Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 юни 2017, 10:40, 28414 прочитания

България и председателството на ЕС: ужасно закъснели

Обратното броене започна, а София още няма идея какво точно ще иска да прави, когато задава дневния ред на съюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Накратко

- В сравнение с Естония, която поема от 1 юли председателството на съюза, България изостава много с програмата си

- Засега сред почти сигурните приоритети са Западните Балкани и кохезионната политика (еврофондовете)

- Появи се съвет към премиера, с международни и български фигури
Може да обвиним много неща. Например фактът, че имахме три правителства в последната година. Или това, че всяка година имаме избори. Или пък това, че Великобритания реши да напусне ЕС и така размести всичко. Може дори да обвиним Кристалина Георгиева, която неочаквано напусна поста си на комисар. Но няма как да заобиколим очевидното: България е ужасно закъсняла да реши с какво иска да се занимава като председател на Съвета на Европейския съюз.

По-малко от месец преди Естония да поеме председателството и така нашата "тройка" с нея и Австрия да поеме щафетата, в София има бегла идея какво ще правим, когато на 1 януари встъпим на позицията. Ключовата дума е "бегла".


Балканът пее кохезионна песен

Към момента графикът изглежда по следния начин. В края на този месец - между 20 и 23 юни, съветът на ЕС ще трябва да одобри приоритетите на Тройката, които се появиха официално миналата седмица. Те залагат институционалната рамка, в която Естония, България и Австрия ще движат съюза в следващите 18 месеца (виж карето). След това на 1 юли Естония застъпва и започва обратното броене от 6 месеца преди българската премиера.

В София до края на юли ще се събират окончателните предложения за приоритетите и за събития по тях от различни ведомства. На 23 юли би трябвало програмата да бъде гласувана заедно с първия драфт на приоритетите на българското председателство. По тях ще продължи обсъждането до октомври, а през ноември естонците трябва да ни изпратят писмо с онези общи приоритети, които ние ще трябва да поемем от тях. През декември окончателно ще трябва да се обобщи всичко това в един документ.



Интересното е, че ако по общите приоритети ще има дебат и гласуване в съвета на 28-те, българските приоритети не подлежат на някакво обсъждане извън София, уточнява министърът, управляващ процеса, Лиляна Павлова. Тя отхвърля идеята, че тя ще определи приоритетите. Това ще е общо усилие, казва Павлова.

Тя обаче нахвърля няколко идеи, които според нея вече стоят на масата. Първата са Западните Балкани, втората е кохезионната политика и третата е Черно море. Първите две са почти сигурни, последното е по-скоро под въпрос. Преди седмица се появиха и още идеи, които предизвикаха (меко казано) повдигане на веждите: например идеята България да заложи културата като свой приоритет. Тогава на среща с предешествениците си Меглена Кунева и Деница Златева Павлова каза, че в контекста на Европейската година за културно наследство 2018 г. България има възможност да се покаже в различна светлина и да "смени своя имидж".

Как го правят естонците

"Закъснели сме, какво да се лъжем", казва друг представител от правителството, който поиска да остане анонимен. Това е лесно видимо в сравнение с естонците. Те също одобриха приоритетите си преди около два месеца. Но процесът по обсъждането и формирането им започна преди около две години, разказва висш естонски представител в европейска институция. "Всички естонци, които работят в европейските институции, бяха привлечени за каузата още тогава. Имаше два списъка - такъв с хората, които са активно ангажирани, и втори списък с т.нар. приятели на председателството. Аз съм във втория списък и там има поне 50 души", обяснява той.

Тези групи се срещат периодично, за да обсъждат и формулират по области и политики какво може Естония и къде да търси силни позиции. Естонците също са потърсили опита на съседите си Литва и Латвия, които вече са били председатели, както и на сегашния ръководещ Малта. И разбира се, фактът, че имат много ясна силна област - дигитализацията, и зам.-председател на комисията, който отговаря за тази област, е помогнал в немалка степен.
Акценти в общата програма на Тройката

- дебатът по следващия програмен период
- умни инвестиции в човешки капитал и трансгранична инфраструктура
- опростяване на правилата, за да се съчетават по-лесно инвестиционни фондове (като планът "Юнкер") и структурни
- единен дигитален пазар
- засилване на интеграцията (банков съюз, еврозона)
- приближаване на ЕС до хората
- внимание към надигането на популизъм, реч на омразата
- миграция, бежанци
- върховенство на закона
- единна прокуратура
- енергиен съюз

Така към момента дигитална Европа и свободният обмен на информация са един от четирите стълба на естонското председателство. Другите са отворена Европа (където влиза защита на четирите основни свободи, улесняване на стартирането и ръководенето на бизнес и др.), защитена Европа (тероризъм, НАТО, киберсигурност) и устойчива Европа за всички (по-добри правила за пазара на труда и равни възможности). Те звучат общо, но са свързани директно с важни за Естония области - например сигурността е тема, където съседната на Русия държава иска много повече усилия.

Спешни мерки

На този фон България изглежда така: център за председателството, който първо не можа да се формира, после се премести от един към друг министър, докато стигне до премиера; огромен и напълно ненужен фокус върху строителни и ремонтни дейности; пропилени месеци в лутане между правителства и накрая бързане, за да стигнем останалите. Висш български представител в европейските институции, който е работил и с естонците, казва, че българските власти са потърсили съдействието им много след естонците и са започнали да ползват това, което те вече така или иначе правят с Талин. Той смята, че една от причините е честата смяна на правителства. "Имаше един екип, който дойде в Естония преди две и половина години", казва естонският представител. "Никой от този екип вече не е там", смята той.

По злощастно стечение на обстоятелствата, след като първо Великобритания се оттегли и така премести дежурството ни с половин година напред, нашият еврокомисар също подаде оставка. Кристалина Георгиева напусна, оставяйки България без поста на зам.-председател по бюджета, който щеше да е особено полезен в предстоящите разговори за нова бюджетна рамка и кохезионна политика. Заради начина, по който функционира българската политическа класа, тя не можа да излъчи нов представител половин година, пропилявайки така и така малкото време, което имахме за нов човек да влезе, да спечели респект и контакти, с които да помага за тежката задача.

Една част от спешните действия за подготовка е сформирането на т.нар. съвет на мъдреците или борд от съветници към премиера. Той е пълен с имена като бившия президент на ЕС Херман ван Ромпой, бившия председател на европарламента Ханс-Герт Пьотеринг, съветника на двама френски президенти и бивш посланик в САЩ и ООН Жан-Давид Левит и Симеон Сакскобургготски. Правителството разглежда тези имена като вид посланици на българското председателство, които да помагат в оформянето на облика му навън.

Друга част от спешните действия е била обиколката на Бойко Борисов миналата седмица в Париж и Берлин. Източник, запознат с разговорите, каза, че и на срещата с Еманюел Макрон, и на тази с Ангела Меркел почти една четвърт от времето е било посветено на темата за Западните Балкани. Борисов е настоял, че трябва да бъде дадена перспектива на тези страни, за да има какъвто и да е лост за влияние върху тяхната политическа класа. Това почти сигурно ще е един от българските приоритети - Западните Балкани са важни за страната и за Европа и са източник на нестабилност. Най-вероятно ще има форум на високо равнище по време на българското председателство, на който ще се съберат европейските институции и представителите на балканските държави, за да се обсъди какво ще се случва с региона.

Другата сигурна тема е кохезионната политика. Истинският дебат за бъдещия бюджет ще започне по време на румънското председателство - първата половина на 2019 г., но е напълно възможно тежките разговори за еврофондовете и какво ще се случва с тях да се паднат на нас. Министър Павлова вече каза, че по тази тема също се планира голям форум по време на нашите шест месеца - през май-юни догодина. Това е хубава идея, но тя има един сериозен въпрос. Този дебат се води между страните от източната и южата част, които искат да продължат да получават средства, и донорите, които пък искат да ги насочат към общи цели вместо само към бедните райони. България е заинтересувана страна в този дебат (еврофондовете са ключови за това управление) и не може да си позволи да си навлече съмнение, че играе с един от лагерите, когато е председател.

"Може ли да играете адекватна посредническа роля между желанията на Вишеградската група и старите страни членки", пита естонският представител. "Имам своите съмнения."

Така основният приоритет към момента изглежда да се разсеят съмненията - в способностите ни да водим Европейския съюз и най-вече да формулираме адекватни цели, които да защитаваме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ и ДПС удължиха извънредното положение 1 ГЕРБ и ДПС удължиха извънредното положение

"Обединените патриоти" се разцепиха по искането на правителството то да продължи до 13 май, само БСП и ВМРО са против

3 апр 2020, 1840 прочитания

Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни

И още: Съществени редакции в закона за извънредното положение предлагат депутати от ГЕРБ, една четвърт от всички над 1 млн. заразени в света са в САЩ

3 апр 2020, 1533 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно

Защо България още не дава банковия надзор на Европа

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10