Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем имаме ли подкрепа за еврозоната
Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изчезването на лева, прогнозира министърът на финансите


Теди Василева

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През последния месец България видимо ускори дипломатическите разговори с лидери в Европа в посока приемане на страната в т.нар. чакалня на еврозоната (механизма ERM II). Това беше тема на срещите на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев с Еманюел Макрон и Ангела Меркел преди няколко седмици. На 23 юни тримата заедно с президента Росен Плевнелиев и подуправителя на БНБ Калин Христов обсъдиха темата и на специална среща с германския финансов министър Волфганг Шойбле. Какъв е шансът на България да влезе в преддверието на еврозоната, кога ще е възможно и какви ще са ефектите, попитахме министър Горанов.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Какво има да ви казват в края на годината, те вече ви го казаха в прав дипломатически текст че нема да стане. За Шенген също. По политически причини. Просто немат интерес.
Научете се да разчитате дипломатическия език или си назначете преводачи да ви го разтълкуват. Когато ви се каже нещо за "съдебната система" и "върховенството на закона", то това означава кратко и ясно - "Немаме интерес, забравете".
"Първо, по договора за присъединяване към ЕС ние трябва да влезем. Задължени сме. "
А Дания и Швеция защо направиха референдуми, населението каза НЕ и те не влязоха?Къде е разликата?
По-добре да не влизаме, щото не се знае какво би станало с Еврото!
До коментар [#3] от "Кърти Вонегът":
Сериозно ли мислите, че еврото е по-несигурна валута от лева и ако се срине еврото и се разпадне еврозоната ние ще сме зашитени ако се придържаме към лева.
Е нека първо курса да стане 1,60лв./1$. Поне!
;)
Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем имаме ли подкрепа за еврозоната?!
То и сега си е ясно, че нямаме подкрепа и какво ще се промени до тогава? В Шенген ли ще ни приемат? Реформи в съдебната ли система ще се направят, така че "убавците" да отидат на топло?
"А Дания и Швеция защо направиха референдуми, населението каза НЕ и те не влязоха? Къде е разликата?"
Разликата е, че там ги питат по важни за хората въпроси, а тук въобще не ни питат!
Прощавайте, това с президентът Плевнелиев грешка ли е или факт? Симпатизирам му, но не разбирам участието му в срещата. Иначе - късмет, че сме централно разположени на Балканите и граница на Турция, че някой да се загрижи..
"Има някакво неразбиране, с което често се сблъсквам и малко ме озадачава, защото икономисти си позволяват да коментират тази тема, без да вникват в същността на валутния борд и структурата на управление "Емисионно" в БНБ. На практика нито някакъв ресурс ще се освободи, нито някой ще може да използва този ресурс... при влизане в еврозоната централната банка ще трябва да емитира евра и да ги обезпечи със сумата, която сега стои зад емитираните левове."
Аз горе-долу разбирам от икономика, но ето тези тънкости и аз не ги разбирам. Ако може някой форумец да обясни, защото и на Владо нищо не му разбирам.
Нали БНБ сега държи евро, които за обезпечение на напечатаните левове. Е, минаваме на евро, изтегляме левовете и печатаме евра, които са обезпечени със сегашните евра в актива на БНБ ли? Това е някакъв абсурд.
Въобще, сегашната система с виртуални пари е така направена, че никой не може да я разбере. Количеството пари в обръщение не е фиксирано, не е обезпечено с нищо, а е колкото решат Марио Драги и другите еврократи. Днес решават, пускат още няколко десетки милиарда - и то без дори да ги печатат, а само като т.нар. "изкупуване на активи" - плащат с новосъздадени пари за купуване на облигации от търговските банки. Е, ама на коя точно държава се водят тези нови пари - ЕЦБ не е банка на една държава, а на целия съюз - как оправят сметките на кого колко се води? Ако ние станем член, и на нас ли ще се води някаква част?
Въобще, много такива тънкости има, които и икономист да си, не можеш ги разбра, а политиците имам чувството, че нарочно ни държат в неведение.
До коментар [#8] от "Камен":
Не съм специалист икономист но съм запознат с въпроса. При влизане в еврото всяка страна получава толкова евро колкото е нейния дял участие в ЕЦБ за да може да ги пусне в обръщение. Може да се види дела на БГ в ЕЦБ във википедия или в ЕЦБ. Паричната маса е била уговорена през 2007 г. и не се е променяло. Та целия разтеж от 2007 до сега както и бъдещият икономически растеж, за който са необходими пари, ще трябва да се финансира със средствата за емисия на пари от ЕЦБ.
Независимо от формалният инструмент, който се използва, единственият начин за емитиране и инжектиране на пари в определена страна е частните търговски банки да вземат на заем от ЕЦБ и след това тези пари да бъдат взети като заеми от централната банка със съответните лихви срещу държавни облигации и да се пуснат в обръщение. Така например ако се построи къща с прибавена стойност 20000 лв, считайки че разходите вече са покрити с пари (не са внос например), тези пари трябва да влезат по този начин. Търговската банка за да се вземе на заем пари от ЕЦБ трябва да предостави гаранции. Тук е разликата между другите валиту и еврото: гаранциите са частни, т.е. те вървят срещу частна собственост и не са държавен дълг както е при долара, рублата, йената и останалите валити. С други думи за да се пуснат евро се залага имота ти (пряко или косвено). ВСяка прибавена стойност (например нов инжинер излиза от унижерситета и трябва заплата) или прибавената стойност на къщата е всъщност заем от ЕЦБ, за да има пари да се купи, срещу което този, който е добавил стойността трябва да заложи собственост. С други думи всяка страна няма добавена стойност, всичко добавено е на ЕЦБ.
Единственото изключение са държавните бонове, които имат различна лихва (риск) в зависимост от страната. Всъщност всяка страна получава разликата в риска и другите рискове. Например Гърция плаща някъде 7% от всички пари на тези, които имат по-нисък риск, главно на Германия и Великобритания (учавства в ЕЦБ, въпреки че не е в еврото). Испания плаща 1,3% на тези с по-нисък риск (Германия, Северна Европа, Австрия). Та по този начин по-слабите плащат на по-силните. Е всички влизат с 0, но отиват на местото си много бързо. Предполагам че като най-слаби ще се окажем на нивото на Герция много бързо. Германия почти по дефиниция е с най-нисък риск. По този начин 1% от увеличаването на БВП на Испания да речем и около 7% от БВП на Гърция отиват като ратеж на Гермаския БВП.
Механизма се очаква да се промени, но който както влязъл. Всъщност и промяната е много трудна, защото всеки с над 15% участие в ЕЦБ има право на вето. Единствената страна с над 15% е Германия, но Франция и Великобритания са много близки до това (България мисля че има под 1%). Това гарантира че ЕЦБ не може да взима решения в разрез с интересите на тези страни.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.