Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем имаме ли подкрепа за еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем имаме ли подкрепа за еврозоната

Германия пое ангажимент да ни направи среща с ЕЦБ за влизане в предверието на еврозоната, каза министърът

Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем имаме ли подкрепа за еврозоната

Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изчезването на лева, прогнозира министърът на финансите

23744 прочитания

Германия пое ангажимент да ни направи среща с ЕЦБ за влизане в предверието на еврозоната, каза министърът

© Цветелина Белутова


През последния месец България видимо ускори дипломатическите разговори с лидери в Европа в посока приемане на страната в т.нар. чакалня на еврозоната (механизма ERM II). Това беше тема на срещите на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев с Еманюел Макрон и Ангела Меркел преди няколко седмици. На 23 юни тримата заедно с президента Росен Плевнелиев и подуправителя на БНБ Калин Христов обсъдиха темата и на специална среща с германския финансов министър Волфганг Шойбле. Какъв е шансът на България да влезе в преддверието на еврозоната, кога ще е възможно и какви ще са ефектите, попитахме министър Горанов.

Защо сега правителството се активизира за влизане в предверието на еврозоната ЕРМ 2?

Първо, по договора за присъединяване към ЕС ние трябва да влезем. Задължени сме. В момента сме извън европейския валутен механизъм и европейския валутен съюз. Започнахме по-активни действия защото, първо, отговаряме на всички номинални критерии, и второ – знаете, че по-рано, през 2014 и 2015 г., да се говори за подобно нещо беше доста по-трудно заради скорошната криза в банковата система с фалита на КТБ. По същата причина - заради изплащането на гарантираните влогове, 2014 г. приключи и с доста сериозен дефицит. Тоест в началото на предходния мандат на правителството на Борисов имаше за решаване доста вътрешни проблеми, които не дадоха възможност лесно да се води подобен разговор заради недоверието към страната.

Сега перспективите са доста по-добри. И за 2015, и за 2016 г. отчитаме добър ръст на икономиката, съпоставено със средния европейски растеж. Разбира се, винаги е по-добре растежът да бъде по-голям и полагаме усилия в тази посока, поне от гледна точка на създаването на условия за правене на бизнес. За тази година очакванията ни с всеки изминал ден стават малко по-оптимистични, отколкото са били на етапа на изготвяне на бюджета в края на 2016 г. Затова и сега, след приключилата оценка на финансовата стабилност FSAP от Световната банка и Международния валутен фонд и след проведените прегледи на качеството на активите на банките, стрес тестовете и одитите на застрахователите и пенсионните дружества, с много по-силни аргументи имаме основание да смятаме, че рисковете във финансовата система са зад гърба ни и че моделът КТБ е изолиран случай. Това е становището и на МВФ, и на Световната банка. А то ни дава по-добра перспектива в разговора с Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите членове на еврозоната, от които всъщност зависи кога и с какви темпове ще ни допуснат до по-нататъшна интеграция.

Какви послания чувате на срещите с евролидери и финансови министри през последните седмици? Какво ви каза германският финансов министър Волфганг Шойбле преди дни?

Посланията са по-скоро положителни с ясното съзнание, че има още път да се извърви и с желанието на голяма част от партньорите, с които говорихме, да се убедят на място. Например френският ми колега пожела да дойде в България и тук да се убеди за степента на готовност и на институциите, и на финансовата система като цяло. Разговорът в Германия беше също положителен, като там се пое ангажимент за разговор между българската страна, германската страна и Европейската централна банка в лицето на Марио Драги, тъй като по отношение на ERM водещото решение е на ЕЦБ.

Дотук какви сигнали дава европейската банка?

Все още нямаме проведена официална комуникация с ЕЦБ. Знаем, че те са консервативни, особено след проблемите с Гърция от последните няколко години, но ние сме убедени, че предимствата от влизането в ERM 2 и след това в еврозоната, са повече от рисковете. На практика в навечерието на 20-ата годишнина от въвеждането на валутния борд, единственият инструмент, който може да го замени, е членството в еврозоната. Това е естественият път. И тук мисля, че има политически консенсус между всички партии.

Какви насоки ви даде германският ви колега: че единствената пречка е във финансовата система или има и други спънки пред България?

Въобще не е коментирал проблемите на финансовата система. Той не смята, че има такива. Той пое ангажимент да направи една съвместна среща между представителите на немското финансово министерство, Европейската централна банка и българската страна, за да дискутираме перспективите пред допускането ни в преддверието на еврозоната.

Каква цел си е поставило правителството - кога да кандидатстваме?

Ще кандидатстваме официално тогава, когато имаме уверението, че ще бъдем подкрепени. Няма да кандидатстваме, ако нямаме сигурност за това. До края на годината би трябвало да сме наясно какви са перспективите ни. Предстоят още няколко срещи. Може би тези с ЕЦБ няма да са еднократен акт и допускам, че ако за тях темата за разширение на еврозоната стои на дневен ред, те също ще искат да изпратят свои експерти в БНБ, в Министерството на финансите, за да огледат как функционират системите, да огледат номиналните критери, въпреки че в поредни конвергентни доклади става ясно, че отговаряме на номиналните показатели за присъединяване към ERM. Затова смятам, че до края на годината би трябвало да сме наясно какви са ни перспективите.

Озадачаващото е, че според социологически проучвания на Евробарометър и изследването от тази седмица на Алфа Рисърч българите не са преобладаващо за влизане в еврозоната. Това се наблюдаваше и в други страни от втората вълна на присъединяване към валутния съюз. Според мен страхът идва най-вече от опита да се внуши, че ще има ръст в цените – нещо, което абсолютно не почива на някаква прагматична икономическа логика и не се наблюдаваше в нито една от държавите, присъединили се към еврото в последните години. Това, което не осъзнават вероятно българските граждани, е, че ние и в момента на практика имаме квази евро система, само че с ограниченията, които валутният борд налага.

Ако трябва да продадете идеята на българите защо да влезем в ERM и после в еврозона, какво ще им кажете?

Има много причини – първо, влизането в чакалнята на еврозоната е завършекът на интеграцията на България в ЕС. Това безвъзвратно ще позиционира България категорично в центъра на Европа, което е по-скоро политически аспект.

От гледна точка на икономическите предимства влизането в еврозона гарантира присъединяването на България към всички механизми, които съществуват там, и дават достъп до евтиния ресурс, който ЕЦБ предлага. Това значително ще намали цената на кредитиране за граждани и фирми – достъпът до евтин ресурс ще доведе лихвите до средните европейски нива, които са около два пъти по-ниски.

Участието ни в спасителния фонд на еврозоната ЕСМ, което е задължително, ако станем нейни членове, ще даде възможност при сътресения да разчитаме на общи европейски механизми, които са за преодоляването на неблагополучия в икономиката на дадена държава. Въпреки че от позицията, в която в момента е нашата икономика, не виждам такива сериозни рискове, но така или иначе ние неминуемо трябва да участваме в този механизъм.

Съществено ще намали транзакционните разходи за обмяната от лев във евро, които съществуват въпреки фиксирания курс. И, разбира се, ще отпаднат ангажиментите на централната банка по отношение на банковия надзор или поне по отношение на надзора на трите най-големи банки, тъй като с влизането в еврозоната автоматично влизаме и в банковия съюз.

Предимствата са изключително много и страховете на граждани според мен са необосновани. Те се насаждат от някои евроскептици. За мен основната ни външнополитическа цел е членството в еврозоната, и дори е много по-важно и ценно за нас от членство в Шенген.

В неформалните разговори обвързва ли се влизането на България в ERM2 с Шенген?

Директно не се говори, но се видя, че независимо от това, че напълно отговаряме за членство в Шенген, доста години след пълната ни техническа готовност не ни позволяват – налагат вето върху нашето пълноправно членство.

Известно е, че Холандия винаги е била против България да влезе в Шенген. По тази причина има ли сега разговори с Холандия за двете – ERM и Шенген?

Имаме или ще проведем разговори с всички държави. Влизането в ERM 2 изисква единодушно решение на всички – на ЕЦБ и страните - членки на еврозоната, както и на единствената държава в ERM - Дания. С всички трябва да се постигне разбиране, че България е готова и трябва да се присъедини.

Има един основен аргумент, който често се използва за пресичане на апетитите на държавите, които искат да влязат в ERM и респективно еврозоната, свързан с приближаването към средноевропейското ниво на доходи и брутен продукт. Но за мен те са взаимно свързани. Недопускането ни към тези механизми ни отдалечава от конвергенцията и всъщност с аргументите, с които не ни допускат, ни отдалечават от целта, която и те имат. Защото, ако българите в България живеят по-добре, то и миграционният натиск, от който те се оплакват от години, ще бъде намален.

А ние трябва да си свършим нашата работа – да си подредим всички институции. Всеки ден, особено от началото на работата на сегашното правителство, а и в предизборната кампания, идентифицирахме проблемите пред обществото, пред правенето на бизнес и въобще пред функционирането на обществото в различните му форми. Слабо работещите институции, огромната административна тежест, липсата на усещане за справедливост, измерена чрез нивото на корупцията, престъпността и скоростта, с която работи съдебната система. Всичко това са проблеми, които спъват развитието ни. Ние ги осъзнаваме и това се очаква и от нашите партньори: да покажем, че можем да изградим едно успешно и богато общество, за да станем част от същия кръг на богати, успешни и развити демокрации.

От влизането ни в ЕС преди 10 години те ни наблюдават и не отчитат да мърдаме много по тези показатели – корупция, съдебна система...

Да, имаме проблеми с корупцията, но дамгата, която сами си сложихме, удобно се използва от тези, които искат да ни държат настрана от процесите на интеграция. Това не значи, че ние не трябва сами да решим този проблем, и аз мисля, че най-малко самият факт, че за него постоянно се говори, помага да се върви в правилната посока.

Колко време очаквате България да престои в ERM, преди да влезе в еврозоната?

Няма да бързаме, за да притискаме нашите партньори. За държави, които са с плаващ валутен курс, минимумът е две години. Ние, с фиксиран валутен курс, можем да стоим и по-малко, но няма да бързаме. За нас предимствата от влизането в чакалнята са достатъчни от репутационна гледна точка и като даване на перспектива на държавата.

Съществуването на фиксиран курс така или иначе ни предпазва от обезценка на лева и по този начин от намаляване на реалните доходи на хората. В този смисъл няма да бързаме и не сме си поставили конкретен срок. Предполагам, че три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за замяната на лева с еврото.

Колко ще струва на бюджета влизането в еврозоната?

Бюджетът пряко ще участва с определена сума в Единния стабилизационен механизъм. Има два ключови фонда – единият е ЕСМ, а другият е Единен механизъм за преструктуриране. По първия има ангажимент на бюджета, а по втория страната ще се включи чрез Националния фонд за преструктуриране, който е към БНБ. Освен тях се участва и в Единната схема за гарантиране на депозитите, но тези фондове все още не са изградени дори в рамките на ЕС. Но това са принципните ангажименти, в каквито държавата ще трябва да се включи.

Сумарната оценка за Единния фонд за гарантиране на депозитите няма как да бъде направена сега, тъй като той още не е стартирал своята работа. Имаме прецизна оценка по отношение на стабилизационния фонд. При множество допускания и в зависимост от присъствието на Великобритания, България ще трябва да внася пет години по около 85 млн. евро, а до 12-ата година сумата общо трябва да достигне число в диапазона 681 - 788 млн. евро.

Ще има ли сума от сегашния валутен резерв от 46 млрд. лв., която ще се освободи и ще е на разположение на правителството или БНБ?

Категорично не. Има някакво неразбиране, с което често се сблъсквам и малко ме озадачава, защото икономисти си позволяват да коментират тази тема, без да вникват в същността на валутния борд и структурата на управление "Емисионно" в БНБ. На практика нито някакъв ресурс ще се освободи, нито някой ще може да използва този ресурс.

При хипотеза, че влизаме в еврозоната, няма да има едни пари за харчене, тъй като това, което е собственост на правителството в момента, ще си остане собственост на правителството. Аналогично минималните резерви на банките ще си останат техни. А това, което е собственост на централната банка, ще си остане собственост на БНБ. И на практика правителството няма да разполага с един допълнителен ресурс, с който да може да се разпорежда и да харчи.

Това, което ще се промени, е, че част от ресурса на БНБ ще може да се инвестира малко по-рисково, защото такива са правилата на ЕЦБ, и така да носи допълнителна доходност. Иначе при влизане в еврозоната централната банка ще трябва да емитира евра и да ги обезпечи със сумата, която сега стои зад емитираните левове.

Какви условия за изпълнение преди влизането в ERM ви представят финансовите министри в неформалните разговори, които са във ваши правомощия?

Моята задача, върху която работя, е да намалим устойчиво бюджетния дефицит и да не го допускаме. И Европейската комисия го забеляза, защото фискалната част отпадна от макроикономическите дисбаланси.

Поддържането на близък до балансирания бюджет за мен е правилно най-малкото защото увеличаването на дълговото бреме не е добра политика. Всички, които настояват за едни или други харчове на българския бюджет, трябва да държат сметка и че увеличаването на дефицита неминуемо води до поемане на нови дългове. Тригодишната бюджетна прогноза, към която аз и правителството се придържаме, е за постепенно балансиране на бюджета, така че да не се налага поемането на още дългове.

Ако продължим с мерките, които ежедневно планираме, свързани с подобряване на събираемостта и борбата със сивата икономика, има възможност дефицитът да е по-малък. Например миналата година вместо дефицит регистрирахме излишък. Така че консервативното управление и недопускане на бюджетни дефицити е по-скоро това, което може да допринесе за силна позиция на България по пътя й към еврозоната.

И еврокомисията, и МВФ, и Световната банка посочват като проблем във финансовия сектор кредитирането и инвестициите в свързани лица на банки, пенсионни дружества и застрахователи. Какво ще направите?

Многократно се опитвам да наложа и сега отново ще предложа на парламента изменение в Кодекса за социално осигуряване, което да даде една малко по-прецизна формулировка по отношение на свързаните лица. Дали има някакви притеснения в бизнеса или не, но в предходния парламент имаше рязка съпротива срещу подобни изменения. Надявам се в този парламент разбирането за проблема да бъде на по-високо ниво и да успеем да подобрим законодателната рамка така, че да се пресекат, ако има и ако съществуват, такива практики.

Според икономисти и юристи новата разпоредба не е достатъчна, за да обхване практиките, които се прилагат...

Това, което сме разработили в Кодекса за социално осигуряване, е стъпка в правилната посока. Надзорниците и бизнесът винаги се преследват и никога не се стигат, но това е процес. В този смисъл сегашните разпоредби са още по-слаби по отношение на контрола кой е собственик и колкото по-бързо ги подобряваме, толкова възможността за такива лоши практики ще намалява.

А мерките, набелязани от БНБ за подобряване на надзора, неминуемо ще дават резултат и дават резултат. Увеличаването на капацитета на надзора и на броя на проверките също би трябвало да донесат резултат. Със сигурност има натрупани лоши практики от миналото, но с всяка година се вижда подобрение.

И да, имаме високо ниво на необслужвани кредити, но пък имаме и доста по-високо ниво на капиталови буфери средно за системата и нивото на необслужваните кредити намалява, и то с доста прилични темпове през последните години. Така че след кризата от 2014 г. мисля, че посоката е положителна с всяка изминала година. Консолидацията, която протича в банковия сектор, също е добра. България е относително малка като пазар и в този смисъл бизнес моделът на малките банки е труден за постигане на добра рентабилност и окрупняването е естественият път.

А какъв ще е бизнес моделът на държавната банка ББР, за която вие отговаряте?

Бизнес моделът на държавната банка си е много добър. Всички кредити се обслужват.

Тя раздава малко заеми на големи дружества, свързани с политици

ББР запълва дефицити. Дава и големи кредити, поема риск и печели. Тя няма клонова мрежа, затова дава евтино финансиране на търговските банки, за да кредитират малките и средните предприятия. Но сега всички банки имат евтин и излишен ресурс.

Каква е вашата позиция за влизането на България в Европейския банков съюз - кои са плюсовете и минусите, ще поискаме ли да влезем, преди да сме в еврозоната и кога?

Ние неминуемо ще влезем в банковия съюз, но по-добре е да го направим, когато се присъединим пълноценно към еврозоната. Защото механизмът за сътрудничество за държави извън еврозоната има някакво предимство, ако имаме съмнения или подозрения към начина на функциониране на местния банков надзор, но има и доста недостатъци и рискове.

Първо, разбирането, че надзорът на нашата банка ще отпадне, е погрешно, защото ако влезем в този механизъм, надзорът ще бъде поет само върху трите най-големите банки.

Проблемът е, че има една нереципрочност – те ще взимат решения по отношение на тези три банки, без по никакъв начин БНБ да може да се намесва в това решение. Ние няма да имаме право на глас. А от нас ще се очаква ние да ги спасяваме. Това е проблемът на присъединяването сега – механизъмът не ни дава достъп до ликвидността, не можем да ползваме спасителния фонд ЕСМ, ако се наложи да се извършат някакви капитализации по изключение, както например в Гърция. В този смисъл даваме част от суверенитета, без да имаме контрол върху тези процеси.

Ще бъде ли създаден фонд за ликвидна подкрепа на банките, както препоръчаха МВФ и Световната банка?

Съвместно с централната банка сме пред финализиране на механизъм, който да дава възможност за бърза ликвидна подкрепа, ако това някога някъде се прояви като нужда. Ще има разписани правила, по които да се регламентира механизъм за финансиране, но все още анализираме дали е необходима промяна в законодателството. Няма да се заделят ресурси на банките, бюджета или правителството за нов фонд.

Интервюто взе Теодора Василева

През последния месец България видимо ускори дипломатическите разговори с лидери в Европа в посока приемане на страната в т.нар. чакалня на еврозоната (механизма ERM II). Това беше тема на срещите на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев с Еманюел Макрон и Ангела Меркел преди няколко седмици. На 23 юни тримата заедно с президента Росен Плевнелиев и подуправителя на БНБ Калин Христов обсъдиха темата и на специална среща с германския финансов министър Волфганг Шойбле. Какъв е шансът на България да влезе в преддверието на еврозоната, кога ще е възможно и какви ще са ефектите, попитахме министър Горанов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    kdx43525756 avatar :-|
    kdx43525756

    Какво има да ви казват в края на годината, те вече ви го казаха в прав дипломатически текст че нема да стане. За Шенген също. По политически причини. Просто немат интерес.
    Научете се да разчитате дипломатическия език или си назначете преводачи да ви го разтълкуват. Когато ви се каже нещо за "съдебната система" и "върховенството на закона", то това означава кратко и ясно - "Немаме интерес, забравете".

  • 2
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    "Първо, по договора за присъединяване към ЕС ние трябва да влезем. Задължени сме. "
    А Дания и Швеция защо направиха референдуми, населението каза НЕ и те не влязоха?Къде е разликата?

  • 3
    genokralev avatar :-|
    Кърти Вонегът

    По-добре да не влизаме, щото не се знае какво би станало с Еврото!

  • 4
    ccb avatar :-|
    ccb

    До коментар [#3] от "Кърти Вонегът":

    Сериозно ли мислите, че еврото е по-несигурна валута от лева и ако се срине еврото и се разпадне еврозоната ние ще сме зашитени ако се придържаме към лева.

  • 5
    aqo1438111156470662 avatar :-P
    Ivan Nikolov

    Е нека първо курса да стане 1,60лв./1$. Поне!
    ;)

  • 6
    hrh1420380642386813 avatar :-|
    Emil Dimov

    Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем имаме ли подкрепа за еврозоната?!

    То и сега си е ясно, че нямаме подкрепа и какво ще се промени до тогава? В Шенген ли ще ни приемат? Реформи в съдебната ли система ще се направят, така че "убавците" да отидат на топло?

    "А Дания и Швеция защо направиха референдуми, населението каза НЕ и те не влязоха? Къде е разликата?"

    Разликата е, че там ги питат по важни за хората въпроси, а тук въобще не ни питат!

  • 7
    boykao avatar :-|
    bo

    Прощавайте, това с президентът Плевнелиев грешка ли е или факт? Симпатизирам му, но не разбирам участието му в срещата. Иначе - късмет, че сме централно разположени на Балканите и граница на Турция, че някой да се загрижи..

  • 8
    kamendc avatar :-|
    Камен

    "Има някакво неразбиране, с което често се сблъсквам и малко ме озадачава, защото икономисти си позволяват да коментират тази тема, без да вникват в същността на валутния борд и структурата на управление "Емисионно" в БНБ. На практика нито някакъв ресурс ще се освободи, нито някой ще може да използва този ресурс... при влизане в еврозоната централната банка ще трябва да емитира евра и да ги обезпечи със сумата, която сега стои зад емитираните левове."

    Аз горе-долу разбирам от икономика, но ето тези тънкости и аз не ги разбирам. Ако може някой форумец да обясни, защото и на Владо нищо не му разбирам.
    Нали БНБ сега държи евро, които за обезпечение на напечатаните левове. Е, минаваме на евро, изтегляме левовете и печатаме евра, които са обезпечени със сегашните евра в актива на БНБ ли? Това е някакъв абсурд.
    Въобще, сегашната система с виртуални пари е така направена, че никой не може да я разбере. Количеството пари в обръщение не е фиксирано, не е обезпечено с нищо, а е колкото решат Марио Драги и другите еврократи. Днес решават, пускат още няколко десетки милиарда - и то без дори да ги печатат, а само като т.нар. "изкупуване на активи" - плащат с новосъздадени пари за купуване на облигации от търговските банки. Е, ама на коя точно държава се водят тези нови пари - ЕЦБ не е банка на една държава, а на целия съюз - как оправят сметките на кого колко се води? Ако ние станем член, и на нас ли ще се води някаква част?
    Въобще, много такива тънкости има, които и икономист да си, не можеш ги разбра, а политиците имам чувството, че нарочно ни държат в неведение.

  • 9
    knb avatar :-|
    knb

    До коментар [#8] от "Камен":

    Не съм специалист икономист но съм запознат с въпроса. При влизане в еврото всяка страна получава толкова евро колкото е нейния дял участие в ЕЦБ за да може да ги пусне в обръщение. Може да се види дела на БГ в ЕЦБ във википедия или в ЕЦБ. Паричната маса е била уговорена през 2007 г. и не се е променяло. Та целия разтеж от 2007 до сега както и бъдещият икономически растеж, за който са необходими пари, ще трябва да се финансира със средствата за емисия на пари от ЕЦБ.


    Независимо от формалният инструмент, който се използва, единственият начин за емитиране и инжектиране на пари в определена страна е частните търговски банки да вземат на заем от ЕЦБ и след това тези пари да бъдат взети като заеми от централната банка със съответните лихви срещу държавни облигации и да се пуснат в обръщение. Така например ако се построи къща с прибавена стойност 20000 лв, считайки че разходите вече са покрити с пари (не са внос например), тези пари трябва да влезат по този начин. Търговската банка за да се вземе на заем пари от ЕЦБ трябва да предостави гаранции. Тук е разликата между другите валиту и еврото: гаранциите са частни, т.е. те вървят срещу частна собственост и не са държавен дълг както е при долара, рублата, йената и останалите валити. С други думи за да се пуснат евро се залага имота ти (пряко или косвено). ВСяка прибавена стойност (например нов инжинер излиза от унижерситета и трябва заплата) или прибавената стойност на къщата е всъщност заем от ЕЦБ, за да има пари да се купи, срещу което този, който е добавил стойността трябва да заложи собственост. С други думи всяка страна няма добавена стойност, всичко добавено е на ЕЦБ.


    Единственото изключение са държавните бонове, които имат различна лихва (риск) в зависимост от страната. Всъщност всяка страна получава разликата в риска и другите рискове. Например Гърция плаща някъде 7% от всички пари на тези, които имат по-нисък риск, главно на Германия и Великобритания (учавства в ЕЦБ, въпреки че не е в еврото). Испания плаща 1,3% на тези с по-нисък риск (Германия, Северна Европа, Австрия). Та по този начин по-слабите плащат на по-силните. Е всички влизат с 0, но отиват на местото си много бързо. Предполагам че като най-слаби ще се окажем на нивото на Герция много бързо. Германия почти по дефиниция е с най-нисък риск. По този начин 1% от увеличаването на БВП на Испания да речем и около 7% от БВП на Гърция отиват като ратеж на Гермаския БВП.

    Механизма се очаква да се промени, но който както влязъл. Всъщност и промяната е много трудна, защото всеки с над 15% участие в ЕЦБ има право на вето. Единствената страна с над 15% е Германия, но Франция и Великобритания са много близки до това (България мисля че има под 1%). Това гарантира че ЕЦБ не може да взима решения в разрез с интересите на тези страни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK