Имаме сделка, остава да я узнаем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имаме сделка, остава да я узнаем

Имаме сделка, остава да я узнаем

EK води преговори за облекчена търговия с 20 държави, но България е пасивна в дебатите и анализите

Деница Ватева
4629 прочитания

- В момента Брюксел води преговори с 20 държави за сключване на споразумения за облекчена търговия.

- В България дебат и анализ за ефектите им върху местната икономика реално липсват.

- Пасивността на институциите може да доведе до пропуснати ползи за експортния бизнес.

Над 30 милиона работни места в ЕС зависят от износа към външни пазари. От тях 563 хиляди са в България. Още 80 хиляди българи са на работа, която е свързана с износ от други държави, членки на съюза, към останалия свят. Така всеки пети българин получава заплатата си, защото работодателят му е фирма - изнасяща извън ЕС, докато средно за всички държави членки съотношението е едно към седем.

Данните са на главна дирекция "Търговия" към ЕК и показват силната връзка между заетост и износ. И не са учудващи - доскоро експортът беше единственият двигател на българската икономика. Предвид това, изглежда логично България да проявява интерес и към всички търговски сделки, за които Брюксел преговаря особено интензивно през последните две години. Дебатът по тях обаче е предимно за политическа употреба - подобно на споразумението СЕТА между Канада и ЕС, което послужи за няколкодневно захвърляне с безпочвени обвинения между управляващи и опозиция в парламента и след това замря. Извън периодичните популистки заплахи, че България ще бъде залята с канадски пържоли, човек трудно може да се ориентира дали то носи ползи на икономиката ни или не. И това е само един от последните примери. В публичното пространство информация за позициите на страната по различните търговски споразумения е оскъдна, анализите за евентуалните им ефекти върху българската икономика - също.

Пасивността на локално ниво обаче не помага. Дали дадено решение на ниво ЕС ще работи в полза или в ущърб на България, зависи от нас самите - в момента ЕК води интензивни преговори с 20 държави партньорки. А ние можем да изложим аргументите си за или против дадени текстове в тях.

Офанзива на няколко континента

Брюксел води преговори по различни търговски споразумения с отделни държави от години, но от 2015 г. насам разговорите по повечето от тях станаха особено интензивни.

"Всъщност след руската забрана за внос на някои продукти ние наистина разбрахме, че трябва да диверсифицираме пазарите за експорт", коментира на среща с журналисти директорът на дирекция "Международни и двустранни отношения" към дирекция "Земеделие" в ЕК Джон Кларк. Именно земеделието и храните са често най-спорните точки при преговорите, включително и при настоящите. Разговорите с различните държави са на фона и на засилени посещения на високо ниво на комисаря по земеделие Фил Хоган и водени от него бизнес делегации до различни държави, включително Канада, Сингапур, Малайзия и др.

Годината на големите сделки

Засега 2017 г. ще се запомни като годината, в която бяха сключени две големи сделки: споразумението СЕТА с Канада и споразумението за свободна търговия с Япония. Документът за търговските отношения между ЕС и северноамериканската държава бе ратифицирано в европейския парламент и в момента е в процедура по одобрение от канадските власти, с което влиза и предварителното му изпълнение. На следващ етап предстои и гласуването му от всички национални и регионални парламенти на държавите, членки в ЕС. СЕТА ще премахне митническите тарифи за огромен набор от стоки с изключение на обществени, транспортни и аудиовизуални услуги, както и някои селскостопански стоки от чувствителни сектори като млечни продукти, пилешко месо, яйца.

Споразумението с Япония пък бе договорено през тази седмица на политическо ниво. То също предстои да мине процедури по ратификация. Въпросното споразумение също ще премахне съгласувателни документи, разрешителни и митнически тарифи за огромен набор от стоки, след като влезе в сила.

Какво предстои

Освен двете ключови споразумения с Япония и Канада ЕС е на различен етап на преговори с още 18 държави. Така например с Китай е в напреднал етап договорка за защита на продукти със защитени наименования, преговори за свободна търговия се водят още с държави като Мексико, Индия, Чили, Малайзия, Индонезия, южноамериканския икономически блок Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай, Венецуела). По данни на ЕК предстои да стартират преговори и с още няколко държави като Австралия и Нова Зеландия. Брюксел иска да започне и разговори за модернизация на търговското споразумение с Турция и Тунис.

Къде е България

ЕК води преговори с външни партньори, след като бъде упълномощена от съвета на ЕС, тоест от държавите членки. Затова и предварителните обсъждания на предложения за споразумения с различни браншови организации и изготвяне на анализи за евентуалните им ефекти за местната икономика, са практика в повечето страни. В България обаче такива дебати в действителност не е имало, с изключение на краткия политически театър около СЕТА в предходния парламент. Тогава опозицията обвини евродепутатите, подкрепили споразумението, в предателство към интересите на страната, но без особено съществени аргументи.

Според представител на голяма браншова организация в земеделския сектор, с който "Капитал" разговаря, правителството е изпуснало момента за разговори около готвеното споразумение с Китай за защита от имитации на продукти с географски означения. Към момента има представен проектосписък със 100 европейски и 100 китайски продукта, които ще бъдат защитени, но в тях не попадат нито един от България - сериозен пропуск предвид потенциала на стоки като българско розово масло, различни вина и други за търговия в Азия. Според експерта на практика е нямало дебати и около споразумението с Япония, независимо че България изнася розово масло, млечни продукти и други храни в тази страна.

Въпреки това обаче очакванията на българския бизнес са по-скоро позитивни. Така например от търговеца на зърно "Севан", които през последните години извършват доставки до Виетнам, очакват договореното и чакащо процедура по ратификация споразумение за свободна търговия да помогне на бизнеса. "Подобни споразумения са полезни, защото например отпадат различни санитарни разрешителни", коментира управителят на компанията Артур Акопян.

Засега обаче комуникацията изглежда сгрешена - българските компании научават за новите търговски правила едва след като те влязат в сила. А е по-логично това да се случва на етап проект, което е доста по-добър инструмент за насърчаване на износа вместо поредната безсмислена кабинетна стратегия.

- В момента Брюксел води преговори с 20 държави за сключване на споразумения за облекчена търговия.

- В България дебат и анализ за ефектите им върху местната икономика реално липсват.

- Пасивността на институциите може да доведе до пропуснати ползи за експортния бизнес.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK