България и председателството на ЕС: ужасно закъснели

Обратното броене започна, а София още няма идея какво точно ще иска да прави, когато задава дневния ред на съюза

Бойко Борисов реши спешно да събере съвет на "умните глави", които да помагат на правителството. В него е Симеон Сакскобурготски и още няколко европейски имена. Сергей Станишев засега няма роля.
Бойко Борисов реши спешно да събере съвет на "умните глави", които да помагат на правителството. В него е Симеон Сакскобурготски и още няколко европейски имена. Сергей Станишев засега няма роля.    ©  Анелия Николова
Бойко Борисов реши спешно да събере съвет на "умните глави", които да помагат на правителството. В него е Симеон Сакскобурготски и още няколко европейски имена. Сергей Станишев засега няма роля.
Бойко Борисов реши спешно да събере съвет на "умните глави", които да помагат на правителството. В него е Симеон Сакскобурготски и още няколко европейски имена. Сергей Станишев засега няма роля.    ©  Анелия Николова

Накратко

- В сравнение с Естония, която поема от 1 юли председателството на съюза, България изостава много с програмата си

- Засега сред почти сигурните приоритети са Западните Балкани и кохезионната политика (еврофондовете)

- Появи се съвет към премиера, с международни и български фигури

Може да обвиним много неща. Например фактът, че имахме три правителства в последната година. Или това, че всяка година имаме избори. Или пък това, че Великобритания реши да напусне ЕС и така размести всичко. Може дори да обвиним Кристалина Георгиева, която неочаквано напусна поста си на комисар. Но няма как да заобиколим очевидното: България е ужасно закъсняла да реши с какво иска да се занимава като председател на Съвета на Европейския съюз.

По-малко от месец преди Естония да поеме председателството и така нашата "тройка" с нея и Австрия да поеме щафетата, в София има бегла идея какво ще правим, когато на 1 януари встъпим на позицията. Ключовата дума е "бегла".

Балканът пее кохезионна песен

Към момента графикът изглежда по следния начин. В края на този месец - между 20 и 23 юни, съветът на ЕС ще трябва да одобри приоритетите на Тройката, които се появиха официално миналата седмица. Те залагат институционалната рамка, в която Естония, България и Австрия ще движат съюза в следващите 18 месеца (виж карето). След това на 1 юли Естония застъпва и започва обратното броене от 6 месеца преди българската премиера.

В София до края на юли ще се събират окончателните предложения за приоритетите и за събития по тях от различни ведомства. На 23 юли би трябвало програмата да бъде гласувана заедно с първия драфт на приоритетите на българското председателство. По тях ще продължи обсъждането до октомври, а през ноември естонците трябва да ни изпратят писмо с онези общи приоритети, които ние ще трябва да поемем от тях. През декември окончателно ще трябва да се обобщи всичко това в един документ.

Интересното е, че ако по общите приоритети ще има дебат и гласуване в съвета на 28-те, българските приоритети не подлежат на някакво обсъждане извън София, уточнява министърът, управляващ процеса, Лиляна Павлова. Тя отхвърля идеята, че тя ще определи приоритетите. Това ще е общо усилие, казва Павлова.

Тя обаче нахвърля няколко идеи, които според нея вече стоят на масата. Първата са Западните Балкани, втората е кохезионната политика и третата е Черно море. Първите две са почти сигурни, последното е по-скоро под въпрос. Преди седмица се появиха и още идеи, които предизвикаха (меко казано) повдигане на веждите: например идеята България да заложи културата като свой приоритет. Тогава на среща с предешествениците си Меглена Кунева и Деница Златева Павлова каза, че в контекста на Европейската година за културно наследство 2018 г. България има възможност да се покаже в различна светлина и да "смени своя имидж".

Как го правят естонците

"Закъснели сме, какво да се лъжем", казва друг представител от правителството, който поиска да остане анонимен. Това е лесно видимо в сравнение с естонците. Те също одобриха приоритетите си преди около два месеца. Но процесът по обсъждането и формирането им започна преди около две години, разказва висш естонски представител в европейска институция. "Всички естонци, които работят в европейските институции, бяха привлечени за каузата още тогава. Имаше два списъка - такъв с хората, които са активно ангажирани, и втори списък с т.нар. приятели на председателството. Аз съм във втория списък и там има поне 50 души", обяснява той.

Тези групи се срещат периодично, за да обсъждат и формулират по области и политики какво може Естония и къде да търси силни позиции. Естонците също са потърсили опита на съседите си Литва и Латвия, които вече са били председатели, както и на сегашния ръководещ Малта. И разбира се, фактът, че имат много ясна силна област - дигитализацията, и зам.-председател на комисията, който отговаря за тази област, е помогнал в немалка степен.

Акценти в общата програма на Тройката

- дебатът по следващия програмен период

- умни инвестиции в човешки капитал и трансгранична инфраструктура

- опростяване на правилата, за да се съчетават по-лесно инвестиционни фондове (като планът "Юнкер") и структурни

- единен дигитален пазар

- засилване на интеграцията (банков съюз, еврозона)

- приближаване на ЕС до хората

- внимание към надигането на популизъм, реч на омразата

- миграция, бежанци

- върховенство на закона

- единна прокуратура

- енергиен съюз

Така към момента дигитална Европа и свободният обмен на информация са един от четирите стълба на естонското председателство. Другите са отворена Европа (където влиза защита на четирите основни свободи, улесняване на стартирането и ръководенето на бизнес и др.), защитена Европа (тероризъм, НАТО, киберсигурност) и устойчива Европа за всички (по-добри правила за пазара на труда и равни възможности). Те звучат общо, но са свързани директно с важни за Естония области - например сигурността е тема, където съседната на Русия държава иска много повече усилия.

Спешни мерки

На този фон България изглежда така: център за председателството, който първо не можа да се формира, после се премести от един към друг министър, докато стигне до премиера; огромен и напълно ненужен фокус върху строителни и ремонтни дейности; пропилени месеци в лутане между правителства и накрая бързане, за да стигнем останалите. Висш български представител в европейските институции, който е работил и с естонците, казва, че българските власти са потърсили съдействието им много след естонците и са започнали да ползват това, което те вече така или иначе правят с Талин. Той смята, че една от причините е честата смяна на правителства. "Имаше един екип, който дойде в Естония преди две и половина години", казва естонският представител. "Никой от този екип вече не е там", смята той.

По злощастно стечение на обстоятелствата, след като първо Великобритания се оттегли и така премести дежурството ни с половин година напред, нашият еврокомисар също подаде оставка. Кристалина Георгиева напусна, оставяйки България без поста на зам.-председател по бюджета, който щеше да е особено полезен в предстоящите разговори за нова бюджетна рамка и кохезионна политика. Заради начина, по който функционира българската политическа класа, тя не можа да излъчи нов представител половин година, пропилявайки така и така малкото време, което имахме за нов човек да влезе, да спечели респект и контакти, с които да помага за тежката задача.

Една част от спешните действия за подготовка е сформирането на т.нар. съвет на мъдреците или борд от съветници към премиера. Той е пълен с имена като бившия президент на ЕС Херман ван Ромпой, бившия председател на европарламента Ханс-Герт Пьотеринг, съветника на двама френски президенти и бивш посланик в САЩ и ООН Жан-Давид Левит и Симеон Сакскобургготски. Правителството разглежда тези имена като вид посланици на българското председателство, които да помагат в оформянето на облика му навън.

Друга част от спешните действия е била обиколката на Бойко Борисов миналата седмица в Париж и Берлин. Източник, запознат с разговорите, каза, че и на срещата с Еманюел Макрон, и на тази с Ангела Меркел почти една четвърт от времето е било посветено на темата за Западните Балкани. Борисов е настоял, че трябва да бъде дадена перспектива на тези страни, за да има какъвто и да е лост за влияние върху тяхната политическа класа. Това почти сигурно ще е един от българските приоритети - Западните Балкани са важни за страната и за Европа и са източник на нестабилност. Най-вероятно ще има форум на високо равнище по време на българското председателство, на който ще се съберат европейските институции и представителите на балканските държави, за да се обсъди какво ще се случва с региона.

Другата сигурна тема е кохезионната политика. Истинският дебат за бъдещия бюджет ще започне по време на румънското председателство - първата половина на 2019 г., но е напълно възможно тежките разговори за еврофондовете и какво ще се случва с тях да се паднат на нас. Министър Павлова вече каза, че по тази тема също се планира голям форум по време на нашите шест месеца - през май-юни догодина. Това е хубава идея, но тя има един сериозен въпрос. Този дебат се води между страните от източната и южата част, които искат да продължат да получават средства, и донорите, които пък искат да ги насочат към общи цели вместо само към бедните райони. България е заинтересувана страна в този дебат (еврофондовете са ключови за това управление) и не може да си позволи да си навлече съмнение, че играе с един от лагерите, когато е председател.

"Може ли да играете адекватна посредническа роля между желанията на Вишеградската група и старите страни членки", пита естонският представител. "Имам своите съмнения."

Така основният приоритет към момента изглежда да се разсеят съмненията - в способностите ни да водим Европейския съюз и най-вече да формулираме адекватни цели, които да защитаваме.