Съдебният съвет ще гледа сигнал срещу Лозан Панов от близки до Пеевски медии

В сигнала на управителя на "Блиц" Ивайло Крачунов се твърди, че председателят на ВКС упражнява политическа дейност

Оставката на Панов е искана неколкократно от някои от членовете на съвета като Димитър Узунов и Ясен Тодоров
Оставката на Панов е искана неколкократно от някои от членовете на съвета като Димитър Узунов и Ясен Тодоров    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Оставката на Панов е искана неколкократно от някои от членовете на съвета като Димитър Узунов и Ясен Тодоров
Оставката на Панов е искана неколкократно от някои от членовете на съвета като Димитър Узунов и Ясен Тодоров    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Висшия съдебен съвет (ВСС) ще разгледа сигнал на близкия до Делян Пеевски сайт "Блиц" срещу шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов, става ясно от дневния ред на заседанието на пленума на съвета в четвъртък. В него е включено разглеждане на сигнал на главния редактор на сайта Ивайло Крачунов срещу Панов с твърдението, че председателят на ВКС упражнява политическа дейност. Сигналът е подаден в края на май и от публични изявления на самия Крачунов става ясно, че конкретният повод е участието на председателя на ВКС в протест срещу изгонването на отец Паоло Кортези от Белене. В митинга участваха и политици от "Нова република" и "Да, България".

За какво е сигналът

Информация, че Крачунов заедно с водещата в Канал 3 Илиана Беновска внася сигнал във ВСС срещу "безумията на Лозан Панов", е публикувана в сайта "Блиц" още на 11 юни. "Вече сезирах преди две седмици етичната комисия към ВСС за това, че Лозан Панов посещава политически мероприятия, както и хора от "Дай България", казва Крачунов същия ден като гост на предаването "Беновска пита".

Иначе цялостното обяснение на Крачунов е, че се "прави опит за един много неприятен сценарий срещу главния прокурор и прокуратурата с главни действащи лица Лозан Панов, кръгът около "Капитал" и гравитиращите покрай тях протестъри. Това, което няма да стане, е те да постигнат победа и да нанесат удар на прокуратурата".

През последните месеци Лозан Панов е подложен на непрекъсната атака както в медиите от кръга на Пеевски, така и от мнозинството в ВСС, включително и от политици и представители на някои институции. Почти на всяко заседание на пленума мнозинството от съвета обсъжда сигнал срещу Панов. Последно преди две седмици единодушно беше решено да се провери софтуерът в почивните бази на ВКС по сигнал на директора на дирекция "Финанси" към съда Лъчезар Спасов, който е в процес на съкращаване. Неколкократно някои от членовете на съвета (Димитър Узунов и Ясен Тодоров) даже поставят въпроса за оставка на Панов, основно през медийни участия.

Упреци за това, че председателят на ВКС "политиканства", е отправял и главният прокурор Сотир Цацаров, който даде да се разбере, че възприема искането на Панов за реформа в прокуратурата като лична атака и даже като "война". Отношенията между Панов и Цацаров продължиха да се изострят и през последния месец, след като стана известна срещата между Цацаров и издателя Сашо Дончев, получила прозвището "ЦУМ-гейт", на която председателят на ВКС настоя да бъде направена проверка. В този контекст се вкарва в ход и сигналът на Крачунов, който е подаден преди месец и се отнася за събитие от началото на март.

Кой го внася

Предложението за разглеждане на сигнала от пленума на ВСС е внесено от етичната комисия към съдийската колегия. Неин председател е Даниела Костова и членове Галя Георгиева, Димитър Узунов, Мария Кузманова и Юлия Ковачева. По информация на правния сайт "Дефакто" само Ковачева е гласувала против внасянето на сигнала. Точката не е придружена с предложение за образуване на проверка срещу Панов, но това не означава, че такова предложение не може да се направи по време на самото обсъждане.

От юридическа гледна точка нещата са съвсем ясни - всеки гражданин, пък бил той и съдия, даже и председател на върховния съд, има право публично да изразява своята гражданска позиция по всякакви важни обществени събития. Съдията може да участва и в политически дебат, а оценката за допустимостта на неговите изявления трябва да се извършва при отчитане на всички обстоятелства, включително и това дали дискусията е по важен за обществото въпрос. Такива са ясните стандарти в практиката на Европейския съд по правата на човека и Венецианската комисия, изразени в известни решения на ЕСПЧ, като например "Бака срещу Унгария", "Кудешкина срещу Русия" и др. Съгласно българската конституция и Закона за съдебната власт на магистратите е забранено да членуват в партия и да развиват партийна дейност, но не и да имат политически възгледи и да правят политически изявления, стига те да не поставят под съмнение тяхната обективност и безпристрастност по конкретни дела. Проблемът е, че за мнозинството в настоящия състав на ВСС стандартите нямат значение, още повече че самите членове на съвета, които водят атаката срещу Панов, дават ясни сигнали за сериозни задкулисни ангажираности от съвсем друг характер.