ЕК обсъжда орязване на парите за кохезионна и селскостопанска политика

Европейска добавена стойност, гъвкавост и нови функции. Това са трите кодови фрази в предложената от Европейската комисия (ЕК) Бяла книга за бъдещето на финансите на Европейския съюз. Както и при другите си бели книги ЕК формулира пет сценария за развитието на европейския бюджет (виж в карето най-долу) и отказва да се ангажира с конкретна позиция. При все това същината на представените идеи е в три насоки - прехвърляне на повече средства от национални към общоевропейски програми, освобождаване на повече фондове за посрещане на кризисни ситуации и финансиране на нови области като сигурност и отбрана, макроикономическа стабилизация и т.н.

"Нито едно евро или цент не трябва да бъде инвестиран без европейска добавена стойност, нещо, което не е възможно на национално ниво", каза Гюнтер Йотингер, комисар по бюджета и човешките ресурси, при представянето на Бялата книга на ЕК.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Накратко ЕК предлага националните правителства да се конкурират за по-голям процент от средствата в европейския бюджет, а заради новите политики, с които ще се ангажира Брюксел, селскостопанската и кохезионната (по сближаването – бел. ред.) политика неизбежно ще бъдат орязани. Свиването на финансирането на двете политики присъства в четири от петте предложени сценария.

Пари няма, само идеите са много
Бялата книга, която беше представена днес, е част от цяла поредица документи, които целят да предизвикат дебати. В нея са включени много, понякога противоречиви идеи, от които страните членки могат да избират и обсъждат преди началото на преговорите за бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС (сегашната е между 2014 и 2020 г.), които ще започнат във втората половина на 2018 г.

Европейският бюджет за седемте години между 2014 и 2020 г. е в размер на малко над 1 трилиона евро, или между 140 и 150 млрд. годишно. Той е нищожна част от публичните разходи на страните членки – например размерът на френския бюджет е десет пъти по-голям. За страни като България обаче той осигурява над 60% от публичните инвестиции. Бюджетът се попълва от т.нар. собствени източници - вноски на страните членки, които зависят от брутния им национален доход и процент от приходите им от ДДС, както и приходите от мита. През 2015 г. вноската на България е била 425 млн. евро, а на Германия - 24.283 млрд. евро

ЕК изхожда от факта, че средствата в европейския бюджет неизбежно ще намаляват. Излизането на Великобритания от ЕС ще лиши бюджета от 10-12 млрд. евро годишно, а новите търговски споразумения с Япония, Канада, Виетнам ще намалят приходите на ЕС от мита и такси. В същото време 27-те страни членки искат да влагат пари в отбранителни проекти, сигурност на външните граници, обща политика за бежанците и т.н. Това налага съществена реформа както на приходната, така и на разходната част на бюджета. "Налага се да направим труден избор, или трябва да харчим по-малко, или да намерим нови източници на финансиране", каза Йотингер.

Европейската комисия не предлага решение на проблема, а Бялата книга дори не прави опит да представи и най-бегла сметка за бъдещата финансова дупка или за разходите, които новите политики биха довели. В нея са изброени възможни нови източници на финансиране, като например приходите от продажбите на CO2 квоти или такси върху вноса на енергийни ресурси, но без да се дава предпочитание на нито един от тях.



От тона на книгата обаче се вижда какви са предпочитанията на ЕК за насоката, в която да се развива европейският бюджет. Комисията например счита, че управляваните от нея програми (като "Хоризонт 2020" или "Еразмус") са значително по-ефективни от националните. Също така ЕК набляга на необходимостта от гъвкавост на бюджета, което означава по-малко средства да се дават за дългосрочни програми, като вместо това по-голям дял от европейския бюджет трябва да остава неразпределен, за да може с него да се реагира на непредвидени ситуации.

Само предупреждение за непослушните?
Някои от идеите най-вероятно ще срещнат бурна съпротива, като например предлаганото обвързване на европейското финансиране със спазването на върховенството на закона. Заплахата, която засега касае Полша и Унгария, беше повдигната от германски политици, но в документа на ЕК тя е завоалирана до фразата "има ясна връзка между върховенството на закона и ефективните частни и публични инвестиции, които се подпомагат от европейския бюджет".

В самата комисия съществува явно противоречие по въпроса. Комисарят Йотингер е твърдо за подобно обвързване, докато президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер наскоро сподели, че подобен подход ще отрови атмосферата в ЕС.

Еврокомисарите наблягат на необходимостта да се направи много по-тясна връзка между качеството на държавното управление и финансирането от европейския бюджет, но отново без много конкретни предложения.

Пет сценария за бъдещето на европейския бюджет 1. Запазване на статуквото Запазване на сегашните политики на ЕС и европейски бюджет, който остава като цяло на сегашното си ниво. За да се отделят повече пари за отбрана и външна политика, се намалява делът на средствата, които отиват за политиката на сближаване и селскостопанските субсидии (сумата обаче се запазва приблизително на досегашното си ниво). За да не се увеличават вноските на страните членки, трябва да се намерят допълнително източници на средства за евробюджета. 2. Да правим заедно по-малко ЕС ще се съсредоточи в политиките, необходими за гладкото функциониране на единния пазар. Размерът на бюджета ще се намали, като всички политики освен за поддържане на конкурентоспособността на страните членки ще загубят финансиране. 3. Някои да правят повече За да се финансират политиките, които част от страните членки биха искали да провеждат заедно, се създават допълнителни бюджетни инструменти извън настоящия европейски бюджет. Новите бюджети, например за еврозоната или за отбрана се финансират основно от страните, които участват в тях. Като цяло парите за настоящите политики остават непроменени, но заради отделените повече средства техният дял ще спада за сметка на общите действия в областта на отбраната или външната политика. Въвежда се нов инструмент за макроикономическа стабилизация на страните членки от еврозоната. 4. Радикална промяна Да се финансират само проекти с много висока добавена стойност за всички страни членки. Това ще изисква по-скромен европейски бюджет, който може да се попълва от нови източници (например данъци върху вноса на енергийни суровини). Засилва се финансирането на политиките за подкрепа на конкурентоспособността, отбраната и външната политика и спада делът на земеделието и сближаването. 5. Да правим повече заедно ЕС решава да преследва всички заявени цели, като се увеличава делът на политиките в областта на отбраната, външните работи и подкрепата за конкурентоспособността, а политиките по сближаване и земеделие получават повече пари, отколкото досега. Сериозна реформа на приходната част на европейския бюджет, включване на нови източници на финансиране на бюджета.