"НДК гейт" подпали властта

Скандалът около управлението на Националния дворец на културата (НДК), парите за ремонта на сградата и контрола върху тях ескалира стремително.

За последните 48 часа държавното дружество смени трима директори и две надзорни министерства. Мирослав Боршош беше изхвърлен, после върнат. Неговият краткотраен наследник го обвини публично в разхищение на публични средства и в нагласяне на поръчки. Опозицията поиска анкетна комисия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Насред всичко това премиерът Бойко Борисов не обясни с нищо хаотичните действия, които поставиха под съмнение едновременно министъра за европредседателството Лиляна Павлова, Мирослав Боршош и самия премиер.

48 часа хаос

Кризата около НДК се запали още преди няколко седмици. Според поредица текстове във в. "Труд" изпълнителният директор Мирослав Боршош е използвал държавната субсидия за ремонта на сградата за други цели. Дотук НДК е получил общо 45 млн. лв. от Министерския съвет.



Строителната фирма, която ремонтира НДК - "Галчев инженеринг", потвърди пред "Капитал" и други медии, че е получавала единствено авансово плащане от 3 млн. лв. и очаква забавени преводи за около 10 млн. лв. Прокуратурата потвърди, че разследва управлението на двореца от месеци. Ресорният министър за председателството на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, която получи попечителство над НДК с пристигането на третия кабинет "Борисов", поиска четири различни проверки на държавни институции, сред които и Агенцията за държавна финансова инспекция.

В понеделник съмненията кулминираха в решението на Павлова за отстраняване на Боршош и поставянето на негово място на досегашния председател на съвета на директорите Борислав Велков. По-малко от 24 часа по-късно Бойко Борисов даде на заден ход и възстанови Боршош на поста му. Правителствената пресслужба обяви, че са "изчистени противоречията за начина на управление на НДК."

Парещият картоф беше прехвърлен на министъра на културата Боил Банов с решение като извънредна точка от дневния ред на Министерския съвет днес. Досега принципал на държавната фирма беше Лиляна Павлова. Решението бе обявено предварително още вчера от премиера Бойко Борисов като първа стъпка в процеса на възстановяване на уволнения директор на НДК Мирослав Боршош. Днешното решение на кабинета няма обявени мотиви, но зад него стои най-вероятно фактът, че центърът на българското председателство, който е НДК, е сериозно закъсал със сроковете и парите и е възможно да се превърне в грандиозно фиаско за кабинета "Борисов".

Фейсбук държава

Докато правителството замлъкна след тези действия, за 48 часа в основна арена на скандала се превърна фейсбук. Първо ведомството на Лиляна Павлова обвини Боршош в "системно неизпълнение на указания от едноличния собственик на капитала и системно неизпълнение на решения на съвета на директорите". Бившият нов директор на НДК реагира със статус, според който е бил обект на натиск да подписва обществени поръчки в "условия, които не отговарят на правилата и закона".

Борислав Велков, който беше директор на НДК за един ден, също обвини Боршош в липса на визия и бизнес план за дружеството и в докарването му до фактически фалит. Той потвърди част от обвиненията за нецелево разходване на средства и лошо управление на двореца. "В качеството си на председател на съвета на директорите на НДК и отговорен към професионалните ценности ще ви кажа, че заварих едно тежко фалирало дружество. Катастрофирало дружество!", коментира Велков. Управлението на НДК е без визия, без бизнес план, сочи той и косвено потвърждава обвинението на прокуратурата: "Няма да издавам колко пари има в сметката на дружеството към днешна дата, но бих обобщил така - то е с показатели на фалит. Още по-зле дори - наличните пари са вече предварително похарчени, защото са дължими за няколко поредни месеца на фирмата (и браво за търпението и усилията, които се полагат), която в момента се чуди как да адаптира и ремонтира НДК за наистина най-важното събитие с дългосрочно културно отражение за цялото общество, каквото е предстоящото председателство на България през 2018 г."

Борислав Велков разпространи и разговор с член на комисията по избор на строителна фирма за ремонта на НДК - ръководителят на сектор "Електрозахранване" Иван Беров, според когото резултатът от конкурса е бил нагласен предварително в полза на "Галчев инженеринг". Десет часа по-късно от ПР отдела на НДК пуснаха официално становище, че кореспонденцията не е изпращана от Беров. "Съобщенията категорично не са написани от мен и не са изпращани от моя телефон. Нямам друго обяснение, освен че става дума за манипулация", се казва в съобщението.

Какви са фактите?

По закон "Национален дворец на култутрата - Конгресен център" има задължение да публикува тримесечни финансови отчети за дейността си. По време на управлението на Мирослав Боршош това задължение за изнасяне на информация не е спазвано.

НДК публикува финансови отчети едва от шест години, след като беше преобразувано от несъществуващата правна форма "творческо-стопанско обединение" в ЕАД. Затова не може да се каже точно какво е ставало преди, но от сегашните документи се вижда, че дружеството е на постоянна загуба. За 2016 г. НДК има общ приход от 10.4 млн. лв. и разход от 19.7 млн. лв. и обща загуба от 8.6 млн. лв. Малко над 5.8 млн. лв. от загубата идват от разходи за амортизация на сградата. Също по 5.8 млн. лв. са отишли за външни услуги и за заплати на персонала през изминалата година, показва отчетът на дружеството.

Основната част от приходите на НДК - над 60%, идват от дългосрочни наеми на офисни и търговски площи. Става въпрос за административната сграда, в която наематели са например bTV. Над 30% от приходите на дружеството идват от краткосрочно отдаване на зали и площи за събития на външни организатори. Собствената продуцентска дейност за момента носи не повече от 7% от приходите на дружеството. Към нея спадат инициативи като откриването на "Перото", театър "Азарян", спектакъла "Квартет", с които Мирослав Боршош успя да си създаде позитивен имидж като директор на НДК. Според източници на "Капитал" тези проекти не са икономически обосновани и са губещи за дружеството. От НДК отказаха да отговорят на въпросите на "Капитал" за финансовото си състояние и за цифрите зад него.

Опозицията помириса кръв

Днес партиите решиха да реагират на скандала и парламентарна и извънпарламентарна опозиция единодушно поискаха анкетна комисия. БСП и ДСБ пуснаха еднотипни декларации за неадекватните действия на кабинета по едно и също време. ДПС обяви, че ще подкрепи създаването на такава комисия. По обед пресцентърът на прокуратурата съобщи, че още на 8 юни е образувано досъдебно производство за незаконосъобразно разпореждане с бюджетни средства в НДК.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че БСП пуска и сигнал до главния прокурор с искане за проверка какво се случва в НДК. "Вицепремиер обвинява директор на НДК, премиер го връща и отнема на вицепремиера част от ресора му за председателството - какво се случва в държавата", попита лидерът на БСП, а след това пусна същото послание във фейсбук профила си. ГЕРБ няма приоритети и политики за председателството, цялата дейност е "сведена до това кой в ГЕРБ да открадне едни пари от ремонт и едни плочки", каза Нинова. Според нея "две лобита в ГЕРБ бият ли се кой да вземе обществените поръчки за 50 млн. ремонт в НДК", заради това се рискува бъдещето на България", допълни тя. И заключи, че е била правилна позицията на БСП да не става параван на ГЕРБ в тези "кражби и далавери", като допусне Деница Златева да стане министър за председателството.

Почти по същото време ДСБ в декларация поиска Народното събрание да свика анкетна комисия, която да установи има ли корупционен натиск при осъществяването на обществените поръчки, свързани с ремонта на НДК, и дали се прикрива такъв натиск от премиера или ресорния министър, отговарящ за председателството. "Няма как да не си зададем въпроса има ли министър Павлова доверието на премиера и ако не, защо не е поискана нейната оставка", пише още в декларацията на ДСБ.

ДПС ще подкрепи предложението за анкетна комисия, заяви от името на партията Йордан Цонев. Случаят стана широко известен, част от министрите твърдят, че има натиск, самият Боршош твърди, че има натиск върху него за обществени поръчки, аргументира се Цонев, като добави, че случаят е по-скоро за прокуратурата, но е добре и парламентът да се занимае с него, доколкото засяга и председателството.

След дълго мълчание, чак привечер от пресцентъра на ГЕРБ обявиха, че партията ще подкрепи предложението за създаване на временна комисия. Решението е взето след проведен разговор на премиера и лидер на партията Бойко Борисов с председателя на парламентарната група Цветан Цветанов.

Още проверки

Прокуратурата също се включи в сюжета. Още на 21 февруари 2017 г. ДАНС е изпратила до главния прокурор сигнална справка за нарушения с бюджетни средства в НДК, обявиха днес оттам. Отпуснатите от Министерския съвет 17 млн. лева през август 2016 г. са с предназначение единствено за покриване на разходите по бъдещото европейско председателство, но част от тях са харчени за други цели и са извършвани плащания по договори за минали периоди. Назначена е счетоводна експертиза, след приключването й ще се реши как ще продължи производството, твърдят от обвинението.

Кой кой е Борислав Велков влиза в съвета на директорите на НДК през май 2017 г. От 2011 г. досега е участвал в управлението на "Арена Армеец", както и на "Арена Русе" и е консултирал проектите за "Арена Бургас" и "Арена Колодрум" - Пловдив. Мирослав Боршош управлява НДК от 2014 г. През 1997 г. той постъпва на работа в екипа на Надежда Нейнски, докато е външен министър, като специалист в управление "Информация". Впоследствие става парламентарен секретар на външното ведомство. След като СДС загуби властта през 2001 г. от НДСВ, Боршош е избран за лидер на младежката организация на СДС. Прекратява обаче партийната си дейност. През 2005 г. Боршош беше в инициативния комитет по издигането на Бойко Борисов за кмет на София на частичните кметски избори. След това известно време е съсобственик на в. "Новинар" и собственик на сайта "Всеки ден". Имал е продуцентска компания.

Статията е обновена в 19,15 ч.