България не иска задължителни цели за енергийна ефективност до 2030 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България не иска задължителни цели за енергийна ефективност до 2030 г.

По време на заседанието са дискутирани и предстоящите промени свързани с енергийните характеристики на сградите, но без да бъде взето някакво конкретно решение по тях.

България не иска задължителни цели за енергийна ефективност до 2030 г.

Новият енергиен пакет на ЕК предвижда постигане на 30% енергийни спестявания в ЕС

8261 прочитания

По време на заседанието са дискутирани и предстоящите промени свързани с енергийните характеристики на сградите, но без да бъде взето някакво конкретно решение по тях.

© Надежда Чипева


България не е съгласна новата цел за 30% енергийна ефективност до 2030 г., която се предлага от Европейската комисия да има задължителен характер за отделните страна членка. Това стана ясно по време на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз "Транспорт, телекомуникации, енергетика", част "Енергетика", което се проведе в Люксембург в понеделник с участието на енергийните министри на ЕС. Този въпрос беше най-дебатираният по време на заседанието и в крайна сметка страните членки не са стигнали до единна позиция. Според източници на "Капитал" основните привърженици на задължителните цели за енергийна ефективност са били по-големите страни членки на ЕС, докато България и друга група държави са поддържали тезата, че целта трябва да е индикативна.

Предложението за задължително 30% енергийно спестяване спрямо използваната енергия през 1990 г. е част от новия енергиен пакет "Чиста енергия за всички европейци", който беше представен в края на миналата година. С него енергийната ефективност се поставя в центъра на новото енергийно законодателство. Пакетът предвижда също и увеличаване на дела на възобновяемата енергия до 27% (при 20% до 2020 г.) и по-големи ограничения за въглищните централи.

Според сега действащите правила страните от ЕС трябва да постигнат енергийни спестявания в размер на 20% до 2020 г. Целта според сега действащото законодателство е задължителна. "Капитал" не успя да се свърже с изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Ивайло Алексиев, за да разбере дали тази цел ще бъде постигната.

Въпрос на проценти

"България счита за приемлива целта от 27%, но в дух на компромис е готова да приеме предложената по-амбициозна цел от 30%, като тя трябва да остане съобразена с националните специфики на всяка държава, гласи позицията на нашата страна, представена от енергийния министър Теменужка Петкова. В нея се казва още, че целта трябва да е индикативна, а определянето на индивидуалните цели за всяка държава да е недискриминационно.

След часове на дебати по темата е постигнато общо съгласие в измененията на директивата относно енергийната ефективност да бъде заложена норма от 30% за енергийни спестявания.

По време на заседанието са дискутирани и предстоящите промени свързани с енергийните характеристики на сградите, но без да бъде взето някакво конкретно решение по тях. Представения пакет мерки предвижда новите сгради да имат нулево енергийно потребление след 2020 г. Това означава да се проектират така, че ако не са пасивни, то поне 55% от енергията им да се осигурява от възобновяеми енергийни източници, които са инсталирани в самите тях или на 15 км до тях. Новите сгради също така трябва да имат енергиен клас А подобно на електроуредите.

ЕК отива дори още по-далеч, като предлага от 2050 г. и вече изградените сгради да отговарят на изискванията за нулево енергийно потребление.

Спестяванията на търговците

Енергийните министри на страните от ЕС са постигнали съгласие, че търговците на електроенергия, газ, парно и горива трябва да продължат да спестяват годишно по 1.5% от продаваната от тях енергия до 2030 г. В момента това изискване съществува, но с хоризонт до 2020 г.

То е заложена в българското законодателство от 2012 г.. С него на практика се обхващат всички търговци с продажби над 20 гигаватчаса енергия и 6.5 хил. тона течни горива годишно. Това са около 120 - 130 фирми. За всяка от тях трябва да бъде одобрен индивидуален план за спестяване от Министерския съвет. Това обаче не е правено досега и е основната причина мярката да не тръгне.

Енергийна свързаност

По време на заседанието България е предложила в списъка на проекти от общ интерес да бъде включена и нова междусистемна връзка 400 kV между България и Сърбия. "Това ще допринесе за увеличаване на трансграничния капацитет, улесняване обмена на енергия в района на Западните Балкани", се казва в съобщението. Включването на този проект в списъка с приоритени проекти ще осигури европейски средства за неговото изграждане.

България не е съгласна новата цел за 30% енергийна ефективност до 2030 г., която се предлага от Европейската комисия да има задължителен характер за отделните страна членка. Това стана ясно по време на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз "Транспорт, телекомуникации, енергетика", част "Енергетика", което се проведе в Люксембург в понеделник с участието на енергийните министри на ЕС. Този въпрос беше най-дебатираният по време на заседанието и в крайна сметка страните членки не са стигнали до единна позиция. Според източници на "Капитал" основните привърженици на задължителните цели за енергийна ефективност са били по-големите страни членки на ЕС, докато България и друга група държави са поддържали тезата, че целта трябва да е индикативна.

Предложението за задължително 30% енергийно спестяване спрямо използваната енергия през 1990 г. е част от новия енергиен пакет "Чиста енергия за всички европейци", който беше представен в края на миналата година. С него енергийната ефективност се поставя в центъра на новото енергийно законодателство. Пакетът предвижда също и увеличаване на дела на възобновяемата енергия до 27% (при 20% до 2020 г.) и по-големи ограничения за въглищните централи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.