Как прокуратурата "отстреля" съдия по делото Марешки

Прокурорът по делото "Марешки" пуска донос срещу съдията по делото "Марешки". Доносът се оказва неверен, но става повод за репресия срещу съдията, в хода на която той е принуден да се оттегли от делото. Съдията е оправдан на първа инстанция, но му предстои още дълго ходене по мъките, за да изчисти името си. Прокурорката има служебна благодарност от главния прокурор Сотир Цацаров.

Съдия Светлозар Георгиев от Варненския окръжен съд шест месеца е подслушван по донос, че ще вземе подкуп от Веселин Марешки, за да реши делото в негов интерес. Доносът се оказва неверен, но съдията е принуден да се отведе от всички дела, които гледа.

Прокурор Виолета Радева от Варненската окръжна прокуратура, която е водила разследването срещу Марешки и поддържа обвинението срещу него, подава сигнал срещу съдията. През януари прокурор Радева получава служебна благодарност от главния прокурор Цацаров.

Това е краткото резюме на сагата около процеса срещу варненския съдия Светлозар Георгиев. Делото бе засекретено и съществени детайли от него незаслужено бяха подминати в публичното пространство, защото този случай е поредната диагноза на българското правосъдие, където прокуратурата може да си избира съдии по делата и да отстранява тези, които не й харесват. Разказът за това дело всъщност има само косвена връзка с процеса срещу Марешки, той е по-скоро паралел на странното бездействие на прокуратурата по повод на скорошните скандали със зам. главния прокурор Борислав Сарафов, когото подчинени уличиха в брутален натиск, както и в някои други аналогични случаи.

През август 2015 г. наказателното дело срещу Веселин Марешки и Красимира Колева във Варненския окръжен съд е било разпределено чрез случаен подбор на съдия Светлозар Георгиев. Няколко месеца по-късно прокурорката по делото Виолета Радева, която е водила разследването срещу Марешки и поддържа обвинението срещу него в съда, подава сигнал срещу съдия Георгиев - че се кани да получи подкуп от Марешки, за да му "помогне" по делото. През май 2016 г. ДАНС иска от председателя на Софийския апелативен съд (САпС) разрешение за прилагане на всички видове специални разузнавателни средства (СРС) спрямо Светлозар Георгиев - наблюдение, подслушване, проследяване, включително и проникване в служебния му кабинет в съда. В искането ДАНС се позовава на "оперативна информация" и на сигнала на прокурор Радева, но не се уточнява, че става въпрос само за предположения, напротив - там се заявява, че съдията "осъществява" престъплението подкуп и "приема предложение или обещание за облага" от Веселин Марешки в размер на "стотици хиляди". Затова и председателят на САпС дава разрешение за прилагане на всякакви СРС - първоначално за два месеца, а през август 2016 г. разрешението е удължено за още четири месеца.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Шест месеца съдия Георгиев живее в един тотален Биг брадър, без да знае това. Денонощно е подслушван дори кабинетът му в Съдебната палата, където работи и друг съдия и се провеждат тайните съвещания на различни съдебни състави. (Нарушаването на тайната на съвещанието е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на съдебния акт.)

Въпреки че всичките действия на Георгиев са на показ, службите така и не откриват нито един факт, че Марешки ще си купи благоволението му.

Забравената пушка
Междувременно обаче ДАНС засича разговор на Светлозар Георгиев с негов приятел полицай, който е извършил нарушение. На 15 септември 2015 г. вечерта, около 22 часа, варненският полицай Николай Добрев се прибира след ловен излет, паркирал колата си пред вкъщи и започнал да разтоварва багажа от лова. Първо извадил ловното си оръжие - автомат АКА, за който има разрешение, и го поставил на покрива на колата. След това отворил багажника, кучето му изскочило от колата и побягнало, Добрев се разсеял и в крайна сметка се прибрал вкъщи с багаж, куче и всичко останало, но забравил пушката на покрива на колата. Сетил се чак призори - към 5 часа сутринта, веднага отишъл до колата, но оръжието не било там. Без да се бави, Добрев отишъл в полицията и докладвал всичко. Неговият разказ за събитията по време на първия му разпит в полицията в 6,40 сутринта на 16 септември не се променя до края на делото. Междувременно оръжието било прибрано още в 23 часа предната вечер от бдителен гражданин, който го занесъл в полицията сутринта, след като Добрев вече е заявил липсата.



Около час след като приключил първият му разпит, към 8,17 ч. сутринта, Добрев се обадил на Георгиев да сподели какво му се е случило. След това му звъннал още два пъти през деня, както и веднъж на следващия ден, за да му съобщи, че оръжието вече е било предадено, да му разкаже отново с подробности как е станало всичко, да добави, че вече му е определен разследващ - дознателят Иво Костов. След това се чули чак на 6 октомври, през октомври на три пъти разговаряли за случката, после - преди предявяването на обвинението на 9 ноември. Добрев е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - пренебрегване на дължимите мерки за сигурност при боравене с оръжие. Явява се без адвокат и разказва същите факти. След това пак се обадил на Георгиев и казал какво е обяснил - бил уморен, имал много багаж за разтоварване, а като излязло кучето, съвсем се разсеял. Георгиев му казал: "Браво!"

Всичко това няма пряко отношение към обвинението, но то е централна част от обвинителния акт. Обвинението всъщност е заради последвала покана на Георгиев към наблюдаващия прокурор по делото Здравка Задгорска да се видят на кафе и по-точно заради едно изречение, казано от съдията. Двамата пили кафе в кабинета на Георгиев на 2 декември. След първоначалното обсъждане на лични теми Георгиев споменал за делото на Добрев и изразил мнение, че на всеки може да се случи да му побегне кучето и да си забрави пушката. Споделил, че според него това е малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК (когато деянието формално има признаци на някакво престъпление, но поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна; в този случай производството се прекратява поради липса на престъпление). Задгорска отбелязала, че ще прочете делото пак, но според нея фактите не са точно така. Тук Георгиев отбелязва: "Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече". Говорят още малко на лични теми и Задгорска си тръгва. Тя ни най-малко не се е почувствала обект на натиск или друго непозволено въздействие, както сама заявява по-късно като свидетел по наказателното дело срещу Георгиев. Затова и не е сигнализирала прокуратурата. Четири дни след разговора с Георгиев тя изготвя обвинителен акт срещу Добрев за престъпление при боравене с оръжие и го внася в съда. Съдията по това дело Христо Минев насрочва съдебно заседание по реда на глава 28 НПК - за налагане на административна глоба с освобождаване от наказателна отговорност. Добрев признал всички факти, наложена му била глоба от 1000 лв. Решението от 26 януари 2017 г. не било протестирано, нито обжалвано от Добрев.

Прокуратурата иска обяснения - как се формира вътрешно убеждение
Малко след това срещу съдия Георгиев е повдигнато обвинение по чл. 289 НК - че подбуждал прокурор Задгорска да наруши задължението си да формира вътрешното си убеждение самостоятелно и независимо, като я склонявал да прекрати делото. Разпитани са всички, участвали в производството - прокурор Задгорска, дознателят Костов, както и съдия Минев (защо е наложил административна глоба на Добрев, вместо да произнесе наказателна присъда), прокурорката, поддържала обвинението в съда (защо не е протестирала решението). Магистратите е трябвало да се обясняват на прокуратурата как са формирали своето вътрешно убеждение, дали не са били повлияни от Георгиев.

Обвинителният акт срещу Светлозар Георгиев е внесен в Софийския градски съд (СГС) през март т.г. Това става причина съдията да се отведе от всички дела, които гледа, включително и делото срещу Марешки.

През април съдът постановява оправдателна присъда, а мотивите на СГС са унищожителни. Съдът недвусмислено заявява, че искането за прилагане на СРС спрямо Георгиев е мотивирано "с некоректна и подвеждаща" информация, с която се внушава, че той вече е получил подкуп. С очевиден сарказъм се коментира, че всъщност единствената "придобита" от службите информация са публично достъпните факти за насрочването на заседанията по делото "Марешки", за назначената тройна експертиза и др., за които информират и медиите.

Съдът акцентира върху "смущаващия факт", че искането за СРС е базирано на сигнал на прокурора по делото срещу Марешки - Виолета Радева. "Оказва се, че прокурорът, който поддържа обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело, като се следят, подслушват, наблюдават, проследяват и записват всички негови действия" - се казва в мотивите към присъдата.

Вън от всичко това съдът изцяло възприема тезата на защитата на съдия Георгиев, че той не е извършил престъпление, докато си е пил кафето с прокурор Задгорска. Няма данни, че между тях има някаква зависимост, чрез която Георгиев да я склонява, а той даже е направил уговорка, че пряко не е запознат със събраните по делото доказателства, установява съдът. Размяната на правно мнение между колеги не е посегателство срещу вътрешното убеждение на събеседника, отчита съдът и дава пример - дознателят Иво Костов също е изразил пред прокурорката своето виждане, че случаят не съставлява престъпление. Самата Задгорска нито е питана, нито е казала на Георгиев какво е вътрешното ѝ убеждение по делото, макар че по това време тя вече е започнала да пише обвинителния акт.

Един от множеството парадокси по това дело е, че прокуратурата и ДАНС подслушват съдийски кабинет и нарушават тайната на съдийското съвещание, една от важните гаранции за независимост и безпристрастност на съда, а същевременно обвиняват съдия за посегателство срещу независимостта на вътрешното убеждение. Но пък това е същата прокуратура, която през последната година на два пъти отказа да се впечатли от сигналите за упражнен натиск от зам. главния прокурор Борислав Сарафов по две обществено чувствителни дела.

Това, което е позволено на Борислав Сарафов *През май 2016 г. разследващият полицай от ГДБОП Любомила Ценова заведе две дела срещу Сарафов заради оказан натиск по висящото разследване по делото "Агромах". По време на работна среща в средата на май в кабинета му в присъствието на свидетели Сарафов започнал да ѝ крещи и да я обижда с вулгарни изрази, заплашил я, че ще ѝ бъде образувано наказателно производство, за да ѝ бъде отнет допускът до класифицирана информация. Полицайката внесе в съда граждански иск и тъжба за обида, Сарафов бе принуден да се извини и тя оттегли исковата молба и тъжбата си. Нито прокуратурата се самосезира, нито Висшият съдебен съвет или Инспекторатът към него, а информацията за скандала бе публично разпространена в медиите. *През февруари т.г. следователи от Националната следствена служба, участващи в разследването на катастрофата в Хитрино, подадоха сигнал до етичната комисия на Върховната касационна прокуратура заради поведението на Борислав Сарафов на оперативна среща в Шумен. Сарафов се появил, без да има отношение към разследването, и започнал да ги обижда, че са безделници и деквалифицирани, мислят само за ишиас и лумбаго. Обърнал се към един от следователите - Страхил Каменички, и му казал, че има заешко сърце, задето още не е повдигнал обвинения на двамата оцелели машинисти, че го е проучил и че може да му образува дисциплинарно производство във ВСС. Каменички също заведе дело, но съдът го прекрати, защото Сарафов имал функционален имунитет. И в двата случая юристи коментираха пред "Капитал", че Сарафов от обективна страна е извършил престъпление по служба, тъй като е принуждавал разследващите със заплахи да вземат решение против вътрешното си убеждение. Да крещиш и заплашваш подчинени не е като да обсъждаш казус на кафе със заключението "ти ще си решиш". Но прокуратурата не започна дори проверка, макар че не ѝ се налагаше да иска СРС и да слухти.

А за Тодор Мерджанов - само дисциплинарка и шестмесечно понижение Само преди седмица Висшият съдебен съвет наказа дисциплинарно прокурора от Върховната административна прокуратура Тодор Мерджанов, който консултирал четирикратно осъдена за измама съпруга на свой приятел, криминално проявен, лично изготвил молба от нейно име за прекъсване на наказанието ѝ и се срещнал с окръжния прокурор на Сливен Пламен Стефанов, за да ходатайства за уважаване на молбата, но той категорично отказал. Всичко това обаче се оказва недостатъчно на Мерджанов да бъде търсена наказателна отговорност и той се размина с дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност за шест месеца".

Релевантният въпрос е как се стига до такова разминаване в единната прокуратура под методическото ръководство на главния прокурор за точното и еднакво прилагане на законите. Това е въпрос за цяла съдебна реформа, който българските политици пренебрегват.

Служебна благодарност за прокурор Радева
На 3 януари 2017 г. на сайта на прокуратурата е публикувано съобщение, че главният прокурор Сотир Цацаров е поощрил прокурор Виолета Радева от Варна с отличие "Служебна благодарност", грамота и предметна награда - за образцово изпълнение и висок професионализъм в работата ѝ като прокурор.
А в софийската Съдебна палата текат слухове, че челният опит "прокурори донасят за съдии", набира скорост.

Следва продължение: каква е истината за кучето
Делото срещу Светлозар Георгиев ще продължи на втора инстанция, след като прокуратурата протестира оправдателната присъда. В протеста една съществена част е посветена на кучето на Николай Добрев - дали то наистина е побягнало в онази вечер, или това е защитна теза на полицая и дали Георгиев е бил наясно с това, когато е представял тази версия на прокурор Задгорска.
В момента вече е безпредметно да се гадае имало ли е основание за дисциплинарна отговорност срещу Георгиев или не.