Свидетелството за съдимост: прибързано обещание
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свидетелството за съдимост: прибързано обещание

Свидетелството за съдимост: прибързано обещание

Правителството обяви пореден старт на реформата "на едно гише". И за пореден път ще се спъне.

27463 прочитания

Петко Петков, съдия в Софийския районен съд: "Предложението на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев наистина сериозно би облекчило гражданите, но то просто не е осъществимо в този вид".
57 000 000

дни през 2014 г. българските граждани като цяло са прекарали в получаване на административни услуги (за граждани и бизнеса) според анализ на Института за пазарна икономика от май 2015 г., базиран на правителствения Доклад за състоянието на администрацията за 2014 г.

Една от ясните заявки, които премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Томислав Дончев направиха след правителственото заседание миналия петък, посветено на "облекчаване на гражданите", бе за незабавното отпадане на свидетелството за съдимост като документ.

Първоначално Дончев предположи, че това може да стане до няколко седмици, ако не се налагат нормативни промени, защото базата данни е налична и справките за съдимост могат да се правят служебно от администрацията, вместо да се изискват от гражданите. Дни по-късно председателят на новата държавна агенция "Електронно управление" Росен Желязков даде отсрочка до есента - за да се възложи справката за съдимост на институциите, трябва да се направят промени в над 40 закона и 240 наредби, обяви той. Но пък тази промяна е елементарна и в едно изречение – проверката на съдимостта се прави служебно.

Предложението е неосъществимо, когато си осъждан

Действително предложението би улеснило гражданите, които сега вадят свидетелството от една администрация, за да го представят пред друга. В страната има 114 бюра по съдимост - 113 към районните съдилища и едно централно бюро към Министерството на правосъдието, където се издават удостоверения за лица, родени в чужбина, както и електронни свидетелства на неосъжданите граждани.

Предложението обаче не държи сметка за същността на проверката на съдимостта и различните хипотези, при които се изисква - при постъпване на работа и за получаване на определени разрешителни: за притежание на оръжие, за търговия с ценни книжа, при регистриране за определени професии (адвокат, нотариус, лекар и др.) и т.н. Това коментира съдията от Софийския районен съд (СРС) Петко Петков, който има пряк поглед върху процеса и като ресорен е зам.-министър на правосъдието през 2014-2015 г. в екипа на Христо Иванов. През последните 8 години като съдия Петков осъществяваше контрола върху бюрото по съдимост в СРС; освен това той е участвал и в работата по всички изменения на наредбата за съдимост от 2012 г. насам.

"Предложението на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев наистина сериозно би облекчило гражданите, но то просто не е осъществимо. Вярно е казаното от Томислав Дончев, че пълната информация за осъжданията на лицата фигурира в електронен вид в базата данни на бюрата по съдимост. В същото време информацията в тези 114 бази данни не е достатъчна, за да бъде издадено свидетелство за съдимост, когато лицето е било осъждано назад във времето и на негово име се съхранява бюлетин.

Нашето наказателно право познава два вида реабилитация – пълна и непълна. В този смисъл винаги, когато се издава свидетелство за съдимост на осъждани лица, се извършва правна преценка за какво точно се иска то, дали е настъпила реабилитация, а ако е настъпила - дали тя е пълна или непълна. Така в свидетелството за съдимост на едно лице, за което е настъпила непълна реабилитация по право, ще бъде отбелязано, че то не е осъждано, ако става въпрос за постъпване на работа в търговско дружество, но ако то иска да постъпи на работа например в МВР или свидетелството му е необходимо за получаване на достъп до класифицирана информация, тогава ще бъде отбелязано, че е осъждано. В момента такава преценка за всяко искане се прави от председателя на съответния съд или от оправомощени от него наказателни съдии", коментира Петков.

Действително и в момента на сайта на Министерството на правосъдието има опция един гражданин да заяви и да получи електронно свидетелство за съдимост по интернет, без изобщо да стига до гише. Това обаче е възможно само ако той има електронен подпис и никога не е бил осъждан. При подаване на електронната заявка системата автоматично проверява дали за него се съхранява бюлетин за съдимост (т.е. дали в миналото той е бил осъждан). Ако това е така, издаване на електронно свидетелство е невъзможно, защото няма как компютърната програма да извърши правната преценка, обяснява Петков.

Принципно недопустимо

Извън това според него е принципно недопустимо да се иска електронна справка за съдимост за друг човек, защото това в определен смисъл обезсмисля реабилитацията: "Ако издаването на такова електронно свидетелство се окаже невъзможно, защото съществува бюлетин, то тази невъзможност е указание за заявителя, че назад във времето гражданинът е бил осъждан, независимо че може да е реабилитиран. Така ще се заобиколят правните последици от реабилитацията - данните за предходни осъждания да не стават достояние на трети лица."

Всъщност и в момента има опция в някои случаи служебно да се получават справки за съдимост с пълната информация за предишни осъждания независимо от реабилитацията, но само от ограничен брой държавни органи: съд, прокуратура и разследващи органи – за нуждите на наказателното производство, органите по закона за защита на класифицираната информация, ЦИК - за всички кандидати за изборни длъжности, и т.н.

Според юристи по-добре е да се мисли за редуциране на случаите, при които се изисква проверка на съдимостта, не и за радикално премахване на свидетелството.

Но иначе този казус е добра илюстрация как българските правителства залагат реформите в администрацията и защо от тях нищо не излиза.

550 "стратегически" документа

В Портала за консултативни съвети на сайта на Министерския съвет могат да бъдат открити близо стотина документа от последните петнайсет години, посветени на административната реформа и комплексното административно обслужване. Анализите, докладите, концепциите, стратегиите, пътните карти и т.н. за това как да ни обслужват по-ефективно, са се превърнали в основната и комай единствената дейност по административната реформа, платена с парите на данъкоплатците и европейските фондове.

Според един от тези доклади за развитие на държавната администрация към декември 2013 г. България разполага с 550 стратегически документа, от които 210 на национално ниво. Съществува цяла прослойка служители в администрацията с недоказани експертни познания в ресора на ведомството, в което работят, и спорна обща компетентност, но оцеляващи с умението да пишат стратегии.

Повече от петнадесет години няколко правителства слагат темелите на комплексното административно обслужване, по-известно като обслужване на едно гише. Същината му е, че едно звено от администрацията не може да иска от гражданина да й предоставя информация, която вече е налична в същото или друго звено и може да бъде получена служебно. А самата услуга да трябва да може да бъде заявена и получена дори по интернет или по пощата. Първият магистрален документ по темата, който вече се сочи в лекциите по административно управление, е заложен през далечната 2002 г. и до момента само се пренаписва с очевидната убеденост, че никой не чете тази книжнина, нито даже си дава труд да помни заглавията.

29 декември 2002 г. С решение Министерският съвет приема Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа "едно гише", както и Базисен модел на обслужване "на едно гише".

19 юни 2013 г. МС приема Базисен модел на комплексно административно обслужване, разработен по проект на ОПАК с бенефициент администрацията на МС, като с него се обогатява Базисният модел от 2002 г. Към този момент 85% от администрациите отчитат, че работят комплексно.

17 март 2014 г. Концепцията на едно гише от 2002 г. е отменена с решение на МС за приемане Стратегия за развитие на държавната администрация, 2014 – 2020 г. В нея между другото пише, че 76.6% от всички администрации предоставят услуги на принципа "едно гише".

13 март 2014 г. Парламентът гласува на второ четене промени в Административно-процесуалния кодекс, с които администрацията се задължава в срок до една година, т.е. до март 2015 г., да въведе повсеместно комплексно административно обслужване. Вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева обявява промените за "революция в предоставянето на услуги", които освен това ще спестят на бюджета 30 млн. лева годишно.

14 януари 2015 г. Тържествено се промотират промени в Наредбата за административно обслужване, с които гражданите да могат да подават заявление за комплексно обслужване в най-близката до тях администрация, която има отношение.

Май 2015 МС приема План за намаляване на административната тежест за бизнеса.

Декември 2015 МС приема Пътна карта за развитие на държавната администрация и отново за обслужване на едно гише.

Ноември 2016 Вицепремиерът Румяна Бъчварова отчита успехите на управлението в административната реформа.

За да се стигне до разширеното заседание на МС на 16 юни 2017 г. за намаляване на административната тежест, където Бойко Борисов заяви, че "нямаме месеци и години за анализи", правителството ще вложи цялата си воля да облекчи гражданите. Премиерът е поставил толкова кратки срокове за въвеждане на електронното управление, че никой в сферата няма да ползва летен отпуск, обяви пък Росен Желязков.

И точно тази бързина е най-комичното нещо в случая.

Петко Петков, съдия в Софийския районен съд: "Предложението на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев наистина сериозно би облекчило гражданите, но то просто не е осъществимо в този вид".
57 000 000

дни през 2014 г. българските граждани като цяло са прекарали в получаване на административни услуги (за граждани и бизнеса) според анализ на Института за пазарна икономика от май 2015 г., базиран на правителствения Доклад за състоянието на администрацията за 2014 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    n.youroukov avatar :-|
    Един препатил

    Както се пееш в незабравимия български филм "Кит":
    "От нищо нещо правим и веем знамена"

  • 2
    nick_wolf1 avatar :-|
    Николай Николов

    Много "обичам", когато експерти излизат и казват "това не може да стане"...
    Всичко може. какъв е проблемът да се изгради една центгрализирана система, в чиято база данни да се въведат данните за осъжданията и бюлетините за изтърпените наказания за токова назад във времето, за колкото е необходимо. Абсолютно никакъв проблем не е да се автоматизират и павилата за т. нар. преценка, която в момента се прави от съдия, а аз съм готов да се обзаложа, че се прави от секретарите, а съдията пляска подпис без даже да чете. Дори да е супер сложен процесът с "преценката", това по никой начин не отменя възможността за автоматизирана справка, просто няма да е в реално време, а ще се остави възможност секретарят да цъкне "да" или "не"...
    Автоматизирана справка за съдимост, която да бъде достъпна за всички, които имат правно основание за това, беше реализирана още през 2012г., но срещу непълна база данни, изградена с усилията на един от малкото читави хора в тая кочина, наречена държавна администрация. Дори към справката може да се приложат и самите електронни бюлетини за осъжданията, ако ползвателят на справката има правни основания да достъпи тези данни. Разбира се, свидетелството няма как да отпадне, защото ще има случаи, когато то се издава, за да послужи и пред субекти, които няма да имат достъп до служебното събиране. Но издаването му, за да послужи пред държавната администрация и доставчиците на обществени услуги (по ЗА и АПК), е задължително да се прекрати, като се премине към служебно събиране.
    Това, което прави невъзможно служебното, автоматизирано събиране на тази информация, е липсата на централизиран регистър за съдимостта, в който да са вкарани всички данни назад във времето, и другото е баналната съпротива на чиновниците към промяната. Защото от една страна съдебната система ще спре да "продава" на гражданите бележки, а от друга страна ще се окаже, че едни намусени лелки зад едни гишета произвеждат основно чревни газове с парите на данъкоплатците.
    Раз

  • 3
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    Единия чиновник ще пише майл на другия! Или ще му звъни! Може. Само трябва да искаш. 😬😬😬


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK