С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 23 юни 2017, 15:46, 26033 прочитания

Къде изчезнаха реките

Европейската комисия започна пилотна процедура срещу България заради сигнали за проблеми при водните централи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Въпреки забрана за изграждане на нови малки ВЕЦ от 2010 г. техният брой нараства заради издадените вече стотици разрешителни.
Съществуващите административни и законодателни спънки правят контрола над дейността на водните централи почти невъзможен.
Идеалисти, хора с много свободно време или просто ентусиасти. Това е едно от първите впечатления, когато срещате Димитър Куманов от риболовно сдружение "Балканка". Куманов е един от основните двигатели на подадените в Европейската комисия жалби срещу България заради нарушения на три водни директиви, свързани с водните електрически централи (ВЕЦ) по българските реки.

Ако доскоро тези жалби са изглеждали по-скоро като вдигане на много шум за нищо, то преди седмица стана ясно, че Европейската комисия е приела на сериозно Куманов и неговите другари. Комисията започна пилотна процедура срещу страната, с която на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са поставени конкретни въпроси по отношение на жалбите, на които трябва да бъде отговорено в срок от десет седмици. След това отговорите трябва да бъдат анализирани от комисията в рамките на още 10 седмици и в случай че предоставените данни са незадоволителни, Комисията може да открие наказателна процедура.


Причина за въпросната процедура са две отделни жалби, които ЕК обединява. Първата е внесена от риболовен клуб "Балканка", Българско дружество за защита на птиците, Българско каяк общество, а втората – от WWF - България, Сдружение за дива природа "Балкани" и рибарско сдружение "Балканка" – Благоевград.

От МОСВ коментираха, че със запитването си, ЕК цели да проучи националното законодателство и приложимите административни процедури относно ВЕЦ. "Процедурата по т.нар. пилотни проучвания, каквато представлява настоящото, се осъществява между ЕК и държавите членки на ЕС под формата на кореспонденция. Целта на тази кореспонденция е ЕК да получи информация/разяснения от държавата, по въпроси за прилагането и развитието на конкретни казуси. Настоящото запитване не представлява действие по стартиране на наказателна процедура, а има за цел да информира ЕК, за да прецени наличието или не, на възможни структурни проблеми в начина, по който националните органи в България прилагат изискванията на някои директиви в областта на околната среда. В тази връзка исканата от ЕК информация е за изясняване на факти и административни практики и обхваща детайлна информация относно характеристиките на засегнатати от ВЕЦ водни тела, характеристиките на проектите за ВЕЦ, както и характеристиките на процедурата за издаване на разрешителни, включително и картографски материали. МОСВ ще представи исканата информация в пълен обем и в указаните от Комисята срокове, с увереност, че ще се постигне яснота върху поставените въпроси, относно разрешаване и експлоатация на водноелектрически централи в страната и спазването на законодателството в областта на околната среда", допълват от министерството.

Зелени или просто рибари



Повечето от организациите, подписали се под жалбите, са добре познати природозащитни организации - като българския клон нa световната организация WWF. Зад останалите обаче основната движеща сила е риболовно сдружение "Балканка". "Ние не сме зелена организация, ние сме риболовци, общо 24 души, създадени сме през 2011 г. Всеки от нас работи и нещо друго", коментира Куманов, който още в началото на разговора държи да изясни този въпрос. Той допълва, че от дейността на сдружението не се изкарват пари, а се харчат, тъй като годишно купуват около 100 хил. пъстърви, с които зарибяват реките.

Освен да ловят риба, която след това пускат в реката, членовете на клуба започват да снимат и ВЕЦ-овете, на които попадат, и то не заради любов към бетона, а за да документират пораженията, направени от тях. За да съберат цялата тази информация на едно място и да я направят общодостъпна, те създават сайт, в който я публикуват. В него има кадри от самоинициирани провеки на почти всички ВЕЦ в страна, за които имат координатите от МОСВ.

Жалба по жалба

Ако слушате само постоянните оплаквания на всички тези организации как ВЕЦ-овете съсипват реките, а отговорните институции никога не ги хващат, те звучат по-скоро като конспирация. Но снимковият материал на сайта започва да предоставя една доста по-ясна картина на реалното въздействие на водните централи.

Тези кадри са и в основата на жалбите на "Балканка", първата от които е изпратена през 2015 г. "Тя съдържа снимки и клипове на пресъхнали речни корита и на най-глупавите рибни проходи в света", обяснява Куманов. По думите му описаните случаи са над 90 и са събрани в общо шест жалби, последната от които за изграждането на язовир "Яденица".

Той дава за пример ВЕЦ "Манастирска" на едноименната Кюстендилска река, който през април 2016 г. е заснет как изпуска много по-малко количество вода в реката от необходимото, което прави рибния проход непреодолим за рибите и на практика е основната причина за засушаването на реките според природозащитниците. От компанията собственик "Ралица 76" не бяха открити за коментар. Това обаче е масова практика, ако се съди от снимките и клиповете, направени от "Балканка".

"Проблемът при нашите реки е, че при тях отокът не е постоянен, защото имаме периоди на пълноводие и след това минимум. ВЕЦ-овете обаче оразмеряват своите проекти спрямо максимума, а за да работят през останалото време, те трябва да крадат водата", коментираха от WWF.

Кой не вижда добре

Интересното е, че басейновите дирекции не страдат от липса на дейност. От регистрите им се вижда, че годишно се правят доста проверки. Например за 2016 г. басейнова дирекция Западнобеломорски район е направила общо 1300. Специално за ВЕЦ "Манастирска" са направени две проверки, които обаче показват, че всичко е в норма. Едно нарушение все пак е установено в централата през 2015 г., обясниха от басейновата дирекция. Подобна е ситуацията и за ВЕЦ "Света Петка" на Крива река край Пазарджик. Тя e на "Персонал инженеринг" ЕООД, собственост на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов. За нея са описани два случая в рамките на година и половина, в които централата е хванала цялата вода, което води до пресушаване на реката след нея и освен това коритото под водовземането е задръстено с храсталаци. Самият Вълканов коментира за "Капитал", че тези обвинения не са верни, ВЕЦ-ът работи, когато има вода, и има закони, които се спазват. По думите му някой плаща на сдружение "Балканка", "за да пишат глупости". Проблеми в централата не са констатирани и от контролните органи.

Едно от обясненията на организациите защо контролните органи не откриват проблеми е, че централите са уведомени предварително за тях. Това поне засега не е доказано.

Друг проблем на засичането на нарушения е, че методът, с който изпусканите водни количества се мерят, е прекалено остарял и неточен, което е и предпоставка съдът да не приеме тези данни като доказателство.

От МОСВ обясниха, че през изминалата година, по време на лятното маловодие в реките, са проверени всички ВЕЦ, използващи речни води за спазване на изискванията на ЗВ и изпълнение на поставените условия в разрешителните за водовземане. "В хода на направените проверки са констатирани 24 административни нарушения, за които своевременно са предприети действия за ангажиране на административно – наказателна отговорност", посочват от там.

Самите рибни проходи, които задължително трябва да се изграждат, за да може пътят на рибата да не бъде преграждан, пък са направени така, че по-голяма част от тях са неизползваеми. Една от причините да няма установен стандарт за тяхното изграждане е в липсата на необходимата наредба, която е трябвало да бъде изготвена преди години. От МОСВ обясниха, че работата по нея отново е започнала.

"Рибните проходи не са направени добре и някои от тях дори са абсурдни, което се вижда, когато се отиде на място. През тях даже и видра не може да мине", коментираха от WWF. Причината е, че на някои централи тези проходи са с денивелация от 20 метра и няма как рибите да минат през тях, допълват от там.

Димитър Куманов твърди, че сдружение "Балканка" не е зелена организация, а обединява риболовци, които искат да спасят българските реки

Димитър Куманов твърди, че сдружение "Балканка" не е зелена организация, а обединява риболовци, които искат да спасят българските реки

Фотограф: Велко Ангелов
Санкциите, които се налагат, също не са ефективни и нямат възпиращ характер, тъй като са прекалено ниски. По думите на Куманов глобите на ВЕЦ-овете са по-малки отколкото на бабата, която през 2015 г. стана печално известна с това, че беше глобена със 7600 лв., защото е ловила незаконно риба в река Вит (впоследствие санкцията беше анулирана от президента). От WWF коментираха, че максималната допустима глоба за нарушения при ВЕЦ-овете е до 10 хил. лв., като обичайно се налагат санкции от 2-3 хил. лв.

Част от жалбите, подадени в ЕК са и заради липсата на съдебен контрол. Най-пресният случай в тази връзка е отменената глоба от 500 хил. лв. наложена от Регионална инспекция по околна среда (РИОСВ) на ВЕЦ "Луна", заради увеждане на река Ботуня. Според WWF този размер е прецедент и е наложен заради медийния шум. Тази глоба и още три по 2 хил. лв. бяха наложени през 2016 г. заради екокатастрофа в Ботуня, когато тонове тиня се изляха в реката и задушиха огромно количество риба. Мотивите на Врачанския съд за отмяна на глобите обаче са, че има процесуални пропуски и нарушението не е доказано. Eкоинспекциите обаче обжалват решението в Административен съд - Враца, като решението се очаква до месец, казаха от там за "Капитал".

Безразборните ВЕЦ

Част от жалбите до ЕК са свързани и със самата държавна политика по отношение на водните централи. Проучване на експертите от WWF например показва, че повечето от ВЕЦ-овете са изградени без процедури по ОВОС, тъй като не се очаква те да увредят околната среда, макар че са изграждани в защитени зони. Другият проблем е, че тези разрешителни са издавани безразборно, без да се оценява техният общ ефект. "Типичният пример за допускани нарушения са как в една река има разрешителни за 30 ВЕЦ, без да е оценено какво ще бъде тяхното общо въздействие върху реката", коментираха от WWF.

През 2010 г. все пак в сила влиза забраната за изграждането на малки ВЕЦ. Към онзи момент обаче вече има издадени 600-700 разрешителни за изграждане на такива централи. Така от 2010 до 2014 г. броят на тези централи се увеличава с 75, достигайки 217 (по данни на WWF) въпреки вече действащата забрана. По данни на МОСВ ВЕЦ, които използват водите на комплексни и значими язовири са 266.

"По-фрапиращото обаче е, че макар сроковете на разрешителните да започват да изтичат, без ВЕЦ-овете да се реализирани, те биват удължавани от съответните органи, без да се направи никаква допълнителна оценка", обясняват от WWF, които засичат данните от публикуваната от басейновите дирекции информация. Някои разрешителни все пак са отменени. От регистъра на басейнова дирекция "Дунавски район" се вижда, че от 2010 г. досега са отнети 12.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв. 1 Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв.

"Воля" изпревари ГЕРБ по разходи за отразяване, показват данните на Института за развитие на публичната среда

24 май 2019, 1719 прочитания

Кога всъщност ще са готови магистралите 2 Кога всъщност ще са готови магистралите

Предизборните обиколки на Бойко Борисов съвпадат със старта на изграждането на магистрали, с откриването им и изтеглят сроковете за изграждането, но дали това е реалистично

23 май 2019, 4561 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Лятото на техните договорки

Изборът на ВСС е в ръцете на парламента

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

Как трамваите влязоха в Google

Разписанията на градския транспорт в София станаха достъпни в Google Maps, но без съдействието на Столичната община

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Златният Кокошка

"Кокошка – експресионист, мигрант и европеец" е едно от централните събития в културния афиш на Виена този сезон

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход