такси за мобилни услуги, а в същото време ползват много повече и далеч по-качествени услуги.

Благодарение на членството на България в ЕС не само роумингът отпадна, но и конкуренцията се увеличи, което доведе едновременно до по-ниски цени, повече и по-качествени услуги. В областта на телекомуникациите европейското членство определено имаше благоприятен ефект върху България.

* Авторът е старши икономист в Институт "Отворено общество"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1085 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 828 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Идва времето на големите поръчки в ЖП строителството

Проблемната и неефективна НКЖИ управлява 1 млрд. евро през този период

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков