In memoriam: "Злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано"

Във вторник е починал преподавателят по право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Кристиан Таков. Той беше един от най-ярките и непримирими гласове срещу неправдите и недъзите на правораздавателната система в България.

Роден е в София на 7 ноември 1965 г. Завършва Немската езикова гимназия, а през 1990 г. право в Софийския университет. От 1994 до 1995 г. придобива LLM в университета в Хамбург, а три години по-късно става доктор по право в Софийския университет, където преподава от 1992 г. През 2007 г. става доцент по право. От 1994 г. е арбитър в списъка на арбитрите по вътрешни и международни дела на Арбитражния съд при БТПП, а през 2014 г. е избран за негов председател.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кристиан Таков беше съветник по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев. През 2012 г. е предложен на Народното събрание за член на ВСС, но нито една партия не издига номинацията му. През 2015 г. той беше един от възможните бъдещи членове на Конституционния съд от президентската квота, но не беше назначен.
"Той беше Личност и Човек с огромна душа, сърце, сила и интелект. Остана докрай непримирим към несправедливостта. Всички, които го обичаме, скърбим", се казва в съобщение от близките му.
Публикуваме отново речта му (със съкращения) в окупираната 272 аудитория от 23 октомври 2013 г. Тогава той говори пред студентите по тяхна покана.

Ще започна с не толкова обнадеждаващи думи. Това правителство с окупация на 272 аудитория няма да се саморазпусне. Окупацията все пак е въпиющо необходима, но ако продължи повече от три-четири дни, вие ще се изморите, ще се отчаете, а те вече са свикнали да са дебелокожи, дебелооки и разни други неща с дебело в началото. Това няма да ги впечатли. По тази причина бих си позволил да дам идеята: променяйте формата на протеста си непрестанно, не ги оставяйте на мира, те свикват с всяка форма на протест.
Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи.

Искам за няколко минути да ви разкажа една случка, която вече не е нова, но е много симптоматична. Става въпрос за един законопроект, внесен в Народното събрание, всеки може да го види на parliament.bg. За да не се лутате дълго време, напишете в търсачката "Делян Пеевски" и законопроектът ще излезе веднага. Законопроектът се казва закон за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици. Законопроектът предвижда рестрикции, ограничения за дружества, регистрирани в т.нар. офшорни зони.



Офшорните зони са територия от някакъв държавен суверенитет, която се характеризира с две неща. Първото е облекчен данъчен режим, второто е неяснота относно действителните собственици на едно дружество. Неяснотата на това кой е собственикът на капитала води понякога до доста неприятни неща. Напоследък много усилено се говори, че трябва да е ясна собствеността на медиите. Колеги, тя няма как да е съвсем ясна, защото тя много лесно може да бъде скрита. Дори да е уж ясна - вие ще знаете някакво лице, но няма да знаете връзките, отношенията, зависимостите, в които това лице е попаднало. Затова струва ми се, че не е толкова важно истинският собственик, а да знаете ръководните му принципи. Както се казва в Библията -

недейте да гледате дървото какво точно е, по плодовете му ще го познаете.

Само че за целта трябва да бъдете внимателни.
Та какво предвижда този закон. Ако прочете текста му, ще видите че предвижда рестрикции, ограничения за такива офшорни дружества, които участват в твърде важни обществени сфери. Областите, за които този предвижда ограничения, са 20 на брой - почти всичко интересно в тази икономика е забранено за достъп на такива условно наречени офшорни компании.

Дотук законът изглежда като че ли онези, които назначиха лице със специфични нравствени, криминални и други характеристики за шеф на ДАНС, за да може то да се справи с престъпниците отвътре, така да се каже, защото ги познава изтънко, тази мисъл тука да е сработила. Ами човекът знае как се правят нещата, защо да не напише един закон. Както Данчо Ментата, извинете, Данчо Цонев, съвносителят с Делян Пеевски, каза: "Ами той е написал 20 члена от закона". Законопроектът има пет члена.

В член четвърти виждаме изключения. Всяко едно от тях е въпрос на, да не казвам голяма дума, но едни две хиляди лева хонорар за едно адвокатско дружество, което да подготви необходимите документи и да преодолее ограниченията без никакъв проблем.
Така излиза, че

законът с едната ръка вдига огромна брадва, а с другата отваря широка порта,

за да заобиколите дръвника. Добре, за какво всъщност е цялото упражнение? С риск да демонизирам Делян Пеевски ще предложа няколко възможни сценария.

Законът влиза в сила от 1 януари 2014 година. След като това се случи, Делян Пеевски или неговите дружества, или свързани с него лица, или негови довереници по договори за поръчка, вече отдавна готови с необходимите документи, ще ги внесат и ще получат съответните регистрации и разрешения. След което ще могат да кандидатстват? След което надигналото се обществено възмущение ще принуди управляващите не за първи път да отменят закона. Първи възможен сценарий.

Всяка отмяна на такъв закон действа занапред, т.е. това, което е станало при неговото действие, ще остане законосъобразно и действително. Резултатът какъв ще е - тези, които са успели да минат през широко отворената врата, са минали, а другите, които тепърва са се усетили, ще останат пред захлопнатите й двери. Отвратителен резултат:

правим нещо за нашите си, след което не го позволяваме на останалите

Втори вариант - далеч по перфиден: законодателят не успява да реагира, но веднага след приемането на закона будна гражданска съвест в лицето на народен представител или народни представители атакува закона пред Конституционния съд и този път той решава да въдвори ред в държавата и удря по масата и обявява закона за противоконституционен. Резултатът е това, че законът не се прилага. Отново за в бъдеще.

Трети възможен сценарий: идва нов парламент, новият парламент с божествен гняв решава не просто да отмени закона, а да ревизира неговите резултати. Като казах божествен гняв, се сетих за една прекрасна мисъл на колегата Теодор Пиперков, преподавател по римско право, който веднъж ми каза:
"Таков, нали знаеш каква е разликата между справедливия гняв и безсилната ярост? Справедливият гняв е въоръжен."

Та идвайки с уж справедлив гняв, новият парламент вероятно ще се сблъска с безсилна ярост като явление в своите проявления, защото ако се опита да ревизира вече сключени договори по отменения противоконституционен или подлежащ на отмяна от самия него закон, ще се сблъска челно с конституцията, в която е разписано, че частната собственост е неприкосновена. И като е неприкосновена, Конституционният съд този път с пълно право и при 100% моя подкрепа би отменил такъв опит на бъдещ законодател.

По този начин се действа. Лошото е, колеги, че в момента в България действат 344 закона и по моя груба сметка между 2 и 3 хиляди подзаконови норматива - и не броя актовете на местната власт.
Как да се оправим в тази гора, как да следим всестранно какво излиза, какво ще стане, откъде ще ни изпързалят за пореден път? Изключително трудно е. Но това вече е и вашата задача. И задача на журналистите, които освен да пишат, трябва и да разбират нещо от право. А не само да казват - абе има тук далавера, и с това общо съждение да укоряват управляващите, че правят нещо. Те трябва да са напълно ясно как е възможно да се случи нещо, което те възнамеряват да сторят.

За да разберете замисъла на законотворците, трябва да загубите няколко часа, които можете да прекарате много по-приятно.

Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия.

Опасни и неблагодарни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка. Вероятно вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Това е все едно да кажете - ще премахнем корупцията. Няма да я премахнете. Повечето хора страшно се кефят да бъдат корумпирани.

Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато. Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия. Както ви казах, освен неблагодарни може да се окажат и опасни.
Ако и в бъдеще се опитвате да спирате злото, бъдете сигурни, че ще платите цена.

Вие сега си губите времето в 272 аудитория и няма да постигнете желания резултат. Пламен Орешарски няма да остане само доцент, а ще продължи да бъде министър-председател. Злото няма да изчезне,

въпреки това си мисля, че си струва тази борба.

Защото, както ви казах, когато гледаме само лоши примери, ние постепенно се поддаваме.

Искам да свърша с изказването на един протестантски свещеник в нацистка Германия: Той казва: "Когато дойдоха да вземат евреите, аз мълчах, защото не бях евреин. После те дойдоха да вземат комунистите, аз пак мълчах, защото не бях комунист. А когато дойдоха да вземат мен, нямаше никой останал, който да говори".