Съдебният заседател - парадна украса на наказателния процес

Една четвърт от заседателите са над 61 години още преди възрастовата граница да бъде вдигната от 65 на 68 г.

Светла Петкова (в средата) на заседанието на Народното събрание на 26 септември 2012 г., на което бе избрана за член на ВСС от парламентарната квота, заедно с още 10 човека
Светла Петкова (в средата) на заседанието на Народното събрание на 26 септември 2012 г., на което бе избрана за член на ВСС от парламентарната квота, заедно с още 10 човека    ©  Юлия Лазарова
Светла Петкова (в средата) на заседанието на Народното събрание на 26 септември 2012 г., на което бе избрана за член на ВСС от парламентарната квота, заедно с още 10 човека
Светла Петкова (в средата) на заседанието на Народното събрание на 26 септември 2012 г., на което бе избрана за член на ВСС от парламентарната квота, заедно с още 10 човека    ©  Юлия Лазарова

Наскоро стана известно, че Светла Петкова, един от най-фамозните членове в сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтичащ мандат, е била одобрена за съдебен заседател в Софийския градски съд. Новината не е скандална, а по-скоро любопитна.

Решението на Петкова да стане заседател е оригинален прецедент в българската съдебна история – едва ли има друг случай, в който върховен съдия да става съдебен заседател. Вероятно това решение е свързано и с факта, че през 2016 г. Петкова навърши пенсионна възраст. Поради това за нея не са валидни притесненията на някои от сегашните ѝ колеги от съвета как и къде ще продължат кариерата си след изтичане на мандата на кадровия орган на съдебната власт през октомври, а ролята ѝ на съдебен заседател е възможност да продължи връзката си със съдебната система. На пръв поглед подобно решение може и да е похвално, дори съдържа и известен романтизъм. Само че този случай за пореден път поставя въпроса за реалния смисъл и роля на съдебните заседатели в българското правораздаване.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Този текст е изначално компрометиран.

    Едно - защото най-известното за писалия го Институт, е че зад него се прехранва по-познатия като бивш министър без запомняща се дейност Христо Иванов и че същият "институт" от години е на нянката на фондацията Америка за България, която е наляла в него милиони , срещу което е получила подобни жълтеникави съждения, и

    Второ - не институцията "съдебен заседател" е най-големият дерт на българската съдебна система, та да започваме непроведената от г-на, когато можеше, "риформа" оттам. Най-големият проблем е опитът за овладяване на системата от подобни грантаджийски "институти".

    По отношение на съдебните заседатели има два основни типа съдебна система - англосаксонска (със съдебните заседатели в ложата, за които пише в трилърите си Джон Гришъм и/или прожектира Холивуд) и континентална, с която тук се гъбарка грантаджийския Институт на Хр. Иванов. Но и в двете системи заседателите се изказват САМО по отношение смятат ли за доказана вината на подсъдимия. Тъй като присъдите навсякъде по християнския републикански свят са в името на народа-суверен, представители на суверена трябва да участват в произнасянето за виновността. В това е логиката на правосъдието: забележете - не на членовете по законодателството, а на чувството за справедливост, което всеки от нас носи в себе си. И бащите на правото са свършили перфектно работата си, като са допуснали това изразяване да е само на първа инстанция, защото на следващите водещо е не чувството, а буквата на закона.

    Внушението, че чувството за справедливост изчезва на 60-тия рожден ден на човека е толкова несъстоятелно, че обрича на безсмислие допусналия го измислен единствено за прехранването на г-н Иванов и подопечните му Български институт за грантаджийски инициативи...


    Нередност?
Нов коментар

Вход

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата