С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 30 юни 2017, 15:30, 35184 прочитания

Валутният борд: 20 години не стигат

Едно временно решение, въведено, за да спаси България от хиперинфлацията и икономическата катастрофа, се оказа най-стабилното нещо в политиката тук

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Валутният борд в България

Фотогалерия: Майката на валутния борд

За бащи на валутния борд в България може да има много претенденти, но, както по принцип е в живота, майката е само една - и това е невъобразимата за много хора днес икономическа катастрофа, в която страната изпадна от средата на 1996 до пролетта на 1997 г.

Майката на борда

Отказът от пазарни реформи на БСП и кабинета на тогавашния й лидер Жан Виденов в периода 1996-1997 г. отвори вратите за тежка икономическа криза

Паричният съвет има предимства и недостатъци, за които е хубаво да се говори, вместо да бъде издиган в култ.
Светът около нас се крепи на константи. Математиката си има Пи, физиката - скоростта на светлината. Вече 20 години България също си има една абсолютна величина - 1.95583.

Фиксираният курс на лева към еврото е може би единственото в българската икономика, което е същото като през 1997 г. То остана неизменно и при бумтящия растеж до 2007 г., и при най-дълбоката криза от Голямата депресия, и при възстановяването от нея. Подкрепата за валутния борд е може би и единственото общо при всички правителства от различни краища на идейния сектор, като около него цари завиден консенсус от всички политически сили. Което е и донякъде необяснима проява на здравомислещ консерватизъм насред ширещия се популизъм. Чрез отказа от парична политика и невъзможността правителството да натиска БНБ да монетизира дълговете му, той предполага и дисциплинирана фискална политика, което би трябвало да е изкушение за управляващите да го премахнат.


От кризисна мярка, въведена, за да се озапти хиперинфлацията (виж текста "Майката на борда"), фиксираният курс се превърна в крепител на държавността. Широко възприетото мнение сред икономистите е, че бордът, който по същество е отказ от ценен лост за управление, реално със своята предвидимост и автоматизъм сам по себе си стана инструмент за стабилност. Или вместо ограничение, което да притеснява пазарите, той успешно им се рекламира като предимство.

Така тихо и кротко бордът изкара две десетилетия, през които устоя на бепрецедентен външен (световната криза) и вътрешен шок (КТБ и банковата паника). Днес обаче 20-годишният му юбилей не се празнува с фанфари и дори от началото на годината се усилиха залповете от критици, призоваващи за отмяната му. Макар и гласовити, те не са сред вземащите решенията и пътят напред изглежда начертан - борд до влизане в еврозоната. В интервю за "Капитал" финансовият министър Владислав Горанов заявява категорично, че страната няма да излезе борда, преди да приеме еврото.

Всъщност спокойният фон на борда беше разбърникан именно от тази далечна цел, която изведнъж стана по-ясна. В последните седмици българското правителство започна офанзива за влизане в чакалнята на еврозоната ERM II и до края на годината трябва да стане ясно колко успешни са те. Но не бързайте. Последните приели еврото - балтийските страни, преседяха в тази чакалня по 8-10 години.



Което значи, че "временният" борд спокойно може да изкара още едно десетилетие.

Стабилен и непоклатим...

Още от дебатите около въвеждането му през 1996-1997 г. валутният борд е тема, която буди полярни мнения. Тогава той се наложи под натиска на надвисналата икономическа катастрофа и под диктата на МВФ. След години на неуспешни икономически опити България беше в хиперинфлация, спестяванията на милиони хора буквално се изпариха. Време и енергия за обществен дебат по тази тема нямаше. Служебното правителство на Стефан Софиянски проведе преговорите, а новото Народно събрание, доминирано от ОДС, прие закона.

Това бързо решение се оказа удивително успешно. Бордът има широка публична и институционална подкрепа и е една от основните причини БНБ, въпреки надзорния си провал с КТБ, да се ползва все още с доверие.

Тъй като надзорните органи и политиците тук остават лишени от доверие, най-естественият и логичен път за изход от борда е влизането в еврозоната.

Тъй като надзорните органи и политиците тук остават лишени от доверие, най-естественият и логичен път за изход от борда е влизането в еврозоната.

Фотограф: Капитал
Самата централна банка през годините изигра значителна роля в създаването на аура на безалтернативност около борда и налагането на доктрината "борд до еврото". През годините като пазител на борда БНБ често достигаше до крайности, като се опитваше да заглуши всякакъв дебат за плюсове и минуси, а собствените й анализи за състоянието и здравината му изчезнаха. Във всяко говорене по темата, включително и за проблемите на банковата система, тя привиждаше атака срещу борда. Причината за този страх е проста: освен на солидната си конструкция и всички позитивни показатели (виж графиката), бордът се крепи на нещо много ефимерно - доверието на хората. Така БНБ чрез омерта си осигуряваше комфорт, но с цената на премахване на клапаните. Това натрупа напрежение, което без малко да експлоадира около гръмването на КТБ. Твърдата линия на БНБ обаче със сигурност е една от основните причини за широкия политически консенсус. Другата причина е още болезненият спомен за изгубените в инфлацията пари. Дори и националистически, и други популстки партии не са залагали в програмите си курс към отмяната му. В интервюто си тази седмица финансовият министър Горанов казва, че "има политически консенсус между всички партии, (че) единственият инструмент, който може да замени борда, е членството в еврозоната. Това е естественият път."

...като котва

Затова и днес твърдите критици на борда не са по-скоро сред влиятелните гласове в политическия и икономическия кръг. Тяхната основна теза най-общо е, че ако той е котва, то тя ни закотвя към бедността. Затова трудно се намират смислени аргументи, като наскоро опит в тази посока направи бившият премиер Иван Костов, чието име завинаги ще остане свързано с въвеждането на борда и управлението в първите четири години след това. Той публикува анализ, в който сравнява България с централноевропейски страни по няколко показателя, и показва, че те се развиват с по-бързи темпове. Критиките към краткия му текст от други икономисти са, че не е ясно как са подбрани нито страните, нито разглежданият период, нито показателите, а връзката между паричния режим и движенията им не е доказана по никакъв начин.

"Г-н Костов е споменал, но е пропуснал да идентифицира истинската причина за неуспеха на България да постигне много по-съществен напредък – и тази причина не е валутният борд", пише икономистът Калоян Ганев. "Причината е именно липсата на истински реформи, но даже не след 2007 г., а няколко години по-рано. Успокоението, което настъпи след тежките, но правилни реформи (за които г-н Костов има пряка заслуга) през 2000-2001 г., доведе до постепенно влизане в режим на имитация на реформи. В прилагане на мерки, които да се харесат на някого отвън и от време на време - на група хора вътре (около избори). В постепенно преориентиране на потоците към олигархичните кръгове, докато на народонаселението и независимия бизнес се отпускат трохи, за да не пречат", смята Ганев, който оглавяваше Агенцията за икономически анализи и прогнози към финансовото министерство. Бордът, с други думи, не е спирачката по пътя към богатството на нацията.

Плюсовете и минусите

Проблемът с реакцията срещу изказвания като това на Костов е, че са в стилистиката на БНБ - "опит да се срути борда". Това издигане почти в култ на настоящата система също не е особено продуктивно. По замисъл тя е временна и все някога и някак трябва да се излезе от нея. Ситуацията прилича на това да свикнеш да ходиш с патерица и така и да не използваш краката си отново, въпреки че може и да са зараснали. Малко дебат и сблъсък на гледни точки никога не е излишен и след 20 години можем да сме спокойни, че страховете и на двете крайни фракции са силно преувеличени. Точно както бордът не е виновен за бедността ни спрямо други европейски държави, така и запазването му не е гаранция за просперитет.

Ако се претеглят трезво плюсовете и минусите, става ясно, че всеки рязък завой от очертания път "борд до еврото" внася излишни рискове, които напълно засенчват очевидните ползи от това да имаш собствена валута и пълнокръвна централна банка. Сред основните рискове, изчистени от идеология и емоции (виж карето), най-видими са политическият - че хората във властта ще са изкушени да харчат повече, а БНБ да покрива, и валутният - допълнителни разходи за всички в икономиката от промените в курса.

Разбира се, в икономиката няма безплатен обяд и съответно няма и перфектни инструменти. Валутният борд си има и недостатъци. Автоматичният внос на парична политика от Eвропейската централна банка не е непременно пригоден за условията в България - проблем, който държавите в еврозоната, движещи се на различни скорости, усещат болезнено. Самият борд е скъпо удоволствие - инвестирането на валутните резерви в чужбина, и то консервативно в ликвидни средства, лишава местната икономика от ресурс и така се пропуска доход. В България в момента това са над 46 млрд. лв., които текущо се инвестират при нулеви и дори отрицателни лихви, а и в по-добрите времена не носят оптимална доходност, тъй като трябва да са незабавно ликвидни. В това число влиза и Сребърният фонд за подкрепа на пенсионната система, който по този начин не се умножава, въпреки че е дългосрочен ресурс и дори по закон в момента държавата няма право да го харчи.

Липсата на кредитор от последна инстанция, който да предоставя ликвидност на банките, също е слабост, макар и заобиколима. Тази роля може да се поеме от правителството (както беше реализирна и ликвидната подкрепа за ПИБ), а също и от частен субект, финансиран от самите банки (нещо, което МВФ препоръча).

И не на последно място, самият борд, дори и да функционира перфектно, носи риск - той може да се срути при атака, при банкова паника или просто при политически отказ от него.

Бе Не Бе?

На хартия много от тези недостатъци могат да се лекуват с връщане към плаващ валутен курс. Това обаче означава едно - връчване на повече власт в ръцете на БНБ. Макар и с различен управител това е същата институция, която се провали с КТБ и която въпреки реформите все още носи критики от международните институции. Нещо повече, надзорното фиаско явно се дължеше не на незнание, а на корпоративен и политически натиск. При това положение в ръцете на една такава институция да се сложи подобно мощно оръжие носи рискове. Вероятно осъзнавайки това, самата БНБ не е проявила никакво желание да го поеме.

Тук се крие и отговорът защо бордът се оказа котва, която никой не иска да вдига. Както казва пред в. "Банкеръ" икономистът Румен Аврамов по повод въвеждането му, "дълбокият и многостранен проблем е в неспособността да изградим смислено и рационално общество - политиците са само фасада и симптом на тези трудности. Нещата бяха доведени до отсъствие на алтернативи. Наличните котви за стабилизация бяха изчерпани и дискредитирани". 20 години по-късно въпросът продължава да стои - изградихме ли такова общество и вярваме ли си достатъчно, за да се пуснем от котвата? Събитията от изминалите няколко години изиграха решителна роля, за да ни убедят - по-скоро не.

Затова дори и най-върлите критици на борда би трябвало да приемат, че най-бързият и сигурен път към демонтирането му е еврозоната. Друг е въпросът, че той е и най-трудният, както тепърва ще откриваме.
Рисковете при махане на борда

Валутен риск: при 60% от външната търговия с ЕС плаващият курс на лева към еврото се превръща във фактор, с който ще трябва да се съобразява голяма част от бизнеса. Това означава или допълнителни разходи за износителите, или потенциални загуби за тези, които не си хеджират валутния риск.

Политически риск: правителствата постепенно може да отхлабят фискалната дисциплина със съзнанието, че ако се обърне колата, БНБ ще трябва или ще бъде принудена да помогне с монетарни мерки. Сега опасността от разклащане на борда принуждава финансовите министри да залагат излишъци или ограничени дефицити, за да не го поставят под натиск.

Надзорен риск: съчетаването в БНБ на функциите на банков надзор и цар на паричната политика я поставя в конфликт. Него го има и сега, но в по-малка степен. От една страна, при определянето на лихвите тя трябва да се води от инфлацията и да цели ценова стабилност, от друга обаче, тези решения могат да имат негативен ефект върху банковия сектор и да и докарат проблеми там. Затова и БНБ може да се изкуши да взема неоптимални решения само и само да не предизвика трусове в банковата система и да си докара надзорни проблеми. Много други централни банки и ЕЦБ също са в този конфликт и го тушират с високото доверие в тях, че могат да взимат решения не под диктовката на бизнеса или политиците. В България след фиаското с КТБ обаче то е доста ниско и тепърва се възстановява.

Инвестиционен риск: не е ясно как рейтингови агенции биха разчели подобен ход, но вероятно поне на първо време негативно. Дори да няма директно сваляне на рейтинг (който и без това е около и под junk линията), въвеждане на плаващ курс няма как да се разглежда особено позитивно от чужди инвеститори.

Отдалечаване от еврозоната: има риск след отмяна на борда България бързо да спре да отговаря на част от маастрихтските критерии - основно за инфлация и лихвени нива.

Институционален риск: "Въпреки критиките паричният съвет създаде стабилност, което доказа, че фиксираният курс е единствената възможна номинална котва за малка и отворена икономика като българската. Централната банка в България никога не е имала традиции и мащаб за водене на самостоятелна парична политика. Всякакви твърдения за връщане към старата дискреционна парична политика и напускане на фиксираното ниво на курса са безкрайно ретроградни." Това пишат в далечната 2000 г. в статия за "Капитал" експерти на БНБ, сред които и сегашният подуправител, отговарящ за борда, Калин Христов. Иначе казано, самата централна банка е наясно, че няма капацитет да провежда активна причина политика. Изграждането му не е смислено, особено ако в близко бъдеще се очертава приемане на еврото, а рискът от грешки междувременно не е за подценяване.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца 2 ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 1908 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 927 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 5639 прочитания

23 авг 2019, 4454 прочитания

23 авг 2019, 3054 прочитания

23 авг 2019, 2579 прочитания

23 авг 2019, 1974 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Майката на борда

Отказът от пазарни реформи на БСП и кабинета на тогавашния й лидер Жан Виденов в периода 1996-1997 г. отвори вратите за тежка икономическа криза

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети