С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 9 юли 2017, 16:27, 23071 прочитания

Два варианта за съдбата на КТБ се разглеждат във втората стенограма

Участниците в срещата обсъждат каква да бъде съдбата на банката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дали да се гарантират всички депозити на добросъвестните вложители в КТБ, до какъв размер и при какви условия, както и каква да бъде съдбата на банката - оздравяване или ликвидация. Това обсъждат представители на ръководството на БНБ, правителството и основните политически сили, както и главният прокурор на втората си среща при президента Росен Плевнелиев за ситуацията с КТБ на 14 юли 2014 г., става ясно от втората стенограма, разсекретена от администрацията на Румен Радев.

Управителя на БНБ тогава Иван Искров предлага два варианта за съдбата на банката - "западен", в който се отделят добрите активи и тя се оздравява, но той изисква специален закон; другият е по настоящото законодателство - да се изплатят гарантираните депозити и банката да се ликвидира. В крайна сметка обаче окончателно решение за съдбата на КТБ няма. Стига се до извода, че ако квесторите кажат, че КТБ не може да се оздрави, ще се отиде към ликвидация, а ако може - към оздравяване.


"Западен вариант" или ликвидация

Документът започва с доклад на Искров, от който става ясно, че избраните спешно от екипа на тогавашния управител външни одитори успяват да установят, че кредитен портфейл на стойност 3.5 млрд. лв. на банката е силно проблемен.

Вариантите за действие според гуверньора са два: "западноевропейският вариант", при който, за да се защитят възможно най-бързо всички вложители в КТБ, той предлага да се отделят "добрите активи", но за целта ще е необходим нов специален закон. Искров смята, че за срок от 20 дни тези активи може да се прехвърлят и банката "да отвори като здрава, чиста българска банка". Другият вариант според гуверньора е да се приложи действащото законодателство с изплащане на гарантираните депозити до 196 хил. лева, като след това се премине към несъстоятелност и ликвидация на банката.



Искров - невинен, Борисов иска оставката му

Президентът Росен Плевнелиев пита как така три месеца преди затварянето на банката БНБ в тримесечния си доклад я е оценила като "най-перфектната банка на планетата. Тя е пет пъти по-добра от много други банки, три пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността", пита Плевнелиев. Той добавя, че "ако аз съм г-н Василев, ще осъдя българската държава и БНБ за милиарди и ще ги взема утре с най-елементарната международна юридическа кантора. Та Вие дори и пред нас не ни казвате със сигурност каква част от документите липсват", критикува президентът.
Искров се оправдава, че БНБ нямала механизъм за същински контрол и вината е на ръководството на банката.

Всъщност в хода на дискусията управителят Искров многократно отказва да поеме отговорност за състоянието на банката и повтаря, че никога не е бил уведомяван за проблеми в банката, а отговорността е на подуправителя, ръководещ "Банков надзор".
На свой ред Борисов настоява Искров да подаде оставка заедно с шефа на банковия надзор Цветан Гунев. "Аз предлагам, и е почтено, г-н Искров, подайте си оставка днес заедно с Гунев... Вие досега ни казвате, че нищо не се е случило, че не знаете това, не знаете онова, че има там някакви хора, които са виновни... Приятел си ми, знаеш, но държавата ми е по-мила в случая. Трябва да излезем пред обществото с ясно послание за виновните", казва Борисов.

Кои депозити да се платят

Дълго се говори за това кои депозити да се изплатят, като единодушие няма. Президентът Росен Плевнелиев предлага да се изплатят депозитите на всички добросъвестни вложители, включително малки и средни фирми, но без лихвите, които банката е поддържала на спекулативно високи нива.

Орешарски казва, че депозитите на всички добросъвестни граждани и на всички фирми, в т.ч. на общини и на други стопански формирования, са защитени максимално, и подкрепя вариант за изплащането им. По думите му това, което изглежда по-евтино - да се платят само депозити до 100 хил. евро, като краен ефект може да се окаже значително по-скъпо за цялостното икономическо развитие в резултат на шока, който ще понесат редица български държавни и частни фирми.

БСП обаче не иска държавата да дава пари за цялата "дупка" в КТБ, преди да се изясни състоянието на банката. Атанас Мерджанов призовава да се изпълни Законът за гарантиране на влоговете до 100 хил. евро. "След това вече сме готови да обсъждаме някакви варианти на редукция или на стимулиране. Но така под един знаменател да бъдат поставени всички, това за нас е неприемливо", казва той.

В отговор депутатът от ДПС и шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев предлага: "Казваме, че банката няма да отвори на 21-ви, не защото има някакви технически проблеми и т.н., а защото ние променяме желанието си да подкрепим всички вложители и банката отива в ликвидация. На 21-ви й изземат лиценза, влиза Фондът за гарантиране на влогове и банката започва да изплаща след 20 дни до 100 хил. евро. Всички останали влогове - държавни, частни, на физически лица над 200 хил., не получават нищо, това е. И това трябва да го запишем, г-н президент. Банката няма да отвори на 21-ви, повтарям, защото днес не постигнахме консенсус."

Плевнелиев заявява, че фондът трябва да започне изплащането на депозитите до гарантирания размер от 100 хил. евро веднага, а останалите да чакат. Председателят на Народното събрание Михаил Миков пък предлага да се свали банковата тайна за всички вложители с над 100 хил. евро.
Бойко Борисов отказва да поеме "политическия риск" държавата да плаща например депозитите на Николай Бареков и да плаща сметките на политическия проект "България без цензура", като в същото време Бареков не спира да сипе критики срещу ГЕРБ. "Моите данни са за 17 млн. и за бонуси от 1.5 млн. евро. И трябва ли да дадем държавни пари, за да покрием на Бареков бонусите? Защото сега да си залагаме името и партията заради тези, които са се "налапали" с такива пари... нали тази банка финансираше камионите, автобусите и всеки ден предаванията на ...? При това положение лев не се съгласявам да се даде, докато не се знае дали цял политически проект не е финансиран от тази банка. Откъде накъде", посочва Борисов. В крайна сметка до решение не се стига.

Цацаров докладва

Участниците в срещата получават и подробни данни по започналото разследване лично от главния прокурор Сотир Цацаров. Той съобщава, че едната линия на разследването е по данните на одиторите, според които почти 3.5 млрд. лв. са били получени от проблемни кредитополучатели. "Бих казал, че огромната част от тези кредити, или поне голяма част от тези кредити, защото всъщност 137 кредита съставляват приблизително 95% от актуалния, ако мога така да се изразя, кредитен портфейл на банката, кредитополучатели са дружества, регистрирани на охранители и служители от КТБ или свързани с нея дружества, които само са подписвали документите, предоставени им от г-н Василев и от негови представители, без реално да са извършвали каквато и да е дейност", посочва Цацаров. По думите му някои от управителите на фирмите дори не знаели, че имат кредити. Той допълва, че има кредити, отпускани на фирми, ръководени от охранители, от технически секретари, на архивист в банката и т.н.
Главният прокурор коментира и установената от БНБ "касова липса" в размер на близо 206 млн. лв., за които се твърдеше, че били изнесени в брой в чували в последния момент преди затварянето на КТБ. От думите му става ясно, че още тогава прокуратурата е знаела, че не става дума за чували, а за счетоводни операции, целящи да прикрият капиталова "дупка".
Прозрението на Местан
След заседанието на консултативния съвет окончателно решение за съдбата на КТБ няма. Има обаче няколко оценки за събитията.
Едната е на президентът Росен Плевнелиев. "Този казус тепърва ще бъде обект на огромно обществено доверие не за година и две и този казус определя съдбата на българските институции и на българската политическа класа, вярвайте ми, убеден съм в това", казва той.
Тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан пък стига до фундаменталното заключение, че в случая с КТБ не става дума просто за корупция, а за "нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес". "Предвид на генезиса и развитието на тази банка, аз не смятам, че някой ще може да излезе от тази зала достатъчно спокоен. Имам основание да твърдя това", посочва Местан. "В очите на света в България не става въпрос за банкова криза, не става въпрос за фалита на една банка, светът вижда нещо много по-опасно в България. Отвън онова, което се вижда, е, че това е продукт на тежка системна корупция, това са твърденията, че това е продукт на нерегламентирана връзка, не просто на политика и бизнес, на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес." По това време Местан е още председател на ДПС - партията, в която депутат е Делян Пеевски.
Кой е на срещата на 14 юли 2014 г.
Михаил Миков - председател на 42-ото Народно събрание
Пламен Орешарски - министър-председател
Бойко Борисов - ГЕРБ
Цецка Цачева - ГЕРБ
Менда Стоянова - ГЕРБ
Атанас Мерджанов - БСП
Румен Гечев - БСП
Лютви Местан - ДПС
Йордан Цонев - ДПС
Сотир Цацаров - главен прокурор
Зинаида Златанова - министър на правосъдието
Петър Чобанов - министър на финансите
Иван Искров - управител на БНБ
Калин Христов - подуправител на БНБ
Димитър Костов - подуправител на БНБ

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 1587 прочитания

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 3210 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Основно български фирми се състезават за платформата за е-обществени поръчки

Повечето кандидати имат солиден опит в изпълнението на договори с държавните ведомства

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата