Само една трета от българите подкрепят влизане в еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Само една трета от българите подкрепят влизане в еврозоната

Борисов остава най-одобряваният лидер на партия в България, докато рейтингът на главния прокурор Сотир Цацаров е на дъното си

Само една трета от българите подкрепят влизане в еврозоната

В обществото преобладава мнението, че България не изпълнява напълно критериите за членство в Шенген, сочи изследване на "Алфа Рисърч"

33831 прочитания

Борисов остава най-одобряваният лидер на партия в България, докато рейтингът на главния прокурор Сотир Цацаров е на дъното си

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Българите искат по-силна интеграция в Европейския съюз, но имат притеснения към евентуалното влизане на страната в еврозоната и едва една трета от тях подкрепят подобен ход. Поляризирано е и мнението дали България трябва да влезе в Шенген, като по-голяма част от обществото смята, че страната ни не изпълнява напълно критериите за членство.

Това са част от изводите от първото проучване на обществените нагласи на агенция "Алфа Рисърч" съвместно с "Нова тв" след старта на 44-ото Народно събрание и формирането на третия кабинет "Борисов". Изследването е проведено от 12 до 22 юни между 1024 души и е представително за страната.

Данните показват, че българите споделят предпазлив оптимизъм за политическото и икономическото развитие на България на фона на сериозните предизвикателства пред региона и ЕС. В страната има моментно политическо спокойствие, като правителството и премиерът стартират с доверие, почти идентично с това на кабинета "Борисов 2", а парламентът успява да намали до известна степен изключително високите нива на критичност. Въпреки това обаче доверието в институциите остава изключително ниско.

Европейски страхове

Доминиращата ориентация на българското общество остава проевропейска и въпреки вълната от национализъм приобщеността към ЕС се възприема като основен фактор, който може да гарантира сигурност в ситуацията на множеството глобални рискове и по-добро икономическо развитие, отбелязват от "Алфа Рисърч". Нещо повече - сътресенията в ЕС около Брекзит накланят все повече везните на общественото мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на ЕС.

Почти половината българи споделят мнението, че ако България иска да бъде част от държавите на т.нар. първа скорост в ЕС, тя трябва да се присъедини към Шенген и еврозоната. В същото време обаче по-голяма част от българското общество смята, че страната ни не изпълнява напълно критериите за членство в шенгенското пространство, като особено силно критично е мнението за наличието на върховенство на закона и борба с корупцията.

И ако все пак одобрението за членство в Шенген доминира над неодобрението - 50% спрямо 23%, то тенденцията е обратна за членството в еврозоната. Само една трета (32%) смятат, че страната трябва да влезе в елитния европейски клуб, а 43% са против. Причината е вероятно в липсата на достатъчно информация и непознаването на ползите, което предизвикват сериозни притеснения - например опасения за повишаване на цените.

По-тясната интеграция в ЕС е един от въпросите, по които има съществено разминаване в позициите на отделните електорални групи. Категорични привърженици на сближаването с ЕС са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии. Обратно – сред противниците на тази теза се открояват избирателите на БСП, ДПС, "Воля" и "Обединени патриоти".

Председателството като шанс

Доста по-сериозен обществен консенсус има по отношение на предстоящото в началото на следващата година председателство на България на Съвета на ЕС. Половината от българите го оценяват като много важно и че страната ни трябва максимално да се възползва от него. Тази позиция не се споделя само от привържениците на БСП, за които то е формалност, на която не трябва да се обръща внимание. Същевременно избирателите на ДПС масово нямат мнение по темата.

Ангажиментите на България по председателството се виждат най-вече в извеждане и поставяне за обсъждане на важни за страната приоритети и предлагане на конкретни политики на равнище ЕС.

Позициите на правителството

Месец след като пое управлението, правителството има одобрение от 23% срещу 33% неодобрение – равнище, аналогично на това, от което стартира и "Борисов 2" (виж прикачените графики). Нормално за началото на един управленски мандат, значителна част от хората все още не са в състояние да изразят мнение за работата на кабинета и към момента.

Първите мнения за работата на министрите ги обособява в три групи: добре познати от предишните две правителства на ГЕРБ министри с положителна оценка; министри, чиято работа все още не е позната на обществото, поради което малка част от хората изразяват мнение за тях - това е най-голямата група от около 10 – 12 членове на кабинета; министри, които ръководят натоварените със силни обществени очаквания сфери и не получават кредита на доверие, от който се ползват другите им колеги. Така преобладаващо критично е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева, към икономическия Емил Караниколов, към здравния Николай Петров.

Поредица изяви на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат критично и му отреждат място сред най-малко успешните членове на кабинета.

Същевременно популярността на вицепремиера Томислав Дончев, с най-висока оценка сред министрите, има необичайни характеристики - той привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, като бележи и своеобразен рекорд по ниска степен на неодобрение (едва 1.5%), съвършено нетипична за отношението към политиката и политическото у нас.

Външнополитическата активност на правителството в първите седмици от сформирането му получава общо одобрение. Укрепването на позициите в рамките на ЕС обаче е свързано с решаване на вътрешнополитически проблеми - особено в осигуряване върховенство на закона и борба с корупцията, които, както и в предишния мандат, продължават да се възприемат като слабост на управлението. Именно това противоречие поляризира и отношението към правителството като цяло и към отделни негови представители.

Премиерът Борисов запазва съизмеримо с периода на предишното управление доверие от 32% и недоверие от 35%. С тази подкрепа той остава най-одобряваният политически лидер, но следван близко от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). Всички останали партийни лидери, както парламентарни, така и извънпарламентарни, запазват твърде ограничена обществена подкрепа.

ГЕРБ остава най-подкрепяната политическа партия с около 6% преднина пред БСП.

Прокуратурата - все повече на дъното

Оценката за дейността на институциите потвърждава тенденцията към трайно ниско доверие в тях (виж прикачените графики). Изключение прави единствено президентът Радев, който запазва одобрение от 57% срещу 12% неодобрение. Народното събрание стартира мандата си с 15% положителни оценки срещу 39% отрицателни, като все пак успява да намали критичните оценки с 20 на сто. С подобно равнище на доверие се ползва и председателят на парламента Димитър Главчев.

Изключително слабо остава доверието в главния прокурор и съдебната система, което години наред гравитира около едни и същи ниска нива. Очевидно нито една от противостоящите страни не е успяла да убеди общественото мнение в своята кауза, в резултат на което се задълбочава усещането за липса на ефективно правосъдие и справедливост, пишат социолозите. Едва 8% е одобрението за главния прокурор Сотир Цацаров, а с 1 процент повече - за съда.

Българите искат по-силна интеграция в Европейския съюз, но имат притеснения към евентуалното влизане на страната в еврозоната и едва една трета от тях подкрепят подобен ход. Поляризирано е и мнението дали България трябва да влезе в Шенген, като по-голяма част от обществото смята, че страната ни не изпълнява напълно критериите за членство.

Това са част от изводите от първото проучване на обществените нагласи на агенция "Алфа Рисърч" съвместно с "Нова тв" след старта на 44-ото Народно събрание и формирането на третия кабинет "Борисов". Изследването е проведено от 12 до 22 юни между 1024 души и е представително за страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    Истината е, че хората се притесняват, че ако влезем в Еврозоната цените ще скочат. Навсякъде могат да се чуят приказки от сорта на "което е струвало 1 лев ще струва 1 евро" - доколкото са основателни не искам да коментирам. На това основно се дължи и скептицизма към Еврото..

  • 2
    pavel_p avatar :-|
    pavel_p

    Тяхната идея е да се направи девалвация(обезценка) на Лева и да се повтори историята от 1996-а............ т.е. да се изчистят едни 200млд ЗАДЪЛЖЕНИЯ......Тъй наречената чакалня е предвидена, за да се фиксират плаващите валутни курсове, но какъв ще е конкретният курс, ниокй не знае.. В момента се смята, че лева е надценет от 2 до 3 пъти.... Страните в ERM-2 подписват, че няма да променят фиксирания валутен курс, с който са влезли в чакалнята, до приемането на еврото"

  • 3
    plebs avatar :-|
    plebs

    С лев, вързан за еврото, ние СМЕ в еврозоната. Освен агитацията на наследниците на БКП, до голяма степен страховете се насадиха и от нескопосаните напъни на служебните недоразумения, които при това бяха гарнирани с лобиране за отпадане на борда. В това число и от Командира. Има и неяснота дали в чакалнята можем да влезем така, както сме си с борд. Олигархията у нас само чака удобния момент да обезцени взетите кредити и да национализира загубите. Така, както го направи 97-ма, така, както го направи и с КТБ. Нещата не са се уталожили достатъчно за да се експериментира дори с плаващ курс, както обичайно е в механизма ЕРМ-2

  • 4
    raimond avatar :-P
    Meister Eckhart

    нямате си представа колко хора в БГ вярват че като влезем в евро зоната всичко ще стане двойно по-скъпо

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "pavel_p":

    Кой го смята? И аз си мислех че е така, но се натъкнах на много проучвания в противната посока. Позовавай се на източници, иначе думите ти увисват.

    Аз смятам, че цените тук няма да се променят, защото има голяма конкуренция между супермаркетите, по-сериозните покупки вече се плащат в евро, а и валутата ни е с фиксиран курс към момента.

  • 6
    knb avatar :-|
    knb

    До коментар [#3] от "plebs":

    На е така. Лев вързан за еврото не е равносилно на евро. Защото централната банка може да контролира масата на левовете и да ги адаптира към икономиката и пазара. Ако сме в еврото не можем да контролираме паричната маса и ще сме изложени на жестока финансова криза както бяха изложени Испания, Португалия и Ирландия. Ирландия се оттърва, защото още нямаха член за тавана на дефицита а и английската банка им помогна. Лев вързан за еврото е на порядъци по-добро от евро, особено при нееднакво развитие на икономиката и на доходите.

  • 7
    knb avatar :-|
    knb

    До коментар [#4] от "Meister Eckhart":

    Какво залагаш че няма да стане двойно по-скъпо? Даже и в Германия стана двойно по-скъпо. Все пак не всичко. Собствеността ще си остане евтина. И това ще позволи по-лесно да те купят.

  • 8
    knb avatar :-|
    knb

    До коментар [#5] от "Георги Георгиев":

    Марката а и всички валути бяха фиксирани и стана двойно по-скъпо в Германия, 1,6 пъти по-скъпо в Испания (курса беше 10:600) 30% по-скъпо във Франция (1:13). Изобщо гледай историята а не светлото бъдеще.

  • 9
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Много малко хора знаят, че „преминаването към евро“ (заменянето на лева с еврото) не е същото като „влизане в еврозоната“. Защото влизането в еврозоната включва „преминаване към евро“, но включва и някои други неща, за които не се говори.

    Има няколко държави, които са се отказали от своята национална валута и са приели еврото едностранно (без да искат разрешение от друга държава или ЕС). Но не са в еврозоната. Не са и част от ЕС.

    Има и държави, където се ползват повече от една чужди валути (тяхната собствена практически не се ползва).

    Има държави, които са приели американския долар (без да са част от САЩ).

    Причината да се мълчи за разликата между влизането в еврозоната и приемането на еврото е, че ако се заговори ще се разсмърди. Даже невежите икономически може да разберат, че (ще) ги ограбват чрез инфлация (което не е трудна концепция за схващане).

    Или може би надценявам народонаселението? Може би просто ще влезе през едното ухо и ще излезе безпрепятствено през другото и най-много майките на нашите господари да бъдат споменати в сексуален смисъл след запой с алкохол пред телевизора (както обикновено се случва)?

  • 10
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    В Дания имаше референдум за въвеждане ба еврото. В Швеция също. И датчаните, и шведите казаха "не" и сега си имат датските и шведски крони. А ние ще си правим референдуми за избирателната система. Или за електронно гласуване. Разни хора, разни идеали.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK