Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно

Помните ли юли 2014-та? Една жена, току-що изтеглила депозит от 10 хил. лв., разговаряше с мъжа си по телефона къде да занесе парите... накрая си поръча скариди, в ресторант близо до редакцията.

Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно

Защо България още не дава банковия надзор на Европа

26409 прочитания

Помните ли юли 2014-та? Една жена, току-що изтеглила депозит от 10 хил. лв., разговаряше с мъжа си по телефона къде да занесе парите... накрая си поръча скариди, в ресторант близо до редакцията.

© Велко Ангелов


- Голямата новина от днешните консултации – има пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.

Датата е 14 юли, 2014 г. Думите са на тогавашния президент Росен Плевнелиев след консултации с основните политически сили. Всички са подкрепили взетото решение. БНБ дори пуска съобщение, че започва проучване по процедурата, след която надзорът над най-големите банки се поема от европейски институции.

Предшестващите няколко седмици са били инфарктни за банковата система и държавата. КТБ е поставена под особен надзор след ликвидна криза, предизвикана от масирана атака в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски и показни проверки на ДАНС и прокуратурата. Паниката се разпростира до Първа инвестиционна и други банки, за една седмица са изтеглени близо 890 млн. лева, част от тях се връщат в чуждите банки у нас като депозити в евро, което показва че за дни кризата на доверие се разпростяла и до устоите на валутния борд - най-устойчивият стабилизиращ икономически фактор от въвеждането му през юли 1997 г.

Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски think-tank CEPS: Трябва да гарантирате, че имате чиста административна система и структура на управление, на която другите могат да имат доверие. В следващата стъпка на европейска интеграция ще участват само страните, в които може да се има доверие в машината на управлението - че няма корупция, няма недопустимо влияние от бизнес групи.
Фотограф: Надежда Чипева

Миналия петък, след края на работния ден, сегашният президент Румен Радев разпространи стенограмата от едно от инфарктните заседания в президентството от този период. Тя разкрива много за качествата на политическия елит, но не дава достатъчно информация за най-любопитните събития и факти. Причината е, че заседанието - неделя, 29 юни 2014, се провежда при все пак взето решение, че правителството ще се ангажира с ликвидна подкрепа за атакуваните банки, останалите ще осигурят финансиране, изкупувайки специално издадена облигационна емисия, за което в късните часове на неделя е издействано разрешение от Европейската комисия. В президентството политическите лица и ръководството на БНБ обсъждат главно с каква публична позиция да излязат, така че да успокоят обществото. Отхвърлено е вече алтернативното решение, налагано в предходните дни от ГЕРБ, ДПС и представители на БНБ, а именно да се въведе "банкова ваканция" и ограничения за теглене от всички банки. (Впрочем най-детайлната възстановка на предшествалите събития и до ден днешен може да намерите в една статия на "Капитал" от тогава, озаглавена "На косъм от изкуствена катастрофа". Препрочитането й е поучително.)

Три години и една стенограма по-късно логичните въпроси са: какво се промени, пречи ли нещо да се повтори истерията от лятото на 2014 и къде се изпари консенсусът за влизане в единния европейски надзор?

Отворен прозорец

Точно сега, покрай Brexit, плановете за Европа на различни скорости, но и контрацентробрежните сили за заздравяване на ядрото на стария континент, изглежда възможно отварянето на политически прозорец за по-бързо приемане на България в европейския валутен механизъм ERM II. Поне така, изглежда, вярват в правителството. Премиерът Бойко Борисов, който винаги е левитирал около тези теми (въпреки че уж винаги са били записани в програмите на ГЕРБ), за пръв път обяви, че "сега е моментът". Темата за членството в ERM е била поставяна при дипломатическите посещения в Германия и Франция преди седмица.

Наричан "чакалнята на еврозоната", валутният механизъм е пътна карта за приемане на еврото. Времето до включване в общата европейска валута е минимум две години, може да продължи и по-дълго, но се смята, че в крайна сметка ще стане.

Каква е връзката с единния банков надзор? Формално погледнато, никаква. Заявка за "сътрудничество" с надзора могат да подадат (и няма да им бъде отказано) държави, които не са в еврозоната или ERM II. От това би последвал нещо като отказ от суверенитет по отношение надзора на трите най-големи банки в страната, но и всички други, които ЕЦБ би преценила за нужно да наблюдава. Единният надзорен механизъм би имал правомощия да издава предписания спрямо тези банки и БНБ трябва да се съобрази.

Логически и политически погледнато, ако България заяви желание за включване в единния надзор, това би било знак, че "сметките й са прозрачни". Един вид, няма какво да крие, готова е да приеме предписания, свързани с финансовата стабилност. Такова поведение в чисто политически аспект би обезоръжило част от неофициално изказваните аргументи от средите на Европейската централна банка за реалните причини да не иска страната ни нито в ERM II, нито в еврозоната. А именно, въпреки че формалните макроикономически показатели на България са в изискваната норма, липсва нещо фундаментално по-важно - правов ред, който да гарантира дългосрочното спазване на финансовото здраве. Което пък би помогнало и за постигане на другия неписан критерий - по-бързо увеличаване на благосъстоянието на българите, за да може страната да настигне средноевропейския БВП на глава от населението.

Тактиката да крием, докато можем

Нека се върнем на епизода с КТБ и поуките от него. Както красноречиво показва стенограмата, разсекретена от президентството (за който е имал нерви да я изчете), никой от присъстващите на заседанието не посочва "слона в стаята". А именно, че банковата криза тогава, която беше на ръба да срине системата и да върне България поне 10 години назад, беше предизвикана от няколко фактора - лоши банкерски практики, за които надзорът си е затварял очите, смесване на политиката с лични бизнес интереси и използване на прокуратура и медии за лични цели.

В стенограмата управителят на централната банка (тогава) Иван Искров лъже, че атакуваните от вложители банки са между най-добре капитализираните. Последвалите стрес-тестове, които БНБ, при новото си ръководство проведе, показаха, че това не е така. В последния си доклад за България Европейската комисия изразява явно неудовлетворение, че стрес-тестовете на банките не адресират основен проблем - кредитирането на свързани лица, замазват капиталовите дупки в няколко банки и няма последващ резултат за попълването им. Като средни числа банковата система е стабилна, но така беше и през 2014 г. Същото потвърждава и МВФ в паралелно проведената оценка на банките (т.нар. FSAP, като докладът беше обявен неотдавна) - има три финансови институции, които при стрес могат да изпаднат в технически фалит. Няма да гадаем тук кои са трите, но е известно, че ПИБ и Инвестбанк имат да попълват капитал, а държавната ББР е "куче-касичка" за политически кредити.

Горните проблеми могат да се решат с два подхода:

- Първият е път към европейския надзор, откъдето вероятно ще последват резки предписания за попълване на капитал, търсене на нови собственици, публичност и незабавно алокиране на нови проблемни кредити за свързани лица. Това в непосредствен план ще излезе по-скъпо за акционерите във въпросните банки, вероятно и за държавата, ще предизвика тревоги у вложителите, ще предизвика политически сътресения, защото т.нар. задкулисие продължава да се финансира през банковата система. Вероятно тук се крият неизказаните аргументи на противниците за откриването на България към европейския надзор. Сред тях е и самата БНБ.

"Ние тръгнахме по този път в началото на 2012 г., но БНБ и в частност г-н Иван Искров (управител на БНБ от 2003 до 2015 г. - бел. ред.) тогава убеди премиера Борисов, че влизането в банковия съюз е вредно за България. Истинската причина вероятно е била, че банковият надзор на БНБ щеше да изгуби самостоятелността си. Видяхме обаче какво се случи само две години по-късно, през 2014. Неприсъединяването ни през 2012 г. беше голяма грешка. Правителството може да я поправи сега", казва бившият финансов министър Симеон Дянков.

Настоящата позиция на БНБ, с новото й ръководство, остава подобна. На въпрос от "Капитал" дали централната банка би подкрепила присъединяване към единния европейски надзор, отговорът е: "Този въпрос стои единствено в контекста на присъединяването ни към еврозоната. Позицията на българските власти, в т.ч. и на БНБ, е за присъединяване на България едновременно и пълноправно към всички сегменти на еврозоната."

Формално, за да сме в банковия съюз, не е нужно да сме в еврозоната. Обвързването му с нея четем като отказ да се осигури още един независим поглед върху банковата ни система, за което БНБ не дава официални аргументи.

- Вторият подход е да оставим вътрешните проблеми за вътрешно подобрение. Мек натиск към банките с наследени лоши практики и лоши кредити. Постепенно подобрение, без сътресения. Това, изглежда, е настоящата политика на БНБ, а и на правителството, което според формалните процедури трябва да подаде заявлението за присъединяване към надзорния механизъм.

Звучи логично, но предполага, че "гущерът е склонен да скъса опашката си". Интересни са неофициалните диалози с банкери, които репортери на "Капитал" проведоха през седмицата. Както по времето на КТБ, така и сега, те са наясно с лошите практики, с натрупаните дупки за попълване, с предимствата и недостатъците на двата сценария. Наясно са, че N-тият най-добросъвестен служител на "Банков надзор", който направи предписание спрямо "политически отпуснат кредит", може да се сдобие с обвинение от прокуратурата и тормоз в определени вестници. Точно както беше възможно преди три години.

Това е "мекият негативен фактор", за който говорят в докладите си МВФ и ЕК. Или казано на формален език: "Необходимо е да се гарантира независимост на одита и риск мениджмънта... За да постигне желаното затягане на надзора, БНБ трябва да увеличи до адекватна численост собствения си персонал и да подобри юридическата защита на кадрите си." Такава защита няма, дори при добронамерено ръководство на БНБ.

След публикуването на стенограмата и няколко години след инфарктните събития, изводите са два: Политическият елит осъзнава, че е важно да залепи България към бъдещите твърди оси на Европа. Но не е готов да покаже "мръсните си ризи" и разчита на бърз, политически вход към ERM II. Ще проработи ли тази тактика?

- Голямата новина от днешните консултации – има пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.

Датата е 14 юли, 2014 г. Думите са на тогавашния президент Росен Плевнелиев след консултации с основните политически сили. Всички са подкрепили взетото решение. БНБ дори пуска съобщение, че започва проучване по процедурата, след която надзорът над най-големите банки се поема от европейски институции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    julida avatar :-|
    Karamelski

    Браво! Ето това обяснява, защо почти не съм пропускал да прочета Капитал, от 1993г.!

  • 2
    kwo1414089285380137 avatar :-|
    Борис Николов

    В заглавието използвате КТБ, като нарицателно в среден род. Нека не забравяме, че става въпрос за банка в която се загубиха спестявания и съдби на много граждани. По този начин подпомагате публичното омаловажаване на едно от най-мащабните посегателства през последните години.

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    Както вече е отбелязано в предишен коментар - анализи подобни на публикувания осмислят четенето на "Капитал". Не винаги нещата се предлагат така ясно, балансирано и безпристрастно, но когато са положени усилия - текстът блести, нишката на мисълта следва своя естествен път и води до убедителни заключения. Предполагам, че основният автор на анализа е г-н Николай Стоянов, поздравления!

  • 4
    plebs avatar :-|
    plebs

    "(Впрочем най-детайлната възстановка на предшествалите събития и до ден днешен може да намерите в една статия на "Капитал" от тогава, озаглавена "На косъм от изкуствена катастрофа". Препрочитането й е поучително.)"

    Не, Капитал. Спестявате и тогавашния банков надзор, и квестурата на Искров, която замете далаверите в КТБ. Писали сте достатъчно за КТБ за да се сглоби една достоверна картина, но това не е картината, дадена в препратката ви. Важните въпроси, които пропускате:
    1. Кой и как избра Гунев - шеф банков надзор? - http://www.dnevnik.bg/biznes/2014/06/18/2325760_shefut_na_bankov_nadzor_v_bnb_cvetan_gunev_e/
    2. Кой "разлая кучетата"? - 11.06.2014 "Прокуратурата е разпитвала управата на КТБ по сигнала на "Протестна мрежа" -
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/06/11/2320802_prokuraturata_e_razpitvala_upravata_na_ktb_po_signala/ 13.06.2014 „Полицаи претърсват сградата на КТБ и ТВ7 (ОБНОВЕНА)“ - http://btvnovinite.bg/gallery/bulgaria/politsiya-vleze-v-sgradata-na-ktb-i-tv7.html
    3. Кой запази Искров за шеф на БНБ? - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/25/2350167_prezidentut_poiska_smiana_na_upravitelia_na_bnb/
    4. Какво свършиха и какво не свършиха квесторите на запазения на поста Искров? - „Проф. Христина Вучева: За КТБ, стенограмите и други неща“ - http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4513024/

  • 5
    plebs avatar :-|
    plebs

    Хм, европейски банков надзор. Очаквах информация как този надзор събира първичната информация, на която стъпва дейността му. Няма такава.
    Ако този надзор има пълномощия да събира сам нужната му информация във всяка отделна банка, би било добре. Това обаче би означавало пълен дублаж на местния банков надзор. Много съм скептичен. Европейците по-скоро са свикнали да се доверяват на отчетните форми на местния надзор и само да проверяват интерпретацията им и последващите мерки. При нас проблема е точно в достоверността на отчетните форми. Потвърждава го още Искров в стенограмата. БАНКОВ НАДЗОР, капиталци!
    КОЙ и КАК избра Гунев - линка е в предния ми пост.

  • 6
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    "Голямата новина от днешните консултации – има пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз."
    Какво общо има банков надзор с едно криминално деяние, каквото е целенасочена атака към действаща банка? Ако банката е имала неуредици или "дупки", както професионално ги наричат, те лъснаха след това, след като банката беше съборена като следствие от едно тежко криминално престъпление - организирано проведена атака от висши държавни институции и преса. И абсурдът е, че никой не разследва това престъпление! И какво значение има доверието към банките, когато утре пак някой си може да реши да атакува някоя от тях и най-безнаказано да го направи? Вече има прецедент! В тази стенограма единствено ББ и отчасти Плевн. регистрират този факт и го наричат с истинското му име! И после? После нищо. Няма и месец по-късно нещата се обърнаха на 180 градуса. Публикувайте и втората стенограма и сравнете двете!

  • 7
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Чудесна статия. България е на път да вземе няколко решения, който ще павират пътя към банковия съюз и после към еврозоната.

  • 8
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#1] от "Karamelski":
    ++++ Но въпреки това катрана е повече от меда в кацата на Капитал!

  • 9
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    За ситуацията с КТБ АД истината е разкрита.
    Наличният (за националното стопанство) вреден модел на парична политика е водещият причинител за понесените щети при ситуацията с „КТБ” АД.
    При тази държавна грешка всяка банка е със съдба на жертва и подсигуряван провал, тъй като банката, колкото по-добре подпомага икономическия растеж, толкова по-силен потенциал за дългови кризи възниква и злините са по-болезнени.
    Централната банка не можеше да спаси от вреди при банкова криза, защото е без необходимата компетентност.

  • 10
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Кратка история на истерията КТБ: (или #КОЙ е любимец #13 на народа) => 13.06.2013 (четвъртък) - Шиши е договорен за шеф на ДС от бекстейджа и спуснат за оповестяване на СърГей и Доги. *** 16.06.2013 (неделя) - Шиши решава да реализира плана на Корпорацията като неофициален шеф на ДС и подава оставка. => 13.09.2013 (петък) - Цеци прави първи отказ да финансира неограничено плана на Корпорацията за експанзия на БТХ в направление Табак Маркет Лафка, Фабрика Дувана Баня Лука, BT Trade, TGI. Кредитните лимити за свързани лица са отдавна преминати, Банков надзор мижи. Шиши е упорит и получава свеж ресурс. => 13.12.2013 (петък) - Цеци прави втори отказ да финансира ограничено плана на Корпорацията за плащания на БТХ по вече поети ангажименти и задължения. Кредитните лимити за свързани лица са отдавна преминати, Банков надзор мижи. Шиши е бесен и замисля пъклен план. => 13.01.2014 (четвъртък) - Шиши заменя банковите заеми в КТБ с кредити от ББР. Цеци е елиминиран от схемата за БТХ, ТМЛ, ФДБЛ, BTT, TGI. Губи влияние и дял. => 13.03.2014 (четвъртък) - Шиши изпраща списъка с активи за придобиване, Цеци отказва да направи дарението. Следват бизнес комбинации с ТМЛ, ЕЛД, BTI. *** 06.06.2014 (петък) - Цеци е надушил екзекуцията и на тайно рандеву моли Биби за спасение. Биби му обещава помощ, но не проявява милост и дава сигнал за реализизация на операцията. После отлита зад океана за по-сигурно. => 13.06.2014 (петък) - Шиши нарежда тегленето да започне от групировки във Варна и Бургас, за да маскира ролята на София. Гилотината е пусната, Биби празнува, Цеци мигрира, Шиши смята. => 20.06.2014 (петък) - последния ден на ретроградния Меркурий, с астрономична точност гилотината е отрязала доверието и екзекуцията е факт. КТБ спира плащания и БНБ я затваря, започва банкова паника. *** Резултати: Цеци - out of money, Шиши - in the money, СърГей - out of power, Биби - in the power Искрата - sans nobless, Бареката - persona non grata *** Изводи: Три години след фалита на КТБ историята се повтаря в ПИБ, големите кредити към свързани лица са преминали лимитите, но Цеко не отказва на Шиши, защото не иска гилотина, затова търси отчаяно чужд инвеститор за спасение от екзекуция. PS: #КОЙ разбрал, разбрал. Останалите може да продължат да пасат. Ум царува, ум робува, ум патки пасе. После си плаща за пашата с милиарди в лева, евро и долари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK