С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 16 юни 2017, 13:05, 25827 прочитания

Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно

Защо България още не дава банковия надзор на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Голямата новина от днешните консултации – има пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.

Датата е 14 юли, 2014 г. Думите са на тогавашния президент Росен Плевнелиев след консултации с основните политически сили. Всички са подкрепили взетото решение. БНБ дори пуска съобщение, че започва проучване по процедурата, след която надзорът над най-големите банки се поема от европейски институции.


Предшестващите няколко седмици са били инфарктни за банковата система и държавата. КТБ е поставена под особен надзор след ликвидна криза, предизвикана от масирана атака в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски и показни проверки на ДАНС и прокуратурата. Паниката се разпростира до Първа инвестиционна и други банки, за една седмица са изтеглени близо 890 млн. лева, част от тях се връщат в чуждите банки у нас като депозити в евро, което показва че за дни кризата на доверие се разпростяла и до устоите на валутния борд - най-устойчивият стабилизиращ икономически фактор от въвеждането му през юли 1997 г.

Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски think-tank CEPS: Трябва да гарантирате, че имате чиста административна система и структура на управление, на която другите могат да имат доверие. В следващата стъпка на европейска интеграция ще участват само страните, в които може да се има доверие в машината на управлението - че няма корупция, няма недопустимо влияние от бизнес групи.

Фотограф: Надежда Чипева
Миналия петък, след края на работния ден, сегашният президент Румен Радев разпространи стенограмата от едно от инфарктните заседания в президентството от този период. Тя разкрива много за качествата на политическия елит, но не дава достатъчно информация за най-любопитните събития и факти. Причината е, че заседанието - неделя, 29 юни 2014, се провежда при все пак взето решение, че правителството ще се ангажира с ликвидна подкрепа за атакуваните банки, останалите ще осигурят финансиране, изкупувайки специално издадена облигационна емисия, за което в късните часове на неделя е издействано разрешение от Европейската комисия. В президентството политическите лица и ръководството на БНБ обсъждат главно с каква публична позиция да излязат, така че да успокоят обществото. Отхвърлено е вече алтернативното решение, налагано в предходните дни от ГЕРБ, ДПС и представители на БНБ, а именно да се въведе "банкова ваканция" и ограничения за теглене от всички банки. (Впрочем най-детайлната възстановка на предшествалите събития и до ден днешен може да намерите в една статия на "Капитал" от тогава, озаглавена "На косъм от изкуствена катастрофа". Препрочитането й е поучително.)

Три години и една стенограма по-късно логичните въпроси са: какво се промени, пречи ли нещо да се повтори истерията от лятото на 2014 и къде се изпари консенсусът за влизане в единния европейски надзор?



Отворен прозорец

Точно сега, покрай Brexit, плановете за Европа на различни скорости, но и контрацентробрежните сили за заздравяване на ядрото на стария континент, изглежда възможно отварянето на политически прозорец за по-бързо приемане на България в европейския валутен механизъм ERM II. Поне така, изглежда, вярват в правителството. Премиерът Бойко Борисов, който винаги е левитирал около тези теми (въпреки че уж винаги са били записани в програмите на ГЕРБ), за пръв път обяви, че "сега е моментът". Темата за членството в ERM е била поставяна при дипломатическите посещения в Германия и Франция преди седмица.

Наричан "чакалнята на еврозоната", валутният механизъм е пътна карта за приемане на еврото. Времето до включване в общата европейска валута е минимум две години, може да продължи и по-дълго, но се смята, че в крайна сметка ще стане.

Каква е връзката с единния банков надзор? Формално погледнато, никаква. Заявка за "сътрудничество" с надзора могат да подадат (и няма да им бъде отказано) държави, които не са в еврозоната или ERM II. От това би последвал нещо като отказ от суверенитет по отношение надзора на трите най-големи банки в страната, но и всички други, които ЕЦБ би преценила за нужно да наблюдава. Единният надзорен механизъм би имал правомощия да издава предписания спрямо тези банки и БНБ трябва да се съобрази.

Логически и политически погледнато, ако България заяви желание за включване в единния надзор, това би било знак, че "сметките й са прозрачни". Един вид, няма какво да крие, готова е да приеме предписания, свързани с финансовата стабилност. Такова поведение в чисто политически аспект би обезоръжило част от неофициално изказваните аргументи от средите на Европейската централна банка за реалните причини да не иска страната ни нито в ERM II, нито в еврозоната. А именно, въпреки че формалните макроикономически показатели на България са в изискваната норма, липсва нещо фундаментално по-важно - правов ред, който да гарантира дългосрочното спазване на финансовото здраве. Което пък би помогнало и за постигане на другия неписан критерий - по-бързо увеличаване на благосъстоянието на българите, за да може страната да настигне средноевропейския БВП на глава от населението.

Тактиката да крием, докато можем

Нека се върнем на епизода с КТБ и поуките от него. Както красноречиво показва стенограмата, разсекретена от президентството (за който е имал нерви да я изчете), никой от присъстващите на заседанието не посочва "слона в стаята". А именно, че банковата криза тогава, която беше на ръба да срине системата и да върне България поне 10 години назад, беше предизвикана от няколко фактора - лоши банкерски практики, за които надзорът си е затварял очите, смесване на политиката с лични бизнес интереси и използване на прокуратура и медии за лични цели.

В стенограмата управителят на централната банка (тогава) Иван Искров лъже, че атакуваните от вложители банки са между най-добре капитализираните. Последвалите стрес-тестове, които БНБ, при новото си ръководство проведе, показаха, че това не е така. В последния си доклад за България Европейската комисия изразява явно неудовлетворение, че стрес-тестовете на банките не адресират основен проблем - кредитирането на свързани лица, замазват капиталовите дупки в няколко банки и няма последващ резултат за попълването им. Като средни числа банковата система е стабилна, но така беше и през 2014 г. Същото потвърждава и МВФ в паралелно проведената оценка на банките (т.нар. FSAP, като докладът беше обявен неотдавна) - има три финансови институции, които при стрес могат да изпаднат в технически фалит. Няма да гадаем тук кои са трите, но е известно, че ПИБ и Инвестбанк имат да попълват капитал, а държавната ББР е "куче-касичка" за политически кредити.

Горните проблеми могат да се решат с два подхода:

- Първият е път към европейския надзор, откъдето вероятно ще последват резки предписания за попълване на капитал, търсене на нови собственици, публичност и незабавно алокиране на нови проблемни кредити за свързани лица. Това в непосредствен план ще излезе по-скъпо за акционерите във въпросните банки, вероятно и за държавата, ще предизвика тревоги у вложителите, ще предизвика политически сътресения, защото т.нар. задкулисие продължава да се финансира през банковата система. Вероятно тук се крият неизказаните аргументи на противниците за откриването на България към европейския надзор. Сред тях е и самата БНБ.

"Ние тръгнахме по този път в началото на 2012 г., но БНБ и в частност г-н Иван Искров (управител на БНБ от 2003 до 2015 г. - бел. ред.) тогава убеди премиера Борисов, че влизането в банковия съюз е вредно за България. Истинската причина вероятно е била, че банковият надзор на БНБ щеше да изгуби самостоятелността си. Видяхме обаче какво се случи само две години по-късно, през 2014. Неприсъединяването ни през 2012 г. беше голяма грешка. Правителството може да я поправи сега", казва бившият финансов министър Симеон Дянков.

Настоящата позиция на БНБ, с новото й ръководство, остава подобна. На въпрос от "Капитал" дали централната банка би подкрепила присъединяване към единния европейски надзор, отговорът е: "Този въпрос стои единствено в контекста на присъединяването ни към еврозоната. Позицията на българските власти, в т.ч. и на БНБ, е за присъединяване на България едновременно и пълноправно към всички сегменти на еврозоната."

Формално, за да сме в банковия съюз, не е нужно да сме в еврозоната. Обвързването му с нея четем като отказ да се осигури още един независим поглед върху банковата ни система, за което БНБ не дава официални аргументи.

- Вторият подход е да оставим вътрешните проблеми за вътрешно подобрение. Мек натиск към банките с наследени лоши практики и лоши кредити. Постепенно подобрение, без сътресения. Това, изглежда, е настоящата политика на БНБ, а и на правителството, което според формалните процедури трябва да подаде заявлението за присъединяване към надзорния механизъм.

Звучи логично, но предполага, че "гущерът е склонен да скъса опашката си". Интересни са неофициалните диалози с банкери, които репортери на "Капитал" проведоха през седмицата. Както по времето на КТБ, така и сега, те са наясно с лошите практики, с натрупаните дупки за попълване, с предимствата и недостатъците на двата сценария. Наясно са, че N-тият най-добросъвестен служител на "Банков надзор", който направи предписание спрямо "политически отпуснат кредит", може да се сдобие с обвинение от прокуратурата и тормоз в определени вестници. Точно както беше възможно преди три години.

Това е "мекият негативен фактор", за който говорят в докладите си МВФ и ЕК. Или казано на формален език: "Необходимо е да се гарантира независимост на одита и риск мениджмънта... За да постигне желаното затягане на надзора, БНБ трябва да увеличи до адекватна численост собствения си персонал и да подобри юридическата защита на кадрите си." Такава защита няма, дори при добронамерено ръководство на БНБ.

След публикуването на стенограмата и няколко години след инфарктните събития, изводите са два: Политическият елит осъзнава, че е важно да залепи България към бъдещите твърди оси на Европа. Но не е готов да покаже "мръсните си ризи" и разчита на бърз, политически вход към ERM II. Ще проработи ли тази тактика?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 546 прочитания

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 3 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 3220 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ГЕРБ хареса заместника на Георги Колев за член на ВСС

ДПС номинира лоялен към интересите на Пеевски съдия и наследничката на Петьо Еврото

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

Плащай, за да живееш

Пациентите с масови заболявания доплащат 300 млн. лв., за да получат лекарства от здравната каса

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота