Два варианта за съдбата на КТБ се разглеждат във втората стенограма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Два варианта за съдбата на КТБ се разглеждат във втората стенограма

Иван Искров съобщава, че избраните външни одитори са установили, че кредитен портфейл на стойност 3.5 млрд. лв. на банката е силно проблемен

Два варианта за съдбата на КТБ се разглеждат във втората стенограма

Участниците в срещата обсъждат каква да бъде съдбата на банката

23346 прочитания

Иван Искров съобщава, че избраните външни одитори са установили, че кредитен портфейл на стойност 3.5 млрд. лв. на банката е силно проблемен

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Дали да се гарантират всички депозити на добросъвестните вложители в КТБ, до какъв размер и при какви условия, както и каква да бъде съдбата на банката - оздравяване или ликвидация. Това обсъждат представители на ръководството на БНБ, правителството и основните политически сили, както и главният прокурор на втората си среща при президента Росен Плевнелиев за ситуацията с КТБ на 14 юли 2014 г., става ясно от втората стенограма, разсекретена от администрацията на Румен Радев.

Управителя на БНБ тогава Иван Искров предлага два варианта за съдбата на банката - "западен", в който се отделят добрите активи и тя се оздравява, но той изисква специален закон; другият е по настоящото законодателство - да се изплатят гарантираните депозити и банката да се ликвидира. В крайна сметка обаче окончателно решение за съдбата на КТБ няма. Стига се до извода, че ако квесторите кажат, че КТБ не може да се оздрави, ще се отиде към ликвидация, а ако може - към оздравяване.

"Западен вариант" или ликвидация

Документът започва с доклад на Искров, от който става ясно, че избраните спешно от екипа на тогавашния управител външни одитори успяват да установят, че кредитен портфейл на стойност 3.5 млрд. лв. на банката е силно проблемен.

Вариантите за действие според гуверньора са два: "западноевропейският вариант", при който, за да се защитят възможно най-бързо всички вложители в КТБ, той предлага да се отделят "добрите активи", но за целта ще е необходим нов специален закон. Искров смята, че за срок от 20 дни тези активи може да се прехвърлят и банката "да отвори като здрава, чиста българска банка". Другият вариант според гуверньора е да се приложи действащото законодателство с изплащане на гарантираните депозити до 196 хил. лева, като след това се премине към несъстоятелност и ликвидация на банката.

Искров - невинен, Борисов иска оставката му

Президентът Росен Плевнелиев пита как така три месеца преди затварянето на банката БНБ в тримесечния си доклад я е оценила като "най-перфектната банка на планетата. Тя е пет пъти по-добра от много други банки, три пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността", пита Плевнелиев. Той добавя, че "ако аз съм г-н Василев, ще осъдя българската държава и БНБ за милиарди и ще ги взема утре с най-елементарната международна юридическа кантора. Та Вие дори и пред нас не ни казвате със сигурност каква част от документите липсват", критикува президентът.

Искров се оправдава, че БНБ нямала механизъм за същински контрол и вината е на ръководството на банката.

Всъщност в хода на дискусията управителят Искров многократно отказва да поеме отговорност за състоянието на банката и повтаря, че никога не е бил уведомяван за проблеми в банката, а отговорността е на подуправителя, ръководещ "Банков надзор".

На свой ред Борисов настоява Искров да подаде оставка заедно с шефа на банковия надзор Цветан Гунев. "Аз предлагам, и е почтено, г-н Искров, подайте си оставка днес заедно с Гунев... Вие досега ни казвате, че нищо не се е случило, че не знаете това, не знаете онова, че има там някакви хора, които са виновни... Приятел си ми, знаеш, но държавата ми е по-мила в случая. Трябва да излезем пред обществото с ясно послание за виновните", казва Борисов.

Кои депозити да се платят

Дълго се говори за това кои депозити да се изплатят, като единодушие няма. Президентът Росен Плевнелиев предлага да се изплатят депозитите на всички добросъвестни вложители, включително малки и средни фирми, но без лихвите, които банката е поддържала на спекулативно високи нива.

Орешарски казва, че депозитите на всички добросъвестни граждани и на всички фирми, в т.ч. на общини и на други стопански формирования, са защитени максимално, и подкрепя вариант за изплащането им. По думите му това, което изглежда по-евтино - да се платят само депозити до 100 хил. евро, като краен ефект може да се окаже значително по-скъпо за цялостното икономическо развитие в резултат на шока, който ще понесат редица български държавни и частни фирми.

БСП обаче не иска държавата да дава пари за цялата "дупка" в КТБ, преди да се изясни състоянието на банката. Атанас Мерджанов призовава да се изпълни Законът за гарантиране на влоговете до 100 хил. евро. "След това вече сме готови да обсъждаме някакви варианти на редукция или на стимулиране. Но така под един знаменател да бъдат поставени всички, това за нас е неприемливо", казва той.

В отговор депутатът от ДПС и шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев предлага: "Казваме, че банката няма да отвори на 21-ви, не защото има някакви технически проблеми и т.н., а защото ние променяме желанието си да подкрепим всички вложители и банката отива в ликвидация. На 21-ви й изземат лиценза, влиза Фондът за гарантиране на влогове и банката започва да изплаща след 20 дни до 100 хил. евро. Всички останали влогове - държавни, частни, на физически лица над 200 хил., не получават нищо, това е. И това трябва да го запишем, г-н президент. Банката няма да отвори на 21-ви, повтарям, защото днес не постигнахме консенсус."

Плевнелиев заявява, че фондът трябва да започне изплащането на депозитите до гарантирания размер от 100 хил. евро веднага, а останалите да чакат. Председателят на Народното събрание Михаил Миков пък предлага да се свали банковата тайна за всички вложители с над 100 хил. евро.

Бойко Борисов отказва да поеме "политическия риск" държавата да плаща например депозитите на Николай Бареков и да плаща сметките на политическия проект "България без цензура", като в същото време Бареков не спира да сипе критики срещу ГЕРБ. "Моите данни са за 17 млн. и за бонуси от 1.5 млн. евро. И трябва ли да дадем държавни пари, за да покрием на Бареков бонусите? Защото сега да си залагаме името и партията заради тези, които са се "налапали" с такива пари... нали тази банка финансираше камионите, автобусите и всеки ден предаванията на ...? При това положение лев не се съгласявам да се даде, докато не се знае дали цял политически проект не е финансиран от тази банка. Откъде накъде", посочва Борисов. В крайна сметка до решение не се стига.

Цацаров докладва

Участниците в срещата получават и подробни данни по започналото разследване лично от главния прокурор Сотир Цацаров. Той съобщава, че едната линия на разследването е по данните на одиторите, според които почти 3.5 млрд. лв. са били получени от проблемни кредитополучатели. "Бих казал, че огромната част от тези кредити, или поне голяма част от тези кредити, защото всъщност 137 кредита съставляват приблизително 95% от актуалния, ако мога така да се изразя, кредитен портфейл на банката, кредитополучатели са дружества, регистрирани на охранители и служители от КТБ или свързани с нея дружества, които само са подписвали документите, предоставени им от г-н Василев и от негови представители, без реално да са извършвали каквато и да е дейност", посочва Цацаров. По думите му някои от управителите на фирмите дори не знаели, че имат кредити. Той допълва, че има кредити, отпускани на фирми, ръководени от охранители, от технически секретари, на архивист в банката и т.н.

Главният прокурор коментира и установената от БНБ "касова липса" в размер на близо 206 млн. лв., за които се твърдеше, че били изнесени в брой в чували в последния момент преди затварянето на КТБ. От думите му става ясно, че още тогава прокуратурата е знаела, че не става дума за чували, а за счетоводни операции, целящи да прикрият капиталова "дупка".

Прозрението на Местан

След заседанието на консултативния съвет окончателно решение за съдбата на КТБ няма. Има обаче няколко оценки за събитията.

Едната е на президентът Росен Плевнелиев. "Този казус тепърва ще бъде обект на огромно обществено доверие не за година и две и този казус определя съдбата на българските институции и на българската политическа класа, вярвайте ми, убеден съм в това", казва той.

Тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан пък стига до фундаменталното заключение, че в случая с КТБ не става дума просто за корупция, а за "нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес". "Предвид на генезиса и развитието на тази банка, аз не смятам, че някой ще може да излезе от тази зала достатъчно спокоен. Имам основание да твърдя това", посочва Местан. "В очите на света в България не става въпрос за банкова криза, не става въпрос за фалита на една банка, светът вижда нещо много по-опасно в България. Отвън онова, което се вижда, е, че това е продукт на тежка системна корупция, това са твърденията, че това е продукт на нерегламентирана връзка, не просто на политика и бизнес, на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес." По това време Местан е още председател на ДПС - партията, в която депутат е Делян Пеевски.
Кой е на срещата на 14 юли 2014 г.

Михаил Миков - председател на 42-ото Народно събрание

Пламен Орешарски - министър-председател

Бойко Борисов - ГЕРБ

Цецка Цачева - ГЕРБ

Менда Стоянова - ГЕРБ

Атанас Мерджанов - БСП

Румен Гечев - БСП

Лютви Местан - ДПС

Йордан Цонев - ДПС

Сотир Цацаров - главен прокурор

Зинаида Златанова - министър на правосъдието

Петър Чобанов - министър на финансите

Иван Искров - управител на БНБ

Калин Христов - подуправител на БНБ

Димитър Костов - подуправител на БНБ

Дали да се гарантират всички депозити на добросъвестните вложители в КТБ, до какъв размер и при какви условия, както и каква да бъде съдбата на банката - оздравяване или ликвидация. Това обсъждат представители на ръководството на БНБ, правителството и основните политически сили, както и главният прокурор на втората си среща при президента Росен Плевнелиев за ситуацията с КТБ на 14 юли 2014 г., става ясно от втората стенограма, разсекретена от администрацията на Румен Радев.

Управителя на БНБ тогава Иван Искров предлага два варианта за съдбата на банката - "западен", в който се отделят добрите активи и тя се оздравява, но той изисква специален закон; другият е по настоящото законодателство - да се изплатят гарантираните депозити и банката да се ликвидира. В крайна сметка обаче окончателно решение за съдбата на КТБ няма. Стига се до извода, че ако квесторите кажат, че КТБ не може да се оздрави, ще се отиде към ликвидация, а ако може - към оздравяване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    plebs avatar :-|
    plebs

    Плевнелиев настоява и до днес, че трябва да се върви по пътя на парите. Да се преследват кредитополучателите, а не депозантите. В този смисъл същественият въпрос е дали прокуратурата има повече шансове да преследва парите след обявяване на несъстоятелност, или ново ръководство на банката - нито квесторите на Искров, нито екипа на Цв.Василев. Такъв анализ в материала липсва. Личното ми мнение е, че ново ръководство на банката, изключващо дуета "Моме Калино", има по-добри шансове да преследва парите.

  • 2
    plebs avatar :-|
    plebs

    Вече коментирах:
    "ЙОРДАН ЦОНЕВ: ... българските граждани ... ще поемат сериозен удар, без никаква възможност за възвращаемост. Ако банката беше одържавена по този ред, то е за възвращаемост към бюджета. Има шанс нещо да се случи. Сега .......... млрд. са минус.
    БОЙКО БОРИСОВ: Аз не разбрах как така?
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще видите как е, като се реализира."

    Реализацията, отзад напред:
    Одържавяване на банката дава шанс управлението и да се изземе от двойката "Моме Калино" и кредитополучателите да бъдат подгонени и преследвани. Следването на закона прехвърля управлението от Цв.Василев на Искров и назначените от него квестори.
    КВЕСТОРИТЕ!!!
    Кой обърна внимание на "има ли отговорност и на първите квестори - за 2 дни и защо за 2 дни?"/Плевнелиев/ ??? - Особено трудна задача ли е 137 досиета да се пропочистят за два дни? А следващите? Какво направиха следващите квестори?
    "В продължение на месеци банката се управлява от назначените от БНБ квестори. По закон те трябва да правят нещо за оздравяване на банката. Реално се вижда, че те не правят това. ..." - „Проф. Христина Вучева: За КТБ, стенограмите и други неща“ - http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4513024/

    Кой реално брани Искров и квестурата му, единият от гласовете в "Моме Калино"?
    - БСП и само БСП! /в двете стенограми/

    Кой предложи и кой и как избра Банков Надзор?
    "Гунев беше /номиниран от Искров/ избран за шеф на "Банков надзор" точно преди година със 175 гласа в парламента. Тогава номинирането му от управителя на БНБ Иван Искров беше определено като
    изненада в банковия сектор
    тъй като се очакваше, че Румен Симеонов, заемал поста, ще продължи с втори мандат. Покрай избора на Гунев "Дневник" писа, че кандидатурата му е била обсъдена на заседание на парламентарната група на БСП, на което е имало реакции, че позицията е важна и не трябва да се подхожда прибързано. Сергей Станишев обаче обяснил, че няма време за реакция, защото са изпуснати всички срокове по закон и до края на седмицата трябва да има решение (мандатът на Симеонов изтичаше на 15 юни 2013). " - www.dnevnik.bg/biznes/2014/06/18/2325760_shefut_na_bankov_nadzor_v_bnb_cvetan_gunev_e/

    Ролята на БСП пак е водеща!

    КВЕСТОРИТЕ - най-мътната част от сагата КТБ остана именно квестурата. Квестурата, която има всички потенции да бъде добрия "чистач", след който крадците да се радват на придобивките си /БТК примерно/, а ограбените да "духат супата".

  • 3
    plebs avatar :-|
    plebs

    Муравей Радев:
    " В заключение, винаги съм застъпвал тезата, че КТБ можеше и трябваше да бъде спасена. И ако бяхме го направили щяхме да платим няколко пъти по-малко. КТБ е уникално явление. Явление с две лица.

    Едното е банка, другото – пирамида

    В банката парите са на населението, бизнеса и държавните институции. Те трябваше да бъдат спасени, а пирамидата решително и безкомпромисно разградена. Сега, след принудителния фалит, потънаха и двете. Парите загубихме, а порочните връзки между пари и власт създали пирамидата се заметоха. И ако за създаването на този двулик конгломерат с право можем да виним собствениците и ръководството на банката, ведно с политическата класа и държавните институции, то за недомисления фалит основната вина носят управляващите по това време БСП, видно по безспорен начин от публикуваната стенограма."
    http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/vtorata-stenograma-za-ktb-ili-kak-bsp-otnovo-spasi-bednite-balgari


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK