С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 23 юни 2017, 12:32, 22026 прочитания

Дворецът на хаоса

Финансовата инжекция за ремонт на НДК по повод българското председателство на Съвета на ЕС дойде в подходящ момент за задъхващото се държавно дружество, но около изразходването на средства има съмнения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Държавното финансиране за ремонта на НДК вече надхвърля 40 млн. лв., а прокуратурата и ресорният министър Лиляна Павлова изказват съмнения за това къде са отишли парите.

- Новото увеличение на бюджета е заради "допълнителни изисквания", но част от тях ги има и в първия договор.

- Финансовата инжекция по повод българското председателство дойде в подходящ момент за задъхващото се държавно дружество.
Проблемът на големите публични проекти е, че политиците винаги се опитват да ги изкарат максимално евтини на хартия, за да се приемат по-лесно от хората. Ползите се преувеличават, рисковете остават подценени, а резултатът обикновено е, че строителството се оскъпява сериозно или излиза от сроковете. Застраховка срещу лошото управление на обществени инфраструктурни проекти няма. Дори в далеч по-подредени държави като Германия. Вземете новата филхармонична зала в Хамбург - проектът се забави със седем години и се оскъпи десетократно - от 75 млн. евро на близо 800 млн.евро.

Председателството на Съвета на ЕС вкара България в подобен капан. Националният дворец на културата (НДК), който ще домакинства около 90% от всички дипломатически събития в София в първата половина на 2018 г., трябваше да бъде ремонтиран ударно и евтино и същевременно да представи България "пред чужденците" в най-добрата й светлина. Няколко месеца след началото и трите задачи са под въпрос.


Първоначалният бюджет от 17 млн. лв. порасна повече от двойно до почти 40 млн. лв. (и това е без да броим общинския ремонт на градинката в съседство за общо над 15 млн. лв.), към изпълнението има критики, в организацията и работата изскачат проблеми, а и никой не е съвсем наясно какъв трябва да е крайният продукт, защото проектът се изменя постоянно. Прокуратурата разследва "нецелево изразходване на средства" (за което информацията изтича в "Труд"), а ресорният министър за българското председателство Лиляна Павлова засили съмненията, като поиска проверки от Държавната финансова инспекция и Централния инспекторат към Министерския съвет.

Хаосът около ремонта на НДК има своето обяснение. Дружеството, което до 2011 г. съществуваше като "творческо-стопанско обединение" извън правния мир и извън всякакви правила за отчетност, всъщност не се справя лесно в пазарната икономика. Пазарът на събития, конференции и офис площи се запълва все повече, а състоянието на сградите и апаратурата го прави все по-неконкурентен. Рано или късно трябваше да дойде голяма финансова инжекция отвън.

Офертата дворецът да стане дом на българското председателство дойде в точния момент. Само че опитът с един куршум да бъдат ударени два заека създаде сложно уравнение.



Съмнения и гранитогрес по коридорите

Миналата седмица прокуратурата обяви, че от шест месеца разследва дали парите за ремонта не са изразходвани за оперативната издръжка на НДК. Министър Павлова, която още с встъпването си изрази недоволство от начина на управление на държавното дружество, изпрати допълнителни проверки на възлагането на поръчките и изпълнението им. Същевременно половин година след началото на ремонта основната промяна, която може да се види по коридорите и фоайетата на сградата, е полагането на огромни количества гранитогрес с шарка на мрамор. А Министерският съвет току-що отпусна нови 28 милиона лева на същото място, за което още не е ясно как е похарчило досега платените му милиони.

"Капитал" изпрати въпроси относно ремонта и финансовите отчети до директора Мирослав Боршош. Той първо обеща да отговори, после отказа с аргумента, че в момента управлението на средствата е обект на проверки.

Ремонтът на НДК тръгна с отпуснат от Министерския съвет бюджет от 17 млн. лв. през август 2016 г. "Ще вкараме НДК от аналоговата в дигиталната ера", обяви тогава архитектът зад проекта Любомир Станиславов. За изпълнител на обществената поръчка беше избрана строителната фирма "Галчев инженеринг", която сключи договор с НДК на стойност за малко под 20 млн. лв. Според източник на "Капитал", близък до ситуацията, тук идва първият пропуск, заради който сега се налага допълнително финансиране. Тогава Министерски съвет отпуска сумата без ДДС и не дава достатъчно, за да покрие дори първоначалния договор на "Галчев инженеринг". Разликата е от около 7 млн. лв. Още през есента на 2016 г. Мирослав Боршош заяви, че гласуваните средства не са достатъчни. "Няма вариант, в който парите не стигат. Това не е въпрос на компромис", обаче коментира тогава той, сякаш предусещайки, че отново ще получи финансиране.
Директорът на НДК Мирослав Боршош отказа да отговори на въпросите на "Капитал" относно изразходването на средствата за ремонт

Фотограф: Юлия Лазарова

Няма време, стройте

Преди месец НДК спечели още 28 млн. лв. от държавата. На теория с тях трябва да бъдат попълнени пропуските от първата поръчка. Но какви са тези пропуски, които са много повече от първоначалната сума и защо поръчката изобщо е тръгнала с пропуски?

Едно възможно обяснение може да намерим в начина на възлагане. Списъкът с дейностите за ремонт се оформя от работни групи, в които влизат специалисти от министерствата, службите за сигурност, Брюксел и НДК. Първата поръчка тръгва с орязани дейности, защото вече просто няма време. Новата поръчка се оправдава с "нови изисквания" на работните групи и на евроинституциите.

Така на практика ремонтът на НДК върви без един цялостен проект. Имаше идея за такъв през пролетта на 2016 г., когато НДК пусна първа процедура на цена от 12.8 млн. лв. Тогава се планираше да бъдат създадени технически и работен проект. В същия момент българското председателство беше изтеглено с шест месеца по-рано заради Брекзит, а търгът на НДК беше спрян. "Не е съобразено обстоятелството, че времето и финансовите ресурси за подготовката на основната сграда за нуждите на председателството са ограничени. Двуфазно проектиране би отнело допълнително технологично време и значително би оскъпило цялостната инвестиция. Тъй като основната сграда не е нова, две фази на проектиране не са обосновани", бяха тогавашните аргументи за спирането.

Резултатът е, че обществената поръчка се случва обратно на проектната логика. Строителите се състезават в това каква цена ще предложат не за някакъв общ проект, а по предварителен списък с количества от материали. С времето се оказва, че първоначалните сметки не са достатъчни. Обхватът на ремонта се увеличава и се търси допълнителен бюджет. Така се стига до новите 28 млн. лв.

Пропуски, нови дейности или просто предлог

Другият вариант е новите пари да покриват други дупки. Според арх. Любомир Станиславов, който стои зад първоначалния идеен архитектурен проект и в момента е част от екипа на "Галчев инженеринг", миналата година не е имало никакви пропуски. Неговият проект все пак е заложен в новата поръчка, но не в заданието, а в количествено-стойностните сметки. Той е "разработен на база задание за проектиране, подадено от Центъра по подготовка на председателството и Министерски съвет, и няма нищо пропуснато", твърди Станиславов. "В случая не става дума за "пропуск", а за появата на нови изисквания към сградата на НДК, появили се след сключването на договор за ремонт, като например нови изисквания относно сигурността, преводите, интегрирането на изискванията на БНТ като основен оператор (избран през март тази година) и т.н.", коментира той.

Така обхватът на първоначалното задание се променя и ремонтът се оскъпява. По думите на "Галчев инженеринг" над 70% от първоначално предвидените дейности са вече изпълнени и първата поръчка ще се случи в срок. Това включва прословутия гранитогрес по коридорите и ремонтът на зала 3.

"Обхватът на проекта много се увеличи. Ние ще можем да се справим с новите дейности в срок от 140 дни, но те все още не са ни възложени", казват от фирмата. Разчетите за тези дейности все още не са публично известни.

Най-голямото парче от новия бюджет - около 12 млн. лв., е за новата система за сигурност на НДК, обяви Лиляна Павлова преди няколко седмици. И тук обаче остават въпроси. "Става въпрос за специални системи за ИТ сигурност, за видеонаблюдение и за контрол на достъпа в сградата", обясни министърът за европейското председателство. Първо, интересно е как тази иначе централна за европейските институции тема е останала последна за решаване при българското председателство. И второ, и в обществената поръчка от миналата година има заложени средства за система за контрол на достъпа (325 хил. лв.) и видеонаблюдение (200 хил. лв.). Т.е. новите пари или се дават за друго, но се използва удобен предлог, или миналата година някой е излъгал.

Какво, по дяволите, става?!

НДК получи първото финансиране от държавата преди повече от девет месеца, но голяма част от парите все още не са стигнали до изпълнителя на ремонта. Това потвърдиха пред "Капитал" и от "Галчев инженеринг". "До момента сме получили само авансовото плащане от 3.3 млн. лв. миналата година, въпреки че по договор трябва да получаваме ежемесечни плащания", коментираха от фирмата. По думите на управителя Любомир Галчев "над 90% от доставките за ремонта вече са направени, защото през лятото фабриките спират да работят". "В материали и съоръжения сме вложили над пет милиона лева", коментира той. От фирмата нямат обяснение защо плащанията се бавят. От НДК не отговориха на въпроса на "Капитал" дали има такова забавяне и на какво се дължи то.

Така всъщност нищо не е ясно. Къде са всъщност парите на НДК, ще стане ясно след края на всички проверки на дружеството. Прокуратурата разследва именно неправомерно използване на целеви ремонтни средства за други цели. Похватът с изтичане на информация е използван и преди за различни цели, но дали от шума ще произлезе нещо повече, също не е ясно. От министерството на Павлова също отказаха да коментират, преди да свърши одитът на дружеството, който те са поръчали преди 10 дни.

И отдалеч обаче се вижда, че НДК има структурен проблем, голям колкото фасадата му (виж карето). Дворецът никога не е бил замислян така, че да може да се издържа сам. Този порок се лекува само частично след преструктурирането му в търговско дружество през 2012 г. За последните две години НДК има годишни приходи от около 10 млн. лв. и почти двойно по-големи разходи. Всяка година по шест милиона лева от тях се акумулират като загуба от амортизации. Морално остарелите помещения и техника рано или късно щяха да доведат дружеството до крах, ако не се бяха намесили външни средства.

В същото време в борда му се въртят непрекъснато хора, които правителствата сменят, когато дойдат на власт. Последната смяна беше в края на май тази година, когато Лазаринка Стоичкова и Борислав Велков замениха Светлодара Петрова и Марио Атанасов, които бяха назначени в управлението на дружеството само два месеца по-рано от служебния министър Деница Златева.

Така председателството на ЕС удобно ще се разположи точно в центъра на типично български микс от съмнителни поръчки, неясни финансови сметки, добри връзки и пълен хаос.
Сметките на НДК

В огромната си част (около 60% от приходите) НДК събира приходи от дългосрочните наеми на офис и търговски площи, най-вече в административната сграда, където големи наематели са bTV. Наемът на зали и фоайета за събития носи около 30% от приходите, а собствените събития - под 10%. В първите от тези две дейности обаче държавната фирма става все по-неконкурентоспособна на модерните офис и конгресни площи в София. Същевременно фирмата има големи фиксирани разходи - около 60% (или над 5 млн. лв. годишно) отиват за заплати, 20% за ремонти и услуги, и 14% за режийни разходи като електроенергия и отопление.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове

Саудитска Арабия намали производството на петрол след атака с дронове, фоторепортер на "Клуб Z" е арестуван

15 сеп 2019, 1599 прочитания

БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София 1 БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София

След скандал с местната структура Националният съвет на БСП номинира Анелия Клисарова за кмет на Варна

15 сеп 2019, 1295 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
В очакване на златната година

Европредседателството ще донесе нов бизнес за хотели, ресторанти, превозвачи, търговци, кетъринг и озвучителни компании и много други

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"