С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 26 юни 2017, 14:08, 33352 прочитания

Само една трета от българите подкрепят влизане в еврозоната

В обществото преобладава мнението, че България не изпълнява напълно критериите за членство в Шенген, сочи изследване на "Алфа Рисърч"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Българите искат по-силна интеграция в Европейския съюз, но имат притеснения към евентуалното влизане на страната в еврозоната и едва една трета от тях подкрепят подобен ход. Поляризирано е и мнението дали България трябва да влезе в Шенген, като по-голяма част от обществото смята, че страната ни не изпълнява напълно критериите за членство.

Това са част от изводите от първото проучване на обществените нагласи на агенция "Алфа Рисърч" съвместно с "Нова тв" след старта на 44-ото Народно събрание и формирането на третия кабинет "Борисов". Изследването е проведено от 12 до 22 юни между 1024 души и е представително за страната.


Данните показват, че българите споделят предпазлив оптимизъм за политическото и икономическото развитие на България на фона на сериозните предизвикателства пред региона и ЕС. В страната има моментно политическо спокойствие, като правителството и премиерът стартират с доверие, почти идентично с това на кабинета "Борисов 2", а парламентът успява да намали до известна степен изключително високите нива на критичност. Въпреки това обаче доверието в институциите остава изключително ниско.


Европейски страхове

Доминиращата ориентация на българското общество остава проевропейска и въпреки вълната от национализъм приобщеността към ЕС се възприема като основен фактор, който може да гарантира сигурност в ситуацията на множеството глобални рискове и по-добро икономическо развитие, отбелязват от "Алфа Рисърч". Нещо повече - сътресенията в ЕС около Брекзит накланят все повече везните на общественото мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на ЕС.




Почти половината българи споделят мнението, че ако България иска да бъде част от държавите на т.нар. първа скорост в ЕС, тя трябва да се присъедини към Шенген и еврозоната. В същото време обаче по-голяма част от българското общество смята, че страната ни не изпълнява напълно критериите за членство в шенгенското пространство, като особено силно критично е мнението за наличието на върховенство на закона и борба с корупцията.


И ако все пак одобрението за членство в Шенген доминира над неодобрението - 50% спрямо 23%, то тенденцията е обратна за членството в еврозоната. Само една трета (32%) смятат, че страната трябва да влезе в елитния европейски клуб, а 43% са против. Причината е вероятно в липсата на достатъчно информация и непознаването на ползите, което предизвикват сериозни притеснения - например опасения за повишаване на цените.


По-тясната интеграция в ЕС е един от въпросите, по които има съществено разминаване в позициите на отделните електорални групи. Категорични привърженици на сближаването с ЕС са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии. Обратно – сред противниците на тази теза се открояват избирателите на БСП, ДПС, "Воля" и "Обединени патриоти".

Председателството като шанс

Доста по-сериозен обществен консенсус има по отношение на предстоящото в началото на следващата година председателство на България на Съвета на ЕС. Половината от българите го оценяват като много важно и че страната ни трябва максимално да се възползва от него. Тази позиция не се споделя само от привържениците на БСП, за които то е формалност, на която не трябва да се обръща внимание. Същевременно избирателите на ДПС масово нямат мнение по темата.


Ангажиментите на България по председателството се виждат най-вече в извеждане и поставяне за обсъждане на важни за страната приоритети и предлагане на конкретни политики на равнище ЕС.

Позициите на правителството

Месец след като пое управлението, правителството има одобрение от 23% срещу 33% неодобрение – равнище, аналогично на това, от което стартира и "Борисов 2" (виж прикачените графики). Нормално за началото на един управленски мандат, значителна част от хората все още не са в състояние да изразят мнение за работата на кабинета и към момента.

Първите мнения за работата на министрите ги обособява в три групи: добре познати от предишните две правителства на ГЕРБ министри с положителна оценка; министри, чиято работа все още не е позната на обществото, поради което малка част от хората изразяват мнение за тях - това е най-голямата група от около 10 – 12 членове на кабинета; министри, които ръководят натоварените със силни обществени очаквания сфери и не получават кредита на доверие, от който се ползват другите им колеги. Така преобладаващо критично е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева, към икономическия Емил Караниколов, към здравния Николай Петров.

Поредица изяви на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат критично и му отреждат място сред най-малко успешните членове на кабинета.
Същевременно популярността на вицепремиера Томислав Дончев, с най-висока оценка сред министрите, има необичайни характеристики - той привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, като бележи и своеобразен рекорд по ниска степен на неодобрение (едва 1.5%), съвършено нетипична за отношението към политиката и политическото у нас.

Външнополитическата активност на правителството в първите седмици от сформирането му получава общо одобрение. Укрепването на позициите в рамките на ЕС обаче е свързано с решаване на вътрешнополитически проблеми - особено в осигуряване върховенство на закона и борба с корупцията, които, както и в предишния мандат, продължават да се възприемат като слабост на управлението. Именно това противоречие поляризира и отношението към правителството като цяло и към отделни негови представители.

Премиерът Борисов запазва съизмеримо с периода на предишното управление доверие от 32% и недоверие от 35%. С тази подкрепа той остава най-одобряваният политически лидер, но следван близко от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). Всички останали партийни лидери, както парламентарни, така и извънпарламентарни, запазват твърде ограничена обществена подкрепа.

ГЕРБ остава най-подкрепяната политическа партия с около 6% преднина пред БСП.
Прокуратурата - все повече на дъното

Оценката за дейността на институциите потвърждава тенденцията към трайно ниско доверие в тях (виж прикачените графики). Изключение прави единствено президентът Радев, който запазва одобрение от 57% срещу 12% неодобрение. Народното събрание стартира мандата си с 15% положителни оценки срещу 39% отрицателни, като все пак успява да намали критичните оценки с 20 на сто. С подобно равнище на доверие се ползва и председателят на парламента Димитър Главчев.

Изключително слабо остава доверието в главния прокурор и съдебната система, което години наред гравитира около едни и същи ниска нива. Очевидно нито една от противостоящите страни не е успяла да убеди общественото мнение в своята кауза, в резултат на което се задълбочава усещането за липса на ефективно правосъдие и справедливост, пишат социолозите. Едва 8% е одобрението за главния прокурор Сотир Цацаров, а с 1 процент повече - за съда.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1630 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1905 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Проект на антикорупционен закон няма, само странна концепция за нов мегаорган

Не става ясно как ще работи новата комисия, ще може ли да започва проверка по анонимен сигнал и при какви условия

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10